№ 1388
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100500673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.08.2021 г. по гр.дело № 40241/19 г., СРС, ГО, 154 с-в е
признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „******* дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ******* представлявано от А.А. -
изпълнителен директор следните суми: 19,91лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,46 лв. за периода от 15.10.2015 г.
до 25.04.2019 г. и 4,44 лева главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.06.2018 г. по
ч.гр.д. № 28758/2018 г. на СРС, 154 състав, като е отхвърлил исковете по чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ до пълния
предявен размер 88,35 лв. за топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до
1
м.04.2017г., иска за цена на извършена услуга дялово разпределение до
пълния предявен размер 17,79 лв. и иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
до пълния предявен размер от 14,76 лв. за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.Г.С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******
представлявано от А.А. - изпълнителен директор, сумата в размер на 260,14
лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в
размер на 16,36 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. №
28758/2018 г. на СРС, 154 състав. Осъдил е на основание чл. 77 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******* представлявано от А.А. - изпълнителен директор да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 78,19 лв., представляваща възнаграждение
за особен представител. Осъдил е на основание чл. 77 ГПК Е.Г.С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*******, вх. ****** да
заплати по сметка на СРС сумата в размер на 21,81 лв., представляваща
възнаграждение за особен представител.
С определение от 21.10.2020 г. по гр.дело № 40241/19 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 154 с-в е изменил решение от 23.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 40241/2019 г. по описа на СРС, 154 състав в частта на
разноските, като диспозитивът на решението следва да се чете по следния
начин:
Признава за установено по предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „******* дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******
представлявано от А.А. - изпълнителен директор следните суми: 19,91 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.07.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
08.05.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,46 лв.
за периода от 15.10.2015 г. до 25.04.2019 г. и 4,44 лева главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
2
15.06.2018 г. по ч.гр.д. № 28758/2018 г. на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
до пълния предявен размер 88,35 лв. за топлинна енергия за периода от
м.07.2014г. до м.04.2017г„ иска за цена на извършена услуга дялово
разпределение до пълния предявен размер 17,79 лв. и иска по чл. 422 ГПК вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 14,76 лв. за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия. Осъжда на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ******* представлявано от А.А. - изпълнителен директор, сумата в размер
на 286,62 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски и
сумата в размер на 16,36 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. №
28758/2018 г. на СРС, 154 състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Е.Г.С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, чрез назначения й по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Б.Н. от САК, със служебен
адрес: гр.София, ул.“******* в частта, в която е установено, че ответницата
дължи част от претендираните вземания/уважителната част/, като се сочи, че
същото е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила,
на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че съдът не е приложил
нормата на чл.183 от ГПК и не е изключил доказателствата по делото
заверените преписи от документите, които не са представени в оригинал, а
именно списък на броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда и
протокол на ОС на собствениците за избор на ФДР, като другият документ е
бил представен от ФДР за констатация-договор между СЕС и „Т. С.“ ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение. Неприлагането на нормата
на чл.183 от ГПК/в санкционната й част/ представлява нарушение на
процесуалните правила, предвидени в ГПК. От доказателствата по делото не
е установено, че ОУ за продажба на ТЕ са влезли в сила. Съгласно чл.150,
ал.2 от ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията ОУ най-малко в един централен и един местен
всекидневник в градовете за битово топлоснабдяване. ОУ влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. По делото е представена само разпечатка на ОУ в
сила от 12.03.2014 г., но няма представени доказателства в кои вестници са
3
публикувани. Без да са налице действащи ОУ няма правна основа за
възникване на провоотношение между топлофикационното дружество и
клиентите на ТЕ . Твърди се, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че
ФДР е избрано от собствениците в сградата, представляваща ЕС по
предвидения в закона ред и съответно, че е сключен валиден договор между
СЕС и ФДР. Относно изчисляването на дължимите суми като размер се
твърди, че по делото не е останало безспорно ясно за каква услуга каква сума
се претендира, съответно какъв е размерът на претендираните върху
предявените главница и лихви. Моли съда да приложи разпоредбата на
чл.183 от ГПК и да бъдат изключени от доказателствата по делото
документите, представени като заверени копия. Моли да бъде уважена
въззивната жалба и атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната
част и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Г.С., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът в качеството си на
потребител на топлинна енергия дължи заплащането за потребената ТЕ за
следните суми: обща сума от 122,90 лв., от които 88,35 лв.- главница,
4
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
08.05.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,76
лв. за периода от 15.10.2015 г. до 25.04.2018 г. и сумата от 19,79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
08.05.2018 г. до изплащане на вземането
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е оспорило предявените
искове.
От правна страна:
По делото е приет като доказателство договор за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд, от който се установява, че на 18.05.1971 г. И.З.З. и И.Г.С. са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот - гаражна клетка
№ 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*******-53. Представени са
справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., от
които се установява, че И.Г.С. е починала на 17.01.2003 г. като е оставила за
свои законни наследници дъщеря си Е.Г.С., сина си Е.И.З. и съпруга си И.З.З..
На 25.02.2003 г. починал И.З.З., който е наследен единствено от сина си
Е.И.З.. От представения по делото нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижими имоти № 47, рег. № 3017, дело 220/2011 г. е видно, че за
обезпечение на вземането по отпуснатия банков кредит ипотекарните
длъжници Е.И.З. и Е.Г.С., представлявана от пълномощника си Евгени З. са
учредили в полза на „П.И.Б.“ АД договорна ипотека, върху техни
съсобствени недвижим имоти, придобити по наследство, а именно:
апартамент № 21, находвящ се в гр.София, СО, район „Лозенец“,
ул.“*******, вх. „*******, гаражна клетка № 2, находяща се в гр.София, СО,
район „Лозенец“, ул.“*******/стар 47-53/, застроена на 26,21 кв.м.
При тези данни може да се направи извод, че ответникът се явява потребител
на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
5
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните
предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Ответникът не излага възражение относно спазването на реда
за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което
следва да се приеме, че Общите условия на „Т.С.“ ЕАД са влезли в сила към
исковия период. Особеният представител излага само твърдения, че по делото
липсват доказателства за публикуването на ОУ, но това е известен факт, а и
няма доказателства, че конкретния потребител се е възползвал от нормата на
чл.150, ал. 3 ЗЕ, който предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети
от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за
процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по
6
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според §1
на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Предвид
гореизложеното е видно, че възникването на облигационно отношение,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено
от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването
на същите.
В конкретния казус се установява, че ответницата Е.Г.С. е собственик на 1/6
ид.ч. от процесния недвижим имот и като съсобственик има качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за
енергетиката и следователно се намира в облигационни отношения с
доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.
Притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения
имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за
доказване на иска по основание. С оглед чл.153, ал.1 от ЗЕ след като има
качеството на собственик/съсобственик на процесния имот има и качеството
на потребител на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Действително, по
делото е поискан оригиналът на три писмени доказателства и такъв не е бил
представен за две от тях, а именно относно списък на броя на живущите по
апартаменти в жилищната сграда и протокол на ОС на собствениците за
избор на ФДР.
Настоящият въззивен състав не намира обаче, че биха били по-различни
фактическите му изводи, както и тези на СРС относно наличието на валидно
облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия. Останалите писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност
обосновават извода за това и дори ако бъде приложена спестената от първата
инстанция санкционна последица на чл.183, ал.2 ГПК.
Отделно от това, направеното доказателствено искане по чл.183, ал.1 ГПК за
представяне на посочените документи в оригинал не е обосновано по никакъв
начин във връзка с някакви изложени твърдения защо се прави. Ако
документът се оспорва, то оспорващият следва да бъде поканен да уточни
конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма -
Решение № 1310 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 4248/2007 г., IV г.о. на ВКС;
7
Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г., ВКС, II т.о. В случая
дори не се оспорват двата документа, като направо се иска оригинал.
Неоснователно се явява и твърдението, че в хода на съдебното производство
не е станало ясно за каква услуга каква сума се претендира, съответно какъв е
размерът на претендираните върху предявените главници лихви.
От заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертизи и от писмените доказателства по делото се установява
действителното доставяне на топлинна енергия от ищеца на ответницата,
която е съсобственик с още едно лице през процесния период, изготвени въз
основа на главните отчети и изравнителните сметки, съставени от фирмата за
дялово разпределение, съобразно документи за показанията на общия
топломер и документи, описани в заключенията, непротиворечащи на
приетите по делото доказателства, поради което съдът приема същите за
обективно изготвени. Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот е в размер
общо на 177,50 лв.
Ето защо след като по делото е установено не само наличието на
облигационно договорно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия през исковия период, но и действителното доставяне на
такава, се налага изводът, че исковете срещу ответницата за цената на
доставяната топлинна енергия са доказани по основание, а размерът на
предявеното главно вземане следва да се изчисли съобразно притежаваните
от нея квоти, което е и направено от СРС, който е приложил и погасителната
давност съобразно своевременно направено възражение от ответницата.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
В необжалваната част същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.08.2021г. по гр.дело № 40241/2019 г. на
СРС, ГО, 154 състав в обжалваната част, ведно с определението по чл.248
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Т.С.” ЕАД- „Т. С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9