О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260756
09.11.2020 г., гр. Бургас
Окръжен съд - Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 2469 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Емералд хоспиталити“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Неофит
Рилски“ № 55, ет. 1, ап. 12, представлявано от Мирослав Михайлов, чрез
пълномощника адвокат Данков, против Определение № 260018 от 19.08.2020 г. по ч.
гр. д. № 163/2020 г. на Районен съд – Несебър, с което е постановено СПИРАНЕ
на изпълнението по изпълнително дело № 20208040400243 по описа на ЧСИ Делян
Николов, с район на действие Окръжен съд Бургас, образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на задължение за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 178 от 22.05.2020 г.,
издадена по ч. гр .д. № 163/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
В частната жалба са изложени оплаквания, че
първоинстанционният съд не е съобразил изводите си с клаузата на т. 9 от раздел
IV на процесния договор. Навеждат се съображения, че представените писмени
доказателства не подкрепят направеното искане за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
определение. Претендира за присъждане на разноските в настоящото производство.
Постъпил е отговор на частната жалба от М.З.К.,
гражданин на ***, роден на *** г. в ***, с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Гюмова, която оспорва частната жалба и излага доводи
в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че твърдението
на ответното дружеството, че договорът е продължен съгласно клаузите на раздел
IV, т. 9, представлява спорен правен въпрос, който следва да получи отговор по
съществото на спора, но не в производството по чл. 420, ал. 2 от ГПК. Изложени са съображения относно целта и характера на производството по чл.
420 ГПК. Отбелязва се, че клаузата на
раздел IV, т. 9 за
продължаване действието на
Договор за поддръжка
и управление е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП и нищожна съобразно разпоредбата на чл.
19, ал. 8 ЗУЕС, която е влязла в сила преди изтичането на уговорения петгодишен
срок.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че в
случай на основателност на жалбата разноски не следва да бъдат присъждани в
настоящото производство, а следва да бъдат съобразени от съда при разпределяне
на отговорността за разноски с оглед крайния изход на спора в исковото
производство.
Въз основа на закона и
събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е издадена заповед за изпълнение на задължение
за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 178 от 22.05.2020
г. в полза на „Емералд хоспиталити“ ООД срещу М.З.К. за сумата в общ размер на
9276, 82 лева, представляващо неплатена такса за поддръжка в размер на 4638, 41лева
за 2017 г. и 4638, 41 лева за 2018 г. по Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс EMERALD RESORT RAVDA“ № ММС-ЕН/085-08.2011, сключен
на 31.08.2011 г., ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в заплатена държавна такса в размер на 185, 53 и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 555 лева.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20208040400243 по описа на
ЧСИ Делян Николов.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение, с
което е оспорил дължимостта на вземанията по издадената заповед. Твърди се, че
със заповедта се претендират такси за период, през който страните не са били
обвързани от сключения договор, тъй като същият е бил прекратен на 31.08.2016
г. съгласно т. 2 на Раздел V.
Отбелязва се още, че „Емералд хоспиталити“ ООД не поддържа комплекса, тъй като
през 2018 г. е била учредена ЕС, бил е избран управител и са били извършени
дейности по поддръжка, поради което М.З.К. е заплатил дължимите такси за 2018
г. по сметка на ЕС.
Едновременно с възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е
подал и молба за спиране на изпълнението чл. 420, ал. 2 от ГПК. Изложени са съображения,
че с издадената заповед за незабавно изпълнение взискателят претендира неплатени
такси за поддръжка за период, през който страните не се намират в договорни
отношения помежду си с оглед прекратяването на съществуващия между тях договор
поради изтичане на срока, уговорен в т. 2 на Раздел V.
По делото е приложен Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс EMERALD RESORT RAVDA“ № ММС-ЕН/085-08.2011, сключен
на 31.08.2011 г. между М.З.К. като възложител и „Емералд хоспиталити“ ООД като
„мениджър“. Подписите на страните са нотариално удостоверени и договорът е
вписан в Службата по вписванията. Съгласно т. 1 от Раздел V договорът влиза в сила от деня на подписването му, а т. 2
предвижда, че договорът се сключва за срок от пет години, считано от момента на
въвеждане във владение на възложителя в закупения от него недвижим имот в „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“. В т. 9 от Раздел IV страните са се уговорили, че срокът, посочен раздел V, т.
2 автоматично се подновява на всеки пет години и за същия период от време, освен
при писмено взето
решение, не по-късно от четири
месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи
повече от 3/4 идеални части от общите части за неподновяването му.
Предмет на производството по чл. 420 ГПК е извършването
на проверка от съда дали е налице някоя от законовите предпоставки за спиране
на допуснатото незабавно изпълнение. Определенията, с които съдът се произнася
по молбите за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 420, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер. С тях не
се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо (Определение №
101 от 31.03.2016 г. по т. д. № 3370/2015 г. на ВКС, I т. о.).
Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК (ред. ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в
случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и
договорите. Разпоредбата на ал. 2 (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) предвижда, че съдът,
постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Специалните основания за спиране по чл. 420 ГПК са
разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и
основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение
срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект (чл. 417, т. 10 ГПК) и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (без да
съществува никакъв срок) спират изпълнението по силата на закона и в
определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Съдът
може да спре принудителното изпълнение при условията на чл. 420, ал. 2 ГПК,
когато искането на длъжника е подкрепено с писмени доказателства, разколебаващи
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание.
При действието на отменената редакция на разпоредбата на
чл. 420, ал. 2 ГПК , която предвиждаше писмените доказателства да са
„убедителни“, се възприе разбирането, че от тях следва да се направи обоснован
извод за несъществуването на изпълняемото право, т. е. за вероятната основателност на възраженията за
недължимост, без да се предрешава правния спор по същество. Тълкуването на действащата
редакция на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК сочи, че законодателят е
възприел по-занижен стандарт за доказване на възражението за недължимост на
спорното право при отчитане на баланса на интереси на заявителя и длъжника. От
представените писмени доказателства следва поне да се индицира, че изпълняемото
право не съществува, т. е. че възраженията за недължимост на вземането биха
били изцяло или частично основателни при провеждането на пълно и главно
доказване в рамките на състезателния исков процес. Писмени доказателства, които
да послужат в подкрепа на искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК, могат да
бъдат не само такива, които са приложени към самото искане, но и такива, които
вече са представени по делото като приложените към заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, включително и документът по чл. 417 ГПК.
В процесния случай съдът намира, че от представения Договор
за поддръжка и управление може да се индицира, че изпълняемото право не
съществува, т. е. че наведените от длъжника възражения за недължимост биха били
изцяло или частично основателни при провеждането на пълно и главно доказване в
рамките на състезателния исков процес. От тълкуването на Раздел V, т. 2 и на Раздел IV, т. 9 от
процесния договор, ведно с разпоредбите на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и чл. 143, ал. 2,
т. 9 ЗЗП, на които длъжникът основава възраженията си за недължимост, възниква
съмнение относно действието на договора, въз основа на който е издадена
процесната заповед за незабавно изпълнение. В настоящото производство обаче
съдът не разполага с правомощия да решава възникналия материалноправен спор
относно приложимостта и приложението на посочените разпоредби в отношенията
между страните. Това би могло да се случи само в рамките на състезателния исков
процес по чл. 422 ГПК.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на допуснатото незабавно
изпълнение.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съобразно разясненията, дадени с т. 8 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
определението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260018 от
19.08.2020 г. по ч. гр. д. № 163/2020 г. на Районен съд – Несебър.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.