№ 98
Гр. Силистра, 1 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 96 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 215 ЗУТ
Образувано
е по жалба на Е.М.Х. с ЕГН - ********** ***, против Заповед № РД-04-237 от 15.
04. 2021 г. на Кмета на Община Дулово, с която е разпоредено премахването на
незаконен строеж „Масивна стопанска сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
18018. 25. 3 по КККР на с. Грънчарово,общ. Дулово.
Жалбоподателят
твърди процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваната заповед.
Счита, че заповедта не съдържа част от необходимите реквизити, предвидени в чл.
52, ал. 2 от АПК – не са посочени наименованието на органа, който издава акта,
и адресатът на акта. Счита, че при такива пороци заповедта не би могла да
породи последиците, които следват от нейното издаване. Моли за отмяната ѝ.
Ответният
административен орган – Кмета на Община Дулово, е представил писмен отговор,
съдържащ доводи за неоснователност на жалбата, въз основа на които счита, че
същата следва да бъде отхвърлена. В съдебно заседание двамата процесуални
представители - юриск. Й. М. Й. и юриск.
Й. П. Й., поддържат изложените доводи в отговора, като молят за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице пред надлежен съд, в предвидения от закона
срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството
е допустимо. Въз основа на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По
делото няма спор, че по силата на договор за покупко-продажба от 20. 11. 2020
г., сключен с Община Дулово, в качеството на продавач, жалбоподателят е
придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор18018. 25. 3 по КККР
на с. Грънчарово,общ. Дулово, одобрени със заповед № РД – 18-963 / 18. 04. 2018
г., с адрес: местност „Край село“, площ 3613 кв. м, трайно предназначение на
земята – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория. Това обстоятелство
се установява от приложения по делото договор (л. 13 и 14).
По
повод подадена жалба от собственика на съседния УПИ I – 219 в кв. 34 по рег. план
на с. Грънчарово длъжностни лица от община Дулово, сектор „Устройство на
територията, земеделие, екология и инвестиции“ извършват проверка на място на 26. 02. 2021 г.,
при която установяват, че в поземлен имот с идентификатор 18018. 25. 3 по КККР
на с. Грънчарово,общ. Дулово, находящ се извън регулацията на селото,
съставляващ земеделска земя, собственост на Е.М.Х., е построена масивна стопанска
сграда с размери 9.90 / 25. 00 м, застроена площ 247. 50 кв. м, с бетонови основи
с височина от 0. 20 до 0. 30 м. Изпълнена е зидария от бетонови блокчета с
височина 2. 60 м от север изток и запад. Излети са по 9 броя бетонови колони
(0.25 х 0.25 м) през разстояние от 2. 90 м, симетрично разположени от север на
юг и 2 броя колони (0.25 х 0.25 м) на източната и западната фасади. На
разстояние 4. 50 м, измерено от юг, по следата на сградата са изпълнени 7 броя
бетонови стъпки с размери 0.43 х 0. 39 м и са монтирани дървени колони.
Изпълнена е дървена двускатна покривна конструкция, покрита с нагъната ламарина.
Кота било на сградата е 3. 60 м. Няма изпълнени подови настилки, ел. и ВиК
инсталации.
Участвалите
в проверката длъжностни лица съставили констативен протокол от 26. 02. 2021 г.,
в който са отразени посочените факти (л. 19).
На
основание констативния протокол, приложената декларация от жалбоподателя
относно това, че е извършил строителството през м. декември 2020 г. (л. 22), изготвен трасировъчен карнет за УПИ I-219 в кв. 34 по рег. план на с.
Грънчарово, както и предвид изисканото становище от главния архитект при Община
Дулово, според което строежът, съставляващ масивна стопанска сграда, е
недопустим по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е съставен Констативен
акт № 2 / 11. 03. 2021 г.
В
Констативния акт са възпроизведени констатациите от проверката, включително с
дословно описание на строежа. Посочено е, че строежът е извършен през декември
2020 г. и е определен като пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 за
номенклатурата на видовете строежи. В акта се съдържа изготвена окомерна скица
на разположението на строежа в имота. Отчетено е, че строителството е извършено
без строителни книжа и в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Коментираният
Констативен акт е съставен в присъствието на жалбоподателя. Екземпляр
от него му е връчен лично на 17. 03. 2021 г., както е видно от отбелязването
върху акта. В акта се съдържат указания, че същият съставлява основание за
започване на административно производство за издаване на заповед за премахване
на незаконен строеж и за правото на
подаване на възражение в 7- дневен срок от връчването.
С
Констативен протокол от 26. 03. 2021 г. (л. 28) е установено, че жалбоподателят
не е подал възражение в определения срок.
Със
Заповед № РД -04-237 / 15. 04. 2021 г. кметът на община Дулово нарежда премахване на незаконния строеж „Масивна
стопанска сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 18018. 25. 3 по
КККР на с. Грънчарово,общ. Дулово, възпроизвеждайки дословно описанието на
обектите по констативния акт и на установените с него обстоятелства. Въз основа
на това, че строежът е пета категория, строителството е започнало без
необходимите строителни книжа през м. декември 2020 г. и все още не е
завършено, органът е приел за безспорно установено, че същият е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен в нарушение на чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради което е разпоредил
премахването му.
Оспорването
на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство,
в което, предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесният обект според заповедта е пета категория. Изводът на органа относно
категорията на строежа не се оспорва от жалбоподателя и предвид описанието,
дадено в констативния протокол, който като официален свидетелстващ документ се
ползва с материална доказателствена сила, следва да се приеме, че действително се касае
за незавършена производствена или складова база, т. е. за обект пета категория.
В този смисъл кметът на общината се явява компетентния орган да разпореди
премахването на обекта, поради което оспорената заповед не страда от порок,
съставляващ основание за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В заповедта е посочен извършителят
на строежа Е.М.Х., а в диспозитива изрично е указано, че на извършителя на
строежа се определя 30 дневен срок от влизане в сила на заповедта, в който той
доброволно да изпълни нареденото премахване – т. е. не е налице неяснота
относно адресата на акта. Не е налице и неяснота относно неговият издател, тъй
като заповедта е подписана от д-р Ю.А.–
кмет на Община Дулово, което означава, че именно той е автор на направеното със
заповедта изявление. Спазена е и процедурата по издаването ѝ, разписана в
чл. 225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на
констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Констативният акт е връчен на лицето, което не се е възползвало от предоставената
възможност да подаде възражения. Следователно не се констатират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основания за отмяна
на акта.
Процесната
масивна стопанска сграда представлява строеж по смисъла на специалния закон -
т. 38 на § 5 от ДП ЗУТ. Събраните по делото доказателства категорично налагат
извод за осъществяването на строежа без наличие на издадено разрешение за
строеж и съгласуван и одобрен инвестиционен проект. Предвид годината на
изграждането му – 2020 г., не може да се счете, че е търпим по смисъла на § 16,
ал. 2 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. За жалбоподателя, като възложител, е съществувало задължението по чл. 148, ал.1 ЗУТ да предприеме осъществяване на
строежа само при наличие на издадено съответно разрешение от главния архитект,
както и задължението по чл.
137, ал. 3 от ЗУТ – да извърши строежа в съответствие със съгласувания и
одобрен инвестиционен проект. Неизпълнението на тези задължения влече като
последица квалифициране на строежа като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, респ. подлежащ на премахване.
Въз
основа на изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
С
оглед отхвърлянето на жалбата и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ на Община
Дулово, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което кметът
упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6
от ДР на АПК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100. 00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.М.Х. с ЕГН - ********** ***, против Заповед № РД-04-237 от 15. 04.
2021 г. на Кмета на Община Дулово, с която е разпоредено премахването на
незаконен строеж „Масивна стопанска сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
18018. 25. 3 по КККР на с. Грънчарово,общ. Дулово.
ОСЪЖДА Е.М.Х. с ЕГН - ********** ***, да заплати на Община
Дулово разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: