Р
Е Ш Е Н И Е
№
/23.12.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в,
в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН С.
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15676 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба, с която са предявени от К.Д.К., ЕГН **********,***, срещу С.Й.Г., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 55,
ал. 1, предл. I
и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:
1/ сумата от 7 331,58 лв. /седем хиляди триста
тридесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща платена от
ищеца по изп.д. № 34/2019 г. по описа на ЧСИ Силвия
Косева и в последствие преведена на ответника без основание сума;
2/ сумата от 679,13 лв. /шестстотин седемдесет и
девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платена от него сума за
такси на съдебния изпълнител по изп.д. № 34/2019 г.
по описа на ЧСИ Силвия Косева по вина на ответника,
ведно със законната лихва върху вземанията от
датата на подаване на исковата молба /09.04.2020 г./ до окончателното изплащане
на задълженията.
В исковата молба ищецът К.Д.К. твърди,
че между страните е водено гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС, по което К.К. е осъден да заплати на С.Г. сумата от 5 000 лв.,
част от дължима главница в размер на 19 400 лв. по договор за заем от
01.09.2015 г., ведно със законната лихва, както и 782 лв. разноски по делото.
Сочи, че решението е обжалвано и ВОС по в.гр.д. № 1895/2018 г. е потвърдил
решението и е присъдил разноски пред въззивната инстанция в размер на 580 лв.
Решението е обжалвано пред ВКС, който е оставил без разглеждане жалбата и е
присъдил разноски в размер на 580 лв. Излага, че С.Г. се е снабдил с
изпълнителен лист за главницата и разноските и е подал молба за образуване на изп.д. № 34/2019 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева. Твърди,
че е заплатил по изпълнителното дело сумата от 8 010,71 лв., като на взискателя
Г. съдебният изпълнител е превел сумата от 7 331,58 лв., а останалия
размер от 679,13 лв. е задържал за такси по изпълнителното дело. Сочи, че между
ЕТ „Епъл – К.К.“ и С.Г. се
е водило гр.д. № 1940/2019 г. на ГОРС , по което съдът е извършил прихващане по
искане на С.Г. с вземането му по гр.д. № 17552/2017 г. с вземането на К.К. към едноличния търговец. В тази връзка твърди, че за
едно и също вземане на С.Г. ищецът е платил два пъти – един път чрез прихващане
по гр.д. № 1940/2019 г. и втори път по изп.д. №
34/2019 г. Сочи, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно със
преведената му сума по изп.д. и с действията си му е
причинил вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца такси по изпълнителното
дело. Моли за осъждане на ответника и присъждане на разноски.
Ответникът С.Й.Г., подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че е получил посочените в
исковата молба суми на годно правно основание – издаден в негова полза
изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение. Сочи, че между
страните е налице само едно правоотношение по договор за заем от 01.09.2015 г.
за сумата от 36 400 лв., по който ищецът се е задължил да я върне на три
вноски. Излага, че до образуване на гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС ищецът,
действащ като ЕТ „Епъл – К.К.“
е върнал сумите от 17 000 лв., като претенцията по това дело е заведена от
С.Г. частично за сумата от 5 000 лв., като част от остатъчната сума по заема в
размер на 19 400 лв. Сочи, че решението по това дело е влязло в сила и въз
основа на него е образувано изп.д. № 34/2019 г. на
ЧСИ Силвия Косева. Твърди, че през 2019 г. е завел иск и за останалата дължима
и неплатена сума, по който е образувано гр.д. № 1271/2019 г. на ВРС за сумата
от 14 400 лв. Подробно сочи за извършено от него прихващане със сумата от
17 000 лв. по образуваното между страните гр.д. № 1940/2019 г. на ГОРС,
като твърди, че с решението по делото е допусната ОФГ, която не е отстранена от
съда. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Представя писмена
защита.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Представя
писмена защита.
Настоящият
състав на съда, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
и правни изводи:
Предявени са
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за връщане
на дадено поради липса на основание и осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е следвало да докаже, че
претендираните суми са събрани от него чрез принудително изпълнение и са
преведени на взискателя по изп.д. № 34/2019 г.
по описа на ЧСИ Силвия Косева. В
тежест на ответника е било да докаже, че е налице основание за получаване на
сумите. В тежест на ищеца по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е било да докаже, че с противоправните си действия ответникът му е причинил вреди
в посочения размер, както и причинната връзка между действията и претърпените
вреди. Вината на ответника се предполага до доказване на противното.
Между страните няма спор, че между тях са се водили
цитираните граждански дела. По делото са приобщени крайните съдебни актове по делата.
От събраните доказателства се установява следното:
По образуваното между страните гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС e постановено Решение № 3200 от
06.07.2018 г., с което К.Д.К. е осъден да заплати на С.Й.Г. сумата от 5 000 лв.,
представляваща част от дължима главница в размер на 19 400 лв. по Договор
за заем от 01.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 17.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 782 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано
пред ВОС, който с Решение № 1915 от 15.11.2018 г. по в.гр.д. № 1895/2018 г. е
потвърдил изцяло първоинстанционното решение и е присъдил разноски за въззивната
инстанция в размер на 580 лв. Решението на ВОС е обжалвано пред ВКС, който с Определение
№ 48 от 01.02.2019 г. по гр.д. № 392/2019 г. е оставил без разглеждане
касационната жалба и е осъдил К.Д.К. да заплати разноски пред касационната
инстанция в размер на 580 лв. След влизане в сила на съдебните актове С.Й.Г. се
е снабдил с Изпълнителен лист № 526 от 21.12.2018 г. за сумата от 5 000
лв. за вземането и Изпълнителен лист № 2882 от 09.04.2019 г. за сумите за
разноски пред трите инстанции от 782 лв., 580 лв. и 580 лв. За събирането на
вземанията е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Силвия
Косева с рег.№ 809 – ВТОС, която е образувала изп.д. № 34/2019 г., по което К.Д.К. е извършвал плащания в полза на С.Й.Г.
в размер на 7 331,58 лв. и за такси към съдебния изпълнител в размер на
679,13 лв. В настоящото производство е представено Удостоверение №
23581/04.10.2021 г. от ЧСИ Силвия Косева относно размера на постъпилите от
длъжника плащания, като в документа е удостоверено още, че с Разпореждане от
30.09.2021 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 2 ГПК
изпълнителното дело е приключило поради погасяване на задължението. По делото
са представени и множество документи удостоверяващи плащания на суми от страна
на ищеца към съдебния изпълнител и превеждането на суми от съдебния изпълнител
към взискателя.
По образуваното между ЕТ „Епъл-К.К.“,
представлявано от К.Д.К. и С.Й.Г. гр.д.
№ 1940/2019 г. на ГОРС е постановено Решение № 1 от 09.01.2020 г., с което
е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 17 000 лв.,
представляваща общия размер на суми, получени без основание (на 26.02.2016 г.,
на 14.11.2016 г. и на 10.08.2017 г.), ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба 22.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, поради направено от страна на С.Й.Г. възражение за прихващане
на тази сума с дължима сума в размер на 19 400 лв. от страна на К.Д.К. към
С.Й.Г., съгласно влязло в законна сила решение по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС.
С Решение № 441 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 1940/2019 г. на ГОРС е оставена без
уважение молбата на С.Й.Г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка
в Решение № 1 от 09.01.2020 г. в мотивите и диспозитива. Решението е обжалвано
пред ВТОС, който с Решение № 524 от 11.12.2020 г. по в.гр.д. № 441/2020 г. е
потвърдил първоинстанционното решение по отношение на произнасянето за ОФГ и е
осъдил С.Й.Г. за сумата от 750 лв. разноски по делото. С Допълнително
Определение от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 441/2020 г. ВТОС е изменил Решение №
524 от 11.12.2020 г. в частта за разноските, като е намалил същите от 750 лв.
на 150 лв.
По образуваното между страните гр.д. № 1271/2019 г. на ВРС е постановено Решение № 260564 от
07.10.2020 г., с което К.Д.К. е осъден да заплати на С.Й.Г. сумата от
14 400 лв., представляваща част от непогасена главница в общ размер от
19 400 лв., дължима по Договор за заем от 01.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.01.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД. Ответникът е осъден за разноски в размер на 1 586,76 лв. Преди
произнасянето с крайния акт по делото производството е било спряно с протоколно
определение от 14.05.2020 г. до приключването на производството за поправка на
ОФГ в Решение № 1 от 09.01.2020 г. по гр.д. № 1940/2019 г. на ГОРС касаеща възражението за прихващане, което определение е
обжалвано пред ВОС, който с Определение № 1649 от 15.06.2020 г. по в.гр.д. №
1150/2020 г. е приел, че не са налице основания за спиране, като е посочил в
мотивите, че като е уважил възражението за прихващане ГОРС е възприел погрешно
в какъв обем е признато вземането на С.Й.Г. към К.Д.К.. Решение № 260564 от
07.10.2020 г. на ВРС е обжалвано пред ВОС, който с Решение № 420 от 25.02.2021
г. по в.гр.д. № 3502/2020 г. го е потвърдил и е осъдил К.Д.К. да заплати на С.Й.Г.
разноски в размер на 1 000 лв. Решението е обжалвано пред ВКС, като след
служебна справка в сайта на ВКС съдът констатира, че с Определение № № 60266 от
26.10.2021 г. по гр.д. № 1918/2021 г. производството е спряно до приключването
на тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Определението
е постановено след приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция и
обявяване на делото за решаване.
Между страните се е формирала сила на пресъдено
нещо за спорните правоотношения, като следва да се съобрази още, че те са
обвързани от приетите от съдилищата факти. В настоящото производство не могат
същите да се пререшават. По отношение на ЕТ „Епъл-К.К.“
и К.Д.К. следва да се съобрази, че силата на пресъдено нещо обвързва
физическото лице, независимо дали е участвало в делото лично или като едноличен
търговец. Това е така, защото и в двата случая последиците на решението се
отразяват в имуществената му сфера като физическо лице. С регистрирането си
като едноличен търговец лицето не променя своята правосубектност.
/В този смисъл е Решение № 133 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 2020/2009 г. на ВКС/
В тази връзка и след запознаваме с горецитираните
съдебни актове настоящият състав намира, че от фактическа стана е установено в
производствата, че между С.Й.Г. и К.Д.К. е бил сключен писмен договор за заем
от 01.09.2015 г. за сумата в общ размер от 36 400 лв., която последният се
е задължил да върне на три вноски в срок до 31.12.2016 г. Съдилищата са приели,
че договорът за заем е валиден и че заемополучателят дължи връщането на сумата,
като по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС е уважен предявения частичен иск за 5 000
лв. В производството по гр.д. № 1940/2019 г. на ГОРС е установено, че ЕТ „Епъл-К.К.“ е превел на С.Й.Г. сумите в общ размер от
17 000 лв., като съдът е приел, че не се установява тези суми да са дадени
по сключен между страните договор за наем на земеделски земи от 06.08.2013 г.,
но не установява и да са дадени по договора за заем от 01.09.2015 г., поради
което приема, че са платени без основание. Въпреки това е отхвърлил иска,
защото е приел за основателно възражение за прихващане тази сума с вземане на С.Й.Г.
към К.Д.К. в размер на 19 400 лв., което вземане съдът е приел, че
произтича от решението по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС. Решението не е
обжалвано, но е поискана поправка на ОФГ, като молбата е оставена без уважение
и решението за това е потвърдено от въззивната инстанция. В производството по гр.д.
№ 1271/2019 г. на ВРС е прието, че се дължи вземането на С.Й.Г. към К.Д.К. за
разликата над вече присъдената сума от 5 000 лв. до остатъка от 19 400
лв., а именно за сумата от 14 400 лв. Между страните вече е била формирана
СПН по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС по отношение на основанието за възникване
на вземането /договора за заем/, като в производството по гр.д. № 1271/2019 г.
на ВРС единствено е прието, че същото е окончателно в този размер. Важно е да
се отбележи, че в това производство С.Й.Г. е признал и това е отчетено от съда,
че има погасяване по договора за заем в размер на сумата от 17 000 лв.,
като по този начин след уважаване на претенцията първо на 5 000 лв., а
впоследствие на сумата от 19 400 лв. ищецът счита, че ответникът не му
дължи други суми.
Съобразявайки всичко гореизложено настоящият състав
установява, че спорът между страните в настоящото производство е възникнал и се
дължи на произнасянето на ГОРС по гр.д. № 1940/2019 г., с което е отхвърлен
иска на ЕТ „Епъл-К.К.“ срещу С.Й.Г. за сумата от
17 000 лв., поради погасяването й чрез прихващане с вземането на последния
срещу К.Д.К. по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС. Макар и да няма компетентност да
се произнася по правилността на актовете на друг съд от същия ранг, още повече
от друг съдебен район, настоящият състав счита, че така поставеното решение е
неправилно и е довело до възникване на допълнителен ненужен спор между
страните. Същото е следвало да бъде обжалвано по същество пред горестоящия съд,
но вместо това ответникът е подал молба за поправка на очевидна фактическа
грешка, каквато не е налице, защото неправилните изводи на съда по фактите и
правото се отстраняват по реда на обжалването, а не по реда на чл. 247 ГПК. Въззивна жалба не е подадена и решението е влязло в сила,
като по този начин ответникът не е реализирал правото си на защита в нужния
обем и порочният съдебен акт се е стабилизирал. Районният съд не би следвало да
уважава възражение за прихващане за вземане, за което не е искано и то в
размер, който не е бил установен по делото. На първо място ответникът е
релевирал възражение за прихващане с вземането, което му се дължи по договора
за заем, но за което вземане кредиторът е приел, че е платено със същите суми,
за които ищецът е твърдял, че са дадени без основание. Не е релевирано
възражение за прихващане със сумите, за които е водено гр.д. № 17552/2017 г.,
за да има правомощия съдът да прихваща с тях. Още повече, че сила на пресъдено
нещо се формирало само за сумата от 5 000 лв., а не за сумата от
19 400 лв., за да може да се прихване с нея. В това производство, обаче, е
прието също, че действително сумите в размер на 17 000 лв. са дадени без
основание, поради което, ако съдът не беше ги погасил чрез прихващане щеше да
осъди ответника да ги заплати. В тази връзка между страните е установено, че
тази сума би подлежала на връщане по реда на неоснователното обогатяване.
В настоящото
производство съдът няма правомощия отново да пререшава въпросите по гр.д. №
1940/2019 г. на ГОРС, дали има неоснователно обогатяване, дали е следвало искът
да бъде отхвърлен, поради погасяването му чрез прихващане, или дали същото е
извършено надлежно, а следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение, което, както се посочи по-горе, обвързва физическото
лице, независимо, че искът е предявен в качеството му на едноличен търговец.
Следва да се обърне внимание, че в случая обвързващи между страните са и
приетите от съдилищата едни и същи факти, а не само записаното в диспозитивите
на съдебните решения, доколкото страните не могат да релевират
едни и същи възражения за едни и същи правоотношения, доколкото правото им за
това се преклудира още след приключване на първото
производство (след изтичане на съответните срокове за възражения), по който
спор за тях е повдигнат.
Съобразявайки водените между страните производства
настоящият състав е длъжен да приеме, че сумата от 17 000 лв., платена от
ЕТ „Епъл-К.К.“ на С.Й.Г., е дадена без основание. Същата
не е погасила част от дължимата сума по договора за заем от 01.09.2015 г., към
момента на плащането, а е прихваната с вземането по договор за заем от
19 400 лв. по силата на съдебното решение по гр.д. № 1940/2019 г. на ГОРС,
която сума не е остатъка от общата сума от 36 400 лв., а предявения размер
от 19 400 лв. по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС. Основанието на вземането от
36 400 лв. по договора за заем е установено, но по отношение на размера е установена
дължимостта на сумата от 5 000 лв. (гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС) и е спряно
производството за установяване дължимостта на сумата от 14 400 лв. (гр.д.
№ 1271/2019 г. на ВРС)
Изпълнителното дело № 34/2019 г., на ЧСИ Силвия
Косева е образувано въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 17552/2017
г. на ВРС, по което са издадени изпълнителните листи. Платените от длъжника и
получени от взискателя суми не са дадени без основание, както и не са налице
вреди в размер на платените в полза на съдебния изпълнител такси по
изпълнението. Установява се от представените доказателства, че длъжникът К.Д.К.
е заплатил процесните суми в хода на изпълнението, поради което е доказал
фактите, за които носи доказателствена тежест по иска по чл. 55 ЗЗД, а именно
че претендираните
суми са събрани
от него чрез
принудително изпълнение и са преведени на
взискателя по изп.д. № 34/2019
г. по описа на ЧСИ Силвия Косева. Ответникът, обаче, също е доказал фактите, за които
носи доказателствена тежест, а именно че е налице основание за получаване на
сумите. Това основание са изпълнителните листи, които са му били издадени за
вземане за връщане на суми по договор за заем, което е установено със съдебното
решение по гр.д. № 17552/2017 г. на ВРС, че се дължи. Дали тези суми все още се дължат,
защото длъжникът е платил „два пъти“ не може да се установи към настоящия
момент в това производство, доколкото задължение по договора за заем все още е
налице, като за остатъка от дължимите суми няма влязло в сила решение и
производството е спряно. Правилно ответникът посочва, че след приключване на
всички производства следва ответникът да предяви иск по чл. 439 ГПК, ако счита,
че от съдебните решения и настъпването на други факти след издаване на
изпълнителните основания по делата се установява, че не дължи някакви суми,
защото вече ги е заплатил. Не се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция неоснователно обогатяване на ищеца,
както и че на ответникът са му причинени вреди в размер на платените такси към
съдебния изпълнител, доколкото същите са платени въз основа на законосъобразно
проведеното принудително изпълнение и поведението на ищеца като взискател не е противоправно.
Предвид всичко изложено предявените искове по
чл. 55 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
В заключение, и макар и да не е пряк предмет на
делото, след обстоен анализ на водените между страните дела и установеното по
тях, настоящият състав счита за нужно да изложи необвързващото за страните си
становище, че сумата от 36 400 лв. по договора за заем от 01.09.2015 г. е
дължима от К.Д.К., като с приемането от С.Й.Г.
на плащането от 17 000 лв. от ЕТ „Епъл-К.К.“, като
погасяващо на част от задължението, на второ място със заплащането на сумата от
5 000 лв. по изпълнителното дело и, в случай на уважаване на иска за
сумата от 14 400 лв., и заплащането на тази сума, би следвало задължението
по договорът за заем да се погаси изцяло и споровете между страните да се
решат. Между тях не се установява да е бил налице договор за наем на земеделски
земи в нито едно от производствата, поради което и отнасянето на сумата в
размер на 17 000 лв. за погасяване на договора за заем е в интерес на К.Д.К.,
защото в случай, че се приеме, че такова погасяване липсва, то същият би
останал задължен за тази сума по заема и това би довело до воденето на още
ненужни производства между страните. Понякога резултатът от правораздавателната
дейност не е такъв какъвто страните очакват и е възможно съдът също да сгреши.
Преценката на съда за справедливост може да се различава от тази на участниците
в производството. В такива случаи самите страни следва разумно, отговорно и
доброволно да решат спорът помежду си, защото в противен случай рискуват да
получат съдебен акт, който не отразява действителното правно положение между
тях.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски по делото в размер на 600
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък и
доказателства за плащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от К.Д.К., ЕГН **********,***, срещу С.Й.Г., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 55,
ал. 1, предл. I
и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:
1/ сумата от 7
331,58 лв. /седем хиляди триста тридесет и един лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща платена от ищеца по изп.д.
№ 34/2019 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева и в последствие преведена на
ответника без основание сума;
2/ сумата от 679,13
лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в платена от него сума за такси на съдебния изпълнител по изп.д. № 34/2019 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева по вина
на ответника,
ведно със законната лихва върху вземанията от
датата на подаване на исковата молба /09.04.2020 г./ до окончателното изплащане
на задълженията.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.Г., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи дължими разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: