Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1730 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните на 09.10.2013 г. е
сключен договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг,
по който предоставил на ответника поръчания автомобил. Считано от м. март 2016
г. „Е.Е.Г.“ ЕООД спряло да изпълнява задълженията си по договора. Въпреки
опитите на „М.“ ЕООД за доброволно уреждане на спора, поради продължаващото
неизпълнение на договора от страна на ответника, договорът е прекратен, считано
от 01.09.2016 г. Посочва, че към настоящия момент между страните съществуват
неуредени отношения, породени от прекратяване на договора и настъпила кражба на
автомобила на 28.08.2016 г. Твърди, че част от задълженията на ответника са
погасени от ЗАД „А.Б.“, а друга част са приспаднати от внесената от „Е.Е.Г.“
ЕООД гаранция. Посочва, че ответникът дължи остатъчна стойност за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, както и балансова стойност на автомобила
към месец декември 2016 г., поради извършена кражба на моторното превозно
средство на 29.08.2016 г., съгласно предоставена информация от „Е.Е.Г.“ ЕООД.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата 29 288,12 лева, представляваща балансова
стойност на автомобила към декември 2016 г. и 5 767,86 лева,
представляваща остатъчна стойност от неустойка за прекратяване на договора по
вина на ответника, ведно със законната лихва върху дължимата балансова стойност
на автомобила от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът, редовно уведомен
при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Установява
се, че препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 50,
ал. 2 ГПК. В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото
заседание, за което е редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от
приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При
съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82, ал.
1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват вероятно основателни.
Предвид
изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки
за това.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът, на който следва да се присъдят разноски за държавна такса
в размер на 1 402,24 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова сметка ***, IBAN: ***, SWIFT: UNCRBGSF,
с титуляр „М.“ ЕООД.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Е.Е.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *******с адрес: ***, да заплати на „М.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата от 29 288,12 лева /двадесет и девет хиляди двеста осемдесет и осем
лева и дванадесет стотинки /, представляваща балансова стойност на
автомобила към декември 2016 г., във връзка с прекратен договор за отдаване на
автомобили при условията на оперативен лизинг, сключен на 09.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 29.08.2019 г. до окончателното изплащане и сумата
от 5 767,86 лева /пет хиляди
седемстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща остатъчната стойност от неустойка за прекратяване на договора по
вина на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е.Е.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *******с
адрес: ***, да заплати на „М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата
в размер на 1 402,24 лева /хиляда четиристотин и два лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
Решението
е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: