Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 16878 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на производството са
предявени от „Г.” ЕООД *** против Т.С.Л. обективно съединени осъдителни искове
за сумата 104 701.47лв., представляваща задължение по договор за
строителство от 01.09.2016г. и споразумения от 17.05.2017г. и 14.07.2017г., и
за сумата 4895.84лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода 14.07.2017г.-28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с „П.И.” ЕООД договор на 01.09.2016г., по силата на който се задължил
по възлагане на това дружество да изпълни строително-монтажни работи на
обект-Жилищна сграда с магазини, гаражи, подземен паркинг и подземен трафопост
в УПИ ІІІ-924, кв.516, местността „Овча купел” в гр.София. За изпълнената
работа му се следвало възнаграждение от 104 701.47лв. На 17.05.2017г. между
възложителя „П.И.” ЕООД и „Т.И.” ООД било сключено споразумение за прекратяване
на договора за строителство по взаимно съгласие, като задължението за посочената сума към него било прехвърлено
и поето от „Т.И.” ООД. С последващо споразумение от 14.07.2017г. задължението
било поето от ответника Т.Л., който въпреки водените разговори и отправена
покана не го изпълнил. Поради забавата твърди в негова полза да е възникнало
право на обезщетение в размер на законната лихва за периода
14.07.2017г.-28.12.2017г.
Ответникът не оспорва да е поел
да плати сумата по главницата, но твърди, че преди да подпише споразумението от
14.07.2017г. имал уговорка с ищеца да продължи строителството на сградата с
подписване на договор между тях. Това била и причината да поеме задължението,
първоначално възникнало в тежест на „П.И.” ЕООД. Навежда, че като солидарен
длъжник по чуждо задължение има право да направи възраженията, които
първоначалния длъжник има към кредитора. В тази връзка счита, че следва да се
приспадне платен на ищеца аванс от 42 000лв. по договора за строителство
между ищеца и „П.И.” ЕООД. Прави изявление за прихващане със сумата
35 000лв., от които 15 000лв. надписани количества СМР по Акт № 1 до № 7 и
некачествено изпълнени работи на стойност 25 000лв. Твърди, че въпреки
прекратяване на договора между „Т.И.” ООД и „П.И.” ЕООД на 18.05.2017г. и след
като не бил сключен договор за продължаване на строителството ищецът не
напуснал обекта, а продължил да упражнява фактическа власт върху него до
11.05.2018г. Твърди да е сключил договор за това с друго дружество, но поради
невъзможността да му предаде имота договорът бил развален и платил неустойка от
10 000лв. Поради това счита, че за периода 20.11.2017г.-11.05.2018г. му се
дължи обезщетение за ползване без правно основание, както и заплащането на
обезщетение за вреди съизмерими с платената неустойка. Твърди още, че на
12.05.2017г. платил на ищеца сумата от 14 000лв. в погашение на
съществуващото задължение.
От своя страна ищецът оспорва
възраженията в отговора на исковата молба, както и навежда доводи за неоснователност на
заявените вземания за прихващане. Признава да е получил сумата от 14 000лв.,
но с твърдението да е платена продажна цена за строителен материал, а не в
погашение на задължението.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не е спорно
ответникът Т.Л., заедно с други две физически лица Е.Д.С.и Х.В.М.да са
съсобственици на поземлен имот с площ
1106 кв.м. в гр.София, район Овча купел, с номер по предходен план 924, кв.516,
парцел ІІІ, съставляващ имот с идентификатор 68134.4333.924. На 05.04.2016г.
сключили с „Т.И.” ООД договор за строителство на жилищна сграда с магазини,
гаражи и подземни гаражи.
С договор от 01.09.2016г. „Т.И.” ООД възложило изпълнението на строежа на „П.И.”
ЕООД, а последното дружество от своя страна с договор от същата дата
01.09.2016г. възложило неговото изпълнение на ищеца „Г.Д.” ЕООД.
Срещу изпълнението на възложените
строителни дейности „П.И.” ЕООД се задължило да заплати на ищеца, в качеството
на изпълнител, възнаграждение от 952 345.24лв. без ДДС. В чл.4 от договора
е предвидено плащането да се осъществи на етапи по следния начин: аванс от
100 000лв. без ДДС в 3-дневен срок от сключване на договора; междинни
плащания-на всеки завършен етап, а именно достигане на съответната кота от
обекта се съставя Акт обр.№ 19 за действително
изпълнените на обекта по вид и количество работи, който след одобряване от
възложителя служи за издаване на фактура, а плащането се извършва в срок от 3
дни от получаване на фактура и пропорционално приспадане на аванса; окончателно
плащане в 10-дневен срок от подписване на приемо-предавателен
протокол, в който се констатират приключени без недостатъци всички СМР и се
предават всички необходими документи за подписване на Акт обр.№
14 за сградата.
Поради преработване на работните
проекти с допълнително споразумение от 26.09.2016г. страните се съгласили за
временно спиране изпълнението на строителните дейности, а с допълнително
споразумение от 12.12.2016г. били възстановени /стр.165-166/. Видно от
представения анекс № 1 от 12.12.2016г. на ищеца са възложени допълнителни СМР с
поето от възложителя задължение за плащане на аванс от 100 000лв. без ДДС
в 3-дневен срок от подписването /стр.167/.
Не се спори и от представените
писмени доказателства се установява започване изпълнението на строежа от ищеца,
като за отделните етапи на строителството били изготвяни констативни протоколи
Акт обр.19 отразяващи видовете СМР, вида и
количеството на вложените материали, единичната цена и общата цена. Протоколите
са двустранно подписани от представители на изпълнителя „Г.” ЕООД и възложителя
„П.И.” ЕООД и обективират приемане и одобрение на
извършените към съответния етап дейности без забележки /стр.168-175/. Въз
основа тези протоколи ищецът издавал фактури за съответния размер от
възнаграждението по договора /стр.194-198/. Плащанията по тях се осъществявало
като стойността им била превеждана по банков път от „Т.И.” ЕООД по сметка на „П.И.”
ЕООД, а то от своя страна ги превеждало на ищеца.
Строителството било спряно, за
което съставен Акт обр.10/ 30.05.2018г.
Със споразумение от 17.05.2017г.
„Т.И.” ООД и „П.И.” ЕООД прекратили по взаимно съгласие сключения между тях
договор за строителство от 01.09.2016г. Към тази дата ищецът осъществил СМР по
договора си с „П.И.” ЕООД, за които били съставени двустранно подписани
констативни протоколи Акт обр.19 № 6/27.03.2017г. на
стойност 37 156.70лв. с ДДС след приспадане на аванс от 10 000лв. и
Акт обр.19 № 7/02.205.2017г. на стойност
67 544.77лв. с ДДС след приспадане на аванс от 10 000лв. или общо
сумата 104 701.47лв. с ДДС. Със споразумението „Т.И.” ООД се съгласило и
задължило да погаси това задължение на „П.И.” ЕООД към ищеца.
Впоследствие на 14.07.2017г.
между Н.С.Л., лично и като управител на „Т.И.” ООД; Т.С.Л., лично и в
качеството на съдружник в „Т.И.” ООД;Р.Г.Б., лично и като управител на „П.И.” ЕООД
и Н. Г.Б., лично и също като представляващ „Т.И.” ООД било подписано
споразумение с нотариална заверка на подписите, с което уредили изцяло взаимоотношенията
си във връзка с предоставени заеми и извършеното проектиране и строителство на
жилищната сграда в имота. Съгласили се Т.Л. да прехвърли дружествените си
дялове от „Т.И.” ООД на Н. Б., а Н.Л. да бъде освободен от отговорност като
управител. В т.1, б.”г” е обективирано съгласието, че
след прехвърляне на дяловете Н. Б., в качеството на едноличен собственик на
капитала на дружеството, няма и няма да има финансови и имуществени претенции към напусналия
съдружник и освободения управител, включително и ако на дружеството бъдат
наложени данъчни или други административни актове или възникнат претенции от
негови контрагенти, с изключение на задължението към „Г.” ЕООД в размер на
104 701.47лв., което се поема от Т.Л..
Според показанията на свидетеля Н.Л.
целта на споразумението от 14.07.2017г. била да се уредят изцяло и окончателно
отношенията между „Т.И.” ООД и „П.И.” ЕООД, като паралелно с това се водили
преговори с ищеца за сключване на договор със съсобствениците на имота, чрез
който да се продължи и завърши строителството. Преговорите обхващали и въпроса
за вземането на ищеца за изпълнени до този момент СМР, от което следвало да се
приспаднат 42 000лв. от платения преди това аванс при последващите
строителни дейности, но до сключване на договор не се стигнало.
С нотариална покана от
02.11.2017г., позовавайки се на споразуменията от 17.05.2017г. и 14.07.2017г.,
ищецът отправил изявление до ответника за плащане на сумата 104 701.47лв.
и му предоставил срок за доброволно изпълнение от 15 дни. Поканата е връчена на
06.11.2017г. на Н.Л., като пълномощник на ответника, при отказ.
Горното установява, че ищецът е
кредитор на парично вземане за възнаграждение по договор за изработка по чл.258 ЗЗД. Договорът е сключен и страна по него е „П.И.” ЕООД, поради което това
дружество по начало се явява е длъжник. Но с оглед посочените по-горе споразумения
спорен между страните е въпросът придобил ли е ответникът качеството на длъжник
на ищеца и на какво правно основание.
Възможни са три хипотези-поемане на
изпълнение, встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД и заместване в дълг по чл.102 ЗЗД.
При поемане на изпълнението трето лице се задължава към длъжника да изпълни
вместо него или да поеме задължението му към кредитора като солидарен длъжник. Такова
договаряне няма изрична правна регламентация, но е допустимо на основание чл.9 ЗЗД. Договорът урежда вътрешните отношения на третото лице и длъжника и
произвежда действие само между тях, поради което кредиторът не би могъл да претендира
изпълнение от третото лице, а само от своя длъжник /в този смисъл Решение №
169/21.02.2011г. по т.д.№ 27/2010г., ВКС, І т.о./. При встъпването в дълг по чл.101 ЗЗД трето
лице се задължава към кредитора наред с първоначалния длъжник. Първоначалният длъжник
и встъпилият отговорят солидарно, поради което кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от който и да е от тях. Когато за встъпването в
дълг е сключен договор между стария и новия длъжник, за да произведе действие спрямо
кредитора той трябва да го одобри, т.е. да даде съгласието си по арг. от чл.101, изр.2 ЗЗД. Съгласието на кредитора може да
бъде извършено както изрично, така и с конклудентни
действия. За разлика от встъпването, при заместването в дълг по чл.102 ЗЗД се
осъществява промяна в длъжника, при която изпълнението на задължението се поема
от трето лице, а първоначалният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Затова кредиторът може да търси изпълнение само от новия длъжник. Съглашението между длъжника и третото лице за
заместване в дълг произвежда
действие за кредитора само, когато се е съгласил и е изразил изрично волята
си-чл.102, ал.1 ЗЗД.
В случая споразуменията от 17.05.2017г.
и от 14.07.2017г. са сключени без участието на ищеца, като кредитор. Страни по
тях са длъжникът и трети за правоотношението му с ищеца лица, които се
съгласяват да поемат задължението за плащане на възникналото вземане по
изпълнени СМР-по първото „Т.И.” ООД, а по второто ответникът Т.Л.. Изхождайки
от сключените договори за изработка по чл.258 ЗЗД, при които изпълнителят по
предходния е възложител по следващия; създадените облигационни правоотношения и
връзката между тях, установения начин на плащане на извършените от ищеца
строителни дейности; съдържанието на споразуменията, целта и мотивите за сключването
им дават основание на съда да приеме, че поемането от ответника на задължението
за плащане вземането към ищеца е в хипотезата на заместване в дълг по чл.102 ЗЗД. Споразумението от 14.07.2017г. има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД и урежда
вътрешните отношения между ответника, други две физически лица, „Т.И.” ООД, в
което е бил съдружник, и възложителят на ищеца „П.И.” ЕООД. От събраните по
делото доказателства се установи, че причината за сключване на споразумението са
възникналите неразбирателства между двете дружества и ответника, а целта е била
да се уредят по окончателен начин съществуващите взаимоотношения във връзка с възлагането
и финансирането на строителството до този момент така, че да се прекрати
участието на посочените дружества. Намерението
на ответника Т.Л. е било строежът да се завърши от ищеца въз основа сключен пряко
с него договор и едновременно с това да се уреди въпросът за погасяване на вземането,
който е бил предмет на водените между тях преговори. Това обуславя извода, че действителната
воля при постигнатото съгласие и вложения в уговорката по т.1, б.”г” от
споразумението смисъл е задължението да премине към ответника, като нов длъжник
на мястото на стария по чл.102 ЗЗД, а не в хипотеза на поемане на изпълнението
или встъпване в дълг. Действително първото споразумение от 17.05.2017г. сочи на
съгласие „Т.И.” ООД да поеме изпълнението чрез погасяване задължението на „П.И.”
ЕООД към ищеца, но последващото от 14.07.2017г. е сключено с участието на
последното дружество и в този смисъл обективира неговото
съгласие за заместването от ответника.
Съглашението за заместване в дълг
е произвело правно действие за ищеца, като кредитор, чието волеизявление за се
съдържа в отправената до ответника покана за доброволно изпълнение.
Промяната на длъжника при
заместването в дълг не води до промяна в съдържанието на правоотношението
възникнало между кредитора и стария длъжник. Затова разпоредбата на чл.102,
ал.3 ЗЗД дава право на новия длъжник да противопостави на кредитора
възраженията, които е имал стария длъжник, произтичащи от прехвърленото
правоотношение.
В изпълнение на договора от
01.09.2016г. и анекс №1 към него от 12.12.2016г. първоначалният длъжник „П.И.”
ЕООД платил на ищеца аванс от възнаграждението общо от 240 000лв. с ДДС. Изпълнените
строителни дейности, удостоверени в съставените констативни протоколи Акт обр.№ 19 в периода 15.09.2016г.-02.05.2017г. и издадените
въз основа на тях фактури са на обща стойност 342 813.84лв. с ДДС. От
заключението на вещото лице по изслушаната по делото експертиза е видно, че
общата получена от ищеца сума по договора е в размер на 477 726.48лв.,
която включва платения аванс и фактурираните стойности по актове обр.№ 19, с изключение на тези от 27.03.2017г. на стойност
37 156.70лв. с ДДС и от 02.05.2017г. на стойност 67 544.77лв. с ДДС
или общо исковата сума от 104 701.47лв. При съставянето на фактурите и
плащането на стойността по тях са приспадани суми от платения аванс, но според
вещото лице не е била приспадната част от него от 35 000лв. без ДДС или
42 000лв. с ДДС. Последното е видно и от двустранно подписания констативен
протокол от 04.052017г. между „П.И.” ЕООД и „Г.” ЕООД, в който е посочено
подлежащ на приспадане аванс от 42 000 с ДДС съгласно фактура № **********/12.12.2016г. В
споразумението от 14.07.2017г. размерът на вземането на ищеца включва и тази
сума от платения аванс.
При горното съдът намира, че дължимото
на ищеца възнаграждение за изпълнени СМР възлиза на сумата 62 701.47лв. с
ДДС и до този размер искът се явява основателен.
Възражението за актуване на
неизвършени СМР и некачествено изпълнени такива е неоснователно. Извършените
строителни дейности и тяхната стойност е удостоверена в констативни протоколи
акт обр.19, които са двустранно подписани от ищеца и
първоначалния длъжник „П.И.” ЕООД. Във всеки от протоколите е посочена
изпълнената част и обективират приемането от
възложителя без забележки, т.е. одобрение на изпълненото. Според представения
по делото като доказателство Акт обр.10 от
30.05.2018г. за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството към тази дата изпълнените СМР не са в отклонение от одобрения
проект. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението за
актуване и остойностяване на неизвършени строителни дейности. Следва да се
посочи, че след като изпълнените от ищеца строителни дейности са били приети и
одобрени от стария длъжник и възложител по договора и заместването в дълга е
осъществено след одобрението, ответникът не може да противопостави на
ищеца-кредитор възраженията по чл.265 ЗЗД за приетата работа.
Възражението за погасяване на
част от задължението със сумата от 14 000лв. също е неоснователно. Не е
спорно на 12.05.2017г. ищецът да е получил тази сума, удостоверено в разписка №
0272 от същата дата /стр.81/, но посоченото в нея основание сочи тя да
представлява продажна цена за бетон, а не възнаграждение за изпълнени СМР.
Ответникът е навел възражение за съдебно
прихващане със свое насрещно вземане към ищеца за обезщетение за ползване на
имота без правно основание и обезщетение за претърпени имуществени вреди от
10 000лв., представляващи платена неустойка по сключен впоследствие и
развален договор за изработка с друго дружество.
От показанията на св.И. и Н.Л. се
установява, че след фактическото спиране на строежа и сключването на
споразумението от 17.05.2017г. „Г.” ЕООД и ответникът Т.Л. влезли в преговори
за сключване на договор помежду им за продължаване и завършване на строителните
дейности. Като изпълнител по договора за изработка с „П.И.” ЕООД към този
момент ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота с разположени в него
вещи и оборудване. Това положение се запазило със съгласието на ответника, по чието
желание бил поставен кулокран и плащал за охрана. След като до сключване на
договор не се стигнало с нотариална покана от 15.11.2017г. ответникът отправил
изявление до ищеца да освободи имота. Поканата е връчена на 20.11.2017г. Не е
спорно, а и от представените двустранно подписани протоколи /стр.82-84/ се
установява, че ищецът освободил имота с изнасяне на всички вещи, оборудване и
строителни материали на 11.05.2018г.
Представен е договор от
21.11.2017г. между ответника и „Б.П.” ЕООД, с който ответникът, в качеството на продавач, се
задължил да прехвърли на дружеството, в качеството на купувач, правото на
строеж върху имота срещу задължението на последното да осъществи строителството
на сградата по одобрените проекти, при отчитане извършеното до този момент. Съгласно
уговореното в т.6 в срок от един месец от сключването му и предаване
строителната площадка на купувача, продавачът се задължава да прехвърли правото
на строеж по нотариален ред, а с т.13 продавачът се задължава в срок от 10 дни
от сключването да предаде владението на имота на купувача. Договорът бил
развален едностранно от „Б.П.” ЕООД поради налагане възбрана върху имота и
невъзможността да започне строителството поради непредаване на строителната
площадка. Видно от представеното уведомление /стр.88/ с позоваване на клаузата
на т.23.2 от договора дружеството поискало заплащане на неустойка от
10 000лв., която била платена от ответника чрез пълномощника му Н.Л. на
части в периода 22.02.2018г.-26.06.2018г. /4бр. квитанции/. Съгласно т.23 от
този договор в случай, че продавачът не прехвърли в полза на купувача правото
на строеж в уговорения срок в предвидената от закона форма на нотариален акт
или декларираните от него обстоятелства се окажат неверни, купувачът има
правото да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на
чл.19, ал.3 ЗЗД или да го развали, като продавачът дължи на купувача неустойка
от 10 000лв.
При
горното съдът намира, че в полза на ответника е възникнало правото на
обезщетение за лишаване от правото на ползване по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Нормата е приложима в
случаите, когато вещта се ползва от несобственик без правно основание и това
пречи на собственика да упражнява правото лично или чрез другиго. Лишаването на
собственика да ползва собствената си вещ го лишава от възможността да реализира
имуществени блага от нея и в този смисъл е налице обедняване, съответно
обогатяване за несобственика, изразяващо се в спестяване на разходи.
Ищецът е упражнявал фактическа
власт върху имота по силата на сключения с първоначалния длъжник договор за
изработка от 01.09.2016г. и във връзка с изпълнение на задълженията за СМР,
който договор, в светлината на сключените впоследствие споразумения от
17.05.2017г. и 14.07.2017г. не е спорно да е преустановил своето действие. Той
е имал качеството държател. Ответникът притежава 82% от правото на собственост.
До 20.11.2017г. ищецът се е намирал в имота със съгласието на ответника в
светлината на водените между тях преговори за сключване на договор, но не и
след тази дата, когато е получил поканата съдържаща волеизявлението за неговото
освобождаване чрез изнасяне на вещите и оборудването. Държането на вещи от
несобственик в чужд имот съставлява ползване и когато то е без правно основание
пречи на упражняването на това право от собственика /съсобственика/. В случая
ползването на имота в периода 20.11.2017г-11.05.2018г. е било без правно
основание, което е препятствало ответника във възможността да го ползва лично
или чрез другиго и да реализира имуществена облага, поради което е налице
обедняване. Съответно обогатяване на ищеца, който чрез държането на вещите, оборудването
и строителните материали е спестил разходи за наем или съхранение и опазване. Обезщетението следва да
обхване само свободната от застрояване площ, тъй като на останалата част от
имота е разположен строеж. Според заключението на вещото лице по изслушаната по
делото експертиза свободната площ е 114 кв.м. и средна пазарна наемна цена от
2.93 лв./кв.м., при което за исковия период 20.11.2017г.-11.05.2018г.
обезщетението възлиза на 1904.04лв. Ответникът притежава 82% от правото на
собственост и припадащата му се част е в размер на 1561.31лв., с колкото следва
да се извърши прихващане с вземането на ищеца.
На
самостоятелно основание в полза на ответника е възникнало и вземане за
обезщетение по чл.45 ЗЗД към ищеца за сумата от 10 000лв., представляваща
имуществена вреда съизмерима с платената неустойка по договора с „Б.П.” ЕООД. Бездействието на ищеца по
неосвобождаване на имота след получаване поканата е поставило ответника в
невъзможност да изпълни задължението си по договора с посоченото дружество в
уговорения срок да предаде владението, респ. осигуряване достъп до строителната
площадка, предвидено като условие за прехвърляне правото на строеж. Като
последица това неизпълнение е станало основание за съдоговорителя
да развали едностранно договора с пораждане отговорността на ответника да плати
неустойка. Поведението на ищеца е противоправно и в
причинна връзка с понесената от ответника имуществена вреда под формата на
претърпяна загуба. С тази сума също следва да се извърши прихващане с вземането
на ищеца за възнаграждение за изпълнени СМР.
В
обобщение на изложеното искът за главницата следва да се уважи за сумата
51 140.16лв. За разликата от 104 701.47лв. до 62 701.47лв.
подлежи на отхвърляне поради неоснователност, а за разликата от
62 701.47лв. до дължимите 51 140.16лв. като погасен чрез прихващане с
насрещните вземания на ответника за вреди от 10 000лв. и обезщетение за
лишаване от право на ползване от 1561.31лв.
Акцесорния иск по чл.86 ЗЗД е частично основателен. Първоначалният
длъжник „П.И.” ЕООД е бил в забава спрямо ищеца-кредитор по задължението за
плащане на изпълнените СМР, тъй като заместването в дълг от ответника е
осъществено по време след настъпване падежа за плащане. Ответникът е заместил
длъжника със споразумението от 14.07.2017г. само по отношение главницата. В
него не се съдържат уговорки касаещи забавата на стария длъжник, но предмет на
претенцията по чл.86 ЗЗД е забавата на ответника, като нов длъжник. В
споразумението не е предвиден срок за изпълнение. С нотариалната покана ищецът
е предоставил 15-дневен срок за доброволно изпълнение., в който задължението не
е било погасено. Поканата е връчена на
06.11.2017г. и срокът изтекъл на 22.11.2017г., поради което и на основание
чл.84, ал.2 ЗЗД, считано от 23.11.2017г. ответникът е в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва до деня на подаване на исковата
молба-28.12.2017г. върху главницата от 62 701.47лв. с ДДС в размер на
627.01лв. Искът се явява основателен и следва да се уважи до този размер.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответникът
следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 3015.37лв.
съобразно уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски според отхвърлената част от 2374.47лв. Възражението по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от
ответника е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, ж.к.*******бл.**, офис партер, сумата от
51 140.16лв. на основание чл.102 ЗЗД вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, представляваща неплатено възнаграждение по договор за СМР от
01.09.2016г., и сумата от 627.01лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
представляваща лихви за забава за периода 23.11.2017г.-28.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-28.12.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата по чл.102 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
разликата от пълния предявен размер 104 701.47лв. до 62 701.47лв.
поради неоснователност, а за разликата от 62 701.47лв. до уважената част
51 104.16лв. като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на Т.С.Л.
към „Г.” ЕООД за сумата 1561.31лв. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване на имот за периода
20.11.2017г.-11.05.2018г. и за сумата 10 000лв. на основание чл.45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в
плащане на неустойка по развален договор от 21.11.2017г.
ОСЪЖДА Т.С.Л.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Г.” ЕООД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 3015.37лв.
ОСЪЖДА „Г.”
ЕООД, ***, да заплати на Т.С.Л., ЕГН **********,***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 2374.47лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: