Р
Е Ш Е Н И Е
№
2104
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04221 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от И.Х.Й., с ЕГН: ********** и с адрес: *** срещу
„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 3564,45 лева,
представляваща главница (стойност) за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003г. до 30.04.2007г. и сумата от 874,83 лв, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2003г. до 26.11.2007г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2009г. до
окончателното й плащане, както и сума в размер на 121,82 лева- направени по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1070/2009г. по описа на Районен съд –
Перник, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ А.В.
за събиране на процесните суми. Твърди се, че по отношение на процесните
вземания е изтекла предвидената в закона тригодишна давност, поради което
същите не се дължат.
В
предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е депозирал
писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на предявените
искови претенции. Твърди се, че по релевантното изпълнително дело своевременно
са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно
настъпването на погасителната давност. Сочи се, че към настоящия момент,
образуваното изпълнително дело все още е на производство.
В
съдебно заседание, ищецът, представляван от пълномощника му адв. К. П., с
нарочна писмена молб-становище поддържа основателността на предявените искови е
пледира за уважаването им. Излага съображения за приложение на кратката, 3-годишна погасителна давност.
Ответното дружество, представлявано от
процесуалния му представител, оспорва предявените отрицателни установителни
искове, като неоснователни и пледира за отхвърлянето им.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява
от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по гр. д. № 1070/2009г. по
описа на Пернишки районен съд (архивирано под № 309-6652/2011г.) е била
издадена Заповед № 817 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
17.04.2009г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист 03.06.2009г. С
последния, ищецът И.Х.Й. е осъден да заплати на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
сумата от 3564,45 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2007г. и сумата от 874,83 лв, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2003г. до
26.11.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2009г. до окончателното й плащане, както и сума в размер на 88,78 лева,
представляваща държавна такса и сумата от 33.04 лева юриксонсултско
възнаграждение.
Установява се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ***. по описа
на ЧСИ А.В. с рег. № 813. От същото се установява, че е образувано въз основа
на депозирана от „Топлофикация – Перник” АД молба с вх. № 03119/03.09.2009г., в която молба,
взискателя по делото е изискал и извършването на конкретни изпълнителни
способи, а именно: налагането на запор, налагане на възбрана и спиране от движение
на МПС за срок от три месеца. Впоследствие, съдебният изпълнител е извършвал
действия по проучване на финансовото и материално състояние на длъжника по
изпълнителното дело (понастоящем ищец) до 13.10.2019г., когато е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и е му е изпратил покана за
доброволно изпълнение. Установява се, че следващо извършено действие по
изпълнителното дело е от 04.07.2014г., когато от страна на взискателя е
депозирана молба с рег. № 7027/04.07.2014г., с която същият е направил искане
за налагане на запор на вземанията на длъжника. На 04.07.2014г. е наложен запор
върху пенсията на длъжника, което действие, обаче, не е довело до
удовлетворяване вземането на взискателя. Последният, с молба от 10.02.2015г.
отново е поискал налагането на запор върху вземанията на длъжника, както и
вписването на възбрана, при наличие на декларирано недвижимо имущество. С молба
от 14.09.2015г. взискателя е възложил на съдебния изпълнител правомощията по
чл. 18 от ЗЧСИ, като е направил и искане за налагане на запор до пълно
погасяване на задължението по изпълнителното дело. С постановление от
25.01.2016г. на ЧСИ, производството по изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 03.06.2009г.,
издаден по ч. гр. д. № 1070/2009г. по описа на ПРС, поради погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича от Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело),
независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на
чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Не се спори, а и от писмените
доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист от 03.06.2009г. по ч. гр. д. № 1070/2007г. по
описа на ПРС за сумата от 3564,45 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003г. до 30.04.2007г. и сумата от 874,83 лв, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2003г. до
26.11.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2009г. до окончателното й плащане, както и сума в размер на 88,78 лева,
представляваща държавна такса и сумата от 33.04 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е образувано изп.
дело № ***. по описа на ЧСИ А.В. с рег.
№ 813, последното изпълнително действие
по което е от 13.10.2009г.
Тъй като след
13.10.2009г., в продължение на две години от взискателя и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от
14.10.2011г., изпълнителното производство е прекратено ex lege. Всички
извършени след тази дата действия, насочени към принудително изпълнение на
вземанията, са ирелевантни, тъй като са извършени по прекратено изпълнително
дело, т. е. не почиват на каквото и да било правно основание.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 13.10.2009г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 14.10.202011г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ,
бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация, в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров,
съгласно което „Влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд - Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК.
По
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай.
Към
15.07.2019г.,
когато е образувано настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли
необходимите 5 години от датата на прекратяване на предходното изпълнително
дело - 14.10.2011г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявените отрицателени установителени искове са основателни, поради което
и следва да бъдат уважени, като се за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3564,45 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003г. до 30.04.2007г. и сумата от 874,83 лв, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2003г. до 26.11.2007г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2009г. до
окончателното й плащане, както и сума в размер на 88,78 лева, представляваща
държавна такса и сумата от 33.04 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми
по гр. д. № 1070/2009г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от
03.06.2009г.
По отговорността за разноски:
Предвид
изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същият е доказал такива в
общ размер на 976.44 лева, от които: 770.00 лева за адвокатско възнаграждение, 182,44 лева –
държавна такса и 24.00 лева – такса за предоставяне на заверено копие на изп.
дело. Ответникът, обаче, е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на
страна, съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият
размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ищеца за
предявения отрицателен иск в исковия процес е в размер на 549,28 ллева, поради
което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно до размера от
550.00 лева.
С оглед горното,
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И.Х.Й., с ЕГН: ********** и с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 3564,45 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2007г. и сумата от 874,83
лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
30.11.2003г. до 26.11.2007г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.04.2009г. до окончателното й плащане, както и сума в размер на
88,78 лева, представляваща държавна такса и сумата от 33.04 лева юрисконсултско
възнаграждение,
за които суми по ч. гр. д. № 1070/2009г. по описа на ПРС е бил издаден
изпълнителен лист от 03.06.2009г.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на И.Х.Й., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, сумата от 706,44лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: