Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
гр.Русе, 15.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети октомври,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на
прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 333 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на М.С.Г. *** против Решение № 494 от 20.06.2022
г., постановено по АНД № 599/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е изменено
Наказателно постановление № 21-1085-001572/08.06.2021г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Русе в частта му, с която за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на касационния жалбоподател, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания "Глоба" в размер на 400.00 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 месеца, като намалява наказанието "ГЛОБА" на 200.00 лв.,
а наказанието "ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС" - за срок от 6 месеца и е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085001572/08.06.2021 г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Русе в останалата му част.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани
фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се
отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна изцяло
на наказателното постановление.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител, дава становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Съдът е обсъдил подробно всички
възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки
изключително подробни мотиви въз основа, на които достига до съответните правни
изводи.
Настоящият съдебен състав споделя
изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал изключително подробен и
мотивиран отговор в решението си.
Касационната инстанция споделя извода
на РС - Русе, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило с
издаване на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По безспорен и категоричен начин са
установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение.
Съдът е анализирал всички събрани
доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Мотивите са в достатъчна степен
подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка
със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Касационният
състав приема, че е неоснователно възражението, че мястото, на което се е
намирало МПС, е частна собственост, за което не важат правилата на ЗДвП.
От установените
по делото релевантни факти, следва изводът, че касационният жалбоподател е управлявал процесният лек автомобил
по път отворен за обществено ползване, в съответствие с легалното определение
на §6, т.1, от ЗДвП, според което път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
От анализа на
цитираната правна норма следва изводът, че в обхвата на пътищата попадат и
всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други земни площи или съоръжения, за
които може да се приеме, че са предназначени и могат да се използват от пътни
превозни средства и пешеходци. Поради което е безспорно, че жалбоподателят е
управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено
ползване и поведението му попада в обхвата на приложението на Закона за
движението пътищата.
Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че деянието на жалбоподателя, изразяващо се в управление на нерегистрирано по надлежният
ред МПС е несъставомерно, тъй като било е в изпълнение на
полицейско нареждане. От събраните по делото доказателства се установява, че
действително М.Г. е привел в движение л.а."Киа Магентис"
по разпореждане на един от полицейските служители, посетил мястото на
инцидента. В същото време обаче, посоченото полицейско разпореждане не може да
се приеме като оправдателна причина жалбоподателя да управлява лекия
автомобил, който не е регистриран по предвидения в закона ред.
Този извод следва от
нормата на чл.64,
ал.4 от ЗМВР, която регламентира, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или
здравето му.
Касационният
жалбоподател е знаел, че автомобилът не е регистриран, както и, че е с отнето
свидетелство за управление на МПС, поради което е следвало да уведоми
полицейския орган за тези обстоятелства и да откаже да изпълни разпореждането.
Като не е сторил това и знаейки, че привежда в движение нерегистрирано МПС,
изпълнението на полицейското разпореждане представлявало очевидно за жалбоподателя административно нарушение, което той осъществил.
Предвид изложеното това не са
налице основания за отпадане на неговата административнонаказателна отговорност
поради приложението на посочената хипотеза.
Касационният състав изцяло споделя изводът на РРС в решението, предмет
на касационната проверка, че не
са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
От събраните по
делото доказателства и направените от РРС фактически установявания въз основа
на тях, следва правният извод,
че деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения
от съответния вид, тъй като от справката за нарушител се установява, че М.Г. е
бил наказван многократно, с влезли в сила наказателни постановления, за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са му
налагани административни наказания. Това характеризира жалбоподателя като
личност със завишена степен на обществена опасност, свързана със засягане
обществените отношения по безопасността на движението по пътищата, което
изключва приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението, като
маловажен случай.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното
производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон. Съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 494 от
20.06.2022 г., постановено по АНД № 599/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА М.С.Г. ***, с ЕГН **********,***
сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.