№ 157334
гр. София, 13.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110160235 по описа за 2023 година
Производството е по чл.410 и сл. ГПК
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 307860/31.10.2023 г., подадено от името на -
-- против -- за сумата от 40 163,96 лева, представляваща главница –продажна
цена по неформален договор за покупко-продажба на стоки (гранитогрес и
фаянс) по 8 бр. фактури, издадени в периода от 01.02.2023 г. до 07.07.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира, че всяка отделна доставка не
представлява отделен договор, още повече, че са налице и твърдения, че
доставките по фактурите са извършвани в изпълнение на един единствен
сключен между страните договор.
Твърденията в заявлението обуславят извод, че предмет на заявлението
са неизплатени цени за фаянс и гранитогрес, като стоките по 8-те фактури са
еднакви. Може да се направи извод, че страните са били в неформални
договорни отношения във връзка с продажбата на стоки – фаянс и
гранитогрес. Видно от приложените фактури доставките 8 на брой са за
периода от 01.02.2023 г. до 07.07.2023 г., което определя трайност в
търговските отношения и обяснява изпълнението от страна на доставчика
въпреки неплащането на цената от страна на получателя. При това положение
и доколкото няма данни за отделно договаряне на всяка от престациите
досежно основните параметри на търговската продажба, които са предмет,
цена, срок за изпълнение, намира че предмет на делото са правоотношения по
повод на един договор - в този смисъл са Определение № 1174 от 28.06.2011
1
г. по в.г.д. № 2193/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия,
Определение № 738 от 28.03.2013 г. по в.ч.г.д. № 1041/2013 г. на Софийски
апелативен съд, Търговска колегия, Определение № 2257 от 04.07.2016 г. по
ч.гр.д. № 3077/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия. Във
всичките съдебни актове САС, разглеждайки спорове по множество фактури,
е приел, че не са налице множество договори за търговски продажби,
обективирани в издадени фактури, а един общ правопораждащ юридически
факт - неформален договор, базирайки се в трайността на търговските
отношения.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, заявителят може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е
подсъден на районен съд. По аргумент от чл. 104, т. 4 и чл. 103 ГПК, на
районен съд са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на
иска до 25 000лв., с изключение на изрично посочените.
В случая вземането, предмет на заявлението, за което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е с размер над 25 000лв. В
Определение № 338/04.06.2012г. по ч. т. д. № 275/2012г., I ТО на ВКС, е
разяснено, че условието за родова подсъдност, свързано с цената на иска,
залегнало в чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК /относим към процесното вземане/ е част
от фактически състав, обуславящ основателност на заявлението. В този
смисъл, предявяване на вземане, което изключва подсъдността на иска на
районен съд като първа инстанция не отговаря на така очертаното в чл. 410,
ал. 1,т. 1 ГПК изискване за издаване на заповед за изпълнение на това
основание. Този извод произтича от това, че когато подсъдността е част от
сложния фактически състав, обуславящ основателност на искането, то
нейното наличие се свързва с функции на самото производство и очертава
изрично търсеното от законодателя решение за облекчено реализиране на
права по отношение на конкретно изброени вземания, извън които очевидно
този облекчен ред не може да бъде реализиран поради императивно
заложеното правило в процесуалния закон.
Сходно разрешение е възприето и в Определение № 1211 от
21.06.2018г. по в. ч. гр. д. № 923/2018 г. на V състав на Окръжен съд - Бургас
по аналогичен случай. Неспазването на изискването за съобразяване от страна
на заявителя на заявената претенция с родовата подсъдност на районен съд в
2
производство по чл. 410 ГПК е пречка за уважаване на заявлението, а не
нередовност, която може да бъде поправена, поради което районният съд не
дължи даване на указания на заявителя. Съгласно разпоредбата на чл. 411 , ал.
2, т. 2 от ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, когато заявлението е в противоречие със закона или добрите нрави. В
случая заявлението е в противоречие със законовата норма на чл. 410 , ал. 1, т.
1 от ГПК, уреждаща, че заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен
съд. Още повече, че и заявителят е адресил искането си първоначално към
СГС.
С оглед изложеното, съдът намира, че подаденото заявление подлежи
на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 307860/31.10.2023 г., подадено от името на --- против --.
УКАЗВА на заявителя, основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в
1-месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
дължимата държавна такса до пълния размер от 4 % от цената на предявения
иск.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3