Решение по дело №2610/2015 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 102
Дата: 11 февруари 2016 г. (в сила от 26 март 2016 г.)
Съдия: Йордан Илиев Воденичаров
Дело: 20154110102610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 11.02.2016 г.

 

Великотърновският районен  съд, девети състав, в публичното заседание  на  седми януари, през две хиляди и шестнадесета година,

                                                 В състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното  от съдията гр. дело № 2610 по описа за 2015 г. , за да се произнесе  взе предвид:

Подадена е молба от   Ш.  М. ***  против Ю.Ю.М., имаща за цел постановяване на акт на спорна съдебна администрация за  ново разрешаване на въпросите  за титулярството  при упражняването на родителските права  по отношение на малолетното им дете  А Ш М., р. на *г. , при кого да живее  преимуществено то, определяне на  режим на лични контакти  за другия родител и заплащане на месечна издръжка - въз основа на  твърдения  за изменение на  обстоятелствата, при които  първоначално са разрешени тези въпроси  / попадащи в предметния кръг  на тези , предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2  СК/ -  произнасяне, допустимо  съгласно  чл.59, ал.9 от СК.

   Нуждата от разглеждането на молбата е представена  като произтичаща от следните факти/ обстоятелства/:  Съгласно споразумение по чл.49, ал.4 от СК, утвърдено  с  решение    1010/01.11.2013 г.  по гр.д.№ 1516/2013 г. на ВТРС е предоставено на  майката упражняването на родителските права , като на бащата е  определен  режим на  лични отношения с детето, както следва:  да го вижда  всяка първа и трета събота от месеца  от 09. часа  до 18 часа в присъствието на майката , а след навършване на  три години  ще го  взема при себе си  за един месец през лятото, който не съвпада с нейния годишен отпуск. Вменено му е  да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лева.След развода  отношенията помежду им още повече се влошават. Майката започва да проявява  несериозност, неотдаденост, ненадежност, непостоянство и цинизъм  по отношение  изпълнението на  родителските си задължения. Съжителства с  двама  мъже  за около две години  ,  заявява на   бащата , че няма  да  му  довежда детето да го вижда и  че ще става това, което тя иска и ще му намери друг баща , не   позволява  посещения  в  къщата  му , когато минават   след детската градина покрай   нея , въпреки  желанието на  детето.  На 17.07.2015 г.     оставя при него детето   за един месец съгласно  установения режим на лични отношения .  В началото  тя се обажда  и се интересува   за положението му.    На 06.08.2015 г.   изпраща телефонно съобщение  /SMS/ с текст: "  Гледай ти детето и не го давай на майка  ми! Аз ще ходя  в Италия да работя".  Бащата/ молителят/  узнава от родителите й , че е  заминала някъде с новия  си  приятел , не им се обажда и за тях е в неизвестност, като освен това  от къщата им са изчезнали скъпоценности  и  съмнението  им за тази кражба е насочено към дъщеря им.  Мъжът, с когото съжителства  Ю.  / осъждан  за престъпление от общ характер / се обажда  няколко пъти на  молителя  отправяйки  му заплахи  с цел да даде съгласие  двамата да изведат детето  извън България.  Сериозно притеснен, същият  получава подкрепата на бившите си тъстове   в полза на желанието му да  отглежда и възпитава  детето  в  своята семейна среда,подпомаган от  грижата на   баби и дядовци.   Детето  се чувства  добре и уютно в  жилището  на бащата- собственост на родителите му, намиращо се  в гр.Килифарево.  Храни се  с разнообразна , домашно приготвена храна, здраво е , спи спокойно , щастливо е , смее се , играе си . Посещава  ЦДГ " Надежда" гр.Килифарево. Привързано е към своите баба, дядо и чичо , които  редовно  подпомагат бащата в полагане на  грижите за осигуряване на благосъстоянието му.

  Предвид горетвърдяното, моли съдът  да постанови решение ,  с което да му предостави  упражняването на родителските права по отношение на детето ,  за майката бъде определен  режим на лични отношения, както следва:  да го вижда   всяка първа и трета събота  от месеца от 10.00 часа  до 18.00 часа , в присъствието на бащата на територията на  гр.Килифарево, без детето да преспива в дома й ,  като  заедно с това бъде осъдена да  заплаща  месечна издръжка  в размер на 100 лева, считано от датата на подаване на молбата  до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване , заедно със законната лихва  върху всяка просрочена вноска.  Претендира присъждане на направените по производството разноски.

             В с.з.  чрез пълномощника си - адвокат  А  П А от АК Пловдив  поддържа  молбата.

            Ответницата   чрез пълномощника си- адвокат Б М. от ВТАК  оспорва молбата  с довода  за  липса и недоказаност  на съществена промяна  на  обстоятелствата , при които  първоначално  са постановени  мерките за упражняване на родителските права , а  ако съдът приеме  друго, то  да предостави  един по- разширен режим на лични отношения между майката и детето.   Претендира присъждане на направените  по производството разноски.

                        Съдът, като  изслуша родителите  на детето,  обсъди доводите на пълномощниците  им   и прецени събраните по делото доказателства по реда на  чл.235 ГПК, включително и данните на представените от ДСП-В.Търново и ДСП- Търговище социални доклади ,  приема за установено и обосновава следните правни изводи:

              Ш.М.  М.  и Ю.Ю.М.  са бивши съпрузи и родители на малолетното дете   А Ш М.- р. на * г. / у-ние за раждане  № * г. на  Община В.Търново/  Бракът им е прекратен по силата на   Решение  № 1010/01.11. 2013 г.   по гр. дело № 1516/ 2013 г. по описа на ВТРС, с което е утвърдено споразумение по чл. 49, ал.3 от СК, постановяващо,  че  упражняването на родителските права  по отношение на детето се предоставя на майката , съответно местоживеенето му ще бъде  при нея, а  за бащата, който е осъден да заплаща за него месечна издръжка в размер на 80 лева,  е  определен  следния режим на лични отношения: да го вижда  всяка първа и трета събота от месеца  от 09. часа  до 18 часа в присъствието на майката , а след навършване на  три години  ще го  взема при себе си  за един месец през лятото, който не съвпада с нейния годишен отпуск/ вж. заверен препис на съдебното решение /. След развода  в поведението на   Ю.  Ю.М.  е преобладавал стремежа    към  живота на личните удоволствия /  чести  и по всяко време  посещения на заведения, отделяне на повече внимание на  така наречените  нейни приятели от мъжки пол/   предпочитанието към задоволяване на собствения  интерес,   като тези й склонности  лишават детето от  всеотдайно, редовно  и пълноценно полагани  майчини грижи. В този смисъл са достатъчно  убедителните свидетелски показания на  нейната майка- домашен очевидец, както и на майката на  молителя.  Вярно е, че  отношенията между майката и дъщерята в момента са влошени , но  съдът няма  съмнение в правдивостта на думите  на първата , защото те са израз на дълбоко огорчение/ разочарование  от неприемливо поведение на втората, тъкмо поради което се е стигнало до  този  неестествен роднински разрив.     На 17.07.2015 г.  ответницата   оставя  детето при бащата    за един месец съгласно  установения режим на лични отношения.  В  следващите дни   се обажда  и се интересува   за положението му.    На  06.08.2015 г.   изпраща телефонно съобщение  /SMS/ с текст: "  Гледай ти детето и не го давай на майка  ми! Аз ще ходя  в Италия да работя" /  факт признат от  нея  с дадените пред съда обяснения /. След  големи скандали  с родителите си  през юли / една от причините е  съмнение  за извършена от нея кражба на техни скъпоценности от благороден метал/, в началото на август 2015 г.   тя напуска дома  им и гр.Килифарево, без да им каже къде  отива,  установява се  да живее при новия си  интимен познайник и бъдещ съпруг  И Е И  в гр., след което заминава    в чужбина  с намерение да работи.   Пребивава в Австрия и Германия  и се завръща в България на 14.11.2015 г.  Прави опит да вземе със себе си детето  от детската градина в гр.Килифарево , но  е възпрепятствана  да го стори , защото  на място  се  появяват  полицейски служители, които  във връзка с подадена срещу нея  и съжителя й жалба от  Ш.М.М.  за упражнен срещу него тормоз по телефона   да даде съгласие  за  извеждане на  детето  от  България, са  изискали  да    отидат в  сградата на полицейското управление  за съставяне на предупредителен протокол / през това време детето е прибрано  в дома на  бащата/.       От 17.07.2015 г. детето живее  при бащата в едно домакинство  с  бабата и дядото по бащина линия  в жилище - собственост на последните  в гр.Килифарево.

            Молбата  е основателна.

  Ако обстоятелствата, при които  съдът е разрешил или  родителите са  разрешили  чрез постигане на споразумение  въпросите  при кого от тях да живее преимуществено  детето  след развода ,  кой  да е титуляр при упражняването на родителските права, мерките  за   упражняването им , режима на личните отношения  с родителя- нетитуляр  и   за издръжката  му,  се изменят , съдът служебно или по молба на  някой от родителите  може да  даде ново разрешение на тези въпроси, търсейки  удовлетворяване на най- добрия интерес / съвкупност от  значими за правилното му  физическо, психическо и нравствено развитие  ползи, изгоди , които трябва да се явяват предмет на  стремеж  за постигане/  на детето /  пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакД/  в конкретното му настоящо и сигурно предвидимо в близко бъдеще житейско  положение,  вследствие на внимателната преценка на  способностите/ качествата/  им  за полагане на  грижи , желанията им,  желанията и  чувствата на детето,  привързаността  му към тях , пола и възрастта му ,  характер на полаганите до момента грижи и отношение към него , възможността за помощ от трети лица - близки на родителите , социалното обкръжение и  материалните им възможности   - чл.59, ал.9, вр. с  ал.4, ал.2  от СК.    Новото разрешение на въпросите  е оправдано тогава, когато  изменението на  обстоятелствата е съществено относимо  към  интересите   на детето , защото  ги  засяга или би ги засегнало в  благоприятна или отрицателна насока.  Според разяснението на понятието,  дадено  в  раздел  V на Постановление на Пленума на ВС  № 1/ 12.11.1974 г.  по гр.д.№ 3/74 г. , под "изменение на  обстоятелствата" се разбира , както  новите  обстоятелства , които влошават положението на детето  при родителя , при когото то  е оставено  за  отглеждане и възпитание , така и обстоятелствата , с които би се подобрило  положението му  при ново разрешение.  

 След развода ответницата е подхождала  със занижено чувство/ съзнание  за изпълнение на родителския си  дълг / отговорност/   за сметка на  преобладаващ стремеж към живота на личните удоволствия и   задоволяване на собствения й интерес,  т.е. не е  проявявала  онази  себеотрицателна, непрекъсната   и всеотдайна грижовност  към детето, която би трябвало  природата  закономерно   да е  заложила/ отредила на всяка   жена, превърнала се в майка.   Тъкмо  обратното, след като  детето е  останало при него, бащата е   показал  чрез похвална грижовна деятелност, разкриваща  авторитетен стил/ подход/  на отглеждане и възпитание, както и  тревога  за съдбата му,  ако бъде изведено в чужбина, здраво   чувство/ съзнание   за пълноценно  и всеобхватно  изпълнение на родителския си дълг   по смисъла на чл.125, ал.1 от СК/ за този извод категорично свидетелстват данните, изложени в социалния доклад на  ДСП-В.Търново и свидетелските показания/. Доказателство за  вмененото на майката  занижено чувство/ съзнание  за изпълнение на родителския дълг, граничещо с безотговорност , е  и самият  факт на самоосвобождаването й  / по собствена воля/  от   полагане на  грижите  за детето  чрез прехвърляне на тази тежест  за неопределено време върху бащата,  и по-точно неразумно приключенския и потаен  начин, по който го е направила/  дори и да  е бил налице  сериозен  шанс за добра работа в чужбина ,  който си е заслужавало да  не пропуска/ :  без  да  извести/ изначално и впоследствие/  същия   и родителите си, че и защо напуска гр.Килифарево,  кога, къде точно заминава, кога се очаква да се завърне , конкретно къде се намира, да се обади по време на отсъствието си от страната и да се поинтересува  за състоянието на детето и т.н.  Разглежданите обстоятелства са нови  по смисъла на ППВС № 1/1974 г.  и преценката  им  показва  предимство/ по - добра пригодност/ надеждност   на бащата  пред/спрямо майката по   критерия способности / качества/   за полагане на  пълноценни грижи за детето. По начало  в интерес на всяко дете на разделени родители е то да  живее  преимуществено при този от тях , който с оглед възрастта , пола  и потребностите му / на детето/  е по-способен да полага  подходящи грижи  не само за осигуряване на битовото му и физическо  благосъстояние, но  и за неговото  добро възпитание  с цел  постигане на правилното му психическо, интелектуално и нравствено развитие. Съществено относими към интересите на  малолетния А  са и новите  обстоятелства на  трайно  промененото   местоживеене на майката,  загубата  на доверие и липсата на подкрепа на/от   нейните родители / баба и дядо на детето/ , липсата на   постоянни и сигурни доходи поради незаетост по трудов договор.  В противовес на това , бащата е  зает по трудов договор и  при отглеждането на детето   може да разчита на подкрепата  не само на своите  родители , но и на родителите на майката.   Ново обстоятелство е  и това , че  от 17.07.2015 г. до сега, за детето  е осигурена   спокойна, емоционално и материално благодатна и  подходяща  / за правилното му развитие/ социално- битова и семейна среда в гр.Килифарево / мнението на социалния работник, изготвил доклада/, свързана с всекидневния му престой при  бащата,  в която се задоволяват всичките му потребности,  и то се самоопределя като  част от  неговото  разширено семейство.  В полагането на грижите   бащата не само може да разчита,  но и е дейно подпомаган от  бабите и дядовците по бащина и майчина линия.

 Може да се каже, че  тази среда  е добре позната и привична  за детето  и понастоящем  на тази  ниска възраст не би било в негов интерес  да я  сменя  със средата , която  майката  би му осигурила  в гр.Търговище, защото    би се създал риск от  преживяване на душевен смут/ обърканост, потиснатост  и чувство  на несигурност у  него , породени от  загубата на  разширеното му семейство в гр.Килифарево / включващо и  родителите на майката/, към което  е  емоционално привързано , както и от присъствието  до него  на чужд нему  мъж, за когото е неустановено и съмнително  да може да   изпълнява  ползотворно   някаква заместваща бащинска  роля, нито е установено, че  ще бъде желателно да изпълнява такава, нито че   отношението му  към детето  би било добронамерено и безконфликтно.   Освен това , както вече бе казано , майката   би била затруднена  да се справя  успешно с дълга си на родител  в целия му съдържателен  обхват, поради липсата на подкрепа от  родителите си, а тя е свикнала на такава подкрепа  и без нея  ще се  постави в недостиг  благосъстоянието на   детето.        

 

Затова  всички тези обстоятелства, преценени  с оглед критериите за „най- добрия интерес на детето” по смисъла на  пар.1 , т.5 от  ДР на ЗЗакД диктуват  разрешението  преимущественото местоживеене на малолетния А    да бъде при бащата , което логически  налага  нему да бъде възложено титулярството в упражняване на родителските права, свързани с отглеждането и възпитанието му. Родителските представителни права, произтичащи от  особени закони или  необходимо проявими  при договарянето с трети лица,  двамата родители  ще  упражняват  съвместно или  поотделно  според изискванията на конкретния случай.    Майката с поведението си  сама е  способствала  да бъде създадено едно  ново фактическо положение, несъвместимо  с  уговорените и утвърдени с решението за развод мерки за упражняване на родителските права, което обаче  се оказва , че по-добре обслужва интересите на детето  и затова  следва да бъде  санкционирано с  юридическата сила на настоящото съдебно решение.                 

            В съответствие с промяната на титуляра на родителските права, следва да бъде преведен и режима на лични отношения на детето с другия родител.  Този режим следва да  има съдържание, съобразено с  изявеното желание на майката по- често да вижда  детето , необходимостта  и ползата   то да общува  повече време  с нея, защото  по начало  присъствието и близостта  на   майката като обществена ценност  в живота на всяко дете е по природен закон  от голяма значимост за душевния му свят,  както и голямата отдалеченост на  двете населени места, в които живеят двамата родители. И така  режимът е :  майката може да вижда и взема  детето   със/ при себе си в населеното място , където  трайно пребивава,  всеки втори и четвърти петък и  втора  и четвърта  събота и неделя от месеца - от  18.00 часа  в петък , до  18.00 часа  в неделя , като го връща  при бащата;  за  времето от 10.00 часа на  24. декември   до 17.00 часа  на 26 декември  през всяка четна  година , за 3 последователни дни  през периода от 01 април до  10 април всяка година, по време, които не съвпада с втора и четвърта събота и неделя от месеца , на деня  , съвпадащ с рождената дата на детето,  за времето от 10.00 часа до 17.00 часа- в населеното място, където  живее бащата,  както  и за  30 дни през лятото, по време , което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.  През нечетните години майката да взема детето по време на следните официални празници:   на Великден: от 10.00 часа на  Велики петък   до 18.00 часа  в понеделник / които в съответната година са определени за празнуването му);   на Нова година: от 10.00 часа на 31 декември  до 17.00 часа на 01. януари.  

 

Промяната на мерките за родителските права и личните отношения е юридически факт, който съставлява законна причина за прекратяване на присъдената издръжка, която молителят  е осъден да заплаща за детето.  Съгласно правилото на чл. 143, ал.2 от СК законоустановените  родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,  независимо дали /последните/ са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката следва да се определя в резултат на  внимателно преценено съотношение между нуждите на правоимащото дете и възможностите на родителите в минимален мащаб , равен на ¼ от размера на МРЗ на страната - чл.142, ал.1, ал.2 от СК.    Чрез осъдителна санкция на решението  в  тежест на ответницата следва да се вмени   задължението да заплаща  издръжка, считано от   деня, в който подлежи на изпълнение/ т.18  на ППВС № 5/16.11.1970 г. /, а  това е денят на влизане в сила на решението   за промяна на мерките за упражняване на родителските права/ Р. № 331/01.11.2013 г.  по гр.д.№ 2181/2013 г. на  IV Г.О. на ВКС/. 

 Парично оценимите алиментни обичайни, обикновени  потребности на детето на страните за месец , с оглед възрастта му и икономическата ситуация в страната , биха възлизали в относителен размер на не повече от  200 лева. Тъй-като по начало издръжката  на ненавършилите пълнолетие деца се дължи от двамата родители поравно, освен ако обективно възможностите на двамата родители не са съществено различни/ аргумент  от чл.13 от СК, вр. с чл.143, ал.2 от СК/, то участието на майката в паричното осигуряване на тази издръжка следва да бъде  наполовина  от гореопределената стойност, тъй-като няма  основание тези възможности да бъдат приети за съществено неравни. Издръжката следва да се изплаща  до 10-то число на текущия  месец, за който се дължи, като при забава ще се дължи законната лихва – чл.146, ал.1 от СК.

             

             Молителят  е поискал постановяване на  привременни мерки, обусловени от  новото фактическо положение , диктуващо  промяна на мерките  за упражняване на родителските права  .    

            Постановяването на привременни мерки е уместно и разумно  за случая .

Съществуващата фактическа раздяла  между родителите,  обтегнатите им  лични отношения,  различията в разбиранията им относно възпитанието, нуждите и разпределяне на времето за  престой при всеки от тях  на техния син , пречещи  да се постигне  споразумение  по въпросите, засягащи мерките за упражняване на родителските права , са  обстоятелства, които  налагат определяне на  правила ,  създаващи някаква  сигурност за  детето с  цел да не  продължава   своеволието и  споровете  между родителите / допустимостта се извежда  чрез прилагане по аналогия  на нормата  на чл.127, ал.3 от СК , изрично предвиждаща такава възможност/    Тези мерки  по вид и съдържание  следва да  съвпадат с  приетите като предмет на решението по чл.59, ал.9 от  СК.  

                                    Разноски  съдът не присъжда  - те си остават за сметка на всеки от спорещите родители , такива ,каквито са направени   в това  първоинстанционно производство на спорна съдебна администрация , имащо  охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода  на спора / определение  № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I Г.О. /

 

                        Предвид  горното, съдът 

Р Е Ш И :

 

            ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9  от СК    установените съгласно  споразумение по чл.49, ал.4 от СК, утвърдено  с  решение   1010/01.11.2013 г.  по гр.д.№ 1516/2013 г. на ВТРС, мерки, регулиращи  въпросите  за титулярството  в упражняването на родителските права , местоживеенето ,  режима на лични отношения  с другия родител и  издръжката  относно/ на  детето  А., по подадената от  бащата  Ш.М.М., с ЕГН: **********   против  майката  Ю.Ю.М., с ЕГН: ********** , молба,  както следва:

 

 ПРЕДОСТАВЯ  титулярството при упражняването на родителските права по отношение на детето АЛ Ш на бащата   Ш.М.М., с ЕГН: **********,*** * , свързани с отглеждането и възпитанието му,  и  ОПРЕДЕЛЯ   то да живее  преимуществено при него.

 

Родителските представителни права, произтичащи от  особени закони или  необходимо проявими  при договарянето с трети лица,  двамата родители  ще  упражняват  съвместно или  поотделно  според изискванията на/за конкретния случай.

            ОПРЕДЕЛЯ  следния режим на лични отношения  между   майката  Ю.Ю.М., с ЕГН: ********** и детето А Ш М., р. на * г.:   майката може да вижда и взема  детето   със/ при себе си в населеното място , където  трайно пребивава,  всеки втори и четвърти петък и  втора  и четвърта  събота и неделя от месеца - от  18.00 часа  в петък , до  18.00 часа  в неделя , като го връща  при бащата;  за  времето от 10.00 часа на  24. декември   до 17.00 часа  на 26 декември  през всяка четна  година ; за 3 последователни дни  през периода от 01 април до  10 април всяка година, по време, които не съвпада с втора и четвърта събота и неделя от месеца , на деня  , съвпадащ с рождената дата на детето,  за времето от 10.00 часа до 17.00 часа- в населеното място, където  живее бащата,  както  и за  30 дни през лятото, по време , което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.  През нечетните години майката да взема детето по време на следните официални празници:   на Великден: от 10.00 часа на  Велики петък   до 18.00 часа  в понеделник / които в съответната година са определени за празнуването му);   на Нова година: от 10.00 часа на 31 декември  до 17.00 часа на 01. януари.  

 

ПРЕКРАТЯВА определената по гр.д.№ 1516/2013 г.  на ВТРС  издръжка.

 

ОСЪЖДА Ю.Ю.М., с ЕГН: ********** да заплаща за  малолетния  А Ш М., с ЕГН: ********** чрез неговия баща и законен представител  Ш.М.М., с ЕГН: **********,*** * ,  месечна издръжка в размер на 100/ сто/ лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на  решението  за изменение на мерките за упражняване на родителските права по чл.59, ал.9 от СК, заедно със законната лихва при забава   на  всяка една месечна вноска, до окончателното й изплащане.

 

                       

ПОСТАНОВЯВА привременни мерки , както следва :

 

До приключване  на  гр.дело № 2610/2015 г.  на ВТРС  с влязъл в сила съдебен акт,   преимущественото местоживеене на малолетното дете  А  Ш М., с ЕГН: ********** да бъде при бащата Ш.М.М., с ЕГН: **********,*** *,  който ще упражнява родителските права, свързани с отглеждането и възпитанието му,  като за майката Ю.Ю.М., с ЕГН: **********, се  определя  следния  режим на лични отношения с детето:  може да го вижда и взема    със/ при себе си в населеното място , където  трайно пребивава,  всеки втори и четвърти петък и  втора  и четвърта  събота и неделя от месеца - от  18.00 часа  в петък , до  18.00 часа  в неделя , като го връща  при бащата;  за  времето от 10.00 часа на  24. декември   до 17.00 часа  на 26 декември  през всяка четна  година ; за 3 последователни дни  през периода от 01 април до  10 април всяка година, по време, които не съвпада с втора и четвърта събота и неделя от месеца , на деня  , съвпадащ с рождената дата на детето,  за времето от 10.00 часа до 17.00 часа- в населеното място, където  живее бащата,  както  и за  30 дни през лятото, по време , което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.  През нечетните години майката да взема детето по време на следните официални празници:   на Великден: от 10.00 часа на  Велики петък   до 18.00 часа  в понеделник / които в съответната година са определени за празнуването му);   на Нова година: от 10.00 часа на 31 декември  до 17.00 часа на 01. януари.  

 

 Родителските представителни права, произтичащи от  особени закони или  необходимо проявими  при договарянето с трети лица,    двамата родители  ще  упражняват  съвместно или  поотделно  според изискванията на конкретния случай.

 

ОСЪЖДА Ю.Ю.М., с ЕГН: ********** до приключване  на  гр.дело № 2610/2015 г.  на ВТРС  с влязъл в сила съдебен акт, да заплаща за  малолетния  А Ш М., с ЕГН: ********** чрез неговия баща и законен представител  Ш.М.М., с ЕГН: **********,*** *  месечна издръжка в размер на 100/ сто/ лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от 11.02.2016 г. занапред,  заедно със законната лихва при забава   на  всяка една месечна вноска, до окончателното й изплащане.

 

            Решението може да се обжалва пред ВТОС  в двуседмичен срок  от  връчването му , а  в частта за постановяване не привременните мерки , имаща характер на определение, не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия: