№ 160
гр.П., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500572 по описа за 2021 година
С решение на РСП. , постановено по гр.д.№1250 по описа за 2020
година е отхвърлен иска на СП. АТ. СТ. с ЕГН ********** от грП., ул.
„К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.13 и М. АТ. СП. с ЕГН ********** от грП., ул.
„К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.14 против К. К. Ц. с ЕГН ********** от грП., ул.
„Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 лично и в качеството на ЕТ „Л.-71 -К.Ц.“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управЛ.е в грП., ул. „Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 за
осъждане на ответника на основание чл. 109 ЗС да премахне притежаваната
от него сграда с идентификатор 55155.508.527.2, със застроена площ от 155
кв.м., с предназначение: сграда за търговия, която е разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.508.527 по КККР на грП., одобрени със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес на имота: грП., 4400, ул.
„И.“, с площ от 719 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 7486, квартал 2,
парцел XIX-527, търговия и услуги, при съседи на имота: 55155.508.485;
55155.508.10; 55155.508.8; 55155.508.484.
Отхвърлен е и иска на СП. АТ. СТ. с ЕГН ********** от грП., ул.
„К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.13 и М. АТ. СП. с ЕГН ********** от грП., ул.
„К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.14 против К. К. Ц. с ЕГН ********** от грП., ул.
1
„Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 лично и в качеството на ЕТ „Л.-71 -К.Ц.“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управЛ.е в грП., ул. „Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 за
осъждане на ответника на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищците сумата
от 625лв., представляваща част от дължимо обезщетение в размер на 12000лв.
за това, че през периода 09.06.2015г. - 09.06.2020г. ответникът без основание
ги е лишил от правото да ползват терена под сградата с идентификатор
55155.508.527.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.508.527 по КККР на грП., одобрени със Заповед №РД-18-
97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес на имота: грП., 4400, ул. „И.“, с площ
от 719 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: За търговски обект, комплекс, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 7486, квартал 2, парцел XIX-527, търговия и
услуги, при съседи на имота: 55155.508.485; 55155.508.10; 55155.508.8;
55155.508.484.
Осъдени са СП. АТ. СТ. с ЕГН ********** и М. АТ. СП. с ЕГН
********** да заплатят на К. К. Ц. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ
„Л.-71 -К.Ц.“ с ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 707.50 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от С.С. и М.С. .
Излагат оплаквания за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния закон.
За да реши спора, съдът приел, че овощната градина с площ 3,532 дка,
която наследодателят на ищците А.С.Д. е внесъл в ТКЗС през 1956 г., попада
в благоустройствено мероприятие по общия кадастрален, регулационен и
застроителен план на гр.П. от 1959 г. за изграждане на завод "В.П.", което
било реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Този извод на съда бил неправилен - противоречал на реституционните
закони, в частност на ЗСПЗЗ. Жалбоподателите не оспорват, че по-голямата
част от имота съгласно предвижданията на регулацията попада в парцел ІV-
В.П. /Държавен текстилен комбинат "В.П."/, предвиден за текстилната
промишленост, а останалата част попада в улица с осови точки №№ 21-22-23-
24. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото
лице Л.М. било видно, че "към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ
мероприятието - текстилен комбинат "В.П." е реализирано. Не са реализирани
улици с осови точки №№ 21-22-23-24". По тази причина в съдебно
производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ по гр. д. № 640/1999 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд е прието, че собствеността може да бъде
възстановена в рамките на незастроеното място от 1250 кв. м. плюс 220 кв. м.,
или общо 1470 кв. м., което отговаря на изискванията на чл. 54 от ППЗТСУ за
обособяване на самостоятелен парцел. В този смисъл е и решението на
административния орган за възстановяване в стари реални граници на
2
процесния земеделски имот в рамките на 1470 кв. м.
Молят решението да бъде отменено и постановено друго , с което
исковете – уважени. Претендират разноски.
Преди съдебното заседание във въззивната инстанция е постъпила
молба , в която се излагат нови , различни доводи за неправилност на
решението, но доколкото чрез тях се обосновава недопустимост на решението
, то въззивната инстанция следва да ги обсъди. Съдът се произнесъл по
недопустимо възражение на ответника за непротивопоставимост на актовете
за реституция. Ответникът не можел да сезира съда с искане за косвен
контрол на такива актове. Съдът допуснал смесване на приложното поле на
исковете по чл.108 ЗС и 109 от ЗС. Право на възражение по чл.17 ал.2 от ГПК
имал само ответника по спор за собственост , който противопоставя на ищеца
свои права за собственост. Съдът се произнесъл извън предмета на делото и
извън пределите на своята компетентност. Прави се искане за обезсилване на
решението.
Постъпил е писмен отговор от ответниците по жалбата.
Ответниците считат, че постановеното решение е правилно и следва да
бъда потвърдено.
Според утвърдената съдебна практика на ВКС целта на закона е да се
върнат само свободните имоти, а ако се засягат права на трети лица- това да
става само в изрично посочените случаи
В решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6440/2007 г., ВКС, I г.о. и
решение № 876 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 2959/2007 г., ВКС, I г.о., ВКС било
възприето, че в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е достатъчен обективният
факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на
държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността
върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, както и че пречка за
реституцията по чл.10б ЗСПЗЗ е налице, когато е осъществено каквото и да
било мероприятие на държавата върху земеделския имот.
В решение № 329 от 11.20.2011 г. по гр.д. № 1277/2010 г., ВКС, I г.о.
било прието, че разпоредбата на чл10 б от ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са
били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за
друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на
3
определена държавна организация и че е достатъчен обективният факт на
извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата,
за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху
земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Преценката се извършва към
момента на влизане в сила на реституционния закон.
Преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява
възстановяване на собствеността, следвало да се извърши въз основа на
легалните опредеЛ.я в § 1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ, относими към хипотезата
на чл10б ЗСПЗЗ, съответно отреждане или проведено мероприятие за
задоволяване на важни държавни нужди на науката, културата, на
сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди
на държавата и общините, относими към хипотезите на чл.24 ЗСПЗЗ.
Позовават се на решение №139/27.06.2011 г. по гр.д. № 1291/2010 г., II г.о.
В решение № 565 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 4522/2008 г., ВКС, III г.о.
пък било прието, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ има предвид не
строеж на единични сгради, а осъществяване на благоустройствено
мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с
определено предназначение.
От реституцията по ЗСПЗЗ били изключени земи, върху които е
реализирано обществено мероприятие, за да не се осуети или затрудни
функционирането на обекта, съставляващ това мероприятие. Съгласно чл.11,
ал.2 и ал.З ППЗСПЗЗ на възстановяване подлежи само свободна площ, която
не попада под сгради или не съставлява прилежаща площ към тях.
Преценката се извършва съобразно конкретното проведено мероприятие, като
комплекс от дейности и необходимата за функционирането на обекта площ
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. В конкретния случай с изпълнение
на първото мероприятие-изграждане на завод В.П., имотът е с променен
характер и второто неизпълнение, а именно- на двете предвидени по
регулация улици, е правно ирелевантно относно претенцията за
възстановяване на собствеността на имота под сградите.
Правилно съдът приел, че решението , с което е възстановена
собствеността върху имота е материално незаконосъобразно и не е произвело
конститутивно действие за ищците. След като не е налице активната
4
материалноправна предпоставка - ищците да са собственици, то предявеният
от тях ревандикационен иск се явявал неоснователен и правилно бил
отхвърлен от съда.
Установено било от заключенията на в.л. Л. М. и в.л. Б.Г., че земите са
били застроени в резултат на проведено меропиятие към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ, а именно изграждане на завод В.П.. На база на така
събраните доказателства съдът правилно приел, че процесната сграда е част
от предвиденото с плана комплексно благоустройствено мероприятие.
Законът не изисквал застрояването да е законно, да е извършено с
редовни строителни книжа или да е било проведено отреждане на терена за
определен вид строителство, а регламентира само заварено фактическо
състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Достатъчен е факта на
извършено строителство към този момент до 01.03.1991г., за да не може да
бъде възстановена собствеността. Позовават се на съдебна практика.
Съгласно заключението на вещото лице Л. М. отрежданията за поземЛ.я
имот, в който е построена процесната сграда, били за изграждане на
държавен текстилен комбинат В.П. и това мероприятие е изпълнено.
Процесният имот е посочен от вещото лице като част от този парцел и е
изпълнен като автоспирка на текстилен комбинат В.П./ДТК В.П./ през 1973г.,
а по-късно през 1980г. преустроен на магазин. Като автоспирка на ДТК В.П. е
приет обекта в експлоатация с инвеститор ДТК В.П. от комисия с
председател Директор на ДТК В.П.. В акта за държавна собственост № 3119
от 21.02.1995г. като собственик на търговската площ и складова част също е
посочен ТК В.П.. В този смисъл имотът е част от проведено
благоустройствено мероприятие ,поради което е налице пречка за
възстановяване на земята на това основание.Улиците били изпълнени встрани
от процесния имот.
Дори и да не било изпълнено мероприятие, налице били категорични
доказателства за придобито право на собственост върху сградата по силата на
продължило повече от 10 години давностно владение, считано от 01.05.1998г.
до 01.01.2009г., през който период ответникът е владял имота непрекъснато и
добросъвестно като негов собственик въз основа на Договор за покупко-
продажба от 13.04.1998г., дори ако се приеме, че този договор има характер
5
на предварителен. Липсват данни преди 2012г., когато ищците пускат жалба в
Общината, владението да е било прекъсвано, а към този момент срокът на
придобивната давност вече е бил изтекъл. Факта и периода на владението се
установявали от показанията на свидетелките Л. и Ц.а, които са ясни,
непротиворечиви .
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора в съответствие с
разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
В исковата си молба против К.Ц. лично и в качеството му на ЕТ „Л. 71-
К.Ц.“ ищците С.С. и М. С. твърдят , че са съсобственици при равни права на
недвижим имот , представляващ ПИ с идентификатор 55155.508.527 по КККР
на грП., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение, касаещо имота от 15.01.2019г., с
адрес на имота: грП., 4400, ул. „И.“, с площ от 719 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За
търговски обект, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 7486, квартал 2, парцел XIX-527, търговия и услуги, при
съседи на имота: 55155.508.485; 55155.508.10; 55155.508.8; 55155.508.484.
Правото на собственост придобили по наследство от своя баща А.Д.,
като с решение №ЗВ077/10.08.2000г. на ПК –П. била възстановена
собствеността на наследодателя им по реда на ЗПЗЗ.Издаден бил и
нотариален акт за собственост.
В имота се намирали следните сгради - едноетажна сграда с
идентификатор 55155.508.527.1, със застроена площ 143 кв.м., с
предназначение: сграда за търговия; едноетажна сграда с идентификатор
55155.508.527.2, със застроена площ 155 кв.м., с предназначение: сграда за
търговия и едноетажна сграда с идентификатор 55155.508.527.3, със застроена
площ 24 кв.м., с предназначение: промишлена сграда.
Ответникът лично и в качеството на ЕТ „Л.-71 -К.Ц.“, придобил и
използвал сграда с идентификатор 55155.508.527.2, като магазин. Тази сграда
била бивша автоспирка на ДТК „В.П.“, преустроена от РПК „М.“, грП. в
магазин за хранителни стоки.
Ответникът придобил собствеността са договор от РПК „М.“ от
6
13.04.1998 година, преди възстановяването на имота. Сградата била
построена без отстъпено право на строеж, липсвали разрешение за строеж и
проект за построяването и.
Твърдят, че тази постройка е незаконен строеж и като такъв подлежи на
сбаряне.Ищците не желаели сградата в имота си ,не било ясно дали
конструктивно тя не създава риск за живота и здравето на хората. Сградата
била построена без тяхното съгласие и това на предишните собственици на
имота ,поради което заявяват претенцията си ответникът да я премахне от
земята им.
Канили ответника да уредят доброволно отношенията си ,но той
отказвал.
Години на ред той ползвал част от собствения им имот от 155 кв.м.
,върху които била разположена сградата. С тези си действия им пречел да
упражняват правото си на собственост в пълен обем. През 2010 година не
могли да реализират свое инвестиционно намерение, съответно в последствие
това била причината да не отдадат под наем имота.
Твърдят , че ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна сметка и
претендират обезщетение за период пет години преди предявяване на иска
съизмеримо с наемната цена, която биха получили. Определят това
обезщетение в размер на 200 лева месечно или 12 000 лева за целия период.
Заявяват претенцията като частична в размер на 625 лева.
Претенциите си заявили и пред ответника , като през 2019 година му
изпратили нотариална покана да освободи имота им и да им заплати
обезщетение.
Молят ответникът да бъде осъден да премахне незаконната постройка в
имота им - сграда с идентификатор 55155.508.527.2, както и да бъде осъден
да им заплати сумата 625 лева ,предявени като частичен иск от общо 12 000
лева , представляващи обезщетение за ползването на имота им за период пет
години преди предявяване на иска.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва исковете , като твърди, че е собственик на сградата
, която е законно построена – има строителни книжа , вкл. Протоколи образец
15 и 16.Сградата била собственост на РПК „М.“.
От собственика ответникът я закупил с договор от 13.04.1998 година и
заплатил цялата цена. Сградата била трайно закрепена към земята с
монолитна стоманено - бетонна конструкция. Със закупуването ответникът
бил във владение на сградата.
Ако се счете , че сключения договор има характер на предварителен , то
се позовава на придобивна давност – владение повече от 10 години, считано
от закупуването на имота до 1.01.2009 година.
7
Ответникът придобил права върху сградата с посочения договор от
РПК за магазина и с договор от 16.07.1998 година за склада – с продавач „Т.“
ЕООД, като платил продажната цена. Собствеността на сградите се
установявала от акт за държавна собственост №3119 от 21.02.1995 година.
Сградата била построена през 1973 година и въведена в експлоатация
със съответния акт. Налице била документация за извършеното строителство.
Сградата била законна и като построена до 13.07.1995 година от
кооперацията , макар и без отстъпено право на строеж – била нейна
собственост.
Налице били пречки за реституция по смисъла на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ.
Ответникът оспорва активната легитимация на ищците , като счита ,че
не е установена идентичността на възстановения имот и този , в който е
разположена сградата. Считат, че ищците не са собственици на имота , тъй
като решението на което се позовават е постановено в нарушение на чл.10б
ал.1 от ЗСПЗЗЗ във връзка с § 1в ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ и съответно било
нищожно. Оспорват и представения нотариален акт.В имота било извършено
строителство , което не позволява възстановяване на земята.
Цитираната разпоредба не поставяла изискване строителството да е
законна или да е в резултата на реализирано мероприятие, имала предвид
фактическото състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Поради изложеното решението на ПК и нотариалния акт не следвало
да бъдат зачитани от гражданския съд.
Тъй като ищците нямали права върху имота , то на това основание
предявените искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 от ЗЗД били
неоснователни.
Постановеното съдебно решение , цитирано в нотариалния акт било
непротивопоставимо на ищците.
Направено е и общо оспорване на исковете по размер.
В първото по делото заседание във връзка с оспорването в писмения
отговор на ответника са представени доказателства , установяващи правата на
ищците, респективно на техния наследодател.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,прие за установено следното:
С решение № 3В077 от 10.08.2000 година на ПКП. е възстановено
правото на собственост на наследниците на А.С.Д. върху овощни градини ,
съответно от 0,280 дка и 1,470 дка в землището на грП. кв.2 имот № 6468
.Решението е постановено и след произнасяне на съда , като към него са
8
приложени и скици.
М.С. и С.С. са се снабдили с нотариален акт № 148 н.д.№ 140 от 2015
година. Нотариалния акт е констативен и е издаден въз основа на цитираното
решение на ПК и съдебно решение по гр.д.№ 640/1999 година на РСП. , както
и доказателства за деактуване на имотите. Съдебното решение е постановено
по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и с него е отменен отказ за възстановяване на
имот в размер на 1,470 дка и съответно възстановено правото на собственост.
В нотариалния акт имота е описан като ПИ № 7527 по кадастралния план на
града по заповед от 2000 година в кв.2 с площ от 1080 кв.м и имот № 7486 в
същия квартал от 670 кв.м. част от УПИ -Търговия и услуги.
С договор от 13.04.1998 година ответникът К.Ц. , в качеството си на
търговец е закупил от РПК „М.“ сграда , описана като „хранителен магазин в
гр П., пред „Т.“ и е заплатил цената.
С договор от 16.07.1998 година ответникът е закупил от „Т.“ АД гр.П.
сглобяема конструкция, склад в Индустриален район на ул .“И. „ № 1.
Представените доказателства , касаещи правата на наследодателя на
ищците върху имота , към момента на образуване на ТКЗС не е необходимо
да се обсъждат от въззивната инстанция, тъй като ответникът всъщност не е
оспорил тези права. Оспорването се изразява в оспорване идентичността на
възстановени имот с този, в който е разположена сградата и оспорване на
извършената реституция , тъй като не са били налице условията за
възстановяване на имота.
Видно е от представените по делото писмени доказателства , че на
21.02.2012 година с молба ищците са поискали съдействие на Кмета на
Общината , като са изложили оплакване, че в собствения им имот УПИ
/деветнайсет/ 527-Търговия и услуги в кв.2 има незаконно построени сгради ,
които са пречка за извършване на строителство от тях.
По повод тази молба Общината е отговорила ,че във възстановения им
имот попадат две сгради , едната от които е процесната и са описали статута
на тази сграда.
По делото е прието заключение на експерт по поставените от страните
въпроси, което е компетентно и обосновано има основна роля в изясняване
статута на имота във времето.
Експерта е установил, че имот с пл. №6468 по плана от 1959г., одобрен
със Заповед №1298/16.03.1959г., има площ 13995 кв.м. /измерена графично от
плана/. Същият съответства на имот - овощна градина в м. „М.“ с площ
14.128 дка, който е предмет на представения от ищците протокол за съдебна
делба от 29.03.1955г. по гр.д. №93/1955г. по описа на Народния съд -П..С така
установеното е оборен довода на ответника за липса на идентичност. Видно
9
от този протокол, при делбата в дял на наследодателя на ищците А.С.Д. е
поставена реална част от овощната градина с площ 3.532 дка. Тази реална
част е описана от наследодателя в подаденото от него заявЛ.е за влизане в
ТКЗС -П. през 1956г. и съответно не е нанесен като самостоятелен имот в
плана от 1959г.
По плана от 1959г., имот 6468, ,в който е включена и частта, която
наследодателят на ищците е внесъл в ТКЗС, попада в парцел XV- Д.И.П. В.П.
и улици с о.т. №№944-1007-1008а-1006-1005-1001. Със заповед №2527/
02.12.1963г. е одобрен регулационния план на промишлена зона - грП., който
е изработен върху кадастралната основа от 1959г. Според отреждането по
този план, една част от имот пл.№ 6468 попада в улици с о. т. №№21-22-23-
24, а друга част от имота попада в парцел IV-В.П., кв.2 „Индустриална зона“.
Преди влизане в сила на ЗСПЗЗ мероприятието е реализирано в по-голямата
си част - относно изграждането на завод „В.П.“. Улицата с о. т. №№21-22-23-
24 не е реализирана. На нейно място през 1973г. е построена процесната
автоспирка, която по-късно е преустроена в магазин .
Въз основа на реституционното решение №ЗВ077/10.08.2000г. на ПК-П.
е проведена процедура за попълване на кадастралния план на грП.. Съставен е
акт от 12.10.2000г. за непълноти /грешки/ в одобрения кадастрален план, като
е нанесена възстановената на наследниците на А.С.Д. част от имот пл.№6484
с обща площ от 1750 кв.м. /колкото е площта на двата реституирани имота/ и
са образувани два нови имота с пл.№7486 и пл.№7527. В действащата
кадастрална карта на грП. имот с пл.№7486, в който попада сградата на
ответника, е нанесен с идентификатор 55155.508.527 с площ от 719 кв.м. В
имота има отразени три броя сгради: Сграда с идентификатор
55155.508.527.1, на един етаж, с площ 143кв.м, с предназначение „Сграда за
търговия“; Сграда с идентификатор 55155.508.527.2, на един етаж, с площ 155
кв.м, с предназначение „Сграда за търговия“ и Сграда с идентификатор
55155.508.527.3, на един етаж, с площ 24 кв.м, с предназначение
„Промишлена сграда“.
Изяснен е и вида и фактическото положение на сградата,предмет на
спора, чрез заключението на експерта Г. Конструктивно сградата на
ответника представлява бетонен фундамент, върху който са поставени
вертикални стоманобетонни колони, които в горния си край са свързани с
хоризонтален стоманобетонен пояс, на който лежат покривни
стоманобетонни панели. Ограждащите стени са изпълнени от зидария с
плътни тухли и варо-циментов разтвор. Сградата е водоснабдена и
електрифицирана.
Тези заключения не са оспорени от страните. И в жалбата си ищците на
практика не оспорват констатациите на експертите, но се позовават на
решението на съда по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, като твърдят ,че
предвижданията относно улицата не са реализирани , поради което правилно
10
е извършена земеделската реституция.
Ищците, чрез процесуалния си представител изрично са заявили, че не
оспорват твърденията на ответника, че упражнява фактическата власт върху
сградата от момента на закупуването и.
От събраните гласни доказателства се установява, че от момента на
закупуването от ответника сградата се ползва от него като магазин, в момента
като бояджийска работилница. Разпитаната като свидетел съпруга на ищеца
сочи,че 8-10 години след закупуването на имота ответникът бил извикан в
Общината по повод жалба от реституираните собственици.И към момента
сградата се владее от ответника.
По делото е представена жалба до Кмета на Общината във връзка с
разположените в имота сгради от 21.02.2012 година.
Приети са по делото и писмени доказателства , от които е видно, че през
2010 година ищците са подали молба за промяна на плана , засягащ имота
им,като видно от представеното становище на Главния архитект ,това искане
е било във връзка с възникнали проблеми с подземни комуникации в района и
няма нищо общо с наличието на постройки в имота и по-конкретното
постройката, която владее ответника.
При така установената фактическа обстановка, която изцяло съвпада с
тази , приета от първоинстанционния съд и която на практика не е оспорена
от страните, съдът приема следното относно основателността на исковете:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят ,че в собствения им имот е разположена незаконно
построена сграда , собственост на ответника и тя им пречи да използват
пълноценно имота си и да реализират инвестиционните си намерения по
отношение на него.
Ответникът оспорва иска ,като отричат правото на ищците да го
проведат успешно ,излагайки доводи, че те не са собственици на имота.
Оспорвайки собствеността им ответникът се позовава на необходимостта от
косвен съдебен контрол на реституцията на имота и твърдението ,че
постановеното решение на органа по поземлената собственост не е породило
действието си , тъй като е възстановен реално имот при наличие на пречки за
това.
Ответниците по жалбата пък намират , че ответникът по иска не може
да с бори с това възражение , тъй като се касае за негаторен иск.
В ТР № 4/2015 ОС на Гражданската колегия на ВКС прие ,че "искът с
правна квалификация чл.109 ЗС, т. нар. негаторен иск (actio negatoria -
11
отрицателен иск) е иск за собственост. В Закона за собствеността той е
уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с
положителния ревандикационен иск . За разликата от вещни искове, с
предмет спор за принадлежността на вещното право на собственост,
предметът на негаторния иск, макар и иска за защита на правото на
собственост, е различен – няма спор за принадлежността на правото на
собственост, има спор за наличието на действия или бездействия от страна на
ответника по иска, с които се ограничава, пречи или нарушава възможността
носителят на правото на собственост на конкретен недвижим имот да
упражнява това своето право в пълен обем - т. е. да го владее, ползва и се
разпорежда с него.
За уважаване на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените .
При това положение не може да бъде отречено правото на ответника по
този иск да защитава правата си , отричайки материално-правната
легитимация на ищците, съответно оспорвайки материално - правния ефект
на административния акт , на който те се позовават, при положение ,че той не
е бил участник в административното производство.
Относно приложението на чл.17 ал.2 ГПК съдът се е произнесъл в
съответствие с тълкувателната практика на ВКС. Съгласно ТР 6/2006 г. на
ВКС, ОСГК когато ищецът по иск за собственост се позовава на реституция,
настъпила въз основа на административен акт, ответникът, който не е
участвал в реституционното производство не е обвързан от акта на
административния орган и може да се защитава в исковото производство като
поиска от съда да се произнесе инцидентно по валидността и
законосъобразността на административния акт. Производството по
възстановяване на собствеността върху земеделските по ЗСПЗЗ е
административно и се развива между лицето, заявило за възстановяване
собствеността и Общинската служба по земеделие. Трети лица не могат да
участват в това производство затова по спор за собственост, те могат да
12
поискат гражданският съд да се произнесе по валидността и
законосъобразността на решението по възстановяване на собствеността,
включително и когато то е било предмет на пряк съдебен контрол. В този
случай съгласно ТР 5/2011 г. на ВКС, ОСГК само държавата е обвързана от
съдебното решение за възстановяване на собствеността и е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол по предявен иск за собственост от
или срещу нея, когато върху решението на Общинската служба по земеделие
е упражнен пряк съдебен контрол.
Отделно от това ,дори да се приеме, че съдът не имал възможност да ссе
произнася по такова възражение ,то съдебното решение би било неправилно
,а не недопустимо.
В конкретния случай съдът намира ,че ответникът е имал право да
защитава правата си с такова възражение и ,че първоинстанционният съд
правилно го е намерил за основателно.
От приложеното по делото като доказателство съдебно решение ,
постановено по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е видно ,че на ищците са били
възстановени права върху 280 кв.м. и постановен отказ за останалите заявени
3,220 дка. Видно е от мотивите на съдебното решение, че именно във
възстановената част са построени магазини, а останлата част от 1250 и 220
кв.м. са били свободни , поради което и съдът е счел жалбата за основателна
и я е уважил.
Следователно съдът следва да извърши инцидентен контрол на
решението на ОбСЗГ /преди това ПК/.
Правилно първоинстанционният съд е отчел разпоредбата на чл.10б ал.1
от ЗСПЗЗ, според която собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са
били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (насеЛ. места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
13
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд в тоз мисъл и намира ,че частта от имота ,в която е разположена
придобитата от ответника сграда не е подлежала на реално възстановяване.
Сградата е застроена преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и е без значение дали е
законна или не , дали се е ползвала по предназначение и в какво състояние е
била.
При възстановяване на правата им ищците са били наясно , видно от
доказателствата по делото , че имота е застроен и предявяват негаторния иск
20 години по-късно.
Ответникът е направил възражение за придобивна давност относно
сградата. Безспорно е ,че е придобил сградата през 1998 година с
представените договори, платил е цената и и веднага я е завладял като своя.
Ищците са предприемали действия по отношение на администрацията , но по
делото не е установено да е имало действия , насочени срещу ответника , чрез
които да се препятства , оспорва , смущава владението му. Следователно в
полза на ответника е изтекла придобивна давност , която води до възникване
на състояние на собственост на сграда отделно от земята. И поради тези
доводи следва да се приеме, че негаторният иск е неоснователен.
Като е постановил решение , с което е отхвърлил този иск и
обусловения от него иск с правно основание чл.59 от ЗЗД , съдът е
постановил правилно решение , което при условията на чл.272 от ГПК следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лева адвокатско
възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено , изложени са
доводи относно начина на оформЛ.е на договора за правна защита и
съдействие, което е въпрос , по който съдът не упражнява контрол.
Представено е пълномощно , както и договор , от който е видно какъв е
размера на адвокатското възнаграждение и представлява и доказателство за
плащането му.
14
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съдП. , постановено по гр.д.
№1250 по описа за 2020 година, с което е отхвърлен иска на СП. АТ. СТ. с
ЕГН ********** от грП., ул. „К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.13 и М. АТ. СП. с ЕГН
********** от грП., ул. „К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.14 против К. К. Ц. с ЕГН
********** от грП., ул. „Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 лично и в качеството на ЕТ „Л.-
71 -К.Ц.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управЛ.е в грП., ул. „Б.П.“
№1, ет.2, ап.17 за осъждане на ответника на основание чл. 109 ЗС да премахне
притежаваната от него сграда с идентификатор 55155.508.527.2, със застроена
площ от 155 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, която е разположена
в поземлен имот с идентификатор 55155.508.527 по КККР на грП., одобрени
със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес на имота: грП.,
4400, ул. „И.“, с площ от 719 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 7486, квартал 2,
парцел XIX-527, търговия и услуги, при съседи на имота: 55155.508.485;
55155.508.10; 55155.508.8; 55155.508.484.,както и иска на СП. АТ. СТ. с ЕГН
********** от грП., ул. „К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.13 и М. АТ. СП. с ЕГН
********** от грП., ул. „К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.14 против К. К. Ц. с ЕГН
********** от грП., ул. „Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 лично и в качеството на ЕТ „Л.-
71 -К.Ц.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управЛ.е в грП., ул. „Б.П.“
№1, ет.2, ап.17 за осъждане на ответника на основание чл.59 ЗЗД да заплати
на ищците сумата от 625лв., представляваща част от дължимо обезщетение в
размер на 12000лв. за това, че през периода 09.06.2015г. - 09.06.2020г.
ответникът без основание ги е лишил от правото да ползват терена под
сградата с идентификатор 55155.508.527.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.508.527 по КККР на грП., одобрени със Заповед №РД-
18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес на имота: грП., 4400, ул.
„И.“, с площ от 719 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 7486, квартал 2,
парцел XIX-527, търговия и услуги, при съседи на имота: 55155.508.485;
55155.508.10; 55155.508.8; 55155.508.484.
Осъжда СП. АТ. СТ. с ЕГН ********** от грП., ул. „К.М.Л.“ №97, ет.5,
ап.13 и М. АТ. СП. с ЕГН ********** от грП., ул. „К.М.Л.“ №97, ет.5, ап.14
да заплатят на К. К. Ц. с ЕГН ********** от грП., ул. „Б.П.“ №1, ет.2, ап.17
лично и в качеството на ЕТ „Л.-71 -К.Ц.“, ЕИК *********, седалище и адрес
на управЛ.е в грП., ул. „Б.П.“ №1, ет.2, ап.17 сумата 1000/хиляда/ лева ,
15
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16