РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Монтана, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500076 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. ЕООД
гр. София , подадена чрез пълномощник адвокат В.Д., срещу решението на РС Л. от
22.10.2021г., постановено по гр. дело № 793/ 2019г. по описа му, с което е признато за
установено по отношение на К. ЕООД правото на собственост на В.И. от гр. Л. върху
дворно място в гр. Л., кв. М. , ул.К. №*, с площ 2100 кв.метра, имот №* извън
регулационния план на гр. Л. , ведно с построените в него жилищна сграда и гараж при
посочени съседи , което по одобрените за града КККР е част от ПИ *** съобразно скица,
неразделна част от решението и е осъдено дружеството да предаде на В.И. владението върху
имота , както и да му заплати разноските по делото .
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като се
иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново, с което
предявеният иск се отхвърли като неоснователен .
Относно недопустимостта на решението се поддържа постановяването му по
нередовна искова молба при липса на наведени от фактическа страна обстоятелства относно
лицата , началния момент и срока на упражнявана фактическа власт върху имота с
намерение за своене, както и за начина на установяването й . Липсата на тези обстоятелства
свързва с невъзможност съдът да изпълни задължението си по т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неправилността на решението се поддържа с доводи, че съдът в мотивите си не е
1
посочил конкретно как е придобита собствеността от праводателите на ищеца, на какво
основание, кога, от кого, и защо техните права изключват правата на жалбоподателя. Липсва
отговор на многобройните възражения, направени от страната с отговора на исковата молба,
в хода на производството и в писмената защита относно правата на ищеца и неговите
праводатели върху процесния имот. Извършеният разбор на писмените доказателства е
неправилен и съответно съдът е стигнал до грешни изводи, като напр. за статута и
предназначението на процесния имот, правната възможност да бъде придобиван по давност
и игнорирането на титулните документа за собственост на жалбоподателя .
Въззиваемият В.И.а, чрез пълномощник адвокат Б.В., с подаден в срок писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени съображения относно
наведените пороци на решението .
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес
от отмяна на обжалвания съдебен акт .
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с
правно основание чл. 108 от ЗС с предмет установяване право на собственост на ищеца
върху недвижим имот, върху който имот ответникът упражнява без основание фактическа
власт.
Не се установява твърдяната недопустимост на решението, поради постановяването
по нередовна искова молба.
С исковата молба на В.И., по която е образувано първоинстанционното производство
са наведени от фактическа страна обстоятелства, че ищецът е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в гр. Л., кв. М. , ул. К. №*, с площ от 2100 кв.м.,
съставляващо поземлен имот /ПИ/ със стар кадастрален №* по плана на кв. М., заедно с
построените в него жилищна сграда и гараж с посочено придобивно основание - договор за
дарение, материализиран в нотариален акт /НА/ вписан в Агеницята по вписванията под №
885, том V, дело № 1477/2001г. от 10.12.2001 г. , при съседи на дворното място : ул. К., П.Л.
и две страни мера. Изложени са твърдения, че семейството на ищеца владее този имот от
1968 г., а собствеността е прогласена с нотариален акт през 1995 год. и никога не е била
оспорвана. Имотът е отделен от съседните имоти с ограда, дворът стопанисва, като до
21.02.2019 г. в имота са живеели постоянно родителите на ищеца. На тази дата, по време на
отсъствие на родителите му от имота, с Протокол за принудително отнемане на владение и
предаване на недвижим имот, ЧСИ М.И. е предала владението върху имота на ответника.
Изложени са обстоятелства относно правото на собственост , придобито от ответника на
основание постановление за възлагане , издадено по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ
2
М.И. с твърдения, че възложения на ответника имот не включва собствения на ищеца такъв
и установеното към 2019г. владение върху имота му е без основание. При така
поддържаните от фактическа страна обстоятелства е поискано от съда да постанови решение
, с което да осъди ответника К. ЕООД да предаде владението на ищеца върху дворно място,
находящо се в гр. Л., кв. М. , ул. К. №*, с площ от 2100 кв.м., съставляващо поземлен имот
със стар кадастрален №* по плана на кв. М., заедно с построените в него жилищна сграда и
гараж. С допълнение към исковата молба от 10.04.2019г., преди връчване преписи от ИМ и
приложенията на ответника, ищецът се е позовал на придобивна давност при условията на
евентуалност, в случай, че съдът намери представените доказателства, удостоверяващи
правото му на собственост за неубедителни.
Така подадената молба е редовна с оглед изискванията на чл. 127,ал.1 от ГПК с
изложени от фактическа страна обстоятелства, обосноваващи твърдяното от ищеца право на
собственост. Наведеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност,
не е включено изрично в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК и не е обсъждано в
обжалваното решение като самостоятелно правно основание за придобиване на
собствеността. Недвижимият имот, предмет на иска е надлежно индивидуализиран с
посочване на местонахождение , площ, стар кадастрален номер и граници, като в съдебната
практика непротиворечиво се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става
по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други
данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това
обстоятелство, като съществените белези са границите и регулационният статут на имота, а
другите белези са съпътстващи.
С подадения в срок писмен отговор на исковата молба ответното дружество е
оспорило предявения иск с основни доводи, че според приложените нотариални актове,
имотът е придобит през 1995г. от Е.И. , праводателката на праводателите на ищеца, по
давностно владение, като според действащото до 1990г. законодателство, както и към 1995г.
, придобиването по давностно владение на този вид имоти-невъзстановена общинска
земеделска земя, е било юридически невъзможно. Предвид характера на имота като
земеделска земя, то не е налице правно основание за придобиването му давност и от
праводателите на ищеца, както и от самият ищец. Не е оспорен факта на упражнявана към
предявяване иска фактическа власт върху имота от страна на ответника , за което е навел
като основание за придобиване право на собственост –влязло в сила постановление за
възлагане от 22.10.2018г. по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ М.И. , с което му е
възложен поземлен имот с идентификатор *** по действащата за град Л. кадастрална карта,
местността М., с площ 110 688 кв.м., номер по предходен план ***, ведно с всички
подобрения и насаждения.
В първото по делото съдебно заседание , проведено на 19.05.2020г. , в хода по
изясняване фактическата страна по спора ответникът чрез пълномощника си изрично е
заявил, че не оспорва факта за упражнявана от ищеца и праводателите му фактическа власт
върху имота , като се оспорват единственото правните й последици.
3
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по одобрената за град Л.
през 2009г. кадастрална карта процесният недвижим имот не е нанесен като самостоятелен
имот, а е част от ПИ с идентификатор *** , местността М., с площ по КК 110 715 кв.м.,
предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно ползване : за
електроенергийно производство, номер по предходен план *** със собственик К. ЕООД на
основание Постановление за възлагане, вписано в службата по вписвания на 12.12.2018г. .
Длъжникът по изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за възлагане,
ФЕЦ М. АД, е придобил собствеността по извършена в нотариална форма сделка 2011г. от
Е. АД, което пък е придобило имота като ливада също чрез сделка от същата година от А.
АД, който от своя страна го е закупил като нива с договор за продажба от 2006г. като частна
общинска собственост от Община Л.. Общината се легитимира като собственик с решение
№ МЛ13/11.12.1997 г., по преписка № 3521МЛ/02.09.1994 г. на ПК Л. , с което й е
възстановено в реални граници правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху пасище,
мера с площ 110.689 дка в местността М., землище гр. Л., кв. М., имот № *** по картата на
землището.
Налице са данни по делото, че със заповед на началника на СГКК Монтана от
02.09.2019г. е одобрено по искане на В.И. изменение на КККР за землището на град Л. за
ПИ с идентификатор *** , състоящо се нанасяне на ПИ с идентификатор *** и сгради въз
основа на документ за собственост и в съответствие с недействащ кадастрален план на гр.
Л. , кв. М. от 1989г.-за имот пл. №*, удостоверение за търпимост от 2012г. . По делото няма
доказателства тази заповед да е влязла в сила.
Безспорно е , че до 21.02.2019г. фактическа власт върху процесния имот е
упражнявана от Е.И. и В.И., родители на ищеца, когато с протокол за принудително
отнемане и предаване на владението по изп.дело № 19/2016г. на ЧСИ М.И. въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане на тази дата е извършен въвод във владение на
купувача К. ЕООД върху ПИ с идентификатор ***. Видно от протокола , при извършване на
въвода е установено, че в границите на закупения имот, в югозападната част, се намират
сгради, които не са нанесени на кадастралната карта, не са включени в договорната ипотека
и в нотариалния акт за собственост, въз основа на който е учредена договорната ипотека.
Тези сгради не са били обект на извършения на 06.04.2016 год. опис и
оценка на процесния имот и от наличните по делото справки и документи няма данни за
собственици и ползватели на същите. При извършения оглед е установено, че две от
сградите са частично разрушени и необитаеми, а останалите сгради са оградени с мрежа и
видимо стопанисвани, но по време на въвода обитателите им отсъствали. В имота е
намерен и полуразрушен трафопост без оборудване и съоръжения в него.
От приложените от ищеца нотариални актове се установява, че с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 168, т. І, д. №
290/09.03.1995г. Елена Костова Игнатова е призната по обстоятелствена проверка за
собственик по давностно владение на недвижим имот: дворово място от 2100
кв.м, находящо се в гр. Л., кв. М., имот №* по плана на квартала, заедно с построените в
4
него къща, гараж и стопански постройки при съседи : ул. К., П.Л. и мера от две страни. С
нотариален акт № 254, т. ІІ, д. № 476/11.04.1995 г. Е.И. е прехвърлила на сина си Е.И. срещу
задължение за гледана и издръжка собствения си недвижим имот отношение на следният
недвижим имот: дворово място от 2100 кв.м, находящо се в гр. Л., кв. М., имот №* по плана
на квартала, заедно с построените в него къща, гараж и стопански постройки при съседи :
ул. К., П.Л. и мера от две страни. От своя страна Е.И.а и съпругата му В.И. с нотариален акт
№ 2772, т. ХІVа, рег. № 15078, д. № 1241/10.12.2001 г. са дарили на своя син, ищецът В.И.
притежаваното от тях в СИО дворно място, находящо се в гр. Л., кв. М., ул.К. №* с площ
2100 кв.м, съставляващо поземлен имот №* , извън регулационния план на град Л., заедно с
построените в него жилищна сграда и гараж при съседи : ул. К., П.Л. и мера от две страни.
При извършване на всяка от сделките са прилагани скици на имота, издадени от Община Л..
По делото е безспорно установено от приложените писмени доказателства и
заключенията по приетите еднолична и тройна съдебно-технически експертизи, че
процесният имот е нанесен в действащия до одобряване кадастралната карта през 2009г. за
град Л. кадастрален план от 1989г. като имот с кадастрален №*, записан е в разписния лист
към плана на името на Е.И., като е със статут „друг селищен характер“, намира се извън
регулационния план на града, няма данни да е имал характер на земеделска земя. От писмо
изх.№ 11-03-467/16.10.2020г. на Община Л./л. 234/ се установява, че имот кадастрален №*
по плана на града от 1989г. се намира извън регулационния план, но попада в околовръстния
полигон. Преди този план за града е имало одобрен регулационен и кадастрален план от
1927г., в който имотът не е отразен. Приложена е извадка -копие на кадастралния и
регулационен план от 1989г., от който се установява, че в имот кадастрален №* е нанесена
паянтова жилищна сграда. От приложеното на л. 114 от делото удостоверение, издадено от
главния архитект на Община Л. на 08.02.2012г. се установява, че жилищната сграда от 37
кв.м, строена 1948г. и гараж от 24 кв.м, строен 1980г. , находящи се имот №* по
регулационния план на град Л. са търпими строежи. При изслушване заключението на
вещите лица по приетата тройна –съдебно-техническа експертиза в с.з. на 01.10.2020г.
вещото лице инж.С.С. /л. 213/ е посочило , че по едромащабна топографска карта,
общодостъпна на сайта на АГКК , одобрена 1975г. по данни от 1970 г. процесният имот
съществува, включително и сградата в него. В заключението си вещите по тази експертиза
са приели, че ПИ с кратък идентификатор 38 съвпада по площ с имот № *** по предходната
карта на възстановената собственост/ КВС/ , но не е налице съвпадение на границите, като
реалната площ на ПИ * не може да бъде установена чрез пряко измерване поради липса на
материализирани на място граници. В ПИ * по КККР са включени имоти с номера *** и ***
по КВС, като първоначално бившият имот *** е бил включен в КК като имот с кратък
идентификатор *, а имоти *** и *** съответно като такива с идентификатори * и * , като е
извършена промяна в местоположението на тези три имота, като са образувани нови три
такива с идентификатори *, -стар *, *- стар *** и *- стар ***, извършена вероятно поради
промяна в границите на имоти в КВС по информация , подадена в кадастъра от ОбСЗ Л. / л.
188 и сл. от делото приложения към СТЕ. Границите на имоти №№ *** и *** по КВС
частично съвпадат с имоти №№* и ** по плана на кв. М. и са разширени на север. По тази
5
причина процесният имот е с площ по нот.акт от 2100 кв.м., а в момента съгласно
измерването – над 3 дка. Във времето оградата от север е била изместена.По кадастралния
план от 1989г. северната граница на имота с пл. №* не е нанесена .
От заключението на вещото лице В.В. по назначената еднолична съдебно-техническа
експертиза, извършило оглед на място на процесния имот април 2019г. се установява, че
имотът е заграден с ограда от поцинкова мрежа, заедно с малка и голяма метални порти,
водоснабден, електрифициран и благоустроен с напарва на асмалък, овощна градина, лозе,
поддържани цветни туфи и декоративни храсти, като в в тази част заключението му не е
оспорено. се установявазиа
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че къщата в имота е
изградена около 1950 година, като там са живеели дядото и бабата на ищеца, а впоследствие
и родителите му, като това бил родният дом на бащата на ищеца. Имотът е бил електро и
водоснабден с открити партиди.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
От приложените по делото нотариални актове е установено, че ищецът е придобил по
сключен на 10.12.2001г. договор за дарение от родителите си дворно място с площ 2100
кв.метра, находящо се в гр. Л., кв. М., ул.К. №* с площ 2100 кв.м, съставляващо поземлен
имот №* , извън регулационния план на град Л., заедно с построените в него жилищна
сграда и гараж при съседи : ул. К., П.Л. и мера от две страни. От своя страна родителите му
са придобили правото на собственост върху този имот по сключен през 1995г. в нотариална
форма с Е.И., майка на бащата на ищеца, договор за издръжка и гледане , като Е.И. се е
легитимирала като собственик на имота с нотариален акт от 1995г., с който по давностно
владение е признато правото й на собственост.
Безспорно е установено по делото, че жилищната сграда в имота е построена около
1950 година според свидетелските показания, а според удостоверение за търпимост -1948г. .
Имотът е включен в кадастралния план на града , одобрен 1989г., като е съществувал като
имот със сграда и към 1970г. Предходният кадастрален план на града е бил от 1927г. и в
него имотът не е бил нанесен. От заключението на вещите лица по тройната съдебно
техническа експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства е
установено, че имотът като застроен винаги е бил със статут друга селища територия, извън
регулацията на населеното място . По делото липсват доказателства този имот да е
включван в блок на ТКСЗ и да е имал земеделско предназначение , като в него от
построяване на къщата са живели бабата и дядото на ищеца, а впоследствие и неговите
родители до 2019г., когато са отстранени принудително от съдебния изпълнител при
извършения въвод във владение.
Основния спорен по делото въпрос , повдигнат с отговора на исковата молба от
6
страна на ответника е относно правото на собственост на праводателката Е.И. по силата на
давностно владение с оглед характера на имота като земеделска земя .
Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл. 2 от ЗСПЗЗ. Законодателят е
определил с чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на
имотите, а с нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е
изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Следователно при
преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда
както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението му към настоящия момент,
така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на
кооперирането му.
Доказателствата по делото установяват, че процесния имот , както към
колективизацията на земята в землището на град Л. към 1958г., така и към настоящия
момент е бил застроен с жилищна сграда , в които е живяла Е.И. със съпруга си , както и
праводателите на ищеца , като не е включван в блок на ТКЗС или одържавяван на друго
основание и съществува в реалните си граници. В тази насока е заключението на тройната
съдебно техническата експертиза , обективно и професионално дадено , неоспорено от
процесуалния представител на ответника, което заключение се подкрепя и от събираните по
делото гласни и писмени доказателства . За селищния характер на имота свидетелства и
отразяването му в одобрения за град Л. през 1989г. кадастрален план , където е с пл. №*,
записан в разписния лист на Е.И., който план е бил действащ и към 1991г., когато е приет
ЗСПЗЗ . Съгласно чл. 2,т.1 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за
земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон. Изрично Община Л. , видно от писмото на л. 234 от делото , е
посочила , че имота с кадастрален номер по кадастралния план от 1989г. се намира извън
регулацията, но е включен околовръстен полигон . Това обстоятелство се потвърждава и от
границите на имота, посочени в нотариалните актове, които не са променяни във времето и
винаги една от границите е била улица, част от регулацията на града. Съгласно действащите
към 1989г. градоустройствени правила и норми кадастрален план се одобрява за населените
места – чл. 12-13 от ППЗТСУ , като основа за териториалноустройственото планиране са
топографските карти, геодезическите планове (кадастрални и нивелационни планове на
населените места , трасировъчните карнети и други, като кадастралният план на населеното
място отразява местоположението, границите, размера и други характеристики на
недвижимите имоти, сградите, съоръженията, трайните насаждения и др. в тях с данни за
вида и предназначението им. Неразделна част от кадастралния план на населеното място е
разписният списък с данни за собствеността на недвижимите имоти. Включването на имота
в кадастралния план от 1989г. установява характера му на имот, включен в населеното
място, съответно на такъв извън приложното поле на ЗСПЗЗ като земеделска земя
подлежаща на възстановяване. Този кадастрален план е бил действащ до одобряване през
7
2009г. за землището на град Л. кадастрална карта и кадастрални регистри и следвало да бъде
основа за изработване на кадастралната карта . Безспорно е по делото, че дворното място с
пл. №* и построените в него жилищна сграда и гараж не са нанесени като самостоятелен
имот в КККР, като е включен в границите на имота с идентификатор ***, собствеността
върху който е на ответника на основание постановлението за възлагане. Конкретното
местоположение на процесния имота е посочени в комбинирана скица , представена с
допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза. Какви конкретно
данни в изпълнение на задълженията си по ЗКИР е подала община Л. на АГКК и защо
имотът не е нанесен в одобрената кадастрална карта е без значение за спора, тъй като
начина на отразяване на имотите в КК няма действие спрямо действително притежаваните
вещни права , предвид информативното й значение .
По делото не са представени доказателства, че Е.И. е била член кооператор със
задължение да внесе в ТКЗС притежаваната от нея земя към колективизацията , извършвана
към 1958г. съгласно чл. 8,ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1958г. . Към този момент
имотът не е бил част от действащите тогава регулационни и кадастрални планове за
населеното място. Следва да се има предвид обаче, че земя, която се намира извън
регулационния план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях,
застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са
останали извън регулационния план , то те е могло да запазят селищния си характер. Това е
така, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния
поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако ползващите ги лица
са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници
до размера и при условията определени с ПУ на ТКЗС, в какъвто смисъл е и разрешението,
дадено в ТР № 104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС. Ако собствениците на такива земи или
ползващите ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически,
те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност.
По делото е установено, че фактическата власт върху процесния имот, упражнявана
от Е.И. от 1950 година не е прекъсвана до снабдяването й с нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка през 1995г., като дворното място и жилищната сграда в него,
както и построения през 1980г. гараж са ползвани от нея и семейството й за живеене, това е
било семейното им жилище . Липсват доказателства, които да установяват този имот в
годините назад да е бил включен в блок на ТКЗС , съответно да е бил причислен към ДПФ
или да е бил отнет от държавата .
След като върху имота не е учредено право на кооперативно земеползване от ТКЗС
и не е одържавяван на друго основание при липса на доказателства за това , то по
отношение на него не е приложима забраната на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 1990 г. за
придобиването по давност на вещи социалистическа собственост , поради което не е имало
пречка да се придобие право на собственост за него на оригинерно основание - давностно
8
владение, каквото е установено за времето от построяване на жилищната сграда преди
1958г. до 1995г. , когато е удостоверено правото на собственост на Е.И. .
В редица решение на ВКС , постановени по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че
могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Смисъла на тази
съдебна практика е в това, че когато владението върху определен имот е запазено, не е
прекъснато от колективизацията и имота не е третиран като кооперативен, такъв имот не
подлежи на реституция. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, а не да
отнема това право, чието упражняване е продължило и след колективизацията. В тази
насока са решение № 100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426/2008 г., IV г. о., решение
№ 189 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2010 г., II г. о., решение № 218 от 29.09.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., решение № 338 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
27/2011 г., II г. о., решение № 765 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2009 г., I г. о., и
други, включително и решение № 249 от 04.07.2011г. по гр. дело 621/2010г. , посочено във
въззивната жалба.
След като имотът не е земеделска земя , която подлежи на реституция по реда на
ЗСПЗЗ, то същият неправомерно е включен като такъв в картата на възстановената
собственост , в границите на възстановения с решение № МЛ13/11.12.1997 г., по преписка
№ 3521МЛ/02.09.1994 г. на ПК Л. на Община Л. земеделски имот пасище,мера с площ
от 110,689 дка в землището на град Л., кв.М., м. М., имот № *** по картата на землището, с
което решение Общината се е легитимирала като собственик при сключване на договора за
продажба през 2006г. с А. АД, впоследствие прехвърлен последователно на Е. АД и ФЕЦ
М. АД,последното длъжник по изп.дело № 19/2016г. , по което е издадено постановлението
за възлагане в полза на ищеца .
Предвид гореизложеното съдът приема, че процесният недвижим имот не е имал
статут на земеделска земя към 1950г. и към 1991г. и не е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, ищецът е собственик на същия по силата на сделка , извършена в
нотариална форма през 2001г. , като е установено правото на собственост на праводателите
му, безспорно е по делото, че се владее от ответника без основание за това, поради което и
предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е доказан и като такъв основателен.
Изводите на въззивния съд относно основателността на иска съвпадат с направените
такива от първостепенния съд с обжалваното решение , поради което и същото като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемия се следва заплащане на
направените в настоящето производство разноски, установени в размер на 1500 лева
платено по банков път адвокатско възнаграждение, видно от приложените договор за правна
помощ, сключен с адвокат Б.В. и получен банков превод .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Л., постановено на 22.10.2021г. по
гр. дело № 793/2019 г. по описа му, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА К. ЕООД гр. София, ЕИК *** да заплати на В.И. сумата 1500 лева
въззивни разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10