№ 1244
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Настоящото разглеждане на делото е след като с постановено решение № 121/20.06.2022г.,
по гр.д. № 3082/2021г. на ВКС е отменено решение №8123/27.04.2021г., постановено по в.гр.д. №
543/21г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Електроразпределение Север” АД
ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление гр.В., р-н ”Вл.Варненчик”, В. тауърс Г,
бул.”Вл.Варненчик” №258 срещу решение № 261038/05.11.2020г., поправено с решение №
260309/04.02.2021г., двете постановени по гр.д. № 6735/2020г. на ВРС, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че Л. С. В., не дължи на „Електроразпределение
Север“АД сумата от 5 165,15лв., стойност на електроенергия, начислена по фактура №
*********/13.05.2020г. за периода 08.01.2016г. – 24.03.2020г. в обект, находящ се в гр.В., ул.“П.Я.“
бл.29, ап.4 на основание чл.124, ал.1 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноски в
размер на 811,61лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно и ,
постановено в разрез със събраните по делото доказателства и се претендира неговата отмяна.
Моли за постановяване на нова решение, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен,
като се присъдят и разноските.
В предвидения срок от въззиваемата страна е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, при изпълнение
на задължителните указания дадени с решение № 121/20.06.2022г., по гр.д. № 3082/2021г. на ВКС
и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Л. С. В., срещу
1
„Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношениата между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 165,15 лева,
представляваща стойност на начислена ел.енергия за периода 08.01.2016г. – 24.03.2020г., за която е
издадена фактура №**********/13.05.2020г. за обект, находящ се в в гр.В., ул.“П.Я.“ бл.29, ап.4 с
кл. № ********** и аб.№ **********. В исковата си молба ищецът, в качествотоси на наследник
на Л. В. Н. оспорва дължимостта на посочената сума, тъй като в обекта не е доставено и не е
потребено начисленото количество ел.енергия за посочения период. Оспорва констатациите, въз
основа на които е коригирана сметката. Смята, че е налице незаконосъобразно протичане на
корекционната процедура.
В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, оспорва иска. Излага
подробни съображения за неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
наследодателят на ищеца и дружеството са обвързани от договор, по силата на който
наследодателят на ищеца е потребител на доставяна от дружеството електроенергия и че на
24.03.2019г. е извършено проверка на изправността на СТИ, в резултат на която е издаден КП №
5100585. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена
съобразно правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване при която е снето и изпратено за експертиза в БИМ. Обектът на потребление е с адрес
гр.В., ул.“П.Я.“бл.29, ап.4, а не ап.6. Искът е неоснователен за разликата от 1/3 ид.ч. от общото
задължение от 5165,15лв. Установено е, че електромерът е отчел преминала ел.енергия в повече от
отчетената на дисплея, равняваща се на отчетеното в невизуализиране регистър количество. След
прочитане на регистъра е установено количество ел.енергия по тарифи 1.8.3 в размер на
29222кВтч. Приложена е корекционна процедура. Процесното вземане се дължи на осн. чл. 55 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол № 5100585/24.03.2020г. е видно, че на посочената дата,
служители на „ЕРП Север“АД са извършили проверка на средството за търговско измерване
отчитащо електроенергията доставяна на адрес гр. В., ул. „П.Я.“ бл.29, ап.4, собственост на Л. В. Н.
на СТИ по тарифа 1.8.3- 29222кВтч; Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца
електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 560213. Протоколът е подписан от съставителите и един свидетел.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
386/05.05.2020г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик,
пломбиран с пломба № 560213. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала ел.енергия на тарифа 1.8.3 от 29222,833кВтч., която
не е визуализирана на дисплея. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Той
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
Със становище от 12.05.2020г. е начислена допълнителна ел.енергия в размер на
29222кВтч. за периода от 08.01.2016г. до 24.03.2020г, въз основа на констативен протокол от
метрологичната проверка и извършената техническа проверка.
За стойността на горното количество електроенергия е издадена фактура №
*********/13.05.2020г. за сумата от 5165,15лева, с получател Л. В. Н..
Видно от протокол № 11154666/07.01.2016г., демонтираният при проверката електромер е
монтиран в обекта на потребление на абоната, находящ се в гр.В., ул.“П.Я.“, №29, ап.4, с нулуве
показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по останалите тарифи.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че през процесния
електромер е преминала ел.енергия през различни тарифи, включително през 1.8.3 в размер на
29222кВтч, след извършено неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация. За периода 08.01.2016г. – 24.03.2020г. според инсталираната мощност от 10 кВ и
периода от 1535 дни в обекта може да бъдат доставени 257880 кВтч ел.енергия. Доставена и
отчетена 13535 кВтч ел.енергия и ако се вземе предвид допълнително начислената електроенергия
от 29222 кВтч, то следва извода, че е възможно да бъде доставено общото количество от 42 858
кВтч. Остойностената електроенергия не е от редовен отчет, не е използвана методика за
2
изчисляване на неотчетена електроенергия. В поясненията и допълненията дадени в съдебно
заседание, вещото лице е посочило, че консумираната електроенергия в ап.4 се измерва от
процесния електромер, чиито номер завършва …7799 и под електромера е записан аб.№
**********. Другият електромер с №******** е друг тип и измерва електроенергията за аб.№
********* за ап.6.
От приетото при новото въззивно разглеждане на делето, заключение на допуснатата
комплексна съдебно-електротехническа и съдебно-софтуерна експертиза се установява, че
установената в констотивния протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера се
състои в препрограмиране на заложената програма нва СТИ, като е променен графикът за отчитане
и натрупване на потребената енергия по тарифи. Вместо в стандартния часови пояс за дневна и
нощна тарифа, част от часовете на денонощието са добавени в график, отчитащ в тарифа Т3.
Вмешателството е в резултат от човешка намеса. Ползвано е смарт устройство, оптична сонда за
комуникацияу специализиран софтуер и парола за достъп до нива за промяна на графика. Датата
на която е извършено вмешателството може да се установи само приблизително. Чрез
математическо изчисление на известните стойности на потребление за последните 6 месеца,
коефициента на потребителския профил и натрупаните стойности във всички тарифи показват, че
манипулацията е извършена на дата – близка до тази на монтажа на СТИ. При посещението в обект
с аб.№ **********, където е монтиран електромер с фабр.№ ************** на 10.09.2022г.
вещото лице е констатирало, че този аб.№ и електромер, измерват консумираната електроенергия
в ап.4, а не в ап.6, както е записана в процесната фактура от 18.05.2021г. Ако се заменят номерата
на апартаментите и имената на собствениците ще се получи вярно отчитане на потребената
електроенергия. Е електроенергията, за абонатен номер аб.№ **********, измервана с електромер
************** следва да се води на ап.4, собственост на друго лице, а не на ищеца. В
обясненията дадени в съдебно заседание, в.л. Б., което е изготвило и заключението по СТЕ,
проведена пред първоинстонционния съд посочва, че при посещението на место е констатирала,
че в ап.№6, който е заведен на името на ищеца, не е имало консумация на електроенергия, тъй като
семейството е отсъствало дългосрочно от апартамента. При наблюдението на електромера се
установило се установила голяма консумация на електроенергия. В същото време в ап.№4 не е
имало консумация на електроенергия. При тази проверка на место е бил монтиран нов електромер
в ап.4 и в ап.6, но консумацията, която би следвало да се измерва в ап.6, се измерва от
електромера, който е монтиран на ап.4. Замяната, която е била констатирана от вещото лице при
първоначалния монтаж на електромерите, продължава и към момент ана експертизата.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не е спорно, че наследодателят на ищеца до смъртта си на 17.08.2018г. и ищецът са
потребител на ел.енергия по смисъла на §1,т.42 от ЗЕ и, че ОУ са влезли в сила по отношение на
ищеца, поради което той има задължение да заплаща използваната електроенергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.55 от ПИКЕЕ, в сила от 04.05.2019г.
възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период
от време в случаите на установено неизмерени количества електрическа енергия в
невизуализираните регистри на СТИ, като операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговски измерване количество електроенергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
ПИККЕ са издадени от Председателя на КЕВР, в съответствие с предвидената в чл.83, ал.1,
т.6, вр. Ал.2 от ЗЕ законова делегация, а именно, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от
КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, реда и
начините за преизчисляване на количеството електроенергия при установяване на неизмерена,
неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Правото на ответното дружество да изчислява и коригира пренесената електроенергия е
обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. В случая съобразно канстотивния протокол и
приетите приед първата и въззивната инстанция заключения на вещите лица по СТЕ, безспорно се
установява, че в деня на проверката, служители на ответното дружество са прочели информация,
записана в невизуализиран регистър, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
3
четец. О
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е собственик на ап.6,
находящ се в гр.В., ул.“П.Я.“ №29, а извършената проверка, обективирана в протокол №
5100585/24.03.2020г., касае електромер, отчитащ евлектроенергия , консумирана в ап.№4, находящ
се в сграда на същия адрас.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че извършената
проверка, въз основа на която са начислени и процесните допълнителни количества
електроенергия се отнася до електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца
електроенергия.
Доколкото с издаването на процесната фактура ответното дружество претендира от Л. В.
заплащане на електроенергия относно ап. №4, в гр.В., ул.“П.Я.“ №29, а не от дествителния
собственик на този обект, то за ищеца е налице правин интерес от отричане на съществуването на
това вземане.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства, от които да се установяват изложените
твърдения, че процесния електромер отчита електроенергията в обекта на ищеца /ап.6 / В тази
връзка, настоящият състав на съда намира, че констативния протокол от 04.06.2020г. и
заявлението за отсрочване на изпълнение на задължението по процесната фактура не
представляват годни доказателствени средства за установяване на тези обстоятелства. КП
установява, че на посочената в него дата е извършена техническа проверка на електромер с фабр.№
**************, съответстващ на този монтиран на 24.03.2020 в обект, представляващ ап.4, който
не е собствен на ищеца и спрямо когото ответното дружество не би могло да претендира сумата,
представляваща корекция, тъй като то няма качество на потребител на електроенергията.
Заявлението за отсрочване на задължението за заплащане, подадено от ищеца не представлява
признание, че електроенергията, доставена до неговия обект №6 се отчита от СТИ с Фабр.№
**************. Отделно от това от представеното пред въззивната инстанция заключение на
СТЕ се установява, че електромерът с този фабричен номер ************** измерва
консумацията в ап.4, а не в ап.6, както е записано във фактурата и е обекта , собственост на ищеца.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът, чиято е
доказателствената тежес, не е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката
за потребление на електрическа енергия на ищеца.
С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, с тези на
първоинстанционния такъв, то обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и с оглед изхода на
спора, въззивното дружество следва да бъде осъдено да й заплати направените пред настоящата
инстанция разноски, които са в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261038 от 05.11.2020 г., поправено с решение №
260309/04.02.2021г., постановени по гр.д. № 6735/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град В. - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, В. тауърс – Г, да заплати на Л. С. В.
ЕГН ********** от град В. сумата от 1200 /хиляда и двеста / лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за производството по делото пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от
4
съобщаването му на страните по реда на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5