РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 05.01.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 241 по описа за 2018 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1 т.6
от с.з., във връзка с чл.19 ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба на младши инспектор Д.Г.Н., надзирател ІІ-ра степен в Затвора
гр. Ловеч с ЕГН **********, подадена чрез адв. П.П. *** с посочен в жалбата служебен
адрес: гр. Ловеч, ул.****№****ет.* ст.**,
против Заповед № Л-2671 от 15.06.2018 година на ВПД Главен Директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/. С оспорената заповед на
жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.266
ал.1 т.8 от ЗМВР във вр. с чл. 13 ал.2 т.4 предложение трето от ЗИНЗС, и е прекратено служебното
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата са релевирани доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, защото противоречи на материалния закон и е
издадена при съществени нарушения на административно производствените правила с
молба да бъде отменена. Жалбоподателят излага, че в проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно
наказващият орган е приел за установени и доказани факти, които имат характер
на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда
относно тези обстоятелства. Позовава се на законовата презумпция за невиновност и счита. Приемайки разпоредбата
на чл. 195 ал. 4 от ЗМВР законодателят е предвидил, че ДНО, преди да наложи
наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на
осъдителна присъда на наказателния съд.
Жалбоподателят твърди, че в процесната заповед е допуснато нарушение на
чл.206 ал.2 от ЗМВР, тъй като ДНО не е изложил никакви мотиви за формата на
вината, не е извършил преценка за тежестта на нарушението, наличието или
липсата на настъпили от него последици и цялостното поведение на служителя по
време на служба. Излага, че обжалваната заповед не съдържа изискуемите с чл.210
ал.1 от ЗМВР реквизити, тъй като в заповедта липсва описание на доказателствата,
въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение, което му се
вменява. Счита, че при издаване на Заповед № Л-2671/15.06.2018 год. ДНО не е
спазил дисциплинарната процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл.
215а от ЗМВР Инструкция № 8**13-470/27.04.2015 год. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, издадена от Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 34 от **
май 2015 год. В заключение
иска изцяло отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените
съдебноделоводни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
явява лично, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и моли да бъде
уважена по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените по делото съдебно
- деловодни разноски по представения Списък. В писмена защита излага подробни
съображения.
Ответника - Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Излага аргументи за законосъобразност на оспорената заповед с
искане за присъждане разноски в полза на ГДИН за юрисконсултско възнаграждение.
В депозирано по делото писмено становще излага подробни съображения по
съществото на спора.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства във
връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед
№ Л-2671 от 15.06.2018 година на ВПД Главен Директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” /ГДИН/, с която на основание чл.13 ал.2 т.9 пр.второ и чл.19 ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл.194 ал.2 т.4 чл.197 ал.1 т.6 чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, при
спазване изискванията на чл.195 ал.2 и чл.206 ал.1 ал.2 и ал.4 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на
основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР във вр. с чл.13 ал.2 т.4 предложение трето от ЗИНЗС е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта.
Видно от дисциплинарната преписка на 07.04.2018 г. около 19:30 часа
в Районно управление на МВР - Ловеч е получен сигнал, подаден на телефон 1** за
възникнал скандал на адрес - ж.к. **, бл. ** вх. *. Сигнала е посетен от автопатрул на РУ Ловеч, състоящ се от трима
служители. При пристигане на служителите на РУ -МВР - Ловеч на място установяват,
че лицето Д.Н., който в нетрезво състояние е участвал в конфликтна ситуация,
като се е опитал да удари г-жа Ц.Г., дърпал й е раницата, обиждал я и е
отправял заплахи. В Докладна записка на л.57 от делото е посочено, че Ц.Г. била
видимо уплашена и плачела. Н. е отказал да даде пред служителите на реда
обяснения за възникналия между него, г-н П.П. и г-жа Ц.Г. конфликт и да
представи документ за самоличност. През цялото време на проверката се е държал
грубо и арогантно спрямо служителите на РУП – Ловеч. Под въздействието на
алкохол е отправил обиди и закани, в резултат на което са му поставени
белезници от служителите на РПУ - Ловеч, които в последствие са му свалени. При
това Н. е бил откаран в районното управление, снета му е самоличността и му е
направен тест за алкохол, като техническото средство е отчело 2.8 промила. В
тази връзка са приложените Докладни записки / на л.л.52-65/ и писмо рег.№
176200-2710/11.04.2018г. на началник РУ Ловеч до началника на Затвора Ловеч /на
л.51/.
С
писмо на л.70, ВПД Главен директор на ГДИН София е указал на началника на
затвора Ловеч по повод задържането на Н. от органите на МВР на 07.04.2018 г. да
разпореди извършване проверка по случая, като своевременно уведоми ГДИН за
резултатите и представи становището си. В писмото е изложено, че същия след
употреба на алкохол е нарушил обществения ред, държал се е грубо и агресивно,
като при задържането му в РПУ Ловеч е продължил с непристойното си поведение и
е ударил в областта на лицето служител на МВР. Както и, че деянието на младши
инспектор Н., е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН и териториалните й служби.
С докладна записка на л.49 от делото, от Началника на Затвора Ловеч, след
извършена проверка е
предложено на главния директор на ГДИН, на основание чл.205 ал.1 и ал.2 от ЗМВР
и във вр. с чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, срещу младши инспектор Н., надзирател
2-ра степен в затвора в гр.Ловеч да се образува дисциплинарно производство и на
основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗВР, същия да бъде временно отстранен от длъжност.
С оглед на посочената по-горе информация и
на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните
работи и чл. 207 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, във връзка с чл. 19 ал. 2 oт Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража със заповед № Л- 1925 от 20.04.2018 г. на Главният
директор на ГДИН е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор
Д.Г.Н. - надзирател 2-ра степен в затвора в гр. Ловеч 1 -ва категория и със
заповед № Л-1926/20.04.2018 г., същият е временно отстранен от длъжност.
Образуваното със Заповед № Л-1925 от 20.04.2018
година, дисциплинарно производство е за това, че Н. с действията си на
07.04.2018 г.в 20.30 часа е задържан в Районно управление Ловеч за срок от 24
часа за извършена хулиганска проява в нетрезво състояние и нанасяне на лека
телесна повреда на полицай, изпълняващ служебните си задължения. Прието е, че
като държавен служител Н. е извършил тежко дисциплинарно нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, за което се
налага дисциплинарно наказание „уволнение“ , на основание чл.207 ал.1 т.2 и
ал.2 от ЗМВР във вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС. Със заповедта е определен
дисциплинарно-разследващ орган, на който е възложено да изготви становище
относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на
служителя в срок до 18.05.2018 г. Заповедта е връчена на мл. инспектор Н. на
08.05.2018 г. /на лист 46 от делото/.
Дисциплинарно-разследващият орган /комисията/ е събрал
обяснения и сведения, данни от личното кадрово досие и такива от органите на
досъдебното производство. Извършил е проверка на фактите и обстоятелствата,
отразени в известие от 07.04.2018г. и докладна записка peг. №**69/10.04.2018г.
от инспектор С.А.С.- дежурен главен надзирател в затвора в гр. Ловеч I ва
категория, видно от която на 07.04.2018т. в 20.10ч. той е уведомен по телефона,
че в РПУ Ловеч е задържан младши инспектор Д.Г.Н. - служител в затвора в I р.
Ловеч и в писмо peг. №1392/11.04.2018г. на Главна дирекция „Изпълнение па
наказанията”, според което Д.Г.Н.. ЕГН********** надзирател 11-ра степен в
затвора в гр.Ловеч I-ва кагегория, на 07.04.2018г. след употреба на алкохол,
грубо е нарушил обществения ред, държал се е грубо и агресивно. Задържан е от
служители на РПУ - Ловеч, след което е ударил в лицето служител на МВР.
С докладна записка от 09.04.2018г. до
началника на затвора в гр. Ловеч 1-ва категория, Д.Г.Н. дава обяснение за
случилото се на 07.04.2018 г.
На 08.05.2018г.
в 13:25 часа в затвора в гр. Ловеч дисциплинарно-разследващия орган предоставил
на Д.Г.Н. - надзирател 2-ра степен в затвора в гр.Ловеч 1-ва кагегория да се
запознае със заповед № Л- 1925 от 20.04.2018 г. на ВПД главен директор на ГДИН
ст. комисар В.М. за образуване на дисциплинарно производство /л.46/, както и
със заповед №Л-1926/20.04.2018г. на ВПД главен директор на ГДИН ст. комисар В.М.
за временно отстраняване от длъжност /на лист 45/. Н. е запознат със заповедите
срещу подпис, като му било разяснено правото да
участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в
защитата си от посочен от него служител на ГДИН. Запознат е и с възможността да
предостави писмени доказателства в своя полза. На служителя било връчено копие
от заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и копие от
заповедта за временно отстраняване от длъжност. Към момента на връчване на
заповедта служителят не се намира в законоустановен отпуск или отпуск по
болест, които обстоятелства той е декларирал собственоръчно с подписа си върху
екземпляр от заповедите.
Във
връзка с образуваното дисциплинарно производство Д.Н. се възползвал от правото
си да даде обяснения по случая, заведени с вх. № 2030 /11.05.2018г. на затвора
в гр.Ловеч. В тях излага, че на 07.04.2018г. в ж.к. **, между бл.** и бл.*** е присъствал на рожден ден на приятел, били се събрали
компания от пет семейства, заедно с децата си. Излага също, че към 18.00 ч.
съсед започнал да реже дърва и той го помолил временно да прекрати рязането, защото
вдигал много шум. Възникнал спор, афектирал се и започнали да си разменят
обиди. Помислил, че са приключили спора и не разбрал, че са се обадили на тел.
1**. Изненадал се, че идва полиция, защото мислел, че се е разбрал със
съседите. Обяснил на полицаите, че са се събрали да се веселят и се подразнил
от шума на резачката. Полицаите му казали да тръгне с тях, той отказал да отиде
в полицейското управление да даде показания, тъй като детето му го дърпало за
ръцете и плачело. В полицейското управление неволно, ръкомахайки ударил
полицай, тъй като това, че е оставил детето си разстроено го притеснявало и
повлияло на поведението му. Извинил се на полицейския служител, който казал, че
го разбира и няма претенции спрямо него. Твърди, че винаги е изпълнявал
стриктно задълженията си и не би уронил авторитета на институцията. Обяснява
поведението си с плача и писъците на детето си, което оставил пред блока.
В хода на дисциплинарното производство било установено от писмо с peг. № 176200-2710/11.04.2018г. по
описа на PУ на МВР - Ловеч и приложените към него докладни записки
до началника на РУ Ловеч, с peг. 1762-7696 от 10.04.2018 г., peг. №1762р7695
от 10.04.2018 г., рег.№ 1762р7697 от
10.04.2018г., peг.№ 1762р7698/10.04.2018
г., рег.
№ 1762p7701 от 10.04.2018 г., че на
07.04.2018 г., около 19.30 ч. в РУ на МВР - Ловеч е получен сигнал за скандал в жилищен комплекс
„**”, бл.**, вх.*. На място е било лицето П.П., който завел полицаите при мьж
за когото твърдял, че се е опитал да удари приятелката му Ц.Г., дърпал й
раницата, отправял й заплахи.
Според описаното в посочените докладни записки мъжът
миришел на алкохол, той отказал да представи на полицаите документ за
самоличност и да съобщи името си. Отказал да даде обяснения за възникналия
конфликт между него, П.П. и Ц.Г.. Държал се грубо, стискал юмруци и подканял
полицаите да се бият. Полицаите му поставили белезници и го отвели в патрулния
автомобил, където той обещал, че ще съдейства и помолил да му свалят
белезниците. Свалили му белезниците и го откарали в РУ - Ловеч, където
първоначално той отново отказал да съдейства и не съобщавал личните си данни.
Снета била самоличността му, като лицето е Д.Г.Н., ЕГН**********.
Направен му е бил тест за алкохол, при който техническото средство отчело 2.8 промила алкохол в
издишания въздух.
Видно от
същите, полицай Х.Х.обяснил на Н., че ще бъде задържан по УБДХ,
заради скандала между него, П.П. и приятелката му Ц.Г.. Н. започнал да отправя
заплахи, да обижда, да ругае и блъска с ръка по масата. При представяне на
документите за задържането му той ги смачкал, станал рязко и тръгнал към
изхода, полицаите застанали на пътя му и в този момент Н. ударил полицай Х.Х.с
дясната ръка в лявата част на лицето, в областта на носа. По случая в РУ -
Ловеч е образувано бързо производство № 227/2018 г. Д.Г.Н. е задържан за срок
до 24 часа.
С писмо изх. № 701 09.05.2018 г., Районна прокуратура -
Ловеч предоставя информация относно Д.Г.Н. за нуждите на дисциплинарното
производство,
изискани в тази връзка с писмо рег. № 947/08.05.2017г. на затвора в гр. Ловеч I
-ва категория.
Видно
от цитираното писмо иа Районна прокуратура - Ловеч на 07.04.2018г. срещу Д.Г.Н.
е образувано бързо производство № 227/
Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с действията си на 07.04.2018 г. служителя младши инспектор Д.Г.Н.
надзирател 2-ра степен в затвора в гр. Ловеч I –ва, е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина,
което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители и
уронва престижа на службата затова, че е нарушил обществения ред, участвал е в
конфликтна ситуация, не е могъл да запази спокойствие и да контролира
поведението си, и е ударил полицай. Поради тази причина и на основание чл.
194 ал. 2 т. 4. чл. 197 ал. 1. т. 6 във
връзка с чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР във връзка с чл.30 ал. 1 чл. 15 и чл. 17
от Етичен кодекс за поведение на служителите в Главна дирекция „Охрана“ и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед №
04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието, дисциплинарно-разследващият
орган е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Н..
Съгласно изготвената обобщена справка по чл.207 ал.7
от ЗМВР / на л.28/, доказателствата, събрани при провеждане на дисциплинарното
производство, установяват извършено от младши инспектор
Н. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което, на основание чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, се предвижда налагане на наказание
„уволнение“. Н. е запознат със
справката на 15.05.2018 г. и във връзка с изготвената обобщена справка е
представил до впд Главния директор на ГДИН обяснения.
На 14.05.2018 г. към
мл. инспектор Н. е отправена покана за даване на писмени обяснения в срок от 24
часа след връчване на поканата. Поканата
е връчена на 14.05.2018 г. и на 15.05.2018 г. мл. инспектор Н. е представил на
дисциплинарно-наказващият орган обяснения, с които е изразил несъгласие с
вмененото му дисциплинарно нарушение. В обясненията си Н. излага, че смята за
неоснователни твърденията на лицето П.П.,
че се е опитал да удари приятелката му, да й дърпа раницата или да отправя
заплахи, като искал да се разберат като големи хора. Излага, че не представил
документи за самоличност, защото не били в момента у него. В районното
управление не можел да мисли за нищо друго освен, затова че детето му останало
само обезумяло от страх, търкаляйки се и плачейки на земята. Никой не уведомил
съпругата му за случващото се и в момента на събитието тя не била пред блока, а
в семейното жилище. Твърди, че не е ударил умишлено полицейският служител и, че
се извинил на същия и той нямал никакви претенции спрямо него.
Със становище по чл.207 ал.** от ЗМВР рег. №
1009/16.05.2018 г.
дисциплинарно-разследващият орган е докладвал материалите, събрани при
проведеното дисциплинарно производство на Главния директор на ГДИН със
становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност
на мл. инспектор Н. /на л.22/.
Въз основа на горното е издадена оспорената в
настоящото производство заповед № Л-2671 от 15.06.2018 година на ВПД Главен
Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, с която на младши
инспектор Д.Г.Н. - надзирател 2-ра степен в затвора в гр. Ловеч 1 -ва категория,
на основание чл.13 ал.2 т.9 пр.второ и чл.19 ал.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл.194 ал.2 т.4
чл.197 ал.1 т.6 чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл.195
ал.2 и чл.206 ал.1 ал.2 и ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226
ал.1 т.8 от ЗМВР във вр. с чл.13 ал.2 т.4 предложение трето от ЗИНЗС е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта.
Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че мл. инспектор Н. е нарушил чл.15, 17 и чл.30 ал.1 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и Главна дирекция „Охрана“,
утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието, което
представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР.
В мотивите си е посочил, че поведението на служителя е неприемливо от
нравствена гледна точка, тъй като, като служител на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ е призван да пази доброто име на институцията и да дава личен
пример с поведението си. Обстоятелството, че извършеното от младши инспектор Н.
е станало достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване
престижа на институцията, която представлява и създава негативно отношение сред
обществеността.
Посочил е също, че за
извършеното на 07.04.2018г. нарушение на служебната дисциплина установено в
справка рег.№ 906р-6232/15.10.2015г. по описа на ОДМВР Ловеч, е наложил
процесното наказание след събиране и оценка всички доказателства, при
съобразяване тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, приетото писменето
обяснение на служителя /рег.№ 906р-6788 от 10.11.2015г. по описа на ОДМВР
Ловеч/. Видно от доказателствата по делото и Данните от личното досие със
заповед № Л-1333/01.04.2016г. на Главния директор на ГДИН оспорващият е
назначен, като стажант на длъжност „Надзирател 2-ра степен” в затвора в I
р.Ловеч 1-ва категория, считано от 18.04.2016г., а със заповед №
Л-2980/15.07.2016г. на Главния директор на ГДИН е назначен на длъжност
„Надзирател 2-ра степен” в затвора в гр.Ловеч I -ва категория, считано от
01.08.2016 г. По време на службата не е награждаван и не е наказван.
Според данните от личното досие, със заповед № Л-1333/01.04.2016г. на
Главния директор на ГДИН оспорващият е назначен, като стажант на длъжност
„Надзирател 2-ра степен” в затвора в I р.Ловеч 1-ва категория, считано от
18.04.2016г., а със заповед № Л-2980/15.07.2016г. на Главния директор на ГДИН е
назначен на длъжност „Надзирател 2-ра степен” в затвора в гр.Ловеч I -ва
категория, считано от 01.08.2016 г. По време на службата не е награждаван и не
е наказван. Видно от преписката на 18.04.2016 г. и на 26.01.2018 г. служителят
е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана” към
Министерство на правосъдието.
По делото към административната преписка освен изброените по-горе
доказателства са представени от ответника длъжностна характеристика за
длъжността „надзирател II-I степен“ в затвор II-I категория, Заповед за
задържане на лице с рег. № 1762зз-100/07.04.2018 г. на к.о. при РУ Ловеч – Д. Д.Ц., както и Служебна
бележка, издадена от Сектор „Организация и управление на човешки ресурси” при
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” старши комисар В.В.М.- ВИД главен
директор па Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е преназначен на
длъжност със заповед № ЧР-05- 115/05.04.2018 г. на министъра на правосъдието.
Посочена е дата на встъпване в длъжност - 05.04.2018 г.
Представен е също Етичен кодекс
за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието
/л.76-84/. Етичния кодекс за поведение на държавните служители в от ГДИН и
Главна дирекция „Охрана“ е утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на
министъра на правосъдието.
Представено е и заверено копие от протокол от съдебно
заседание проведено на 17.10.2018 година по НОХД № 646/2018 година по описа на
Районен съд Ловеч, с който е одобрено споразумение между прокурор Х.Х., адвокат
А.М.и Д.Г.Н., с което последният е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение /на л.152 - л.155/.
Представените с административната преписка писмени
доказателства, и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от
страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, като
адресат и неблагоприятно засегнат от оспорения индивидуален административен акт в
установения от чл.149
ал.1 от АПК
преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и
от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното
обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие
с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл.13 ал.2 т.9
предложение второ във вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, действал
в кръга на предоставените му правомощия.
Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС за държавните
служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба
в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не
е предвидено друго.
Според чл.13 ал.2 т.9 предложение второ от ЗИНЗС главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” наказва
служителите в главната дирекция и в териториалните и служби.
Видно от приложената служебна бележка, издадена от Сектор „Организация и
управление на човешки ресурси” при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, подписалият
процесната заповед старши
комисар В.В.М.- ВИД главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
преназначен на длъжност със заповед № ЧР – 05 - 115 от 05.04.2018
г. на министъра на правосъдието, и встъпил длъжност на 05.04.2018 г. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Изпълнени са изискванията за форма и съдържание на акта за налагане на
дисциплинарно наказание.
Спазена е установената форма – заповедта е
писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР реквизити. Съгласно цитираната разпоредба,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като
дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран младши инспектор Н.
е
индивидуализирано в необходимата степен както от фактическа, така и от правна
страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и
фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат
значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно
от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в нарушаване на
чл.15, чл.17 и чл.30 ал.1 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в от ГДИН и Главна дирекция
„Охрана“, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на
правосъдието - дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, квалифицирано като деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата по смисъла
на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.15 от посоченият Етичен кодекс гласи:
„Държавният служител пази доброто
ние на институцията, която представлява“. Според
текстът на чл. 17 „ Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си, а според
и чл. 30 ал. 1 „Държавният служител се стреми да избягва в поведението си
конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази
спокойствие и контролира поведението си“.
Според цитираните горе текстове адресати на тези
задължения се явяват назначените в ГДИН държавни служители, вкл.
изпълняващи длъжността „Надзирател 2-ра степен” в затвора в гр.Ловеч I -ва
категория, каквато е заемал оспорващият, считано от 01.08.2016 г.
По силата на чл.2
ал.1 от Етичният кодекс, етичните правила в този кодекс са приложими
спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извън
работно време, като се отнасят до
отношения между държавния служител, гражданското общество и отдените граждани,
отношенията между държавния служител, органите на съдебната власт и другите държавни органи и
организации, взаимоотношенията между отделните държавни служители, правата и
задълженията на държавния служител. Че е адресат на тези задължения жалбоподателят, не е спорно, а това се
установява и от приложената по делото длъжностна характеристика на л.л.98-103
от делото. Доказателствата,
потвърждаващи нарушението, се съдържат в приобщените по дисциплинарната
преписка материали.
При издаване на
оспорената заповед съдът не
установи допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени
правила.
От събраните
писмени доказателства се установява, че е спазена специфичната процедура по
налагане на дисциплинарни наказания както от гледна точка на спазване на
процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално
право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се
запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде
изслушан от дисциплинарно наказващия орган преди да му бъде наложено наказанието.
Според нормата
на чл.207 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 2 - 15 от същия закон дисциплинарното
производство се образува с писмена заповед. В случая дисциплинарното
производство е започнало с издаване на писмена заповед, в съотвествие с чл.207
от ЗМВР. В същата е определен и дисциплинарно разследващият орган, който е
извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение,
и е изготвил обобщена справка за резултатите от разследването. Като оспорващият
е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да
участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена
нормата на чл.207 ал.8 от ЗМВР. Спазено
е и изискването на чл.207 ал.10 от ЗМВР като на служителя е дадена възможност
след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или
обяснения. В съответствие с правилото на чл.207 ал.2 от ЗМВР дисциплинарното
производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за
наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя. Съгласно чл. 210 ал. 1 ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно
наказващия орган /ДНО/.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово
вмененото му задължение по чл. 206 ал. 1 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител /в слуая с резолюция от
15.06.2018г/, като в хода на
дисциплинарното производство не е било нарушено правото на защита.
На оспорващия е била предоставена възможност да се
запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни
обяснения или възражения.
Преди да бъде наложено дисциплинарното наказание,
органът е запознал жалбоподателя с изготвената справка и предложение за
наказание и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, приел
е писмените му обяснения, и е предоставил възможност на служителя да се защити в
съответствие с чл.207 ал.8 т.1 и ал.10 от ЗМВР, като възражения за нарушения в
тази връзка не се правят от Н..
Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че
в процесната заповед не е посочена разпоредбата на чл. 215а от ЗМВР, че
организацията и дейността по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане
на наказание се уреждат с нарочна инструкция, а именно Инструкция № 8**13- 470/27.04.2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи /обн. ДВ бр. 34 от
По направеното в Обяснение от 13.06.2018г., искане дисциплинарно разследващият орган да получи
писмени обяснения от твърдяния от Н. очевидец Д.Г.А.и възраженията за допуснато
нарушение в този смисъл, които се явяват неоснователни, следва да се отбележи, че от една страна същото е неконкретизирано, от друга
видно от събраните по делото доказателства няма данни за такъв очевидец.
Отделно, в хода на съдебното производство не бе отправено искане към съда за
изслушването на такова лице, за да бъде направена съпоставка на показанията му с
установените в хода на дисциплинарното производство факти.
При издаване на процесната заповед е спазен срока по
чл.195 ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и
не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарната преписка е
постъпила в ГДИН с вх. № 6980/25.05.2018г., нарушението е извършено на
07.04.2018г. Следователно, дисциплинарното
наказание е наложено на оспорващия в срока по
чл. 195 ал. 1 във връзка с чл. 196 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Наред с това,
в случая не е изминал и срок по-голям от една година между периода на
извършване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното
наказание.
При
определяне вида на дисциплинарното наказание органът е взел предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици /неприемливо от нравствена гледна
точка поведение, станало достояние на граждани
и на полицейски служители, уронващо престижа на
институцията, която представлява и създаващо негативно отношение сред
обществеността/, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител, като му е наложил минималното предвидено в закона наказание за
вмененото му нарушение, а твърденията в тази насока на оспорващия са неоснователни
и недоказани. В съответствие с разпоредбата
на чл.210 ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена на Н. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Наказващият
орган е изпълнил и задължението си по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени
всички доказателства.
Заповедта е издадена след като са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли
е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо
дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител,
спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.
Видно от доказателствата, събрани в производството
пред дисциплинарно наказващия орган, по несъмнен начин се установяват описаната
в заповедта и в обобщената справка фактическа обстановка и извършеното от
оспорващият дисциплинарно нарушение, поради което съдът намира оспорената
заповед за издадена в съответствие с материалния закон.
Дисциплинарната отговорност на служителите на
МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарната отговорност по глава осма
от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно
наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той
виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й
форми - небрежност и самонадеяност/ е
нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от
хипотезите на чл.194
ал.2 от ЗМВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е
виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение
задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства
на правнодължимото поведение на служителя.
Разпоредбата на чл. 194 ал.2
дефинира в 4 точки дисциплинарните
нарушения. В разглеждания случай жалбоподателят е
наказан за нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР / неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ във
вр. с чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР, а именно за деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Анализа на доказателсвеният материал обуславя извода, че с извършеното от оспорващия са осъществени субективните и
обективни признаци на дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.13 от
ЗМВР. За цитираното нарушение, прието от законодателя за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.
В случая, след изясняване на фактическата обстановка, обосновано със събраните
писмени доказателства, посочени в обобщената справка - изброени по номера
докладни записки до началника на РУ - Ловеч, приложени към писмо per. № 176200-2710/11.04.2018г. на РУ на МВР - Ловеч, писмо
на Районна прокуратура - Ловеч изх. № 761/09.05.2018г.,
дисциплинарно-разследващият орган е приел, че мл. инспектор Д.Г.Н. е извършил
дисциплинарно нарушение, изразяваща се в това, че на 07.04.2018г., около 19.30 ч.,
в ж.к. „**“, пред бл.**, вх.*., с поведението си е уронил престижа на институцията,
не е изпълнил задължението си да пази доброто име на институцията, в която
работи и да дава личен пример с поведението си, с което е нарушил разпоредбите
на чл.15 и чл.17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН
и ГДО. Участвал е в конфликтна ситуация, с което е нарушил чл. 30 ал.1 от същия
кодекс. Видно от представената по делото декларация от 26.01.2018г. Д.Н. е
запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО. По категоричен начин се установява и
виновното поведение на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана,
като в това производство законът не държи сметка за формата на вината – умисъл
или непредпазливост, за да квалифицира поведението като дисциплинарно нарушение.
Констатациите от справката, която е официален свидетелстващ документ,
изготвена от длъжностни лица, не е оспорена и оборена по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК и отразените в нея
констатации се ползват с материална доказателствена сила. На основание чл.171 ал.1 изр.1
от АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния
орган, имат сила и пред съда. Събраните
по делото доказателства не са оспорени от жалбоподателя, нито са оборени от
него.
От събраните доказателства безспорно се
установява, че на 07.04.2018г. по сигнал на тел. 1** дежурен екип на РУП Ловеч се е
отзовал и констатирал грубо и агресивно държане на Н., който в
нетрезво състояние /установено с техническо средство, отчело 2.8 промила алкохол/
е участвал в конфликтна ситуация, като се е опитал да удари г-жа Ц.Г., дърпал й
е раницата, обиждал я и е отправял заплахи, като по време на проверката се е
държал грубо и арогантно спрямо служителите на РУП – Ловеч, като отказал да даде
пред служителите на реда обяснения за възникналия между него, г-н П.П. и г-жа Ц.Г.
конфликт и да представи документ за самоличност, довело до неговото задържане и
отвеждане в РПУ-Ловеч, където продължил с неадекватното си поведение и
възпрепятствал изпълнението на служебните задължения на органите на реда,
нанасяйки удар в областта на лицето на един от служителите. В тази връзка е
Докладна записка на л.57, приложените
Докладни записки / на л.л.52-65/ и писмо рег.№ 176200-2710/11.04.2018г. на
началник РУ Ловеч до началника на Затвора Ловеч /на л.51/ и др.
Анализа на събраният доказателствен материал
обосновава извод, че поведението на оспорващият е неприемливо от нравствена
гледна точка, тъй като, като служител на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е призван да пази доброто име на институцията и да дава личен
пример с поведението си. Обстоятелството, че извършеното от младши инспектор Н.
е станало достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване
престижа на институцията, която представлява и създава негативно отношение сред
обществеността.
Според доказателствата по делото жалбоподателят е
задържан за срок от 24 часа и срещу него е образувана преписка, като на
19.04.2018г. е привлечен в качеството на обвиняем и му е повдигнато обвинение
за извършено от него престъпление по чл.131 ал.2. пр.4, г.З във нр. с чл.130 ал.1
от НК - причиняване на телесна повреда на полицейски орган, по което се е
признал за виновен, видно от приложеното заверено копие на влязло в законна
сила споразумение №172/17.10.2018 година по НОХД №646/2018 година по описа на
Районен съд Ловеч, обективирано в протокола от проведеното съдебно заседание / л.152 до л.155 включително
по делото/, ползващо се със сила на присъда и влиза в сила веднага след
подписването.
Видно от съдържанието на оспорената заповед Н. е
наказан за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
извършване на деяние, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в ГДИН, с което се уронва престижа на службата, а не защото е
извършил престъпление за причинена телесна повредда на лице от състава на МВР. Наред с това, дисциплинарната отговорност
е независима от наказателната отговорност, поради което наличието на
производството, образувано за реализиране на наказателна отговорност на един
субект, не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същото
лице.
В случая следва да се съобрази,
че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от
жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГДИН, а не поради образуване на досъдебно производство
за същите обстоятелства.
В този смисъл се
явяват неоснователни доводите в жалбата, че дисциплинарно наказание
може да бъде наложено само след влизане в сила на осъдителна присъда по
образуваното наказателно производство. Основание затова дава разпоредбата на
чл. 194 ал. 3 ЗМВР, предвиждаща, че държавните служители от МВР носят
дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да бъдат основание
за търсене и на друг вид отговорност. Тъй като оспорващият
е наказан за нарушаване на етичните норми, дисциплинарно-наказващият орган не е
обвързан от наказателното производство. Производството по налагане на дисциплинарно
наказание и това за реализиране на евентуалната наказателна отговорност са
различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. Двете
производства не са взаимно обусловени, като в тази връзка следва да се има
предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица
законовоустановени основания, изчерпателно предвидени в съответните разпоредби
на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни
по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно,
именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната
по аргумент от чл.194 ал.3 от ЗМВР. В този смисъл следва изрично да се отбележи, че оспорващият
е наказан за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се
в извършване на деяние, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГДИН, с което се уронва престижа на службата, а не
защото е извършил престъпление.
От съвкупния доказателствен материал
дисциплинрано-наказващият орган стига до правилния извод, че служителят
нарушава разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него е в
разрез с изискванията към държавния служител в ГДИН. Под деяние, несъвместимо с
етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва
да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което
не се опазва доброто име на институцията, която служителят представлява,
каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното
производство.
Обосновано с доказателствата дисциплинарно наказващия
орган, е приел, че с поведението на служителя се уронва престижа на службата,
подробни мотиви, за което се съдържат и в обобщената справка. В процесния
случай следва да се съобрази и възприетото в Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че по смисъла на закона
под „деяние, уронващо престижа на службата” се разбира деянието да е от такова естество, че
реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на
обществото в съответната институция. Действията на Н. са станали и е било
възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно
върху авторитета на ГДИН. Безспорно, конфликтната ситуация, в която е участвал Н.
е станала достояние не само на полицаите, които са извършили проверка на място
по подадения на тел.1** сигнал, на лицата П.П. и Ц.Г., подали същия, но и на
хората от блока, които са излезли по терасите, според отразеното в докладна записка №
1762-7696/10.04.2018г. на полицай Х.П.Х.- ст. полицай в РУ на МВР - Ловеч.
Нарушаването на етичните правила за поведение, с което
се уронва престижът на службата представлява тежко дисциплинарно нарушение.
Това е така, защото служителят е длъжен да пази доброто име на институцията,
която представлява, да насърчава хората да спазват закона, а не сам да го
нарушава. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава
основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се
уронва престижа на службата.
В настоящия случай видът на наложеното наказание е
правилно определен от дисциплинарнонаказващия орган, поради което оспорената
заповед се явява издадена в съответствие и с приложимите материалноправните
разпоредби на закона.
С това поведение държавният служител нарушава етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на
службата, тъй като същото става достояние на гражданите, на служители на МВР и
на обществеността. Следователно по отношение на служителя е осъществена
хипотезата на чл.203
ал.1 т.13 от ЗМВР за налагане
на дисциплинарното наказание.
След като по несъмнен начин е установено, че
служителят нарушава цитираните в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от
ГДИН и ГДО, с които уронва
престижа на службата, то нормата на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР императивно определя, че за този вид нарушение се налага
дисциплинарно наказание „уволнение”.
Поради всичко изложено съдът намира, че
предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и
прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР са осъществени и дисциплинарната власт на
административния орган е упражнена съгласно материалния закон.
Оспорената заповед е и в съответствие с целта на
закона, като службата в ГДИН се упражнява от служители, които са длъжни да
спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват
престижа на службата.
По изложените съображения
настоящият състав счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материално
правните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са
налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил
обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е взета предвид неговата
тежест, настъпилите последици, формата на вината, цялостното поведение по време
на службата, за да формира своята преценка за това дали да наложи наказание или
не, както и да определи и вида и неговия размер. Преди всичко, извършеното
нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина за което императивно е
разписано налагане на наказание ’’уволнение”, при
което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма
правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде
неговия вид и размер. На второ място, тези доводи не се подкрепят и от
фактическа страна, тъй като в заповедта се съдържа обсъждане на всички посочени
по-горе обстоятелства.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателят, че в оспорената заповед не са посочени
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. В заповедта е
посочено, че дисциплинарно-разследващият орган е приключил дисциплинарното
производство със становище за наличие на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност въз основа на събраните доказателства, посочени в
обобщената справка. В обобщената справка са посочени всички писмени
доказателства, на които се позовава дисциплинарно-разследващият орган при
изясняване на фактическата обстановка и изготвяне на становище за налагане на
дисциплинарно наказание. Всички документи, които са част от дисциплинарната
преписка са посочени в обобщената справка и са приложени към нея, а Д.Н. се е
запознал с тях на 15.05.2018г.
При този изход на спора и своевременно направеното искане за разноски от
процесуалния представител на ответника, и на
основание чл.143 ал.4 от АПК във връзка с чл.78 ал.8 от АПК във вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. да заплати на
ГДИН сумата 100 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
предложение последно от АПК и чл.143 ал.4 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Н.,
надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр. Ловеч с ЕГН **********, срещу Заповед № Л-2671
от 15.06.2018 година на ВПД Главен Директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/, с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” на основание чл.266 ал.1 т.8 от Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ във вр. с чл. 13 ал.2 т.4 предложение трето от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, и е прекратено служебното
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., надзирател ІІ-ра
степен в Затвора гр. Ловеч с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София разноски по делото в размер на
100 /сто/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: