РЕШЕНИЕ
№ 15.10.2020 г., Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 12-ти граждански състав
На втори октомври , две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №1914 по описа за 2020 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца И.В.М.,
ЕГН-********** ***, против „Професионална гимназия по
строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж. П.М.И.
- директор.
Съгласно изложеното в исковата
молба, ищцата М. заемала длъжността „чистач- хигиенист“ в ответното училище, с
място на работа –гр. Пазарджик. Ищцата заемала посочената длъжност на основание
трудов договор от 09.05.1988г. През 2014г. се наложило трудоустрояване на
ищцата поради онкологично заболяване, като й било определено работно място
„портиер“, на което място ищцата била преназначена. Било подписано допълнително
споразумение от 15.05.2020г.
Трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед №УД 912-430 от
12.09.2019г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ. Впоследствие ищцата завела
дело и съдът признал уволнението за незаконосъобразно, като ищцата била
възстановена на работа , считано от 15.05.2020г.
На 18.05.2020г. на ищцата М. било
връчено предизвестие на основание чл.326,ал.2 от КТ, с което била уведомена, че
трудовото й правоотношение ще бъде прекратено , считано от 20.07.2020г. М.
представила пред работодателя документи, доказващи ползването на закрила по
смисъла на чл.333 от КТ.
На 22.07.2020г. на ищцата била
връчена Заповед №ПТД-272-04 от 22.07.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 23.07.2020г. От процесната заповед, ищцата
установила,че бил извършен подбор на основание чл.329 КТ съгласно протокол №2
от 18.05.2020г.
Твърди се, че заповедта за
уволнение била незаконосъобразна , като не било налице посоченото от
работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Според
ищцата, работодателят е следвало да предложи друго работно място на ищцата,
като се съобрази с противопоказанията на работната среда , което не било
сторено от ответника. Твърди се ,че работодателят не е зачел експертното
становище , издадено от ТЕЛК при МБАЛ- Пазарджик на 14.07.2020г. и е
пренебрегнал разпоредбите на Закона за интегриране на хората с трайни
увреждания.
Оформен е петитум, с който се моли
съдът да признае уволнението за незаконно и да постанови отмяна на процесната
заповед и на уволнението, да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея
длъжност преди уволнението, както и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение от
23.07.2020г. до 23.01.2021г. в размер на
5124.00лв. Претендира се законна лихва, считано от датата на прекратяване на договора
/23.07.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, както и заплащането на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по делото е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искови претенции като допустими, но
неоснователни, поради следните съображения:
Твърди се в подадения отговор на исковата
молба, че е налице реално съкращаване на щата, поради което със Заповед
№УД-54-54 от 16.09.2019г. , директорът на ответното училище е утвърдил ново
поименно и длъжностно разписание на ПГСА-гр. Пазарджик, с което е била закрита
процесната 1 бройка за длъжността „Портиер“, заемана от ищцата.
Сочи се, че твърденията на ищеца за неспазване на
процедурата по чл.333 от КТ не
отговаряли на истината, като са изложени съображения в тази насока, а
предявените искове били неоснователни , и като такива следвало да бъдат
отхвърлени.
Моли се съдът да постанови решение,
с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните
И.В.М., ЕГН-********** ***, и „Професионална гимназия по
строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж. П.М.И.
– директор, е съществувало трудово
правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността „чистач- хигиенист“ в ответното
училище, считано от 1988г.
През 2014г. се наложило трудоустрояване на
ищцата М. поради онкологично заболяване, като й било определено
работно място „портиер“, на което място ищцата била преназначена. Било
подписано допълнително споразумение №235-065 от 15.05.2020г.
към трудовия договор №0006 от 09.05.1988г. /приложено по делото/.
Трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед №УД 912-430 от
12.09.2019г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ. Впоследствие ищцата М. завела дело /гр. Дело №016/2019г. по описа на РС- Пазарджик/ и съдът признал уволнението за незаконосъобразно, като
ищцата била възстановена на работа със заповед №259/15.05.2020г. /приложена по делото/ , считано от 15.05.2020г.
На 18.05.2020г. на ищцата М.
било връчено предизвестие на основание чл.326,ал.2 от КТ, с което била
уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено , считано от
20.07.2020г.
Видно от
приетите по делото доказателства, със Заповед №ПТД-272-04/ 22.07.2020г.
/приложена по делото/ на Директора на „Професионална гимназия по строителство и
архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр. Пазарджик, ул.“Кочо
Честименски“№33, обл. Пазарджик, на основание чл.328,ал.1,т.2
от КТ във вр. с чл.326,ал.2 от КТ , трудовото правоотношение между
страните било прекратено,считано от 23.07.2020г., поради „съкращаване на щата“.
Заповед
№ ПТД-272-04/ 22.07.2020г., е била връчена лично на
ищцата М. на 22.07.2020г.
Видно от приетите по делото
доказателства, работодателят е изискал и
получил от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик, издаване на
предварително разрешение или отказ за уволнение на някои категории работници
или служители, ползващи специални закрила /Писмо изх.№20038295 от 27.05.2020г.
и Писмо изх.№20057957 от 21.07.2020г./
По делото е приложено Заключение от
„Медикал Груп- 2100 ИПСМП“ЕООД касателно пригодността на ищцата да изпълнява
длъжността „ПОРТИЕР“.
Приети и приложени са и 2 бр.
протоколи- Протокол №1 от 18.05.2020г.
на комисията по извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ и Протокол
№2 от 18.05.2020г. . на комисията по
извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ.
В хода на производството по делото е
била допусната и извършена съдебно- икономическа експертиза, видно от
заключението на която, размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за оставане без работа за период от 6 месеца е 5124.00лв.
В проведеното на 02.10.2020г. съдебно заседание е била извършена
констатация с оригинала на трудовата книжка на ищцата, като е било установено,
че в периода след 23.07.2020г. не са налице вписвания , съотв. няма данни
ищцата да е започнала работа.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявените искове са допустими,
тъй като са предявени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ пред местно и родово
компетентен съд, при спазване на правилата за активна и пасивна процесуална
легитимация, доколкото между ищеца и „Професионална
гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес-
гр. Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, е съществувало
действително трудово правоотношение, прекратено със Заповед №ПТД-272-04/ 22.07.2020г. на
основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ във вр. с
чл.326,ал.2 от КТ , поради „съкращаване на щата“.
За да направи
своите изводи относно законността на извършеното и оспорено от ищеца уволнение,
съдът следва да прецени налице ли са в случая и доказани ли са от работодателя,
върху когото лежи тежестта на доказване в настоящия процес, законовите
предпоставки за извършване на уволнението. Това означава съдът да реши, както
дали е спазена предвидената в Кодекса на труда процедура по извършване на
уволнението, така и налице ли е материалноправното основание за извършване му –
реалното съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност.
Безспорно е по делото, че трудовото правоотношение с ищцата М. е прекратено с оспорената със Заповед
№ПТД-272-04/ 22.07.2020г., връчена лично на
ищцата М. на 22.07.2020г., в която, като основание за
уволнението е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ - съкращаване на щата.
Запознавайки се
със заповедта, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения относно
издаването и съдържанието й. Същата е подписана от компетентния за това орган.
Спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание,
което е ясно и разбираемо. В нея е отразено правното и фактическо основание за
прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, конкретизирано чрез
посочването на „съкращаването в щата” като една от предвидените в тази правна
норма две хипотези. Не е налице, според съда, несъответствие между фактическото
основание за уволнението и правното основание, посочено в заповедта. Издадената
заповед е мотивирана, като е
конкретизирано въз основа на кое от предложенията на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е
издадена. Достатъчно ясно е посочено в
заповедта основанието за уволнението, допълнително мотивиране на заповедта не е
необходимо за законността на уволнението, тъй като съкращаването на щата е
обективно безвиновно основание за уволнение, поради което и излагането на
мотиви в тази насока не е нужно. Причините за съкращаването в щата могат да
бъдат различни, но те са ирелевантни при преценката на законността на
уволнението.
За законността
на уволнението в случая е от значение работодателят да докаже само
действителното наличие на реално съкращаване на щата. Това наличие или липса и
съдът следва да прецени, решавайки въпроса за законността на извършеното от
ответника уволнение.
В тази насока
съдът прецени следното- за да е налице реалното съкращаване на щата като
безвиновно основание по чл.328, ал. 1, т. 2, от КТ за упражняване на
субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с работник или служител, трябва да е осъществено фактическо
(реално) премахване на трудовите задължения, които включва съкратената длъжност
по щатното разписание на работодателя, то да е осъществено по съответния ред и
от компетентния орган, преди да е извършено уволнението.
По делото няма
спор, че със ЗАПОВЕД №259-257/15.05.2020г., на Директора на ПГСА-Пазарджик във
връзка със влязло в законна сила - РЕШЕНИЕ №1707/19.12.2019г., постановено по
гр.д.№4016/2019г. и подадена от ищцата МОЛБА вх.№731/14.05.2020г., същата е
била възстановена на заеманата от нея длъжност „ПОРТИЕР", считано от
15.05.2020г. Възстановяването на предишната работа на работника или служителя
със съдебно решение обаче не е обусловено от това дали щатната бройка за
длъжността съществува или не. Работодателят е длъжен в изпълнение на съдебното
решение да допусне работника или служителя на предишната работа и в случите
когато длъжността му е съкратена. Той обаче няма задължение да изменя щатното
разписание, като отново възстанови тази длъжност, а може по своя преценка
веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата или да предложи на
работника или служител друга работа. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че ответникът е изпълнил съдебното решение и е възстановил ищцата на предишната
работа, като след това е пристъпил към уволнението й поради съкращаване на
щата, защото длъжността й „ПОРТИЕР" е била съкратена.
От приетите по
делото доказателства се установява, че на
18.05.2020г. на ищцата е било връчено
предизвестие за прекратяване с изх.№180/15.05.2020г., но същото е било
оттеглено, което е било оформено писмено върху самото предизвестие, като
запознаването със същото ищцата е отказала да подпише, но въпреки всичко същото
и е било съобщено в присъствието на
свидетелите: П. З. ; Д. К.и Р. Г., което обстоятелство е оформено на гърба на
самото уведомление.
Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и 3 КТ,
работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на
трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му,
какъвто е настоящият случай. Същото правило
е приложимо и при прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие от
работодателя, който може да оттегли
предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди
или едновременно с получаването му.
Според настоящият съдебен
състав, съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства води до
извода, че промяната и утвърждаването на щатното разписание е в кръга от
правомощия на директора на училището, като
със Заповед № УД-54-54/16.09.2019г., на основание чл.19, ал.1, ал.2, т.9
от Наредба №12 от 01.09.2016г., за статута на професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти/ Издадена от
Министъра на образованието, обн. ДВ, бр. 75 от 27.09.2016/ е изготвил ново
длъжностно разписание на персонала и е утвърдил новото поименно разписание на
длъжностите, с което е била закрита една бройка за длъжността - „портиер",
заемана от ищцата. Предвид изложеното, съдът споделя съображенията на ответната
страна, съгласно които щатното разписание, с което е била съкратена заеманата
от ищцата длъжност, е утвърдено от компетентен орган и е влязло в сила преди
датата на извършване на уволнението. От приетите по делото доказателства се
установява, че със Заповед № УД-54- 54/16.09.2019г., е била извършена промяна в новото щатно разписание от
ръководството на ответното училище, в сила от 16.09.2019г., в което не фигурира
съществуващата по старото разписание към 03.05.2019г., утвърдено със Заповед
№УД-593-299/03.05.2019г., 1 бройка за длъжността - „портиер", заемана от
ищцата М.. Следователно, при доказано от ответника премахване на съответната
длъжност и отпадане на трудовите функции, което е довело до намаляване на
числеността на персонала, може да се направи извода, че е налице реално
съкращаване на щата.
Възражението на ищцата за неизвършен
подбор по реда и при условията на чл.329, ал.1 КТ, съдът намира за
неоснователно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, подборът се явява задължителен само когато
се съкращават една или повече от няколко еднакви длъжности. Когато
съкращаваната длъжност е единствена, какъвто е настоящия случай, или се
съкращават всички щатни бройки за определена длъжност, работодателят има право
да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение чрез едностранно
волеизявление на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата, без
да е необходимо да извършва подбор. В
случай на съкращаване на единствената щатна длъжност, какъвто е конкретният случай, извършването на подбор не е
задължително, за разлика от съкращаване на една или няколко от съществуващите в
щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/.
Единствено в случаите, в които за
работодателя съществува задължението да осъществи подбор по чл. 329 от КТ,
съдът следва да проверява дали
оценяването на работниците или служителите е било извършено съобразно
критериите на чл. 329 от КТ, както и дали поставените оценки по формалните
критерии отговарят на обективната истина, какъвто не е конкретният случай.
Съдът не споделя становището на ищцовата
страна, съгласно което, критериите за подбор са дискриминационни и поставят ищцата в по-небрагоприятно
положение в сравнение с останалите трима служители. Оценяването на работниците
или служителите е било извършено
съобразно критериите на чл. 329 КТ, като извършеният подбор е обективиран в
документи, приети като доказателства по делото. Видно от доказателствата по делото
работодателят е приложил еднакви критерии при извършването на подбора спрямо
всеки един от служителите си. Работодателят не е имал и възможност да предложи
друга подходяща работа на ищцата, доколкото единствената запазила се длъжност
от непедагогическият състав /„чистач“/ вече е била заемана от ищцата М., но през 2014г. се наложило трудоустрояване на
ищцата М. поради онкологично заболяване, като й било определено
работно място „портиер“, на което място ищцата била преназначена.
Не е налице и допуснато нарушение
от работодателя във връзка със закрилата по чл.333 от КТ, доколкото закрилата е
предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. Съгласно
установената съдебна практика, тази закрила е и относителна, тъй като може да
бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган, като
работодателят има задължение да поиска
от определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в
наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е
длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински
документи. Работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда с искане за разрешение, което е било сторено
в случая от ответника, с което съдът приема, че същият е изпълнил задълженията си.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата страда от заболяване в обхвата на Наредба № 5
от 20.02.1987 г., поради което работодателят е бил длъжен да поиска от Инспекцията
по труда предварително разрешение за прекратяване на трудовото й
правоотношение, като вземе мнението и на ТЕЛК, съгласно изискванията в чл.333,
ал.2 КТ, което е било сторено от ответника. След
като местно компетентната Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик се
е запознала със здравословното състояние на ищцата, е било издадено предварително разрешение за уволнение /Писмо изх.№20038295 от
27.05.2020г. и Писмо изх.№20057957 от 21.07.2020г./, поради което не е налице нарушение на нормите, осигуряващи закрила при
уволнение по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ.
В конкретният случай, както правилно е
посочено от ответната страна, обстоятелствата, налагащи съкращаване на щата, са
свързани не с общите трудови функции, които се изпълняват, а със специфични
задължения за длъжността, нуждата от която е престанала да бъде налице според преценката на работодателя. Следва да
се има предвид също, че при съкращаване в щата на единствена бройка от дадена
длъжност, за работодателя не съществува задължение да прави подбор, тъй като
при подобно съкращаване няма база за сравнение, поради което и действителен
подбор не може да бъде осъществен. Тъй като ищцата е заемала единствената
бройка от длъжността „портиер", за работодателят не е възниквало
задължение за извършване на подбор, а
процесното уволнение е било извършено законосъобразно.
Предвид дотук изложеното, уволнението
на ищцата се явява законосъобразно, а с
оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника
и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ за обезщетението за
оставането му без работа поради незаконното уволнение.
По отношение на разноските- при този изход на делото, на ответникът следва да бъдат присъдени
сторените съдебно деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.В.М., ЕГН-********** ***, срещу „Професионална гимназия по строителство и
архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр. Пазарджик, ул.“Кочо
Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж. П.М.И. - директор, обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ за признаване уволнението за
незаконно, за прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата И.В.М., ЕГН-********** за незаконосъобразно и за отмяната на Заповед № ПТД-272-04/ 22.07.2020г. като незаконосъобразна, както и за
възстановяване на ищцата И.В.М., ЕГН-********** на предишната й
работа, която е заемала до прекратяване на трудовото правоотношение - „портиер“,
с място на работа „Професионална гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, с
адрес- гр. Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, като неоснователни и недоказани
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.М., ЕГН-********** ***, срещу „Професионална гимназия
по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр.
Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж. П.М.И.
- директор, иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 КТ
- за присъждане на обезщетение за
времето , през което И.В.М., ЕГН-********** е останала без работа вследствие на твърдяното
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за периода от 23.07.2020г. до 23.01.2021г. вкл., в размер на 5124.00 лева, ведно със законна лихва от датата на
прекратяване на договора /23.07.2020г./ до пълното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН-**********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Професионална
гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес-
гр. Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж.
П.М.И. - директор , сумата от 400.00 лв. / четиристотин
лева / , представляваща сторените
от ответника по делото съдебно –
деловодни разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: