№ 2865
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110118962 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.“ ЕООД,
искова молба и уточняваща такава /л.37/, насочена против „А.т.е.г.“ АД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, с
искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1 000,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 4
880,12 лева, представляваща предадена без основание сума от Н.Г.С. на ответника в
периода от 22.07.2017 г. до 21.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане, цедирано на
ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021 г., която
сума (в размер на 1000,00 лева) е формирана като сбор от следните:
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във връзка с
Договор за кредит № 171254 от 02.05.2017 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 186843 от 15.09.2017 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
120,00 лв., представляващи част от 1133,40 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 207684 от 31.01.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
40,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 215441 от 13.03.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
28,00 лв., представляващи част от 1104,12 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 219188 от 02.04.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 222656 от 24.04.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във връзка с
Договор за кредит № 239561 от 03.08.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
15,00 лв., представляващи част от 800,24 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 253294 от 23.10.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
337,80 лв., представляващи част от 1194,36 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 258777 от 22.11.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С..
1
В проведеното на 02.02.2024г., открито съдебно заседание, по реда на чл.
214 ГПК, е допуснато изменение на исковата претенция, чрез увеличаване
размера на иска от първоначално предявените 1000.00лв. на 1185.63лв., в
частност увеличената част касае сумата, претендирана като платена без
основание по Договор за кредит № 258777 от 22.11.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и
Н.Г.С., като същата се увеличава от първоначално заявените 337.80лв. на
523.33лв.
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото
дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически
лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от
клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с Н.Г.С. е сключен Договор за
вземания от финансови институции от 21.09.2021г., по силата на който цедентът е
прехвърлил вземане в общ размер на 4 880,12 лева, което се твърди, че е формирано
като сбор от следните суми:
129,60 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № 171254
от 02.05.2017 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
186843от 15.09.2017 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
1133,40 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
207684 от 31.01.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
215441 от 13.03.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
1104,12 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
219188 от 02.04.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
222656 от 24.04.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
239561 от 03.08.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
800,24 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
253294 от 23.10.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
1194,36 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит №
258777 от 22.11.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С..
Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление,
получено на 01.06.2022 г. Излага, че между цедента и ответника са били сключени
договори за потребителски кредити по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които
кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и
неустойка в случай че не предостави обезпечение под формата на поръчителство или
банкова гаранция. Сочи, че на потребителя е начислена и такса за извънсъдебно
събиране на просрочени кредити. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени.
Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на отделни техни клаузи.
Подробно излага, че целите договори са нищожни поради накърняване на добрите
нрави, доколкото същите съдържали клауза за предоставяне на обезпечение,
изискванията за което обезпечение били неизпълними. При непредоставяне на
обезпечението се излага, че се начислявала неустойка, чийто размер аргументира, че е
прекомерно завишен и не отговаря на характерните й функции, а представлява добавък
към възнаградителна лихва. Подробно излага, че клаузата предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на Директива 2008/48. На
следващо място се излагат подробни съображения в насока, че договорите са нищожни
на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от
тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите.
Последното се излага, че е така доколкото неустойката за непредоставено обезпечение
2
не била включена в ГПР, поради което било налице грешно посочване на размера на
ГПР. Грешното посочване на размера па ГПР счита, че следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР, респ. целият договор да се обяви за недействителен. На
следващо място твърди, че договорите са нищожни поради заобикаляне на чл.19, ал.4
от ЗПК. Друго основание за нищожност сочи липсата на съгласие и в тази връзка
твърди, че при сключването на договорите не са предоставени общи условия и
преддоговорна информация. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
както и на чл. 11, т.9 ЗПК. Подробно аргументира, че уговореният размер на
възнаградителната лихва нарушава добрите нрави. Твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.к. ГПР в договорите бил посочен единствено
като процент, липсвала ясно разписана методика за начина, по който се формира. Сочи,
че и целите договори са нищожни поради нарушение на чл. 143 ЗПК. Прави
възражение за нищожност на отделните клаузи и сочи, че клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е неравноправна, т.к. е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Излага, че неправилно посочване на ГПР не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Аргументира, че
действителният размер на ГПР надвишава позволения от закона такъв. Твърди, че
нищожни са и клаузите за такси за събиране на кредитите на основание чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В заключение излага, че доколкото договорите, евентуално отделни техни клаузи
са нищожни, то сумите платени за непредоставено обезпечение, както и тези платени за
неустойка за предсрочна изискуемост, са платени без основание. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът прави възражение за нищожност на
договорите за цесия поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен предмет
и развива подробни съображения в тази насока. Евентуално твърди, че договорите за
цесия не са породили транслативно действие, т.к. прехвърлените вземания не били
безспорно установени и в достатъчна степен индивидуализирани. Оспорва твърденията
на ищеца, че уговорената неустойка в процесните договори за кредит е нищожна.
Излага, че при изчисляване на ГПР, не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Подробно аргументира, че
уговорените неустойки не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, както и
че клаузите са индивидуално уговорени. Подробно излага, че размерът и начинът на
посочване на ГПР отговаря на законовите изисквания. Твърди също и че преди
сключване на договорите, на потребителя е предоставен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Сочи, че
съдържанието на договорите за кредит отговаря на условията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Подробно излага и че размерът на ГЛП също отговаря на законовите изисквания.
Оспорва кредитополучателят да е погасил изцяло дължимите суми по процесните
договори. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже плащане на претендираната сума от страна на Н.Г.С. в полза на ответника,
както и че по силата на договор за цесия Н.Г.С. е прехвърлил в полза на ищеца
3
вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на
сумите, респ. наличието на валидни правоотношения по договори за кредит, размера и
изискуемостта на вземанията по тях, наличието на валидни клаузи, от които
произтичат процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между Н.Г.С. и ответното
дружество са сключени следните договори за кредит: Договор за кредит № 171254 от
02.05.2017 г.; Договор за кредит № 186843 от 15.09.2017 г.; Договор за кредит №
207684 от 31.01.2018 г.; Договор за кредит № 215441 от 13.03.2018 г. ;Договор за
кредит № 219188 от 02.04.2018 г. ; Договор за кредит № 222656 от 24.04.2018 г.
;Договор за кредит № 239561 от 03.08.2018 г.; Договор за кредит № 253294 от
23.10.2018 г.; Договор за кредит № 258777 от 22.11.2018 г.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, в
частност наличието на облигационна връзка между Н.С. и ответното дружество,
породена от сключените девет договора за кредит, намират опора и в приобщените по
делото договори за кредит /л. 78, л. 84, л. 87, л. 90, л. 93, л. 96, л. 99, л. 102/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза /л. 172/ се установява, че кредитополучателят Н.С. е извършвал
плащания по всеки един от договорите, като същите са отнесени за погасяване на
главница, възнаградителна лихва, неустойка за непредоставено обезпечение, такси за
извънсъдебно събиране на кредит и такса за предсрочно погасяване.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите от договорите, регламентиращи
вземания в полза на ответното дружество за неустойки за непредоставено обезпечение
са нишожни доколкото същите са в очевиден разрез с присъщите по закон
обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката, тъй като не е съобразен нито
с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неспазването на
срока за предоставяне на обезпечение.
На следващо място съдът намира, че клаузите от договорите, регламентиращи
вземане в полза на ответното дружество за такси за извънсъдебно събиране на кредит и
такса за предсрочно погасяване, също са нищожни доколкото противоречат на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представляват такси за усвояване и
управление на кредита, а съгласно материалноправната разпоредба на цитираната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Въпреки формулираните изводи за нищожност на индивидуализираните клаузи,
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна, тъй като ищцовото дружество не доказа по делото, че е
материалноправно легитимиран субект, в частност че е носител на вземанията, предмет
на настоящото производство, доколкото от приложения договор за цесия не се
установява, че са му прехвърлени именно вземанията, предмет на настоящото
производство.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.
99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който
4
цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на
всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание.
По делото на л. 110 е приложен в оригинал индивидуализираният от ищеца
Договор за вземания от финансови институции № 1023/21.09.2021г., сключен между
кредитополучателя Н.Г.С., ЕГН ********** и ищцовото дружество
В исковата молба се твърди, че предмет на настоящото производство са
индивидуализираните суми, платени без основание, като неустойки за непредоставено
обезпечение от кредитополучателя и такси за извънсъдебно събиране на сумите по
кредита.
В приложения на л. 110 Договор за вземания от финансови институции №
1023/21.09.2021г. /цесия/ обаче, в частност в чл. 1, буква „С“ от същия е формулирана
индивидуализация на конкретна сума по всеки един от деветте договора за кредит,
като се сочи, че всяка сума е платена без основание по конкретния договор за кредит.
При така формулираната индивидуализация не става ясно дали с договорите за цесия
се прехвърля недължимо платена главница, недължимо платена договорна лихва,
недължимо платена неустойка или недължимо платени такси, в частност липсва
посочено конкретно основание, което да обуслови извода, че с договорите за цесия се
прехвърлят именно суми, платени като неустойки и такси за извънсъдебно събиране на
суми по кредитите.
На следващо място в договора за цесия са индивидуализирани сумата, която се
твърди, че е платена без основание, но не е посочена дата, на която същата е заплатена
на дружеството кредитор, дали сумата представлява месечна погасителна вноска, в
която са включени главница, договорна лихва и индивидуализираните в исковата
молба неустойки и такси или представлява единствено сума, включваща неустойки и
такси.
Липсата на индивидуализация в договора за цесия на датата, на която са платени
сумите, поставя съда в невъзможност да извърши преценка дали са прехвърлени
именно сумите, предмет на настоящото производство, за които в исковата молба се
сочи, че са платени в периода 22.07.2017г. – 21.09.2021г.
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество не доказа по делото, че е материалноправно легитимиран, в частност, че е
носител на вземанията, предмет на настоящото производство, поради което
претенцията се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 1000.00лв., доколкото в приложения на л.
197 по делото договор за правна защита и съдействие е отразено изрично, че
уговореното възнаграждение е платено в брой, респективно в тази част, по аргумент от
т.1 на Тълкувателно решение № 1/2013г., договорът има характер на разписка
удостоверяваща заплащането на възнаграждението.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕООД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
99 ЗЗД за заплащане на сумата от 1185.53лв., предявена като частичен иск от
вземане в общ размер на 4880.12 лева, представляваща предадена без основание сума
от Н.Г.С. на ответника в периода от 22.07.2017 г. до 21.09.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателно
изплащане, цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови
институции от 21.09.2021 г., която сума (в размер на 1185.53 лева) е формирана като
сбор от следните:
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във връзка с
Договор за кредит № 171254 от 02.05.2017 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 186843 от 15.09.2017 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
120,00 лв., представляващи част от 1133,40 лв. - платени без основание суми
във връзка с Договор за кредит № 207684 от 31.01.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и
Н.Г.С.;
40,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 215441 от 13.03.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
28,00 лв., представляващи част от 1104,12 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 219188 от 02.04.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 222656 от 24.04.2018г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във връзка с
Договор за кредит № 239561 от 03.08.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
15,00 лв., представляващи част от 800,24 лв. - платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 253294 от 23.10.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и Н.Г.С.;
523.33 лв., представляващи част от 1194,36 лв. - платени без основание суми
във връзка с Договор за кредит № 258777 от 22.11.2018 г. между „А.Т.Ф.Г. " АД и
Н.Г.С., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал.1 вр.ал. 8
ГПК, да заплати на „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1000.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6