№ 15719
гр. С, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110108016 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***,
представлявано от П Д. и М Г - М, с адрес: гр. С, бул. „ЧВ“ №51 Д срещу ЗАД „БВИГ“ АД,
ЕИК ***, представлявано от Н Ч и Т И, с адрес гр. С, пл. „П“ №5, с която е предявен по реда
на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за установяване
съществуването на вземане за сумата от 379,44 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и разноски за определянето
му по щета №0015-1261-19-413253 /по описа на ищеца/ за вреди на МПС с марка „Дачия“,
модел „Докер“ с рег.№ *** от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 27.11.2019 г. в
9.30 часа в гр. П, ж.к. „Т“, на паркинг при бул. „БШ“ № 180 по вина на водач на МПС марка
„Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ *** със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 27.11.2019 г. в гр. П водачът на МПС марка „Пежо“, модел „290
В“ с рег.№ *** със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, в ж.к.
„Т“, на паркинг при бул. „БШ“ № 180 при извършване на маневра на заден ход удря в задна
дясна част движещия се л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ ***. В резултат от
процесното ПТП били причинени имуществени вреди по МПС марка „Дачия“, модел
„Докер“ с рег.№ *** и бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 27.11.2019
г., в който водачът на МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ *** признал вината си.
Към датата на ПТП МПС с рег.№ *** било застраховано при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“, със срок на валидност от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г. За причинените
1
щети при ищеца била образувана щета № 0015-1261-19-413253 и след калкулация на щетите
на извършилото ремонта лице била изплатена сумата от 354,44 лв. Поддържа, че е предявил
регресната си претенция в общ размер от 379,44 лв., ведно с ликвидационни разноски (в
размер от 25 лв.) по обработка на щетата, с покана до ответника, но плащане не последвало,
поради което посочената сума се претендира като дължима в настоящото производство.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва настъпването на
посочения в исковата молба механизъм на ПТП като недоказан, както и наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС марка „Пежо“, модел „290
В“ с рег.№ ***. Твърди, че при извънсъдебното предявяване на претенцията на ищеца към
документите, изпратени на ответника, бил приложен двустранен констативен протокол,
различен от представения с исковата молба. Оспорва, че вредите са настъпили в резултат от
ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените в хода на производството съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от
установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащ фактически
състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил,
2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования
в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач
на МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при
ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
С определение на съда от 08.02.2023 г. е отделено като безспорно в отношенията
между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че към датата на
настъпване на процесното ПТП – 27.11.2019 г., по отношение на МПС марка „Пежо“, модел
„290 В“ с рег.№ *** е била налице сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“.
Безспорно между страните, а се установява и от представената застрахователна полица
от 13.05.2019 г., с период на застрахователното покритие 25.06.2019 г. – 24.06.2020 г., че
2
към датата на настъпване на ПТП – 27.11.2019 г. е съществувала валидна имуществена
застраховка „Каско на МПС“ между собственика на увреденото МПС и ищеца. Не се
оспорва и че по образуваната при ищеца преписка по щета № 0015-1261-19-413253 е
определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 354,44 лева за претърпените
от процесното ПТП вреди. Ищецът изпратил на ответника регресна покана за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение ведно с разноските за
определянето му в размер от 25 лева - общо 379,44 лева.
Спорни между страните са реализиране на твърдяното от ищеца ПТП по вина на водач
на МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ *** и настъпването в причинна връзка с това
ПТП на вреди в претендирания размер.
Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.11.2019 г., от който се
установява, че около 09,30 часа на същата дата в гр. П на бул. „БШ“ № 180 при
предприемане на маневра за излизане от паркинг МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№
*** реализира удар в дясната задна част на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ ***.
При съставянето му водачите са констатирали вреди единствено по застрахованото при
ищеца МПС, изразяващи се в увреждане на десния стоп и на десния калник, като водачът на
МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ *** е посочил, че вината за процесното
произшествие е негова. Протоколът носи подписи на водачите, които не са оспорени в хода
на настоящото съдебно производство.
Следва да се отбележи, че ответникът не е изпълнил указанията на съда за
конкретизиране на стореното с отговора на исковата молба оспорване на съдържанието на
представения протокол на л. 8 от делото, с оглед което съдът приема, че такова не е налице.
Що се отнася до представения като приложение към отговора на исковата молба ДКП за
ПТП, същият не следва да се взима предвид при формиране изводите на съда въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, тъй като не се установява същият
действително да е бил изпратен до ответника при предявяване на регресната претенция на
ищеца по извънсъдебен ред.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
93001910034772/27.11.2019 г. ищецът е уведомен от К. С. Р., че на 27.11.2019 г. в гр. П е
настъпило ПТП, при което движейки се по платното за движение застрахованият при ищеца
автомобил е бил ударен в задната дясна част от товарен автомобил, предприемащ маневра
заден ход. В уведомлението е отбелязано настъпване на щети по застрахованото МПС по
десния стоп и задния десен калник.
Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ процесното ПТП от
27.11.2019 г., настъпило в гр. П, на паркинг на бул. „БШ“ № 180, е предизвикано от водача
на МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ ***, който предприел маневра за излизане от
паркирано състояние с маневра на заден ход, при което със задната лява габаритна част на
буса реализирал удар в задна дясна габаритна част на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с
рег.№ ***.
3
От показанията на свидетеля К. С. Р., водач на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.
№ *** към датата на настъпване на процесното ПТП, се установява, че е бил паркирал
автомобила на паркинг срещу главния вход на Голямата търговия на бул. БШ №180, тъй
като следвало да разнесе пратки, а когато се върнал на паркинга установил, че са настъпили
увреждания по управляваното от него МПС. Твърди, че не е имал вина за настъпване на
произшествието и по данни от очевидци на място разбрал, че автомобилът е ударен от бус.
Свидетелят М. А. Ц., собственик на МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ ***, не
помни кой е управлявал автомобила, не си спомня и да е участвал в процесното ПТП. Сочи,
че по буса има множество следи от увреждания, поради което не може да се установи кога и
в какви условия са настъпили същите.
Съвкупната преценка на събраните доказателства води до извод, че е установено
реализирането на процесното ПТП на 27.11.2019 г. в гр. П, на паркинг на бул. „БШ“ № 180,
при което МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ ***, собственост на М. А. Ц., е
увредило задната дясна част на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ ***.
Непосредствените впечатления от произшествието са изложени от водачите в представения
на л. 8 от делото Двустранен констативен протокол за ПТП, като описаното в него се
подкрепя и от изводите на вещото лице за наличие на причинно-следствена връзка между
описаните като настъпили вреди по застрахованото при ищеца МПС и описания в протокола
механизъм на ПТП. Безспорно се установи в производството, че причина за ПТП е станало
поведението на водача на МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с рег.№ ***, който при
предприемане на маневра заден ход не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и не е извършил маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 ППЗДвП.
Предвид посоченото събраните в настоящото производство доказателства, преценени
в тяхната съвкупност, са достатъчни за формиране на извод, че са доказани основанията за
възникване в полза на ищеца на регресно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ
– сключен е договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на
вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед
суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
4
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС
размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части
и труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо
да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не
следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало
до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от
виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната
стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.
В случая страните спорят за вида на причинените в пряка връзка с процесното ПТП
щети на увреденото МПС и размера на претърпените имуществени вреди.
За установяване на спорните обстоятелства са приети писмени доказателства и
заключение на САТЕ. Според заключението на вещото лице всички увреждания по л.а.
марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ ***, отразени в двустранния констативен протокол и
описите на щетите, съставени от представител на ищеца се изразяват в щети на заден десен
панел (калник), облицовка на задната броня и десен стоп и се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Съгласно заключението на САТЕ
стойността, необходима за отстраняване на причинените при процесното ПТП щети по
5
увреденото МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 396,82 лева.
Съдът намира, че настъпилите вреди по застрахованото при ищеца МПС са именно
щетите, описани от вещото лице и посочени в представените писмени доказателства – описи
на щети и констативен протокол от ПТП и че същите са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано и
компетентно, поради което кредитира същото в неговата цялост. Не са налице
доказателства, които да опровергават така формираните изводи, нито да установяват
основателност на възраженията на ответника, че не всички описани вреди са в причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Напротив – вещото лице на база
установения механизъм на ПТП, е дало категорично и обосновано заключение, че всички
повреди по изготвения опис към щетата на застрахователя са в резултат от процесното
ПТП.
По делото не е спорно, а и са представени писмени доказателства, че за отстраняване
повредите от процесното ПТП ищецът е определил и изплатил обезщетение в размер на
354,44 лева за извършения ремонт на застрахованото имущество. Сторените разходи за
отстраняване на причинените щети са в рамките на установената от вещото лице стойността
на отремонтиране на увредените части на автомобила по средни пазарни цени към датата на
ПТП / 396,82 лева/. Поради това и исковата претенция, предявена в размер – 354,44 лв ведно
с обичайните ликвидационни разноски в размер на 25 лева /т.е. общо в размер на 379,44
лева/ съставлява отговорността на ответника спрямо ищеца за вредите, причинени от
противоправното поведение на виновния водач. По повод възражението на ответника по
размера на претенцията за присъждане на ликвидационни разноски е поставена задача на
вещото лице, изготвило приетата по делото САТЕ. В заключението по същата експертът
посочва, че стойността на обичайните ликвидационни разноски варира от 10 лв. до 25 лв.,
поради което възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно. Не се
установява ответникът да е погасил чрез плащане процесното вземане на ищеца, поради
което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на сторените и доказани разноски в
производството в общ размер 325 лева (25 лева за държавна такса, 150 лева депозит за
САТЕ, 50 лева – депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение) и за
заповедното производство в размер на 75 лева (25 лева за държавна такса, 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение).
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК
***, представлявано от Н Ч и Т И, с адрес гр. С, пл. „П“ №5, дължи на основание чл. 411 КЗ
на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***, представлявано от П Д. и М Г - М, с адрес: гр. С, бул. „ЧВ“ №51
Д сумата от 379,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение и разноски за определянето му по щета №0015-1261-
19-413253 /по описа на ищеца/ за вреди на МПС с марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ ***
от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 27.11.2019 г. в 9.30 часа в гр. П, ж.к. „Т“,
на паркинг при бул. „БШ“ № 180 по вина на водач на МПС марка „Пежо“, модел „290 В“ с
рег.№ *** със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2021 г. по ч.гр.д.№
55099/2021г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК ***, представлявано
от Н Ч и Т И, с адрес гр. С, пл. „П“ №5, да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***,
представлявано от П Д. и М Г - М, с адрес: гр. С, бул. „ЧВ“ №51 Д сумата 325 лева –
разноски за исковото производство и сумата 75 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№ 55099/2021г. на СРС, 118 състав
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7