Р Е
Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Перник, 03.11.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при
секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
административно дело № 172 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 155, ал. 2 във вр. с чл.
58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на С.Ч.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, против решение № 328000 –
1915 от 12.04.2023 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) –
Радомир, към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Перник, с което е отнето разрешение № ****, издадено на С.Ч.Т. за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях: пистолет „****“,
калибър 9х19, № ****; пистолет „****“, калибър 9х19, № **** и е постановено изземване на огнестрелните оръжия и
боеприпасите за тях.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение – издадено
е при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество се излагат доводи
за недоказаност в производството, че обстоятелствата, обосновали нуждата от издаване на
отнетото разрешение вече не съществуват, както и доводи за липса на настъпила
обективна промяна в същите. Искането към съда е да отмени оспореното решение.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат В.С.,
негов пълномощник. Поддържа жалбата по изложените в същата съображения, иска
отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
В
съдебно заседание ответникът – началник на РУ – Радомир при ОДМВР – Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Звездалина В., която
оспорва жалбата като неоснователна, пледира законосъобразност на производството
и издадения административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № 328000-3506 от 21.07.2022 г. до началника на РУ – Радомир към
ОДМВР – Перник (л. 46), жалбоподателят поискал подновяване на разрешение № ****,
валидно до 03.12.2022 г., издадено от началника на РУ – Радомир. Мотивирал
искането си с ловни цели и с необходимостта от самоотбрана и опазване на
семейното имущество – движимо и недвижимо, както и с липса на извършени
нарушения на ЗОБВВПИ. Към заявлението са приложени декларация по чл. 76, ал. 4,
т. 2 от ЗОБВВПИ (л. 47), карта за предварителен медицински преглед (л. 48),
удостоверения от Окръжна прокуратура – Перник (л. 49), и от Национална
следствена служба (л. 50) за липса на обвинения и неприключили наказателни
производства; свидетелство за съдимост, издадено от Районен съд - Радомир (л.
51), справка за съдимост, издадена от Софийски районен съд (л. 52),
удостоверение за техническа годност на оръжията (л. 55), удостоверение от стрелбищен
комплекс по чл. 87, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ (л. 56).
По
повод подаденото заявление са изготвени справки въз основа на извършени
проверки по местосъхранение на оръжията и в „Информационните фондове“ на МВР, обективирани
в докладни записки (л. 64 и л. 66). Установено е при извършените проверки по
отношение на С.Ч.Т., както следва: срещу него е водено съдебно дело през 2005
г. за престъпление по чл. 115, ал. 1 от НК, по което е постановена присъда 5
години лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 1, т, 1 от НК С.Т. е
реабилитиран; срещу него е водено съдебно дело през 2021 г. за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, за което на основание чл. 78а от НК лицето е
освободено от наказателна отговорност с налагането на административно
наказание; няма данни да поддържа контакти с криминално проявени лица; живее на
посочения в заявлението адрес, при извършени проверки в дома му нарушения не са
констатирани, създал е необходимите условия за съхранение на оръжието съгласно
ЗОБВВПИ, лицето не е конфликтно и няма данни за злоупотреба с алкохол, не са му
налагани мерки по ЗЗДН. Въз основа на така установеното при извършените
проверки е дадено становище (докладна записка на л. 66) до началника на РУ –
Радомир към ОДМВР – Перник, да бъде „продължен“ срокът на издаденото разрешение
за съхранение, носене и употреба огнестрелно оръжие.
На
12.08.2022 г. по така подаденото заявление на С.Ч.Т. е издадено разрешение № **** за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие със срок на валидност до 11.08.2027 г. (л. 28).
Във
връзка с разпореждане от 10.02.2023 г. (л. 31) на Главния секретар на МВР, с
докладна записка рег. № 328р-2554 от 14.03.2023 г. (л. 30), мл. ПИ КОС, Група
ОП в РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, предлага на началника на РУ извършване на
проверка за наличие на данни по отношение на С.Ч.Т. за криминални регистрации,
противообществени прояви, съдимост, връзки и контакти с лица представляващи
интерес, местоживеене, психическо заболяване, условия за местосъхранение на огнестрелните
оръжия и боеприпасите, брой на боеприпасите, противообществени прояви, налагани
мерки по ЗЗДН за период от три години назад с оглед преценка на основателността
на притежаваното от същия разрешение за дейности с оръжия, съгласно чл. 58, ал.
1 от ЗОБВВПИ.
С резолюция
от същата дата началникът на РУ – Радомир към ОДМВР – Перник разпорежда
извършването на проверки, резултатите от които, идентични с резултатите от
проверките, извършени по повод издаденото на С.Ч.Т. разрешение № ****, са
обективирани в докладни записки до началника на РУ – Радомир към ОДМВР –
Перник, от 17.03.2023 г. (л. 24) и 04.04.2023 г. (л. 23) и 07.04.2023 г. (л.
20). Изискано е сведение (л. 22) от С.Т., в което същият сочи, че притежава
ловна пушка, която използва за ловни цели, пистолетите са му необходими за
охрана и самоотбрана, опазване на личното му и семейно имущество и семейството
му, има две „фирми“, а в някои случаи му се налага да носи големи суми пари,
работи с хора от различни контингенти и се притеснява за живота си.
На
12.04.2023 г. началникът на РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, издава оспореното
в настоящото производство решение № 328000-1915, с което на основание чл. 155,
ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, постановява отнемане на разрешение
№ ****, издадено на С.Ч.Т. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпасите за тях: пистолет „****“, калибър 9х19, № **** и пистолет
„****“, калибър 9х19, № ****, и изземване на огнестрелните оръжия и
боеприпасите за тях.
Решението
е основано от фактическа страна в извършената проверка във връзка с докладна
записка рег. № 328р-2554 от 14.03.2023 г., въз основа на резултатите от която е
направен извод, че С.Ч. не е доказал по несъмнен начин основателна причина за
притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие.
Така събраният по делото доказателствен материал и
изградените въз основа на него фактически констатации дават основание на съда
за следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице, чиито права са
засегнати от оспорения административен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията по
чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – началник РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, издал
разрешението за придобиване, съхранение и ползване на процесните оръжия.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирана с
фактически и правни основания за издаването ѝ – посочени са
правнорелевантни за хипотезата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ факти – недоказване от С.Ч.Т. по несъмнен начин на наличието на
основателна причина за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие, приети от
административния орган за годно фактическо основание за формиране на
властническо волеизявление за отнемане на издаденото на жалбоподателя
разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за
съществени и само на това основание същата да се отмени в условията на чл. 146,
т. 3 от АПК.
Основателни са релевираните в жалбата доводи за допуснато
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, решения от вида на
процесното се издават от органа, издал разрешението за дейности с огнестрелни
оръжия при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8
или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
посочена като материалноправно основание за издаване на оспореното решение,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение.
По делото е безспорно, че жалбоподателят притежава разрешение
№ ****, издадено на 12.08.2022 г., със срок на валидност до 11.08.2027 г. От
представеното по делото заявление от 21.07.2022 г. (л. 46), с което е
инициирано производството за издаване на това разрешение се установи, че С.Т. е
поискал подновяване на притежаваното от него разрешение за дейности с
огнестрелни оръжия, с посочена причина касателно притежаваните от него
късоцевни огнестрелни оръжия: за самоотбрана и опазване на семейното имущество
– движимо и недвижимо.
Не се установи от доказателствата по делото каква е била
основателната причина за издаване на това разрешение. Това обстоятелство не е
установено и в административното производство, в което е издадено процесното решение.
Но предвид факта на подновяване на разрешението следва да се приеме, че такава
причина е именно посочената в заявлението от 21.07.2022 г. Във връзка с това
обаче, не се установява от доказателствата по делото, че към момента на
издаване на оспорваното решение тази причина е отпаднала. Напротив,
притежателят на разрешението в хода на проверката, в резултат на която е
издадено обжалваното решение отново сочи наличието и към този момент на
обстоятелствата, с които е обосновал и искането си за подновяване на
разрешението, очевидно възприети от административния орган като доказана по
несъмнен начин причина за притежаване, съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие. Жалбоподателят няма задължение да доказва наличие на
основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за
носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси до изтичане на
неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина
единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за
продължаване на срока на такова разрешение.
В
тежест на административния орган, вече издал разрешение, чийто срок на
валидност все още не е изтекъл, е да установи, че основателната причина, очевидно
приета за съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала,
т.е. че е налице хипотезата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Съответно и да обоснове акта си както с причината, счетена за
основателна към момента на издаване на разрешението, така също и с доказания
факт на отпадането ѝ към момента на издаване на акта за отнемане на
разрешението за дейности с оръжия. В конкретния случай административният орган
не е сторил това. В тази връзка липсват както новонастъпили
обстоятелства, които да обосновават отнемане на разрешението за носене и
съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице, така и промяна на
основанията и/или причините за това.
На следващо място, дори да се приеме, че в процесния
случай административният орган на практика е преразгледал влезлия в сила акт,
въз основа на който е подновено отнетото с настоящото решение разрешение, в
хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК – съществено нарушаване на изискванията за
неговата законосъобразност, то дори и да са били налице предпоставките за това,
производството е преклудирано поради изтекъл срок за възобновяването му –
тримесечен срок от влизане в сила на акта (чл. 102, ал. 1 от АПК). Процесното
решение е издадено близо седем месеца след подновяване на разрешението за
носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Предвид изложеното, оспореното решение на началника на РУ
– Радомир към ОДМВР - Перник, с което е отнето валидно издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси без да са
налице предпоставките за това, установени в чл. 155, ал. 1, предл. второ, във
вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е постановено в противоречие с
материалния закон, поради което съдът счита, че същото следва да бъде отменено
като незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 от АПК (в същия смисъл
решение № 2620 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2022 г.;
решение № 16087 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 15027/2018 г.; решение № 7456 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6714/2018 г.; решение № 1436 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2016 г.)
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, жалбоподателят има право на разноски. С
оглед това своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на съдебни разноски, като основателно и доказано в размер
на 910 лева (10 лв. за държавна такса – л. 35 и 900 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор – л. 72), следва да се уважи, като същите
следва да се поемат от ОДМВР – Перник, юридическото лице (арг. от чл. 37, ал. 2
от ЗМВР), в чиято структура се намира представляваният едноличен
административен орган – началник на РУ - Радомир към ОДМВР – Перник. Направеното
възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност е
неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като претендираното
адвокатско възнаграждение е под минималния размер за процесуално
представителство по административни дела, установен в чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, настоящият състав при Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ч.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, решение № 328000 – 1915 от 12.04.2023 г., издадено от началника на
Районно управление (РУ) – Радомир, към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което е постановено отнемане на разрешение № **** за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях: пистолет
„****“, калибър 9х19, № **** и пистолет „****“, калибър 9х19, № ****, и изземване
на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
– Перник, да заплати в полза на С.Ч.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените
по делото разноски в размер на 910.00 лв. (деветстотин и десет лева).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/