Р Е Ш Е Н И Е
№ 260601/17.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5160 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.И.В. срещу
Наказателно постановление № 03-009240 от 16.03.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 62,
ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител адв.
К.К., който поддържа жалбата. Изразява становище за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
процесуалните правила на санкционираното лице, и нарушение на материалния
закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Моли за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Д.О.– началник отдел АИПО в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
акцентирайки в своята пледоария върху това, че нарушението е доказано по
несъмнен начин. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
13.02.2018 г. била извършена проверка на строителен обект – жилищна сграда в
кв.Аспарухово, СО“Боровец Север“, с ПИ 1013.5401.2580, собственост на въззивника В.. Установило се, че на обекта се извършват
строителни дейности. Проверката била във връзка с възникнал инцидент по време
на отливане на плоча, при който пострадал св. П.З.Д..
Служебно
било обявено съществуването на трудово правоотношение, но с Решение на Адм.съд – Варна по адм. д.№
1190/18 г. постановлението за обявяване на трудово правоотношение било
отменено.
На
07.03.2018 г. св. Н.И.И., приемайки че въззивникът е осъществил състав на нарушение по чл. 62, ал.
1 КТ, съставил АУАН, който бил връчен на упълномощен представител – П.И.П..
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 16.03.2018 г. директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Н.И.И. и св. П.З.Д., както и писмени доказателства: Решение №
2245/20.11.2018 г. на АдмС – Варна, Решение №
14012/21.10.2019 г. на ВАС, изпълнителен лист № 859/18.12.2019 г. издаден от АдмС – Варна по адм. дело №
1192/2018 г. по описа на АдмС - Варна, писмо от
Дирекция Инспекция по труда – Варна от 02.03.2021 г. с изх. № 21010587 и
приложените към него декларации от П. Н., писмо до изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – Варна с рег. № АУ0246688_001ВН, писмо до В.В. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, обяснения от П.П.констативен протокол от 13.02.2018 г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16,
том 2, рег. № 5605, дело № 189/2016 г., писмо от Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна до кмета на район Аспарухово, писмо до Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, пощенски плик с клеймо от 20.03.2018 г., писмо до Директора на
„Информационно и административно обслужване“ при Община Варна от 09.03.2018 г.
с изх. № 18016482 на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, писмо до директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна от район Аспарухово с рег. №
РД18005229АС_001АС, разрешение за строеж № 84/02.06.1988 г. издадено от
кметство Аспарухово, копие на пощенски плик с нечетливо пощенско клеймо до
„Главна инспекция по труда“ – Варна от район Аспарухово, обяснителна записка
относно обект сезонна постройка в местност „Боровец“, окомерна скица, 2 бр.
скици, призовка до В.В., обяснения от В.В., заявление от В.В. ***,
обяснение от Г.П., акт за спиране, декларация от Д.С., декларация от П. Н.,
декларация от Н. Урилски, декларация от Васил
Григоров, постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Н.И.И. и св. П.З.Д. изцяло като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът намира всички
представени по делото писмени доказателства за достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доколкото по делото са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на актосъставителя и
по-конкретно показанията на св. П.З.Д., който заявява, че не е имал никакви
уговорки с жалбоподателя, съдът намира, че следва да изключи от доказателствената съвкупност съставения АУАН.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен
по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма,
като от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи, че
св. П.З.Д. е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя.
Действително
се установява, че лицето е изпълнявало трудови функции свързани с извършването
на довършителни строителни работи в проверявания обект. Въпреки това от
показанията на св. Д. се установява, че той не е познавал жалбоподателя В.В., не се е срещал с него и не е правил уговорки с него за
работа на обекта.
Съгласно
легалната дефиниция на §1, т.1 от КТ, "работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение. Следователно за да има качеството
работодател, следва физическото лице да е наело друго лице по трудово
правоотношение. Без да има трудово правоотношение не може да има качеството
работодател. Трудовото правоотношение се характеризира с наличието следните
елементи: две страни (работодател и работник); определено място на работа;
заемането на конкретно определена длъжност; определено трудово възнаграждение с
постоянен характер; периодичност на заплащането; продължителност на работния
ден - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ. Освен това не
всяко заплащане на труд е плащане по трудово правоотношение, като не следва да
се изключва утвърденото в правния мир наличие на редица други договори като
договор за поръчка, договор за изработка и др.
До настоящия
момент не са събрани каквито и да е било доказателства за това въззивникът В. да е наел по трудово правоотношение
работници, включително лицето П.З.Д. или да е упълномощил трети лица от негово
име и за негова сметка да наемат работници за извършване на ремонт на обекта.
Както е посочено и в Решение на Административен съд – Варна по тяхно адм.д.1190/2018г., пълномощното за това следва да изрично.
Жалбоподателят
В.В. е наказан за нарушение, което не е извършил, и
НП следва да бъде отменено и поради неправилно приложение на материалния закон.
По разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се поражда за въззивната
страна.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр.
чл. 144 АПК) на претендираното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение. Въззивникът
претендира присъждане на разноски, като са представени доказателства (договор
за правна защита и съдействие) за извършени разноски в размер на 450 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото в случая адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 440 лв.
Доколкото по делото са проведени две съдебни заседания и предвид
обстоятелството, че възнаграждението е определено към минималния размер,
възражението за прекомерност е неоснователно.
Доколкото
Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално поделение на
специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3, съдът намира, че за заплащане на разноските на въззивната страна следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда".
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-009240 от 16.03.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на В.И.В. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА",
ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3 ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН **********, адрес *** сумата от
450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал.
3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: