Решение по дело №155/2021 на Районен съд - Казанлък

                                  Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                     гр.Казанлък – 14.04.2021г.

 

                          В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа  година в съдебния състав ;

 

                                                             Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД  № 155/21г.  по описа на Казанлъшкия РС за 2021-ва година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                              М     О     Т     И     В     И     ;

 

 

Обжалвано е наказателно постановление № 17-0284-000351 от 24.02.2021г. на Началника  РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ гр.Казанлък с което са наложени административни наказания.

Недоволен от така наложените наказания останал жалб. П.Й.П. който ги обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както и че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него  наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила..

Редовно призован не  се явява. Излага писмени бележки  с които поддържа  жалбата си и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна  редовно призовани не изпращат представител.Изпращат писмено становище с които поддържат издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно и молят съдът да го потвърди.

Съдът като взе предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства установени с доказателствени средства – показания на свидетел ,писмени  и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява  не основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че на 09.02.2017г. около 16. 50ч. в гр. П.Б.на ул. ‘Г.С.’ до магазин „М.“ нар. П.Й.П. е паркирал МПС- лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № **** собственост на Е.А.ЕАД с посока на паркиране север-юг като автомобила е паркиран върху пешеходна пътека разположена изток-запад. Не представя /не носи/ свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него с което е извършил;

1.Спира за престой и паркиране  върху или на по-малко от 5 метра от пешеходната пътека с което виновно е нарушил чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП.

2.Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.

При така приетата и посочена  фактическа обстановка административно-наказващия орган на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП е наложил административно наказание глоба в размер от 50 лв. и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП е наложил също  административно наказание глоба в размер от 10 лв..

Жалб. оспорва приетата и посочена от АНО фактическа обстановка но не сочи доказателства които да я оборят, а единствено твърди,че нарушенията не са извършени виновно.

Така посочената от АНО фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на  съдебното фаза на процеса  доказателства / показанията на св. Т.-актосъставител и презумптивната сила на АУАН съобразно чл.189 ал.2 от ЗДП / от което съдът прави следните изводи;

1.Жалб. П.  като водач на МПС чрез действие е осъществил деяния.

2.Тези деяния са противоправно тъй като са в нарушение на разпоредбите на чл.98 ал.1 т.5  от ЗДП и чл.100  ал.1 т.1 от ЗДП.

3. С нормите на чл.183 ал.4 т.8   и чл.183 ал.12 т.1от ЗДП деянията са обявени за наказуеми.

4.Деянията са  извършено при форма на вина – пряк умисъл.Нар. е съзнавал обществено-опасния  характер на деянията / знаел,че е спрял върху от пешеходна пътека и,че не носи СУМПС и контролния талон към него/ ,предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал настъпването им .

Следователно жалб. П.П. с деянията си  е извършил формални административни нарушения по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗАНН с което е осъществил всички обективни и субективни признаци от  състава на нарушението по чл.98 ал.1 т.5 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.

Според разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗДП пътното превозно средство е паркирано  извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата  за движение .

Паркиране е налице и когато МПС е спряно за извършване на ремонт или покупки / в този смисъл е посоченото в писмените бележки на жалб. П./.

Закона забранява престоя и  паркирането както  на по-малко от пет метра от пешеходна пътека  така и  върху нея ,тъй като с това се ограничава видимостта  на пешеходците и другите участници в движението  при преминаване върху пешеходната пътека.

Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП  задължава водача на ППС да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него.

Разпоредбата на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДП предвижда санкция за водач който не носи определените документи свидетелство за управление на МПС и контролен талон .

В писмените бележки към жалбата жалб. изрично твърди,че СУМПС  и контролния талон към него са били в чантата на съпругата му която е била във намиращия се наблизо магазин.

В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО е посочил мястото на извършване на нарушенията / гр.П.Б.ул.“Г.С.“ до магазин „М.“/, дата и часа на осъществяването им /09.0.2017г. в 16.50ч./, по начин на извършване / паркирано МПС  в посока север-юг  върху пешеходна пътека разположена в посока изток-запад /, кой е извършителя / жалб. П./, как е било извършено/ чрез управление на конкретно посочено МПС/ и др.  с което са посочени всички признаци имащи значение за съставите на нарушенията.

Санкциите  са от категорията на абсолютно определените от закона поради което не подлежат на проверка от  съда относно тяхната индивидуализация.

По изложеното съдът не приема възраженията на жалб. П.,че не е извършил административните нарушения виновно, както и ,че са допуснати съществени нарушения на процедурните правила.

Съдът не приема ,че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Установената  фактическа обстановка, с нищо не се отличава от типичните такива случаи.

Предвид на това жалбата се явява неоснователна а обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                     Р    Е     Ш     И ;

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0284-000351 от 24.02.2021г. на Началника  РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ гр.Казанлък  с което на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лв.  и на основание чл.183 ал.1  т.1 от ЗДП  е наложено административно наказание глоба в размер от 10 лв., наложени на П.Й.П. с адрес ***  с ЕГН  ********** като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ ;