РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Благоевград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200856 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т „ със седалище и адрес на управление : гр.Б ,
ул.“Д “№ , с ЕИК представлявано от Т И Т , против НП№ 42-0001051
/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-
гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 200.00лв., във връзка с нарушение по чл. 6, ал.7, т.3, б.
„б“, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт като се твърди, че същият е издаден в нарушение на
императивни правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не
е доказано вмененото на жалбоподателя нарушение, а ако се приеме за
доказано такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, не ангажират
представител и становище по жалбата и НП.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител, нито
становище по делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна .Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и несъмнен начин, че на 04.03.2022г., длъжностно лице при
ОО“АА”-Б -св.Р., в присъствието на колегата си–св.М., е съставила на
дружеството- жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение №
317718 за това, че на същата дата, около 12.30 часа, в Б , на бул.“С “ № /в
сградата на ОО“АА“/, след извършване на тематична проверка във връзка с
реализиран международен превоз на жалбоподателя в РИ , е констатирано,
че превозвачът не е изпълнил задължението си да подаде справка с
необходимите документи за финансова стабилност пред ИА до 02.07.2020г.,
когато е била валидна застрахователна полица , с каквато е доказал тази си
финансова стабилност предходен път. Проверяващите са приели, че от
03.07.2020г., превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за
финансова стабилност на дружеството и с това е извършил нарушение по
чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл. 1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС. Актът е
издаден от св.Р., в присъствието на св.М. и е връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице- Д К .
Въз основа на АУАН, на 27.04.2022г., Директора на РД“АА“-София, е
издал обжалваното НП№42-0001051, с което за посоченото в акта нарушение
по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл. 1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на
основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200/двеста/
лева. НП е връчено също на упълномощеното лице К на дата 07.06.2022г. и
в законния срок срещу него е подадена разглежданата по делото жалба
/21.06.2022г./
2
Изложените в акта фактически обстоятелства се поддържат и при разпита
на свидетелите Р. и М., които установяват, че извършили тематична
документална проверка за дейността на жалбоподателя, във връзка с негов
международен превоз, в хода на която констатирали, че процесното
дружество има издаден и действащ Лиценз за такъв превоз на Общността, но
не е представил до 02.07.2020г., документи за финансовата си стабилност и
нова застрахователна полица за това.
По делото не се установи, че проверяващите лица са направили в хода на
проверката справка в базата данни на НАП, във връзка с налични
задължения на дружеството, нито пък че са констатирани такива към датата
на издаване на АУАН.
Към административната преписка е приложена справка, приета като
доказателство и по делото, без посочен издател и дата на издаване, като в нея
е отразено, че жалбоподателя има валиден Лиценз за извършване на превоз
от 29.11.2017г. , с краен срок на валидност до 28.11.202г. В справката е
посочено също така, че дружеството се счита финансово стабилно до
02.07.2020г., без да е пояснено на какво основание.
С изрично пълномощно, приложено на л.36-37 от делото, жалбоподателят
е делегирал правомощия на Д К да го представлява пред ИА“АА“,
включително и като подписва от името на дружеството АУАН и НП.
За доказване материалната компетентност на издателя на обжалваното
НП, санкционният орган представи Заповед №РД-08-30/24.02.2020г.,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Заповед №3003/18.08.2022г. на Изпълнителния Директор на
ИА“АА“-гр.С , ведно с длъжностна характеристика за длъжността Директор
на РД в ИА“АА“, съгласно които документи, Директора на РД“АА“-гр.София
, е упълномощен да изготвя НП по Закона за автомобилните превози при
констатиране на нарушения.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл. 6, ал.7, т.3, б.“б“, предл.1 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС.
3
Между страните не е спорно, че атакуваното НП е издадено от
компетентен за това орган и в срока по чл.34 от ЗАНН. Не е спорно също
така, че НП и АУАН са връчени надлежно на жалбоподателя /чрез
упълномощено лице/. При изготвянето им обаче е допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с липсата на достатъчно ясно и
безпротиворечиво фактическо описание на начина на извършване на
твърдяното нарушение, както и непосочването на дата на твърдяното
нарушение.
В тази връзка съдът констатира, че в АУАН и НП е направено кратко и
лаконично описание на твърдяното нарушение, а именно: „непредставяне на
справка с необходимите документи за финансова стабилност пред ИА „АА“
в срок до 02.07.2020г., като до тогава е била валидна застрахователна полица,
с която е доказал предходен път“. Това фактическо описание на твърдяното
нарушение и неговото изпълнително деяние, не кореспондират с текста на
цитираната като нарушена норма по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“ от Наредба
№11 от 31.10.2002г. на МТС. Според текста на тази норма, финансово
стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 е лице, което разполага с достатъчно
ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и
функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата
равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил
- в размер левовата равностойност на 5000 евро, като финансовата стабилност
на лицето се доказва всяка година, преди изтичане на срока, за който е
сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата
гаранция. В тази законова норма не е посочено представяне на справка с
документи на санкционният орган, като изпълнително деяние на
възможно нарушение при бездействие. Наред с това, превозвачът не се
счита финансово стабилен по смисъла на чл. 3, т. 3 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС, когато показателят за оценка на финансовата
стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения
за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като последното се
установява съгласно чл. 6, ал.12 от Наредбата на база удостоверение от
съответният орган по ДОПК. Следователно, нормативната уредба
предвижда и изисква наличието на две основни предпоставки /една
положителна и една отрицателна/ за удостоверяване наличието на финансова
4
стабилност на един превозвач, която финансова стабилност от своя страна е
едно от кумулативните условия за валидност на издаденият лиценз на
превозвача. Ето защо и описанието на нарушение, свързано с недоказване на
финансова стабилност на превозвача по чл.6, ал.7 от Наредбата, следва да е
фактически пояснено именно с наличието и чрез констатацията за наличието
на тези две кумулативни предпоставки, а това в настоящият казус също не е
сторено с атакуваното НП./В тази насока е и Решение №5049/27.05.2022г.,
постановено по адм.д.№4165/2022г. на ВАС/ Вместо това, в случая липсва
каквото и да е фактическо пояснение в АУАН и НП и по какви
показатели е направена оценка за финансова нестабилност на
жалбоподателя от страна на св.Р. и св. М. към дата 04.03.2022г., респ. не
става ясно от описанието на твърдяното нарушение, тази оценка по-малка
ли е от единица и дали е установено, че жалбоподателят има задължения
към НАП, респ. ако има, че не са разсрочени такива, което да мотивира
извод за финансова нестабилност на превозвача-жалбоподател само и
единствено заради твърдението, че на 02.07.2020г. е изтекла валидността
на застрахователната му полица на превозвач. Вместо това, в НП и
АУАН единствено фигурира „непредставяне“ на справка с документи за
финансова стабилност, което не е изпълнително деяние на нарушение по
чл. 6, ал.7, т.3, б. „б“, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
При това положение освен непълнота и неяснота във фактическото
описание на твърдяното нарушение, се констатира и противоречие между
фактически обстоятелства и правна квалификация на твърдяното
неправомерно деяние, което се преписва като административно
нарушение с НП на процесният жалбоподател .
Не е пояснено фактически и кога жалбоподателят е уведомен, че следва
до определена дата и за нуждите на извършвана проверка за финансовата му
стабилност, да представи удостоверението от НАП за липса на задължения
към този орган, като по този начин съдът констатира, че на практика в
НП липсва въобще и посочването на дата на извършване на
нарушението, вменено на жалбоподателя, а посочената дата 02.07.2020г. е
предшестваща датата на проверката с близо 2 години и очевидно не е
срок за доказване на такова обстоятелство пред извършващите
процесната проверка служители.
5
Тези фактически неясноти и липси на основни реквизити в НП и
АУАН, не се санират с разпита на свидетелите по акта в съдебно заседание.
Посочените нарушения в процедурата по издаване на обжалваният акт на
практика водят до липсата на основни реквизити по чл. 42 т.3 и т.4 /за
акта/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/за НП/, с което несъмнено е засегнато и
нарушено по значим и съществен начин правото на защита на
процесният жалбоподател, а последното обуславя процесуалната
незаконосъобразност на НП и мотивира неговата отмяна само на това
процесуално основание. В тази насока е и съдебната практика /Решение
№1313/31.07.2020г., постановено по кнахд№86/2020г. по описа на БлАС,
Решение №426/02.07.2020г., постановено по кнахд№27 от 2020г. по описа на
БлАС, Решение №432/02.07.2020г. постановено по кнахд№12 от 2020г. по
описа на БлАС./
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело. Видно от представеният договор за
правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв.Цв.Х., жалбоподателят
е заплатил на ангажираният от него защитник по нахд №856/2022г., сумата
от 150.00лв. Видно от титула на депозираната жалба, тя е изготвена от
упълномощеният защитник , който се яви в процеса и участва като
процесуален представител за процесното дружество в рамките на две
съдебни заседания .
Съгласно нормата на чл.18, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при започване
на настоящото административно-наказателно производство, за изготвянето
на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 100 лв. От своя страна нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата гласи за хипотеза като процесната, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв. , минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. + 6 % за
горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата от 148 лв. За процесуално
представителство по административно-наказателни дела, нормата на чл.18,
ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за участието в едно
съдебно заседание на адвоката. Отчитайки тези обстоятелства и 2-кратното
участие на адв.Х. като процесуален представител по делото за жалбоподателя,
съдът приема, че заплатеното възнаграждение за адвокатска защита по
делото от 150.00лв., от страна на жалбоподателя при отчитане на неголямата
6
фактическа и правна сложност на делото, не се явява завишено такова,
поради което и следва да се заплати на процесното дружество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 , т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№42-0001051/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на „Т „ със седалище и адрес на
управление : гр.Б , ул.“Д “№ е наложена имуществена санкция в размер на
200.00лв./двеста лева/, във връзка с нарушение по чл. 6, ал.7, т.3, б. „б“,
предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на „Т „
със седалище и адрес на управление: гр.Б , ул.“Д “№ сумата от 150.00лв./сто
и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение на адв.Цв.Х. по нахд №856/2022г. по описа на РС-
Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с
мотивите, за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7