№ 407
гр. гр.Несебър, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100024 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а,
ал. 1 от ТЗ.
От ищеца „********” АД срещу Д. М. С. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр.
чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. С тях се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
12 442,36 лв., представляваща главница за периода 17.02.2020г. – 05.01.2022г. по Договор за
кредит № ***** от 28.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
13.01.2022г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2089,23 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г. – 04.11.2021г., сумата от 1303,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 05.01.2022г., сумата от 340 лв.,
представляваща такси и разноски за периода 19.02.2020г. – 05.01.2022г., от които 280 лв. –
ежемесечни такси по тарифа и 60 лв. – разходи за изготвяне и изпращане до длъжника на покана за
доброволно изпълнение. Твърди, че на 28.05.2018г. между ищеца и ответницата бил сключен
Договор за кредит № *****. Излага се, че ответницата преустановила плащанията на 17.02.2020г. –
за главницата и на 17.03.2020г. – за лихвата. Сочи се, че кредитът е направен от банката изцяло
предсрочно изискуем на дата 04.11.2021г. с връчване на покана до длъжника. Навежда се, че
посочените суми са дължими от ответницата. Акцентира се, че са начислени такси по следните
пера: за ограничаване на негативни последици при забава на плащанията по потребителски кредит
и за обслужване на разплащателна сметка (посочени в таблица на л. 32 – л. 33 от делото). Излага
се, че е начислена и сума от 60 лв. – за връчване на покана за изпълнение. С тези доводи от съда се
иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Д. М. С., с който се развиват съображения за
нарушена процедура по чл. 47 ГПК. Акцентира се върху липса на посочване от страна на банката
1
на погасените вноски. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е бил сключен договор
Договор за кредит № ***** от 28.05.2018г., по който ответницата е усвоила съответната сума, че е
настъпила предсрочна изискуемост на претендираните суми за главница, редовна изискуемост на
сумите за възнаградителна лихва, изискуемост на начислените такси, както и размерът им. В
тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнила
задълженията си по договора.
Видно от Договор за кредит № ***** от 28.05.2018г., ведно с погасителен план към него (на
л. 5 – л. 16 от делото) „********” АД отпуснало на кредитополучателя Д. М. С. сумата от 15 300
лв., която следвало да бъде върната (ведно с договорна лихва) на 84 вноски в периода 17.06.2018г.
– 17.05.2025г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на л. 102 – л. 106 от делото) се
установява, че сумата от 15 300 лв. била усвоена на 28.05.2018г., като на 17.02.2020г. ответницата
изпаднала в просрочие в плащанията.
Съгласно чл. 14 от договора за кредит при непогасяване в уговорения срок (до 17-то число
на съответния месец по смисъла на чл. 8 от договора) на една или повече вноски по кредита,
банката има право да го обяви за изцяло предсрочно изискуем. От покана за изпълнение (на л. 18
от делото) се установява, че на 17.09.2021г. от банката били предприети действия по уведомяване
на ответницата за дължимите суми по кредита, като в посочената покана било вписано и
уведомление до Д. С., че банката се възползва от правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. От връчител при ЧСИ Делян Николов са оформени надлежни документи, в
които е вписано, че на 21.10.2021г. на адреса на ответницата е залепено уведомление. Отразено е (в
разписка за извършени действия на л. 19 от делото), че регистрираните постоянен и настоящ адрес
на ответницата били посетени на 23.09.2021г., 10.10.2021г. и 21.10.2021г., като били събрани
данни (от съседи, бащата и дъщерята на ответницата), че същата пребивава трайно в Германия.
При така събраните данни на 21.10.2021г. е залепено уведомление и в предвидения срок не се е
явило лице, което да получи книжата, а от ЧСИ били извършени нужните справки за работодател и
адреси, като не се установили други актуални адреси на лицето. Съдът намира, че с цитираните
доказателства се установява надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на
ответницата на сочената в исковата молба дата – 04.11.2021г.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на
ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. предпоставка за изискуемост
на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора
настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да
уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение – напр. Решение № 123 от
09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др. Същевременно за надлежното
2
уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия за откриването му, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като съдът следва да осъществи
преценка дали връчването на уведомлението е осъществено по надлежния ред. В този смисъл
Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС и цитираното в него
Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. В случая тези предпоставки са спазени, като
съдебният връчител при ЧСИ (на който е дадена изрична компетентност за това по смисъла на чл.
18, ал. 5 вр. чл. 43 от ЗЧСИ) е спазил всички изисквания на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на
04.11.2021г.
Съдът намира, че дори да се приемат за основателни възраженията на особените
представители за липса на обявена предсрочна изискуемост на 04.11.2021г., то предсрочната
изискуемост е съобщена надлежно най-късно в рамките на настоящото дело, тъй като
волеизявление на ищеца за обявяването й е инкорпорирано в текста на исковата молба и
приложените към нея доказателства. Видно е, че исковата молба, ведно с доказателствата към нея,
е връчена на особените представители на 06.06 и 09.06.2023г. В Решение № 169 от 17.01.2017г. по
т.дело № 1272/2015г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 86 от 17.10.2020г. по т.д.
№ 2118 от 2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има
характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна,
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна
практика и след като съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след
предявяване на иска отново е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница
по договора за кредит.
При тези изводи на съда (дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена в
хода на процеса) следва да се обърне внимание на задължителните постановки на Тълкувателно
решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, според
които допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Постановките на
посоченото тълкувателно решение са доразвити в практиката на ВКС, като с Решение № 10 от
25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 60009 от
02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да
се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
3
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
От всички тези постановки, заложени в съдебната практика, могат да се направят следните
изводи, относими за настоящия спор: 1. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем още към
сочената в исковата молба дата – 04.11.2021г., с надлежно връчване на уведомление за това; 2.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем и в рамките на настоящия процес, чрез връчване на
исковата молба и приложенията на особен представител на ответницата, като и на това основание
обявяването на предсрочната изискуемост следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна,
дължимата и неплатена главница по кредита (включваща непогасени вноски и предсрочно
изискуема главница) е в общ размер от 12 442,36 лв., а дължимата възнаградителна лихва за
периода 17.03.2020г. – 04.11.2021г. е в размер на 2089,23 лв.
Ето защо исковете за главница и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени изцяло.
Що се отнася до претендираните такси по договора, следва да се обърне внимание (видно и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза), че са начислени за плащане 280 лв., от които
общо 63 лв. – месечни такси за обслужване на сметка в периода 17.05.2020г. – 17.10.2021г. и общо
217 лв. – такси за ограничаване негативните последици от забавата в периода 19.02.2020г. –
31.12.2021г. Първата група такси са дължими по договора за кредит и относно тях искът следва да
бъде уважен, тъй като са изрично уговорени (по 3,50 лв. на месец) в чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора.
Съдът намира, че при извършена служебна проверка относно втората група такси „за ограничаване
негативните последици от забавата“ (начислени по тарифа на л. 34 – л. 52 от делото) се налага
извод, че се основават не неравноправни клаузи. В тази връзка върховната инстанция вече е имала
повод да се произнесе (с Решение № 345 от 09.01.2019г. по т.д. № 1768/2018г. по описа на II търг.
отделение) в насока, че предвиждането на такса, свързана с неизпълнение от страна на длъжника,
не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и
задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на
допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило
потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите,
даващи право на кредитора да претендира обезщетение за забава. Настоящият случай е именно
такъв, доколкото таксата „за ограничаване негативните последици от забавата“ ” представлява
такса за управление на кредита в случай на забава. Начисляването е неразривно свързано с
изпадане на длъжника в забава, но в такъв случай той дължи законово предвиденото обезщетение
за забава и начисляването на допълнителна такса за това представлява неравноправна клауза. С
оглед изложеното, съдът достигна до краен извод за неравноправност на клаузите от тарифата,
определящи тези такси.
Ето защо претенцията за такси, основаващи се на договора следва да бъде уважена до
сумата от 63 лв. и отхвърлена за сумата от 217 лв. – поради неравноправност на клаузите, въз
основа на които последните такси са определени.
4
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава за периода 14.05.2020г. – 05.01.2022г. По отношение на лихвата следва да се има предвид,
че за периода 14.05.2020г. – 13.07.2020г. такава не се дължи (арг. от чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците). Т.е. лихва се дължи за периода 14.07.2020г. –
05.01.2022г. и на основание чл. 162 ГПК (ползвайки общоизвестна платформа за изчисляване на
законна лихва), съдът намира, че върху съответните падежирали вноски за този период (отразени
подробно в заключението на съдебно-счетоводната експертиза) се дължи лихва в общ размер от
496,95 лв., поради което искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1303,70 лв.
и за периода 14.05.2020г. – 13.07.2020г.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответницата в
забава и размера на направените разноски във връзка с настъпилата забава. С оглед изводите по
предходните искове първите два елемента от фактическия състав са доказани. По делото се доказа
и размерът на заплатените нотариални такси за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост от 60,00 лв. (по сметка на л. 21 от делото), поради което и този иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По отношение на разноските от заповедното
производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т.
12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 1204,77 лв. Съразмерно на уважената част от установителните искове следва
да му се присъди сумата от 1128,52 лв. В исковото производство ищецът претендира съобразно
изрично изготвен от него списък, инкорпориран в молба вх. № 8666 от 18.09.2023г. по описа на
Районен съд Несебър, следните разноски: 1. 359,90 лв. – платена държавна такса, 2. 500 лв. –
платен депозит за вещо лице и 3. 2083,63 лв. – адвокатски хонорар. От тези разноски е доказано
заплащането на държавна такса и депозит за вещо лице, като не са представени доказателства за
реално плащане на сумата от 2083,63 лв. – адвокатски хонорар. Към молба от 18.09.2023г. е
приложена единствено фактура, в която изрично е вписано, че сумата от 2083,63 лв. следва да бъде
платена на адвоката по изрично посочена банкова сметка, но не са представени доказателства за
извършено плащане по банков път на посочената сума, което е основание да се приеме, че не е
доказано плащане на адвокатско възнаграждение – арг. от т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Прилагането
единствено на фактурата не е достатъчно доказателство за осъществен банков превод – в този
смисъл Определение № 50198 от 19.09.2023г. по гр.д. № 2112/2021г. по описа на III гр.о. на ВКС.
От общия размер на доказаните разноски – 859,90 лв., съразмерно на уважената част от исковете
следва да се присъди сумата от 805,48 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
5
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, че Д. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***********, дължи на
„********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. *************,
сумата от 12 442,36 лв., представляваща главница за периода 17.02.2020г. – 05.01.2022г. по
Договор за кредит № FL915274 от 28.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 13.01.2022г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 63 лв. –
месечни такси за обслужване на сметка за периода 17.05.2020г. – 17.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на такси относно сумата от 217 лв. – такси за ограничаване
негативните последици от забавата за периода 19.02.2020г. – 31.12.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, че Д. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***********, дължи на
„********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. *************,
сумата от 2089,23 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г. –
04.11.2021г., а на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата от 496,95 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 05.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 1303,70 лв. както и за
периода 14.05.2020г. – 13.07.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ
сумата, че Д. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***********, дължи на „********” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. *************, сумата от 60 лева,
представляваща осъществени разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в с.
***********, да заплати на „********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. *************, сумата в размер на 1128,52 лв., представляваща направените по
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата в размер
на 805,48 лв., представляваща направените по настоящото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6