РЕШЕНИЕ
№ 202 / 11.12.2017
г., град Карнобат,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На осми ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Х.
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
292 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на Г.Н.К., ЕГН **********, Х.Н.К., ЕГН **********, П.Н.К., ЕГН **********
и В.Н.К. ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощника си адв. Д.В.— БАК, със
служебен адрес ***, против ЗКПУ ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: село Бероново, община Сунгурларе, област Бургас,
представлявана от председателя И.Г.Щ., ЕГН ********** и П.Х.К., ЕГН **********
с адрес: ***, за приемане за установено, на основание чл.124 от ГПК, по
отношение на ЗКПУ ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* и П.Х.К., ЕГН **********
/майка на ищците/, че всеки от ищците е собственик на по 1/10 ид.ч., или общо
на 4/10 ид.ч. на следните недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ— СГРАДА ОВЧАРНИК
„ЮРТУЛУКА" със застроена площ 406 кв.м. / четиристотин и шест квадратни
метра / изграден в терен — държавна собственост, съставляващ поземлен имот
№000238 /двеста тридесет и осми / в местността „ ЮРТУЛУКА" по плана за
земеразделяне, ЕКАТТЕ 03959, при граници: № 000239-полски път на Община
Сунгурларе, № 000179 — дере на Община Сунгурларе
и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ— КЪЩА ЗА ОВЧАРЯ със застроена
площ 44,00 кв.м. /четиридесет и четири квадратни метра/, изграден в терен —
държавна собственост /бивша овцеферма/, съставляващ поземлен имот № 000238
/двеста тридесет и осми / в местността „ ЮРТУЛУКА" по плана за земеразделяне,
ЕКАТТЕ 03959, при граници: № 000239-полски път на Община Сунгурларе, № 000179 —
дере на Община Сунгурларе, на основание покупка, наследство и давност. С
допълнителната молба от 05.07.2016г. /л.д.39/, ищците посочват, че претендират,
собственост първо на основание покупка, при евентуалност по наследство и при
евентуалност по давност, които искове да бъдат разгледани в посочената
поредност.
Излага се от ищците, че кооперацията е взела
решение да продаде имотите на техния баща – Н. К. за сумата от 3000лв. През
2001г., баща им платил на кооперацията сумата от 3000лв., за което била издадена
фактура, но кооперацията не се снабдила с нотариален акт по давностно владение
и не оформила документите за продажбата. Бащата на ищците починал през 2006г.,
а през 2012г. кооперацията се снабдила с нотариален акт за собственост и
впоследствие продала имотите на тяхната майка-втората ответница, вместо да
продаде имотите и на тях, тъй като цената е платена от общия наследодател и те
се явяват негови наследници. Ищците не били информирани за готовността на
кооперацията да оформи продажбата. Ищците владеели процесните имоти,
първоначално с баща си, а след неговата смърт с майка си /втория ответник/ и в тяхна полза, към момента на продажбата, е
изтекла 10 годишна придобивна давност.
При условията на евентуалност, при отхвърляне на горните
искове, ищците предявяват иск за нищожност на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том II, рег № 692, дело
№ 121 от 2012г., на нотариус с рег.№ 570, с район на действие КРС в частта му
до размера от 4/10 ид.ч., с който първия ответник ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94",
ЕИК ********* е продал на втория ответник П.Х.К., ЕГН **********, процесните
недвижими имоти на чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради
противоречие на договора за продажба с добрите нрави и със закона. Като
противоречие с добрите нрави се сочи, че имотите са платени от общия
наследодател-баща на ищците и съпруг на втория ответник, а имотите са продадени
само на един от наследниците - П.Х.К., тяхна майка, а ищците са игнорирани като
купувачи. Като противоречие на договора със закона се сочи обстоятелството, че съгласно решение
на УС и КС на ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94" имотите е следвало да се продадат на
общия наследодател –баща на ищците и съпруг на втория ответник, но са продадени
само на П.Х.К.. Второ основание за противоречие на договора за продажба със
закона се сочи чл.33 ЗС, а именно липсата на съгласие за продажба от държавата,
която е собственик на земята.
В срока по чл131 от ГПК е постъпил отговор от П.Х.К.,
която заявява, че е запозната със съдържанието на исковата молба и „признава
записаното в нея“, което следва да се приеме като признание на исковите
претенции.
Постъпил е отговор и от ответника на ЗКПУ „ЛУДА
КАМЧИЯ-94", ЕИК *********, който посочва, че в нот.акт за продажба № 2,
том II, рег. № 692, дело № 121 от 2012г., на нотариус с рег.№ 570 с район на
действие КРС са описани Протокол № 12/07.02.2001г. на УС и КС на кооперацията и
фактура №574/07.03.2001 г., касаещи взаимоотношенията на ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94",
ЕИК ********* и общия наследодател на
ищците и втория ответник П.Х.. Излагат се твърдения, че ищците не са
били игнорирани в процеса на закупуване на процесните имоти. Същите не са
разполагали с документи за самоличност и не са присъствали /с тяхно съгласие/
на изповядването на сделката през 2012г.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител адв.В., поддържат исковите претенции. Ангажират доказателства.
Претендират разноски по делото.
Недопустимо е постановяване на решение по реда на
чл.237 от ГПК, по направеното признание на иска от ответницата П.Х.К..
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Признанието на
иска може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и
правни изводи по предмета на спора. Искът за собственост има за цел съдебното
установяване на собствеността на ищеца, а това, с оглед правна сигурност, не може да стане с
признание на иска /в този смисъл решение № 20/07.04.2014г. по гр.д.№
5289/2013г. на ВКС, I, г.о./. Направеното от втория ответник признание на
предявените от ищците искове, не обосновава основателността им, а следва да
бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК.
В съдебно заседание, ответникът ЗКПУ „ЛУДА
КАМЧИЯ-94", ЕИК *********, чрез процесуалния си представител оспорва
претенциите, моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Ангажира доказателства
и претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна:
Ищци Г.Н.К., ЕГН **********, Х.Н.К., ЕГН **********,
П.Н.К., ЕГН ********** и В.Н.К. ЕГН ********** и ответницата П.Х.К., ЕГН **********
с адрес: ***, са наследници по закон на Н. Г.К.,***, починал на 11.09.2007 г.,
видно от удостоверение за наследници № 4/14.03.2016г., издадено от Община Сунгурларе.
Ответницата П.Х.К. е съпруга на починалия, а ищците Г.Н.К., Х.Н.К., П.Н.К. и В.Н.К.
са негови синове.
Не се спори от страните, че с фактура № 574 от
07.03.2001 г./л.д.17/ Н. Г.К. е платил на ответника ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94",
ЕИК ********* сумата от 3000 лв.
Няма спор между страните, че ЗКПУ „ЛУДА
КАМЧИЯ-94", ЕИК *********, на събрание на УС и КС, проведено на
07.02.2001г. – протокол №13/л.д.15-16/, е взела решение да продаде процесните
имоти на Н. Г.К..
Изискана е нотариалната преписка по нотариален акт
№ 140, том I, рег. № 551, дело № 80 от 2012г., на нотариус с рег.№ 570 с район
на действие КРС, от 09.04.2012г. ЗКПУ
ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК *********. Към
нотариалната преписка са приложени молба от кооперацията да бъде призната за
собственик на недв. имоти, молба –декларация от ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94",
представлявана от председателя И.Г.Щ., че притежава недвижимите имоти по
давностно владение, удостоверение от Служба „Общинска собственост“, при Община
Сунгурларе, че имотите не са общинска собственост, удостоверение от Служба
„Държавна собственост“ при областен управител-Бургас, че имотите не са държавна
собственост, удостоверение от МДТ при Община Сунгурларе, че посочените имоти са
декларирани и записани на ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94" с.Бероново, съгласно
подадена декларация по чл.17 ЗМДТ с вх.№ 304/08.12.2008г. във връзка с
извършената обстоятелствена проверка пред нотариуса показания са дали
свидетели- протокол от 09.04.2012г., които
са заявили, че кооперацията в продължение на 15 години владее двата имота-
овчарник и къща за овчаря. С постановление на нотариуса от 09.04.2012г. ЗКПУ
„ЛУДА КАМЧИЯ-94" е призната за собственик на имотите. Приложени са
дан.оценки и скици на имотите. Въз основа на събраните доказателства е издаден
нотариален акт № 140, том I, рег. № 551, дело № 80 от 2012г., на нотариус с
рег.№ 570 с район на действие КРС, от 09.04.2012г. , с който ЗКПУ ЛУДА
КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* е призната за собственик на процесните имоти.
С нотариален акт за продажба № 2, том II, рег №
692, дело № 121 от 2012г., на нотариус с рег.№ 570 с район на действие КРС,
сключен на 27.04.2012г., ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* е продал на втория
ответник П.Х.К., ЕГН **********, процесните недвижими имоти, за сумата от
3000лв. Към нотариалната преписка са
представени: молба от председателя на кооперацията и П.Х.К. за изслушване на
сделката за продажба, приложена е декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК,
декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД на П.Х.К.,
удостоверение за данъчна оценка, скица нот.акт за собственост на недвижим имоти
придобит по давностно владение № 140, том I, рег.№ 551, дело № 80 от 2012г. на
нотариус с рег.№ 570 по регистъра на НК, протокол № 1/10.05.2008г., протокол №
2 от 11.10.2008г. от проведени общи събрания на ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94" и
протокол № 13 от 07.02.2001г. от събрание на УС и КС на кооперацията.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 77 ЗС
вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закона.
Ищците
не са придобили имота чрез покупка, тъй като не са страна по сделката, като в
тази посока дори не са изложени твърдения. Те могат да претендират права по
наследство, ако техният наследодател е придобил права чрез покупка. Не е осъществена
валидна сделка и бащата на ищците не е купил процесните имоти. Плащането е
осъществено с фактура, в която е
посочено, че сумата се плаща за „овчарник в „Юртулука“ на стойност
3000лв., но законът изисква форма за валидност на сделките с недвижими имоти,
като договорите, с които се осъществява прехвърляне на собственост или за
учредяване на вещни права върху недвижими имоти се извършват с нотариален акт. Плащането
на сумата от 3000 лв. не е направила Н. Г.К. собственик на имотите, тъй като
липсва договор за продажба в нотариална форма. Предявеният от ищците иск за собственост въз основа на покупка е
неоснователен.
Предявеният,
при условията на евентуалност, иск за собственост е неоснователен по следните
съображения:
Наследяването представлява преминаване на
наследството като съвкупност от имуществени и неимуществени права и задължения
на починалия (наследодател) към неговите наследници. Наследственото
правоприемство се осъществява по два начина: чрез наследяване по закон –
законът определя реда и лицата, към които преминава наследственото имущество и по завещание. За да бъдат придобити от
ищците, по наследство процесните имоти, следва техният наследодател Н. Г.К. да
е станал собственик на имотите. В настоящия случай наследодателят на ищците не
е придобил имотите приживе, за което вече бяха изложени съображения, поради
което и неговите наследници не са станали собственици.
По отношение на евентуалния иск за собственост по
давностно владение:
Придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.
Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като
„упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично
или чрез другиго“. Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и
субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като
фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност
/факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е
характеристика на едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да се държи
вещта като своя. В тежест на ищците беше
да докажат, че са завладели правата на ответика
ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94", като намерението им е намерило външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на собственика и
съответно са ги придобили след изтичането на десетгодишния давностен срок. За
да започне да тече в тяхна полза придобивна давност следваше да се докаже, че
чрез явни действия ищците са отрекли правата на собственика, т.е. че явно за
завладели имота. Във връзка с оспорването от ответника ЗКПУ „ЛУДА
КАМЧИЯ-94" на твърдяната от ищците изтекла в тяхна полза придобивна
давност бяха разпитани свидетели. От показанията на свидетелите се установи, че
ищците са ползвали имота, още докато баща им е бил жив и след неговата кончина.
Доказа се, че кооперацията не се е противопоставяла на ползването на имота, но
не се доказа, че ищците са своили недвижимите имоти. От представения по преписка
по нот.акт № 140, том I, дело №80 от 2012г. на нотариус с рег. № 570 на НК, с
район на действие КРС, протокол /л.д. 80/ и от показанията на свидетеля Г.Н.Ж./протокол
от с.з.на 08.11.2017г./ се установи, че от получаването на имотите – овчарник
/400кв.м./ и къща за овчаря /40кв.м./, кооперацията ги е владяла близо 15 години
и в този период никой не е оспорвал правата на ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94" и за
всички собственик на сградите е била кооперацията. От показанията на св. Василев,
не може да се обоснове извод, че ищците са владели имота като собственици и са явно
са демонстрирали това намерение по отношение на ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94".
С оглед на изложените съображения, предявеният от
ищците иск за признаване за установено, че всеки от тях е собственик на по 1/10
ид.ч., или общо на 4/10 ид.ч. на процесните недвижими имоти на основание
покупка, при условията на евентуалност по наследство и при условията на
евентуалност по давност е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на по-горе посочения иск,
съдът разгледа предявеният, при условията на евентуалност иск, за прогласяване нищожността
да договора, с който първият ответник е продал на втория ответник недвижимите
имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. За да бъде
налице соченото основание за нищожност, съгласно трайната практика на ВКС е
необходимо да бъде установена нееквивалентност на насрещните престации, която
води до извода за нарушение на добрите нрави. Такива твърдения не са наведени
от ищците. Твърди се накърняване на добрите нрави, тъй като стойността на
имотите е платена от бащата на ищците, а те били игнорирани и не са участвали
като купувачи в сделката. По делото се установи, че в деня на изповядване на сделката, пред
нотариуса ответницата П.К. е била със сина си Г.Н. Костанодинов. Този факт е
индиция за съда, че и останалите братя-ищци по делото за знаели за сделката,
предвид близките родствени отношения, както между ищците, така и между тях и
втората ответница.
Твърденията за нищожност на една
сделка поради противоречие със закона предпоставя твърдения за нарушаване на
конкретна императивна правна норма, изразяващо се в определени действия,
бездействия или волеизявления, т. е. излагане на факти и обстоятелства и доводи
за нарушение на конкретна императивна правна норма, от които се извежда
правното твърдение за съществуването на субективни права на ищеца или
несъществуването на субективни права на ответника. Следователно нищожната
сделка поради противоречие със закона, като неправомерен юридически факт,
предполага установяване на конкретни факти, въз основа на които се правят
изводи за нарушение на императивни правни норми, нищожност на сделката и липса
на правното ѝ действие. Ищците не наведоха твърдения за нарушаване на
императивна правна норма при сключването на сделката. Фактът, че на свое събрание
на УС и КС на кооперацията, проведено на 07.02.2001г. – протокол №13, е взето решение да се продадат
процесните имоти на Н. Г.К., а
впоследствие същите са продадени на П.К. не съставлява нарушение на императивна
правна норма. Не е на лице и нищожност,
поради нарушение на чл.33 от ЗС, предвид липса на съгласие за сключване на
сделката от собственика на земята -държавата, предвид чл.26, ал.2 от ГПК, ищците
не могат да защитават и упражняват чужди права.
По разноските:
Поради отхвърлянето на
предявените искове в полза на ответника ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94" следва да се присъдят
направените по делото разноски -500 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявеният иск от Г.Н.К.,
ЕГН-**********, Х.Н.К., ЕГН-**********, П.Н.К., ЕГН-********** и В.Н.К. ЕГН-**********,***,
против ЗКПУ ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: село Бероново, община Сунгурларе, област Бургас, представлявана от
председателя И.Г.Щ., ЕГН-********** и П.Х.К., ЕГН-********** с адрес: ***, че
са собственици на основание покупка, при евентуалност по наследство и при
евентуалност по давност в размер на 1/10 ид.част за всеки от ищците, общо на
4/10 ид.ч. на следните недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ— СГРАДА ОВЧАРНИК
„ЮРТУЛУКА" със застроена площ 406 кв.м. / четиристотин и шест квадратни
метра / изграден в терен — държавна собственост, съставляващ поземлен имот
№000238 /двеста тридесет и осми / в местността „ ЮРТУЛУКА" по плана за
земеразделяне , ЕКАТТЕ 03959, при граници: № 000239-полски път на Община
Сунгурларе, № 000179 — дере на Община Сунгурларе
и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ— КЪЩА ЗА ОВЧАРЯ със застроена
площ 44.00 кв.м. /четиридесет и четири квадратни метра/, изграден в терен —
държавна собственост /бивша овцеферма/, съставляващ поземлен имот № 000238
/двеста тридесет и осми / в местността „ ЮРТУЛУКА" по плана за земеразделяне,
ЕКАТТЕ 03959, при граници: № 000239-полски път на Община Сунгурларе, № 000179 —
дере на Община Сунгурларе.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявеният при условията на евентуалност от Г.Н.К., ЕГН-**********, Х.Н.К., ЕГН-**********,
П.Н.К., ЕГН-********** и В.Н.К. ЕГН-**********,***, против ЗКПУ „ЛУДА
КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село
Бероново, община Сунгурларе, област Бургас, представлявана от председателя И.Г.Щ.,
ЕГН-********** и П.Х.К., ЕГН -********** с адрес: *** иск за обявяване за
нищожен на чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави и със закона на договора за продажба, обективиран
в нотариален акт № 2, том II, рег. № 692, дело № 121 от 2012г., на нотариус с
рег.№ 570 с район на действие КРС в частта му до размера от 4/10 ид.ч., с който
първия ответник ЗКПУ ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК ********* е продал на втория
ответник П.Х.К., ЕГН-********** следните недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ— СГРАДА ОВЧАРНИК
„ЮРТУЛУКА" със застроена площ 406 кв.м. / четиристотин и шест квадратни
метра / изграден в терен — държавна собственост, съставляващ поземлен имот
№000238 /двеста тридесет и осми / в местността „ ЮРТУЛУКА" по плана за
земеразделяне , ЕКАТТЕ 03959, при граници: № 000239-полски път на Община
Сунгурларе, № 000179 — дере на Община Сунгурларе
и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ— КЪЩА ЗА ОВЧАРЯ със застроена
площ 44.00 кв.м. /четиридесет и четири квадратни метра/, изграден в терен —
държавна собственост /бивша овцеферма/, съставляващ поземлен имот № 000238
/двеста тридесет и осми / в местността „ ЮРТУЛУКА" по плана за земеразделяне,
ЕКАТТЕ 03959, при граници: № 000239-полски път на Община Сунгурларе, № 000179 —
дере на Община Сунгурларе.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН-**********, Х.Н.К., ЕГН-**********,
П.Н.К., ЕГН-********** и В.Н.К. ЕГН-**********,***, да заплатят на
ЗКПУ „ЛУДА КАМЧИЯ-94", ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: село Бероново, община Сунгурларе,
област Бургас, представлявана от председателя И.Г.Щ., ЕГН- **********,
разноските по делото в размер на 500 лв./петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: