№ 12507
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110136525 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена е молба от Д. Р. К., ЕГН **********, лично и за защита на непълнолетната Р.
Б. К., ЕГН **********, срещу Б. К. К., ЕГН ********** за осъществени на 30.06.2023 г.
актове на домашно насилие спрямо молителките. Претендират разноски.
Ответникът оспорва изцяло молбата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът и първата молителка са били във фактическо
съпружеско съжителство и имат общо дете - Р. Б. К., ЕГН **********, поради което
ответникът попада сред кръга от лицата, посочени в чл. 3, т. 2, предл. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и емоционално насилие
спрямо молителките.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
1
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответникът е живял при условията на фактическо съжителство с молителката Д. и че е баща
на молителката Р., както и че на процесната дата и място страните са били заедно (л. 49 от
делото).
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от
молителката Д. Х. (л. 5 от делото), която обаче не следва да се ползва с формалната
доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като същата не
се явява годно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелства, доколкото
декларацията не индивидуализира твърдените актове на домашно насилие по време, начин и
място на извършване. Същата е непълна, поради което и съдът не я цени.
Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната
хипотеза. Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното
представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице. Горното налага като единствено
възможен извода, че твърденията на молителката Д. Х. за осъществяването на процесните
актове на домашно насилие са недоказани. Недоказаният факт е неосъществил се,
несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите правни последици.
По делото е представена психологическа експертиза, съставена от психолог Милена
Георгиева (л. 28-л.30 от делото). В същата се съдържат констатации относно психическото
състояние на непълнолетната молителката и отражението върху емоционалното й състояние
по повод срещата с баща й на 30.06.2023 г. На основание чл. 13, ал. 2, т. 1, пр. последно
ЗЗДН, доказателствени средства в производството по ЗЗДН могат да бъдат освен
допустимите по ГПК доказателствени средства, също и становища на психолози,
консултирали пострадалото лице. Следва да бъде отбелязано обаче, че доказателствените
средства, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, могат да послужат за доказването само
на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и
на неговото авторство /Решение № 9239 от 21.12.2016 г. по гр. д. № 4325/2016 г. на СГС, II
въззивен брачен състав/. Ето защо представената психологическа експертиза не е годна да
докаже извършване на твърдения акт на насилие от страна на ответника. По горните
съображения съдът не цени и представения по делото социален доклад от ДСП-Младост,
още повече, че изнесените от молителките данни в него са неотносими по време към
предмета на делото (л. 25 от делото).
Що се касае за изисканите и постъпили по делото преписки, то същите са изцяло
неотносими към предмета на делото (л. 88 –л. 120 от делото).
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
2
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителките с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от молителките, като с оглед изхода на
делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН такива не им се следват.
При този изход на делото молителката Д. Р. К., следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като молителката Р. Б. К., ЕГН
********** е освободена от внасяне на такава (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН) .
-ри
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Р. К., ЕГН **********, и Р. Б. К., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка за издаване на заповед за
съдебна защита срещу Б. К. К., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд,
сумата в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3