Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262224 16.08.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести
май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3813 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на ОБЩИНА СТРЕЛЧА, ЕИК *********, против В.Д.Б., с ЕГН **********,
с която са предявени искове по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 7 205.70
лева - за нанесени имуществени вреди при лошо изпълнение на Договор за
правна защита и съдействие, сключен на 06.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.03.2020г. до окончателното плащане на сумата,
както и сумата в размер на 1 277.01
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
деня на причиняване на вредата - 07.06.2018 г. до 05.03.2020 г.
В исковата молба се твърди, че
през 2014г. ищецът подал иск против ДФ „Земеделие“ по който било образувано т.д. 6209/2014 г. по описа на Софийски градски съд,
търговско отделение VI-16 състав. По силата на Договор за правна защита
и съдействие от 27.10.2014г. по посоченото дело ищецът бил представляван от
адв. Петър Горчев, за което било договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 12 960 лева. Предявеният иск е бил отхвърлен, като впоследствие ищецът
обжалвал постановеното решение пред Апелативен съд – София. Ищецът заплатил
плащане на държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6905.70 лева на
30.01.2016г. По жалбата било образувано
съдебно производство т.д.706/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 състав. В
първото по делото публично съдебно заседание на 24.06.2016г. жалбоподателят
Община Стрелча (редовно призована) не изпраща представител. На 06.07.2016
г. между Община Стрелча и адв. В. Б. е бил сключен договор за правна защита и
съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално
представителство по т.д.№ 706/2016г. по описа на Апелативен съд – София, като е било договорено възнаграждение в размер на 5 500 лева. на
проведените на 18.11.2016г. и на 17.03.2017г. съдебни заседания ищецът бил
представляван от адв. Б.. Ищецът заплатил и сумата от 800 лева – депозит за
съдебно-техническа експертиза. С решение от 24.07.2017г. по т.д. № 706/2016г. на САС е отменено постановеното решение на СГС по т.д.№ 6209/2014г. като ДФ „Земеделие“ е осъдено да заплати на Община Стрелча сума в размер
на 345 285.10 лева, ведно с разноски в размер от 7500 лева за двете
съдебни инстанции. Решението се обжалвало пред ВКС. На 15.11.2017г. Община
Стрелча упълномощила И.Б. – юрк. на общината да изготви и подаде отговор на
касационната жалба. С определение 298/07.06.2018г. по т.д. 2907/2017 г. по описа на ВКС, съдът не допуска
касационно обжалване на въззивно решение. С исковата молба се твърди, че
сключеният между страните договор имал характер на договор за поръчка. В
изпълнение на договора ответникът приложил списък за разноски направени от
Община Стрелча по т.д. № 706/2016 г., както следва: 12 500.00лв. - адвокатски хонорар пред
Софийски градски съд, 5 200.00 лв.- адвокатски хонорар пред Софийски апелативен
съд, 800.00 лв. - вноска за съдебно - техническа експертиза, 80.00 лв. - транспортни разходи, 5.60 лв. - размножителни услуги, 1 500 лв. ДТ
образуване на търговско дело. Ответникът не бил включил в списъка на разноските
заплатената от Община Стрелча държавна такса в размер на 6 905.70 лв. за
обжалване на решение по т.д. 6209/2014 г. по описа на СГС, поради което тази
сума не била присъдена от САС. Освен това в т. 2 от списъка за разноски Б.
записал сумата от 5200.00 лв. - адвокатски хонорар пред Софийски апелативен
съд, но сумата, заплатена за адвокатския хонорар възлизала на 5 500
лева като разликата на погрешно
посочения размер от 300 лв. представлявала вреда за общината. Ищецът счита, че
датата на окончателното приключване на съдебния процес - 07.06.2018г. с
Определение №298/07.06.2018г. по т.д.№ 2907/2017 по описа на ВКС била начална
дата на причинените вреди, поради което ответникът дължал и обезщетение за
забава. Счита, че е налице лошо изпълнение
от страна на ответника на сключения с ищеца Договор за правна защита и
съдействие, изразяващо се в небрежност при
изготвяне и представяне на списък на разноските, поради
което са настъпили описаните имуществени вреди. По изложените съображения моли
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се взема становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че не носи
отговорност за причинените на Община Стрелча вреди. Посочва, че не е посочил в
списъка на разноските размера на платената от Община Стрелча държавна такса,
тъй като бил упълномощен като адвокат да представлява Общината по делото на
06.07.2016г., а таксата била внесена с платежно нареждане на 30.01.2016г. За
внесената такса ответникът не бил уведомен от Община Стрелча, която в
посоченото производство преди упълномощаването на ответника е била
представлявана и от адв. П. Г. и юрк. И.Б., както и от друг юрисконсулт.
Ответникът отговарял относно поискване на разноските само за периода, в който е
представлявал Общината пред съда. По изложените съображения моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция, а именно: основанието, от което произтичат претенциите
му – че между страните е възникнало
валидно правоотношение между него и ответника с предмет договор за правна
защита и съдействие, имащ характер на договор за поръчка, както и че е изпълнил
задълженията си сключения договор. Ищецът следва да установи наличието на
вредоносен резултат, причинен от виновно неизпълнение на задълженията на
ответника по сключения между страните договор, размерът на причинените
имуществени вреди и периодът и размерът на дължимото обезщетение за забава.
По делото е изискано за послужване
търг.дело № 6209/2014 г. по описа на СГС, ведно с приложените към същото
в.търг.дело № 706/2016 г. по описа на Апелативен съд – София и т.д. № 2907/2017
г. по описа на ВКС на РБ.
Страните по делото не спорят, а и
видно от изисканото за послужване в.търг.дело № 706/2016 г. по описа на
Апелативен съд – София, се установява, че същото е образувано на 12.02.2016 г.,
по въззивна жалба, депозирана на 04.01.2016 г. от Община Стрелча, чрез Кмета,
против Решение № 1965/04.12.2015 г. на СГС, постановено по т.д. № 6209/2015 г.
по описа на СГС.
С разпореждане на съда от
06.01.2016 г., е констатирано, че въззивната жалба е нередовна, поради което са
дадени указания, в 1-седмичен срок от съобщението, въззивникът Община Стрелча,
да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса в размер
на 6905.70 лева.
С молба от 18.01.2016 г.,
депозирана от Община Стрелча, чрез **** С. Ч., е представил документ за платена
държавна такса относно обжалване на горното дело, с приложен платежен документ
към молбата, за заплатена на 13.01.2016 г., държавна такса в размер на 6905.70
лева по сметка на САС.
Делото е насрочено за първо
о.с.з., на 24.06.2016 г., като видно от Протокола от о.с.з. от 24.06.2016 г., е
отразено, за жалбоподателя Община Стрелча, редовно призован, не изпращат
представител, като делото е отложено за разглеждане на 18.11.2016 г.
Страните по делото не спорят, а
и видно от приложения на л. 38, по в.търг. дело № 706/2016 г. по описа на
Апелативен съд – София, Договор за правна защита и съдействие, се установява,
че между Община Стрелча – като клиент и адв. В.Д.Б.,***, на 06.07.2016 г., е
сключен договора, с посочени в него: основание и предмет на договора: „оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по
търг.дело № 706/2016 г. по описа на Апелативен съд – София“. Договорено е
възнаграждение в размер на 5 500 лева, за което е посочено, че е платена
сумата от 5500 лева в брой, както и, че за плащането в брой, договорът служи
като документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ и удостоверява платеното на
адвоката възнаграждение.
Установява се от Молба, депозирана от
07.07.2016 г. по търг.д. № 706/2016 г., депозирана от Община Стрелча, чрез адв.
Б., че във връзка с получено известие по търг. дело, е приложено платежно нареждане в размер на 800 лева – за допусната
повторна СТЕ. Към молбата е приложен Договора за правна защита и съдействие и
пълномощно от 06.07.2016 г.
Видно от Протокола от о.с.з. от
18.11.2016 г., проведено по т.д. № 706/2016 г. по описа на САС, жалбоподателят
Община Стрелча, редовно призован, се е представлявала от адвокат Б., като
делото е отложено за разглеждане на 17.03.2017 г.
Видно от Протокол от открито съдебно
заседание, проведено на 17.03.2017 г., адвокат Б., в хода по същество, е
направил искане да се уважи въззивната жалба и да се постанови акт, с който да
се отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно, изготвено при
непълнота на доказателствения материал и да се постанови друго, с което да се
уважат предявените по делото искове, като се приеме за установено, че ДФЗ има
парично задължение към Община Стрелча в размер на 345 258.10 лева, ведно с
мораторна лихва в размер на 114 906.62 лева, считано от 28.06.2011 г. до
26.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ведно и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски в размер
на 20 085.60 лева, ведно с адвокатски хонорари в двете съдебни инстанции.
Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Страните по делото не спорят, а и от
приложения на л. 84 от в.търг. дело № 706/2016 г. по описа на Апелативен съд –
София, списък на разноските, направени от пълномощника на Община Стрелча по
търг.дело № 706/2016 г. по описа на САС, изготвен от адв. Б., се установява, че са посочени
разноски в общ размер на 20 085.60 лева, от които: 12 500 лева –
адвокатски хонорар пред Софийски градски съд; 5200 лева – адвокатски хонорар
пред Софийски апелативен съд; 800 лева – вноска за съдебно – техническа експертиза;
80 лева – транспортни разходи; 5.60 лева – размножителни услуги и 1500 лева –
ДТ образуване на търговско дело.
С решение № 1828/24.07.2017 г.,
постановено по т.д. № 706/2016 г. по описа на САС, е отменено решение № 1965 от
04.12.2015 г. на СГС, по т.д. № 6209/2014 г. и вместо него е осъдено ДФ
„Земеделие“ да заплати на Община Стрелча, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 345 285.10 лева, представляваща неплатена част от
дължима по Договор № 13/322/00547 от 28.06.2011 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от програмата за
развите на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, с
предмет: „Подобряване на физическата среда на живот на населението в Община
Стрелча“ и „Благоустрояване на площадно пространство в гр. Стрелча“,
безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 26.09.2014 г. до окончателното й заплащане. Със същото решение, е
осъдено ДФ „Земеделие“ да заплати на Община Стрелча, сумата в размер на 7500
лева, разноски по делото за двете съдебни инстанции. От мотивите на
постановеното решение № 1828/24.07.2017 г., постановено по т.д. № 706/2016 г.
по описа на САС, в частта относно разноските, се установява, че въззиваемия дължи
направените по делото разноски от въззивника, които общо за двете съдебни
инстанции, според разходите, описани в представения пред САС списък по чл. 80 ГПК, възлизат на сумата от 7500 лева. Посочено е също, че разноски в размер на
12 500 лева за адвокатско възнаграждение пред СГС не следва да се
присъждат, тъй като в приложения към делото договор за правна защита и
съдействие от 27.10.2014 г., не се съдържат данни, че договореното
възнаграждение платимо в брой е заплатено при сключване на договора. Напротив,
посочен е срок за изпълнение на задължението – 20.11.2014 г., а доказателства
за изпълнението му от клиента не се представени. САС е посочил, че не следва да
се присъждат и претендираните транспортни разходи в размер на 80 лева и разходи
в размер на 5.60 лева за технически услуги, тъй като това не са разноски по
производството, по смисъла на чл. 78 ГПК.
Видно от приложеното съобщение и
обратна разписка /л.110-111/, препис от решение № 1828/24.07.2017 г. по описа
на Апелативен съд – София, е връчено на Община Стрелча, с адрес гр. С., пл. „Д.“
№ *, редовно получени от юрк. на общината, на 31.07.2017 г. т.е. решението е
връчено лично на страната.
Видно от приложеното търг.дело №
2907/2017 г. по описа на ВКС на РБ, същото е образувано по касационна жалба,
депозирана от Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 1828/24.07.2017 г. по
описа на Апелативен съд – София. По същото е депозиран Отговор на касационната
жалба от Община Стрелча, подадена чрез пълномощника юрк. И.Б., с приложено към
отговора пълномощно на депозиралия отговора, юрк..
Установява се, че с Определение №
298/07.06.2018 г., постановено по търг.д. № 2907/2017 г. по описа на ВКС на РБ,
не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 828/24.07.2017 г.,
постановено по т.д. № 706/2016 г. от Софийския апелативен съд.
По настоящото дело, като писмено
доказателство, е приет Договор за абонаментно правно обслужване /л.67/, сключен
на 01.06.2016 г., между Община Стрелча – доверител и адв. В.Б. –
довереник.
При така установените факти,
съдът намира следното:
Страните по делото не спорят, че
ответникът е бил процесуален представител на ищеца по в.т.д. № 706/2016 г. по
описа на Софийски апелативен съд. Това обстоятелство се потвърждава и от
приложения по в.търг. дело № 706/2016 г. по описа на Апелативен съд – София,
Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2016 г., сключен между Община
Стрелча – като клиент и адв. В.Д.Б.,***, с посочени в него: основание и предмет
на договора: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по търг.дело № 706/2016 г. по описа на Апелативен
съд – София“.
Основните спорни по делото въпроси, с
оглед релевираните от ответника възражения, са: ответникът извършил ли е
възложените му от ищеца действия; ответникът изпълнил ли поръчката като добър
стопанин, съответно налице ли е лошо виновно изпълнение на поръчката, което да
е в причинна връзка с имуществени вреди, настъпили за ищеца и в какъв размер.
Упражняването на адвокатската
професия, съгласно определението в чл. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е
дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните
интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и
писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби,
тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа,
представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната
власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 ЗА/, срещу уговорено между
адвоката и клиента възнаграждение - чл.
36 ЗА. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като
най-близки, сходни на договора за поръчка. В този смисъл Решение 495 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК.
С договора за адвокатска услуга, адвокатът поема задължението да
извърши необходимите правни и фактически действия и/ или да посъветва
доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена
защитата на едно претендирано от доверителя материално субективно право, така
че то да може да бъде реализирано. При изпълнението на поръчката адвокатът
дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин и дори от тази на добрия
търговец, тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на
доверителя по най-добрия начин със законни средства. За да се ангажира
отговорността на адвоката по чл. 51 от Закона за адвокатурата за обезщетение за
претърпени от доверителя му вреди, е необходимо да бъде установено, че е налице
неблагоприятен за страната резултат, който се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяване на съответната процесуална възможност.
Страните по делото не спорят, а и
се установява от изисканото търг. дело, че адв. Б. *** е встъпил по – късно в
производството по в.търг. дело № 706/2016 г. по
описа на Апелативен съд – София. Безспорно се установява също, че веднага след
упълномощаването му – 06.07.2016 г., е подал до съда на 07.07.2016 г. молба с
внесен депозит за допусната повторна съдебно – техническа експертиза.
Установява се още, че след неговото упълномощаване, адв. Б. се е явявал на
всички проведени открити съдебни заседания по делото, т.е. взимал е активно
участие в процеса, като видно от протокол от о.с.з., проведено на
17.03.2017 г. е поискал разноски, вкл. като е приложил списък по чл. 80 ГПК,
въпреки че списъкът не обуславя възникването на това право, а изричното му
искане. Тук следва да се посочи, че във въззивната жалба, по която е образувано
делото, подадена от Община Стрелча и която не е депозирана от адвокат Б., не се
съдържа такова искане - за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК,
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Според
постановките на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.03.2013 г. на ВКС, ОСГТК,
пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част. Списъкът на разноските, е
от значение единствено, в случаите, в които се иска изменение на решението, в
частта му за разноските, като липсата му - прави искането недопустимо.
Следователно, не самият списък на разноските, негово
съдържание, съответстващо или не на направените разноски, е условие за
присъждането им, а искането на страната, което в случая е налице. Единствената
санкция е за страната, която не е представила списък и тя е, че е лишена от
правото да иска изменение на решението, в частта на разноските. Нещо повече,
при изчислението на разноските, съдът не е обвързан от списъка, а е длъжен да
провери дали отбелязаните в списъка разноски, са действително извършени.
Обстоятелството, че при своевременно направено от
ответника искане за присъждане на сторените в производството разноски, същите
не са били изчислени правилно от съда и в съответствие на действително
сторените по делото, не може да се вмени във вина на адв..
При
присъждане на дължимите за страната разноски, съдът не е обвързан от
съдържанието на списъка на разноските или от друго направено от адвоката или от
страната изявление, а определя техния размер чрез собствени изчисления, въз
основа на представените от страната документи, удостоверяващи основанието за
извършването им и техния размер в съответствие с относимите за случая
разпоредби на процесуалния закон. Този извод следва от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК, доколкото
възлагането на разноските е част от съдържанието на решението. В този смисъл
съдът дължи мотивирано произнасяне, както относно основанието, така и относно
действително дължимия размер на разноските за страната, независимо дали той
съответства на претендиранте от нея разноски.
Следователно,
дори страната или нейният представител да са посочили сгрешени стойности на
сторените от тях в производството разноски и вследствие и на такава грешка,
съдът да е присъдил по-малко от действително направените разноски, то
евентуалните произтичащите от това вреди не биха били пряка и непосредствена
последица от действията /евентуално
допусната грешка/ на пълномощника. Отделно от това, след като е налице грешка,
няма да е налице вина по смисъла на чл. 51 от Закона за адвокатурата.
В случая
липсва и причинна връзка между визираната от ищеца грешка или пропуск от страна
на представляващия го адвокат в заявените със списъка разноски, доколкото е
предвиден и процесуален ред за преодоляване на неправилно определени разноски.
Според разпоредбата на чл. 248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Следователно,
след като ищецът е констатирал различие в действително дължимите му и
присъдените с решението разноски /независимо от причината за това
несъответствие/, същият е разполагал с процесуалната възможност да иска
изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК.
По делото
липсват доказателства или дори твърдение от ищеца за иницииране от негова
страна на такова производство или възлагане на упълномощения адв. да стори
това, макар Общината да е била уведомена за постановеното решение при условията
на чл. 50 ГПК, а не чрез упълномощения адвокат.
В тази насока е
установено, че съобщението за постановеното решение и възможността за
обжалването му, заедно с препис от това решение е бил изпратен лично на
страната. Съобщението не е предадено на адвоката. Няма въведено законово
изискване, адвокатът да следи сам за постановяваните от съда актове, които
подлежат на инстанционен контрол и напротив законът вменява задължение на съда
да връчи акта на страната, предвид на което и пасивността на ответника, да
подаде молба за изменение на решението, в частта за разноските, не представлява
виновно неизпълнение по договора.
От изложеното, се извежда, че адв. Б.
е осъществил процесуално представителство на Общината, по в.т.д. № 706/2016 г.
по описа на Апелативен съд – София, като след упълномощаването му, се е явил на
всички проведени открити съдебни заседания по делото, вкл. в последното,
проведено о.с.з. е направил искане за присъждане на разноски, вкл. като е
представил списък на разноските. Съдът отбелязва, че дори, с постановеното
по делото решение, съдът е уважил
искането за присъждане на държавна такса в размер на 1500 лева, в полза на
Община Стрелча.
Предвид изложеното и при така събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в настоящия случай, ответникът е положил дължимата грижа, като е
извършил в срок и в необходимия обем процесуални действия за защита на
интересите на доверителя му.
Несъответствието между присъдените със съдебното решение разноски в полза
на ищцова Община и действително дължимите й в производството по в.търг.д. №
706/2016 г. по описа на Апелативен съд - София, на което ищецът основава
твърдението за процесните вреди, в крайна сметка се дължи на бездействието на
страната да поиска изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК, а
не е следствие от твърдяното виновно неизпълнение на задълженията от страна на
адвоката.
Следователно предявените главни искове, се явяват неоснователни и като
такива, ще се отхвърлят.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД
Поради отхвърляне на главния иск, ще се отхвърли и
предявения акцесорен иск – за обезщетение за забава, за периода от деня на
причиняване на вредата - 07.06.2018 г. до 05.03.2020 г.
За пълнота на изложеното, съдът отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на
забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в
забава от момента на поканата - чл. 84 ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, претенцията за мораторна лихва върху главното вземане,
е за периода от 07.06.2018 г. до 05.03.2020 г., т.е. предхождащ датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.03.2020 г. По делото не са ангажирани
доказателства за покана до ответника за заплащане на претендираните суми, преди
датата на подаване на исковата молба в съда, която се счита за покана за
плащане.
Предвид изложеното, съдът намира, че и предявеният акцесорен иск е
неоснователен.
Относно
разноските:
Съгласно изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. Същият
претендира и представя доказателства за сторени такива в общ размер на 1 100
лева – заплатен адвокатски хонорар.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните
усилия за защита интересите на ответника по делото.
Разноските от
общо 1100 лева ще се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА СТРЕЛЧА, ЕИК *********, против В.Д.Б., с ЕГН **********, осъдителни искове за заплащане на сумата в
размер на 7 205.70 лева (седем
хиляди двеста и пет лева и седемдесет стотинки) – главница, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди
поради лошо изпълнение на Договор за правна защита и съдействие, сключен на
06.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и за заплащане на сумата
в размер на 1 277.01 лева (хиляда
двеста седемдесет и седем лева и една стотинка) - обезщетение за забава върху главницата, за периода от деня на
причиняване на вредата - 07.06.2018 г. до 05.03.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТРЕЛЧА, ЕИК *********, да заплати на В.Д.Б., с ЕГН **********, сумата в размер на 1 100 лева (хиляда и сто лева) – деловодни разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.