РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501859 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от Община Бургас, ЕИК *********, адрес: ул.
„Александровска" № 26, представлявана от кмета Димитър Николов Николов,
в качеството на трето лице помагач по гр. дело № 1691/2021 г, по описа на
Районен съд – Бургас, против Решение №799/28.07.2021 г., постановено по гр.
дело №1691/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е осъдено
„Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе"
№67А, да заплати на И.Х.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Бургас,
бул. „Ст. Стамболов" 26, чрез ад в. Мая Великова - БАК, сумата от 1 726,19
лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен
договор - „застраховка Каско на МПС", сключен във формата на
застрахователна полица № 93002010076934/ 25.09.2020 г., покриващо
претърпените от ищеца имуществени вреди - последица от настъпилото на
22.10.2020г., около 19:24 часа в гр. Бургас, на ул. „Иван Шишман" №39
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба - 10.03.2021 г. до
окончателното плащане на сумата. Със същото решение „Застрахователна
компания Лев Инс" АД е осъдено да заплати сумата от 411, 36 лв. разноски по
делото.
1
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, в обжалваната част. Оспорват се
фактическите изводи за механизма на процесното произшествие, като се
твърди противоречие между експертното заключение, депозирано пред
първата инстанция и показанията на св. К.. Последният не бил пряк очевидец
на удара и задирането на долната част на автомобила. Твърди, се че на
пътното платно не е имало камък от съприкосновението, с който да настъпят
процесните щети. Твърди, се, че водачът е преминал завой от около 30
градуса след навлизането си в правия участък до мястото на подземния гараж,
имал е възможност да забележи препятствието и не се е съобразил със
състоянието на пътното платно, поради което в случая била налице причинно-
следствена връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилата
вреда, тъй като неправилните действия на водача са били обуславящи за
настъпване на претендиралите увреждания. Твърди се, че
първоинстанционния съд не е обсъдил и не е кредитирал показанията на св.
Г., според които по процесното МПС имало стари увреждания , при ремонта
на които не са спазени нормативно установените технически изисквания.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което да бъде отхвърлен предявения от С. иск.
В срока е постъпил отговор подаден от „Застрахователна компания Лев
Инс" АД – ответник по първоначално предявения иск, който споделя
доводите във въззивната жалба на Община Бургас.
Отговор е подаден и от И.Х.С. – ищец по първоначално предявения иск,
който оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че е уведомил
своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е
изпълни всички изисквания на договора и общите условия към него.
Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано. Заключението дадено пред БРС по САТЕ било обосновано,
пълно, задълбочено и изчерпателно. Експертизата била изготвена от утвърден
специалист в съответната област, който се е запознал с целия събран
доказателствен материал и на база на него е дал отговори на поставените
задачи, като заключението кореспондирало на останалия доказателствен
материал по делото и изяснявало изцяло механизма на процесното ПТП.
Подчертава, че и според показанията на св. К. причина за процесното ПТП е
камък, а не дупка, който извод не бил в противоречие със заключението на
вещото лице. По отношение на размерите на камъка било нормално да има
разминаване между големината описана от свидетеля и вещото лице, в
следствие на субективните възприятия на К. в мерни единици. Не било
налице съпричиняване, тъй като С. при управлението на автомобила бил
спазил нормата на чл. 20 ЗДвП, тъй като управлявал автомобила със скорост
не повече от 5-10 км/ч. Към този момент било тъмно, на мястото е нямало
улично осветление, освен това имало крайпътни дървета, а дори и да бил
осветен камъка с фаровете на автомобила, било много трудно да се прецени
неговата височина.
В срок е постъпила и въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев
Инс" АД против Решение №799/28.07.2021 г., постановено по гр. дело
2
№1691/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че с
исковата молба не се претендира репариране на увреждането на ляв праг, а
само уврежданията под автомобила – 3 броя радиатори – воден радиатор,
радиатор на климатик, радиатор воден компресор. Поради това обжалваното
решение било недопустимо в частта над 972, 19 лева до 1 726,19 лева.
Заключението на вещото сочело разходи за бояджийски работи и труд, които
също не били заявени в исковата молба и за тях съдът не следвало да се
произнася. В останалата част решението било неправилно, защото не бил
изяснен механизмът на настъпване на застрахователното събитие. Излагат се
доводи, че е невъзможно от попаднал камък под предната част на МПС да се
увреди ляв праг на МПС. Затова следвало камъка да е преминал през целия
под на МПС където да нанесе големи увреждания, за каквито нямало данни.
Оспорва се заключението по дадената пред първоинстанционния съд САТЕ,
като се заявява, че бил нелогичен отговора на най-важния въпрос как от това
събитие е настъпило едновременно увреждане не само на воден радиатор,
радиатор климатик, радиатор воден компресор, но и на преден ляв праг.
Вещото лице само въвеждало факти, които не са заявени от ищеца
първоначално в исковата молба. Твърди, се че от заключението се
установявало, че са налице два удара – един в камък и един в бордюра на
улицата, а ищецът сам бил заявил, че се касае за един удар. Заключението
почивало на предположения, а не на факти. Според въззивника удар между
левия праг на процесното МПС и бордюра на улицата бил обективно
невъзможен. Твърди се, че на мястото на процесното ПТП дупка с размерите
описани от св. К. липсва. Липсвал и камък с описаните от същия свидетел
размери. Заявява, се че по делото е установена подмяна само на един
радиатор, с който ремонт МПС-то е възстановено. В условията на
евентуалност се твърди недължимост на застрахователното обезщетение
поради проявена груба небрежност и неизпълнение на задължения по
договора, тъй като водачът е видял камъка, но не е спрял и се е ударил в него,
и че не бил предоставил частите за оглед след произшествието. Моли за
обезсилване на решението в частта в която твърди недопустимост и отмяна в
останалата част.
Въззивните жалби са допустими, подадени в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Първоинстанционното производството е образувано по искова молба от
И.Х.С. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, за заплащане на
сумата от 2522 лева – застрахователно обезщетение, дължимо по силата на
застрахователен договор - „застраховка Каско на МПС“, сключен във формата
на застрахователна полица № 93002010076934/25.09.2020 г., покриващо
претърпените от ищеца имуществени вреди - последица от настъпилото на
22.10.2020г., около 19:24 часа в гр. Бургас, на ул. „Иван Шишман“
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата,
3
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
Правната квалификация на предявените искове е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на лек автомобил
“Ауди А8“ с per. № А 0690 НК, за който има сключена на 25.09.2020г.
застраховка „Каско“ № 93002010076934, с „Клима Груп-2“ ООД и ответника,
със срок на договора от 25.09.2020г. до 25.09.2021г., за застрахователна
стойност в размер на 40 000 лева. След смяна на собствеността върху
автомобила от „Клима Груп-2“ ООД на И.Х.С., е подписан анекс на
07.10.2020г., между новия собственик и „Лев Инс“ АД. Ищецът твърди, че на
22.10.2020 г. около 19,24 часа при движение на автомобила по ул. „Иван
Шишман“ в гр.Бургас е попаднал камък под автомобила, като от ударите на
камъка при маневра за влизане в подземен паркинг /гараж/. Следствие на
застрахователното събитие били увредени радиаторите на автомобила и е
последвал теч на антифриз. Застрахователят бил уведомен и била заведена
щета, а с писмо с изх.№ 186/03.12.2020г. отказал да изплати обезщетение по
щетата. Ищецът поддържа, че е посетил „Ваг сервиз 2012“, където
автомобила е отремонтиран /без облицовка праг/, като за възстановяването му
заплатил сумата от 2522 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Твърди се, че
исковата молба е лаконична като липсва конкретика за: мястото при които е
настъпило събитието, колко са радиаторите в МПС, къде точно са били са
ударени, отстранени ли са дефектите по МПС, т.е. сменени ли са радиаторите
и данни за годината на производство на МПС, както и данни (от ремонтната
карта) за частите които се твърди, че са сменени. Искът се оспорва като
неоснователен. Не се спори, че е сключен застрахователен договор, че е
налице Анекс № 1 поради промяна на собствеността на МПС, че пред ЗК е
образувана застрахователна преписка (щета) и че по посочената щета
застрахователят е отказал плащане. Оспорва се, посочения от ищеца
механизъм на събитието. Твърди се, че при така описания механизъм не биха
могли да настъпят увреждания на МПС при, който да се увредят на
„радиаторите на МПС“, освен ако това не е била целта на водача. Сочи се, че
ищецът не е предоставил точна и вярна информация за обстоятелствата, при
които е настъпило процесното събитие в т.ч. дата, място, действия на водача и
пр., което е основание по т .28.1 от ОУ за отказ от плащане на обезщетение.
Твърди се, че при преглед на МПС по повод образуваната щета по
радиаторите на МПС са установени - предишни увреждания на радиаторите,
по които са правени ремонти, опит те да бъдат залепени, което в е разрез е
техническите норми на експлоатация на производителя. Поддържа се, че при
прегледа на МПС са установени и стари повреди на кората под радиаторите -
същата е била счупена, а в последствие лепена, дехидратора на климатичния
радиатор бил захвнат със свински опашки, което води до извода, че МПС не е
било поддържано в изправно състояние. Твърди се, че се касае за старо
увреждане с неясен механизъм, а не соченото събитие е причинило увредите.
Прави се позоваване на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ и т. 28.1 от ОУ съгласно които
застрахователят не дължи плащане при представяне на неверни данни
свързани с доказването на застрахователното събитие и/или оценка на
4
щетите. Прави се позоваване и на т. 28.14.1 от ОУ, съгласно която не се
покриват претенции за обезщетяване на детайли възли и агрегати, които не са
предоставени на застрахователя за оглед, на т. 27.6 от ОУ, съгласно която не
се обезщетяват щети при неспазване на установените технически и
технологични норми за експлоатация и ремонта на МПС, както и
несъобразяване с правилата за противопожарна охрана. Сочи се, че ищецът не
е заплатил всички вноски по полицата. Прави се възражение за
съпричинчване, че с действията си водачът сам е МПС и камъкът не би
ударил радиаторите, ако предпазните кори са били в цялост. Твърди се, че
претенцията е прекомерна, извършените разходи за ремонт не са съгласувани
и ремонта не е извършен в официален сервиз на Ауди и цените на услугата са
завишени.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Правилни са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че
страните са обвързани от валидно сключен застрахователен договор по
полица № 93002010076934, че е налице Анекс № 1 поради промяна на
собствеността на МПС, че пред застрахователя е образувана застрахователна
преписка (щета) и че по посочената щета застрахователят е отказал плащане.
Правилен е и изводът също, че след прехвърляне на процесното МПС заедно
със застрахователното правоотношение, ищецът И.С. е станал страна по
сключен договор за застраховка ,,Каско на МПС” по горепосочената полица
като обект на застраховката е лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А 8 L”,
рег. № А0690НК, чиято действителна и застрахователна стойност е 40 000 лв.
На 23.10.2020 г. С. е уведомил застрахователя, че на 22.10.2020 г. при
движение по ул. „Иван Шишман“ и захождане към гаража му се чул стържещ
шум под автомобила (предна лява част) в следствие на опиране в камък и се
появил теч на антифриз. Проведени са два огледа от служители на
застрахователя, след което е отказано заплащането на застрахователно
обезщетение по заведената щета. По отношение на увреждания по детайл
„облицовка ляв праг“ отказът е аргументиран със становището, че същите
увреждания вече са били констатирани на оглед, извършен по повод смяна
собствеността на автомобила. По отношение на уврежданията по детайли
„кондензатор“, „воден радиатор“ и „среден допълнителен радиатор“ е
посочено, че имат следи от видимо извършен некачествен предходен ремонт,
който не е извършван от лицензиран сервиз и не е съобразен с техническите
норми.
5
Разпитания по делото свидетел – К.Я. К., не е очевидец на
застрахователното събитие, но сочи че на улицата на два метра от входа на
гаража имало дупка, дълбока около 35-40 см. широка около 1.10-1.80 метра и
преминаващите автомобили не могат да я заобиколят и следва да минат през
дупката при паркиране в гаража. Свидетелят сочи, че причина за ПТП-то е
камъкът, а за влизане в гаража не се минава през тротоар.
Вещото лице по назначената пред първата инстанция съдебно-
автотехническа експертиза е дало заключение съдържащо отговор на 39
въпроса поставени от застрахователя. Обобщеният извод който прави вещото
лице е, че механизмът на настъпване на щетата отговаря на описаните от
ищеца наранявания в областта на предпазната кора под двигателния отсег.
Механизмът на автомобилното увреждане е следният - водачът като е
приближил мястото където е бил камъка, не е преценил височината му от
осветеността на късите си светлини с които е управлявал МПС, както и от
падащата сянка от крайуличните дървета и подминавайки камъка един от
неговите краища /ръбове/ се задържа в по ниската част от предпазната кора
разположена под двигателния отсег и го претъркалия, като камъка се
заклинва като огъва и пречупва предпазната кора в зоната на увредените
детайли. Според вещото лице не е било възможно заобикаляне на
препятствието, поради наличие на препятствия от двете страни на пътя (от
дясната страна спрените автомобили в синята зона, а от лявата ограничението
от бордюра на тротоара и бордюри от крайпътните дървета), в следствие на
което преминава в близост до тротоара, като просурква своя преден ляв праг
в бордюра намиращ се от неговата лява страна гледано по посоката на
движение по ул. „Цар Иван Шишман“, в същия момент водача преминава
„върху“ препятствието на пътя в което спира след като се е заклинило в
неговата предпазна кора. Крайната пазарна цена на ремонта възлиза на
1726,19 лв. Не се установяват пристягания или захващания на автомобилни
части с каквито и да било допълнителни средства тел или кабелни връзки
(свински опашки) и при направения оглед на представения 1 бр. охладителен
радиатор не се забелязват интервенции върху него. Заключението на вещото
лице е обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващи специални
знания и се кредитира напълно от въззивната инстанция.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
6
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и по отношение
на необсъдените фактически данни препраща към нея на основание чл. 272
ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и
което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е
предвидено в този закон. Също така с оглед на разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За
да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение,
застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен
договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна
по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се
дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и
стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената. Съдебната практика на ВКС последователно
приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови
части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни
цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на
увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо
7
него може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е определил
размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
процесното МПС, застраховано при ответника, като е взел предвид
заключението на вещото лице инж. Юлиян Петров по допуснатата съдебно–
автотехническа експертиза. Въззивният съд счита, че заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, следва да се
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано, а
изводите са направени след анализ на доказателствата по делото, както и
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
С оглед на което кредитирайки приетото заключение на вещото лице,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. От друга страна, с оглед на изложеното, съдът счита, че ищецът с
допустимите в закона доказателствени средства е установил при условията на
пълно и главно доказване, че по време на действието на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск. В случая с оглед на заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил "Ауди", с рег. № А0690НК
застрахован при ответника/, изчислена на база средни пазарни цени към
настъпване на застрахователното събитие е в размер на сумата от 1726, 19 лв.
Това е цената на действителната стойност на увреденото имущество от същия
вид, в това число всички присъщи разходи по монтаж, подмяна и други без
прилагане на обезценка. Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай
не е заплатено на ищеца от застрахователя дължимото застрахователно
обезщетение, което да покрива действителния размер на претърпените от
ищеца имуществени вреди към момента на настъпване на застрахователното
събитие. С оглед на което вземането на ищеца по чл. 405, ал. 1 КЗ срещу
8
ответника възлиза в размер на сумата от 1726, 19 лв., поради което
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и
доказан до размера на крайната пазарна цена на ремонта, правилно
определена от вещото лице, и като такъв следва да бъде уважен за сумата от
1726, 19 лв. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал
отговорността на ответника за процесната сума.
Не са налице твърдяните от въззивниците пороци на
първоинстанционното решение. Неоснователно е оплакването на
застрахователя, че решението е недопустимо. Първоинстанционния съд се е
произнесъл именно по предявените обстоятелства за обезвреда на
собственика на процесния автомобил за извършения от него ремонт, като не е
въвел незаявени от ищеца обстоятелства в акта си.
Настоящия въззивен състав дава вярна на заключението на вещото
лице, според което не са налице предходни ремонти, при извършването, на
които да не са били спазени техническите изисквания и не кредитира
показанията на св. Г., тъй като последните не са обективни и безпристрастни,
и не отговарят на останалите доказателства по делото.
Неоснователно е възражението на въззивника, че при процесното
събитие не било възможно увреждането на преден ляв праг. Видно от
заключението на вещото лице, този праг се е ударил в бордюра на тротоара
при извършване на маневрата от ищеца. И като увреждане в резултат на
процесното ПТП подлежи на репариране от застрахователя.
Според настоящата инстанция поведението на водача не е в причнна
връзка с настъпилото увреждане на автомобила. Не е налице нарушаване на
правилата за движение, както и избягването на удара не е било възможно при
изпълнението на процесната маневра при описаната пътна обстановка.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от БРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения от ищеца И.Х.С. срещу ответника „Застрахователна компания Лев
Инс" АД, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане
на сумата от 1726, 19 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест
9
съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния
съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. В обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбите на въззивниците са
общи, а по същество са изцяло неоснователни.
С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи, и двете въззивни жалби следва да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание
чл. 271, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора на въззивниците не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На въззиваемата страна-ищец също не следва
да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като липсва
своевременно искане в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №799/28.07.2021 г., постановено по гр.
дело №1691/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е осъдено
„Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе"
№67А, да заплати на И.Х.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Бургас,
бул. „Ст. Стамболов" 26, чрез ад в. Мая Великова - БАК, сумата от 1 726,19
лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен
договор - „застраховка Каско на МПС", сключен във формата на
10
застрахователна полица № 93002010076934/ 25.09.2020 г., покриващо
претърпените от ищеца имуществени вреди - последица от настъпилото на
22.10.2020г., около 19:24 часа в гр. Бургас, на ул. „Иван Шишман" №39
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба - 10.03.2021 г. до
окончателното плащане на сумата.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11