МОТИВИ по Решение № 7 от 18.09.2019
г. по анд № 88/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемият *** Х.К.Х. постъпил на
служба в БА на 25.09.1996 г. Последната заемана от него длъжност била *** във в.ф.***.
По време на службата си изпълнявал в пълен обем
служебните си задължения и показвал добри практически умения. Притежавал висока
физическа работоспособност и отлична военно-специална подготовка. Сред колегите
си се ползвал с уважение и авторитет. Поставените задачи изпълнявал безупречно.
Няма наложени наказания. Многократно поощряван с „благодарност“
и „грамота“.
Не бил
осъждан.
По време на
службата си обвиняемият извършил следното:
Обвиняемият ***Х.К.Х. бил настанен във ведомствено жилище, собственост
на Министерството на отбраната на адрес:***. Там живеел от 2009г. със семейството си – съпругата му св. И.Д.И. и
дъщеря му М. Х. Х. Настаняването на тричленното семейство било извършено със Заповед №
1011/02.07.2009 г. на ИА на СД при Министерството на отбраната. Подписан бил и
договор за безвъзмездно ползване № 770/02.07.2009 г.
Впоследствие, поради изменение
на нормативната уредба – ЗОВС и Наредба Н-22/2010 г. на Министъра на отбраната,
наемното правоотношение било актуализирано чрез сключване на нов договор за
наем, а след това и на допълнително споразумение към него.
В края на месец септември 2018
г. обвиняемият трябвало да депозира пред жилищната комисия на в.ф. *** ежегодна декларация, че няма промени в семейното и имотното му
състояние, за да продължи да ползва ведомственото жилище. По това време той се
намирал във влошени взаимоотношения със съпругата си и между тях протичал
бракоразводен процес. По този повод св. И.И., заедно с непълнолетната дъщеря М. Х., вече била напуснала семейното
жилище. Обвиняемият сменил патрона на
входната врата на жилището, за да нямат достъп до него съпругата и дъщеря му.
Същевременно, председателят на жилищната комисия на в.ф. ***– ***Н., неколкократно направил забележка на обвиняемия, че само
той не е подал изискуемата по чл. 17, ал. 1 от Наредба Н-22/2010 г. на Министъра на отбраната
декларация.
При описаната ситуация, в
началото на месец октомври 2018г. обв. ***Х.К.Х. решил, че е крайно време да подаде въпросната декларация пред
жилищната комисия на в.ф.***. На 08.10.2018 г. той попълнил
предоставената му бланка, като записал, че няма промени в семейното положение и
се подписал като декларатор 1. Записал съпругата си И.Д. Х. като декларатор 2 и положил собственоръчно подпис от
нейно име, като се постарал да го имитира.
На 10.10.2018 г. обвиняемият
депозирал инкриминирания документ пред жилищната комисия на в.ф. ***и на него бил поставен вх. № 2НК-820/10.10.2018 г. на в.ф.
***, а впоследствие и вх.№ 13520/18.10.2018г. на ИА “ВК и ВПД”. Използвайки декларацията,
неистинска в частта за декларатор 2, обвиняемият доказал, че има право да
продължи да ползва ведомственото жилище при непроменени условия.
Описаните фактически обстоятелства
се установяват от обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите - ц. сл. Г.
П.К. от отдел “Жилищен фонд” – гр.
Пловдив при дирекция “Управление на собствеността” към ИА “ВК и ВПД” на МО и ц.л. И. Х. И. – бивша съпруга на обв. *** Х. и от вещественото доказателство по делото.
Инкриминираният неистински
документ - декларация за семейно, жилищно и имотно
състояние вх.№ 13520/18.10.2018г. на ИА “ВК и ВПД” в оригинал подадена от ***Х.К.Х. *** била приобщена към доказателствата по делото с
изготвен протокол за оглед на ВД и фотоалбум към него, приложени по досъдебното
производство.
Видно от заключението на изготвената графологична
експертиза подписът положен под реквизита „2.Декларатор” срещу текста „подпис”
в оригинална декларация за семейно, жилищно и имотно състояние вх.№
13520/18.10.2018г. на ИА „ВК и ВПД“, подадена от *** Х.К.Х. *** не е
изпълнен от лицето, за което се отнася – И.Д. Х.
Подписът положен под реквизита „2.Декларатор” срещу
текста „подпис” в оригинална декларация за семейно, жилищно и имотно състояние
вх.№ 13520/18.10.2018г. на ИА „ВК и ВПД“, подадена от ***Х.К.Х. *** е изпълнен (имитиран) от ***Х.К.Х..
Горното
съставлява престъпление по чл. 309, ал. 5, вр. ал. 1 от НК, затова че: на
08.10.2018 г. в***, при
условията на маловажен случай, сам съставил неистински частен документ -
декларация за семейно, жилищно и имотно състояние на основание чл. 17, ал. 1 от
Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за
използване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и
за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители,
които живеят при условията на свободно договаряне, и го употребил, като го
представил на 10.10.2018 г. пред жилищната комисия на в.ф. ***, за да докаже, че съществува правото
му да използва жилище от жилищния фонд на Министерството на отбраната, намиращо
се в***.
В съдебно
заседание прокурорът е на становище, че установената в съдебно заседание
фактическа обстановка е идентична с тази установена в хода на досъдебното
производство и описана в обстоятелствената част на прокурорското постановление
по чл. 375 от НПК. Прокурорът иска от съда след като признае обвиняемият за
виновен по възведеното обвинение да го освободи от наказателна отговорност и да
му бъде наложена глоба, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 78а НК.
Защитата на
подсъдимия не оспорва установената фактическа обстановка, както и авторството
на деянието. В съдебно заседание защитата излага аргументи, че макар и формално
да е извършено деянието, то същото има „белези на малозначителност, няма нищо
отегчаващо по отношение действието на военнослужещия“. Алтернативно защитата е
изложила аргументи, че ако деянието не е било малозначително, то със сигурност
същото е извършено в условията на маловажен случай, тъй като засягането на
обществените отношения не е било значително и при преценката на извършеното
съдът следва да отчете емоционалното състояние на дееца към момента на
извършването, както и много добрите му характеристични данни като военнослужещ.
Обвиняемият
в съдебно заседание не оспорва установените фактически обстоятелства, както и
авторството на деянието. Заявил е, че е осъзнал това, което е извършил, но под
влиянието на стресова ситуация. Моли съда за справедливо решение, като му бъде
дадена възможност да продължи службата си в БА.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от обвиняемия
самопризнания по време на съдебното следствие. Същите кореспондират и се подкрепят от свидетелските
показания, както и от писмените доказателства: протокол за доброволно предаване
– л. 23, копия от декларации – л. 24-27, заверено копие от решение № 1143 от
7.11.18 г. по гр. дело № 5212 от 2018 г. на РС – Стара Загора, копия от заповед
и договор – л. 46-50, протокол за оглед на веществени доказателства – л. 52,
албум оглед на веществени доказателства –л. 53-55, кадрова справка – л. 76,
служебна характеристика – л. 77, служебен картон – л. 78-80, справка за
съдимост – л. 82.
ПРИЧИНИ: Ниско
правно съзнание и лекомислие.
МОТИВИ: Стремеж
да запази за себе си възможността да ползва под наем даденото на семейството му
ведомствено жилище.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не
е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаци на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. За да се приеме едно
деяние за малозначително, т.е. непрестъпно, трябва да е налице пълна липса на
обществена опасност или от друга страна, ако е налице обществена опасност на
деянието, то тя трябва да притежава характеристиката на явно незначителна.
Преценката винаги е конкретна по всеки отделен казус. В конкретния случай в
съдебно заседание от показанията на свидетелката К. се установи, че дори и в
случаите когато правоимащия военнослужещ не е подал процесната декларация в
посочения от наредбата срок, то изпълнителната агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ е следвало да изиска по служебен ред същата, нещо повече,
дори и при очакваната към онзи момент промяна в семейното му положение, предвид
на висящ бракоразводен процес, то обвиняемият е имал правото и е щял да продължи
да ползва под наем даденото му жилище. Съдът счита, че в конкретния случай
извършеното от обвиняемия ***Х. деяние не е малозначително. Съображенията на съда в
тази насока са следните: на л. 1 от процесната декларация /л. 24 от ДП/ в
раздел II жилищно състояние той е посочил, че „аз заедно със семейството си ползвам
имот от жилищния фонд на МО…“, въпреки че самата бланка дава възможност да
посочи и вярното обстоятелство, а именно „разделен от семейството си“.
Декларацията е входирана във в.ф. ***на 10.10.2018 г., а фактическата раздяла между него
бившата му съпруга и дъщеря му е станала, както се установи в съдебно заседание
на 05.08.2018 г. Веднага след като свидетелката И.Д.И. и дъщеря му са се
изнесли от семейното жилище обвиняемият е сменил патрона на входната врата на
жилището, с което фактически е лишил съпругата си и детето си от възможността
да ползват това жилище, което им е било дадено именно като семейство. Воден от
опасенията си, че ще бъде лишен от жилището, предвид на предстоящия развод, Х.
имитира подписа на съпругата си като декларатор № 2. Така изготвеният от него
неистински частен документ е бил използван за удостоверяване на тези
обстоятелства пред съответния орган, в случая ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“. Съдът, изхождайки от подбудите на дееца да запази лично и само за себе
си възможността да ползва семейното жилище, като същевременно е лишил от тази
възможност съпругата и детето си, сочи на много сериозна увреда на обществените
отношения, обуславящи възможността гражданите свободно да ползват дадените им
по закон права. Налице е завишена степен на обществена опасност, поради което
деянието му нито е малозначително, нито пък обществената му опасност е явно
незначителна.
Съдът, след като съобрази, че
обвиняемият *** Х. е с много
добри характеристични данни като военнослужещ, видно от приложения по делото
служебен картон /л.78 от ДП/ на 16 пъти е бил поощряван по дисциплинарен ред,
видно от служебната му характеристика /л.77 от ДП/ поставените задачи е
изпълнявал безупречно, не е бил наказван
нито веднъж за 23 години служба в БА и след като съобрази, че същият е изразил
критично отношение и осъзнава извършеното от него, съдействал е активно за разкриване
на обективната истина по делото, намира, че извършеното от него престъпление с
оглед на изброените многобройни смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, т.е. същото е „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК. Правната квалификация на деянието му се субсумира в
случая от нормата на чл. 309, ал. 5, вр. ал. 1, алт.1 от НК, за което съдът го
и признава за виновен, като същият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото
му обвинение по чл. 309 ал.1 алт. 1 от НК.
Съдът като взе предвид, че
обвиняемия е пълнолетно лице, че е извършил умишлено престъпление, което се
наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, както и обстоятелствата, че
не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма
причинени имуществени вреди, не са налице законовите забрани предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.7 НК, поради което намира че в случая следва да се приложи чл. 78а от НК.
Обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба,
която съдът съобрази с: чистото му
съдебно минало, обстоятелството, че продължава да служи на военна служба, добрите характеристични данни
за същия като военнослужещ, направените самопризнания, с които е спомогнал за
разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното, както и
имущественото му състояние. В конкретния случай съдът намира, че на обвиняемия
следва да бъде наложено административно наказание глоба при значителен превес
на смекчаващите обстоятелства в размер на хиляда лева.
Вещественото
доказателство по делото – Декларация за семейно, жилищно
и имотно състояние вх.№ 13520/18.10.2018г. на ИА „ВК и ВПД“ – 2 листа и
Декларация за семейно, жилищно и имотно
състояние вх.№ 2НК-926/29.11.2018г. на в.ф. *** – 2 листа следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
На основание
чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемият следва да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – Пловдив направените
разноски в размер на 208,00 лева за почеркова експертиза.
Водим от
горното, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, съдът постанови решението си.
02.10.2019 г.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: