Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
град Велико Търново, 25.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, втори
касационен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
При секретаря Д.С.и с участието на прокурора
от Великотърновска окръжна прокуратура Илиян Благоев, разгледа докладваното
от съдия Костова касационно НАХД № 10 260/2020г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Л.И.Г. чрез *** В. против Решение № 260109/30.7.2020г.
постановено по НАХД 2251/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което
е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП № ********** от
4.12.2019г. издадено от Заместник Директор на РДГ В. Търново, с което за
извършено от касатора административно нарушение по
чл. 12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.1.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, във вр. с чл. 53,ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8/5.8.2011г. за сечите в горите, на
основание чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал.1 и 2 от ЗАНН му е наложено
наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.
Касаторът намира обжалваното
решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства не е
доказано по безспорен начин доказва извършеното нарушение, както и не са
събрани доказателства относно технологичния план, изградените пътища, вида на
същите и времето на тяхното изграждане, дали описаните участъци имат характер
на „Технологични просеки“ и „извозен“ път. На следващо място е налице
съществено нарушение на нормите на чл. 42 ,т. 4 и чл. 57, ал.1 ,т. 5 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не е описано по подходящия за това начин, за да
може да се гарантира правото на защита на извършителя да узнае в какво именно е
обвинен. Също така съдът не е съобразил
факта ,че съгласно нормата на чл. 10 от ЗАНН, допустителството
се санкционира само в предвидените от закона случаи, като разпоредбата на чл.
257, ал.1, т.1 от ЗГ , на основание на която е ангажирана отговорността на касатора, не съдържа такава форма на изпълнително деяние.
Съдът неправилно е приел за ирелевантен факта ,дали
твърдения път е направен от лица на фирмата, извръшваща
дърводобив или трето за сечта лице, при което както се посочи по- горе липсват
каквито и да било доказателства, тези пътища да са направени от фирмата,
осъществявала законна сеч в имота, за да се търси отговорност на касатора. Тези изводи са в пряка връзка с §1, т. 21 от ДР ,
както и в невъзможността лесовъда на свободна практика да осъществява 24 часов
контрол върху посочените имоти, тъй като има трудов договор, като има право по
КТ на непрекъсната междудневна почивка ,не по- малко
от 12 часа. Предвид гореизложеното от съда се иска да отмени обжалваното
Решение и постанови друго по съществото на спора, с което се отмени процесното пред въззивната
инстанция НП. В съдебно заседание не се явява, представлява се от *** В., която
поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Претендира
заплащането на направените по делото разноски.
Ответникът по касация - Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново, представлявана от директора ***Н.Й.Н., адрес в град Велико
Търново, бул. „България“ №23, чрез главен ***.С., оспорва така подадената касационна жалба. Намира, че процесното решение е правилно и законосъобразно ,като
подрони мотиви е изложила в депозирания по делото писмен отговор на
касационната жалба. . Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви. Намира, че съдът подробно и аргументирано е
взел отношение както досежно субекта на отговорност,
елементите на нарушението, разграничението между „технологичен път „ и
„просека“, за което се спори. Съдът е посочил защо смята, че е осъществен
състава на нарушението , за да потвърди НП€
.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените
в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №
260109/30.7.2020г. постановено по НАХД 2251/2019г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление –НП № ********** от 4.12.2019г. издадено от Заместник Директор на
РДГ В. Търново, с което за извършено от касатора
административно нарушение по чл. 12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.1.2012г. за
контрола и опазването на горските територии, във вр.
с чл. 53,ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/5.8.2011г. за сечите
в горите, на основание чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал.1 и 2 от ЗАНН му
е наложено наказание „Глоба „ в размер
на 300 лева.
За да постанови този правен резултат, от фактическа страна
съдът приема, че на 9.05.2019г. е извършена проверка от служители на РДГ В. Търново
инспектор Й., инспектор М., ,служител на РУ В. Търново, С.и горски стражар към
ДГС „ Болярка“ С.са извършили проверка в отде 144
подотдел М1 в землището на с. Габровски – държавна горска територия, за което
„Лес груп 77ООД е имал позволително за сеч. Въпреки,
че е бил призован за тази проверка касатора ,същият
не се е явил, тъй като е нямал обективна възможност. За проверката е бил
съставен протокол № 006214/9.5.2019г., като е установено, че в подотдела има
направени 8 броя технологични просеки в посока север – юг, разположени на
площта на целия подотдел, със ширина 3-4 м. и дължина 55 м,.100м., 30м, 25м,
35м,40м,35м,30м и 1 брой извозен път в западната част на подотдела по посока
запад – изток със ширина 3-4м. и дължина
235 м. , всички неотразени в технологичния план. Позволителното за сеч е
издадено от инж. Д., който е одобрил и технологичния план, като по време на
същата не е е имало работници. По- късно е извършена
допълнителна проверка обективирана с протокол № 06217
от 13.5.2019г. В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели С., С. и С. , които потвърждават горепосочената фактическа
обстановка. От ответника е изискана справка, от която е видно, че на касатора не са били съставяни АУАН и налагани наказания с
НП по ЗГ за посочения период преди извършване на проверката. В присъствието на касатора е бил съставен и АУАН №005081/5.6.2019г. от Й.,
като след изтичане на тридневния срок за възражения е издадено и процесното пред ВТРС НП от Зам. Директор на РДГ инж.И., за
която е представена Заповед № 1/2.1.2018г. на Директор на РДГ В. Търново. НП е
връчено на касатора , който в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН го е оспорил пред ВТРС.
При така установеното съдът е направил извод за
законосъобразност на АУАН и НП. Съдът е отхвърлили възражението, че АУАН и НП
не са издадени от компетентни органи, тъй като по делото са представени
доказателства за тяхната компетентност Заповед на министъра на земеделието и
горите л. 21 от въззивното дело и Заповед № 1 /2018г.
на Директор РДГ л.22. от това дело, като освен че са надлежно оправомощени и в кръга на посочените в чл. 274, ал.1, т.1
от ЗГ лица.
ВТРС е намерил, че АУАН и НП отговарят на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като непосочването в АУАН на възможността за
подаване на възражения в тридневен срок не представлява съществено такова,
което да ограничи правото на защита на касатора, тъй
като същото е упражнило правата си в съдебната фаза. Освен това посоченият
реквизит не е сред изчерпателно изброените в чл. 42 от ЗАНН. Съдът е намерил,
че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено на
9.5.2019г., и последваща проверка на 13.5.2019г., а
АУАН е съставен на 5.6.2019г., а НП е издадено на 4.12.2019г. Както в АУАН , така и в НП времето на
извършване на нарушението е правилно посочено, а именно от 7.4.2019г. до
9.5.2019г. т.е. от началната дата на извършване на сечта до момента на
извършване на проверката, и тъй като се касае за продължаващо във времето
бездействие на лицето по чл. 108, ал.2
от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на одобрения технологичен
план Самото нарушение е описано, ясно
,точно, разбираемо , с посочване на обстоятлествата,
при които е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на
материалния закон, като са описани всички елементи на съставомерното
деяние. Правилно са посочени нарушените разпоредби на чл. 12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/
30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53,ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/5.8.2011г. за сечите в горите, както и съответната санкционна норма
на чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ и чл. 53,
ал.1 и 2 от ЗАНН. ВТРС е намерил за неоснователни доводите за липсва на
доказателства, установяващи обективните и субективни елементи на деянието.
Съдът е намерил за ирелевантно за отговорността
обстоятелството ,кой е извършил съответното прокарване на пътища, неодобрени от
технологичния план- тази които са свръзани с
дърводобива или трети извън тях. Персоналазицията на
извършителя на това деяние няма значение за отговорността, като обемът и
характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не са свързани с
неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива, а е общо задължение ,
изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив,
независимо от лицата, които го извършват .
Съдът е намерил за неоснователни и изложените в писмената защита доводи,
че е налице именно „Извозен път „ и „технологични просеки“ , при което констатираните
и описани такива по констативните протоколи не отговарят на законовото
определение. Съгласно чл. 53, ал .2 ,т. 5 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, в технологичния план се определят схемата
на съществуващите и проектирани извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии. В т.1 от технологичния план е
поместена легенда ,в която е указано по какъв начин следва да бъдат отразени в
схемата технологичните просеки и извозни пътища.
Следователно се касае за две различни понятие, като основаната разлика между
тях е в параметрите им. Извозният път е с ширина до 4
м. , а технологичната просека е по- тясно до 2м., а в някои случаи може да
достигне до 3,3,5 м. Освен това има разлика и в
начина на превоз на дървесина – по извозния път ,
същата се извозва с товарен автомобил, а по технологичните просеки –
посредством животинска тяга или ако теренът позволява специализирана горска
техника. Начинът на изграждане при двете е различен – при извозния
път се наблюдава изменение на почвения
пласт , дори чрез използване на земекопна техника за заравняване на терена, а
при технологичната просека ,където се изсича растителността , няма изменение на
почвата. Или в обобщение съдът е намерил, предвид приложените по преписката
указания на Изпълнителен директор на ИАГ, технологичните просеки представляват
коридори или т. нар линии на достъп. Тави има в посочения подотдел, като
стражарят установява при разпита си, че техниката е влизала в просеките на
15-20м. за да извлича дървесина до извозния път и
временните складове, с такава цел са направени и просеките. Съдът е намерил , че е доказана вината на
дееца – пряк умисъл при неизпълнение на законовоустановени
задължения за действие. Твърдяната тенденциозност досежно
касатора не се установява и от приобщените
доказателства от ответника за последните 12 месеца ,от които се вижда, че
съгласно чл. 239, ал.1, т. 5 от ЗГ вписани в надлежен регистър. Представените
от адвоката издадени НП са били потвърдени от съда, поради което не може да се
твърди такава тенденциозност от страна на актосъставителите.
Съдът е извършил и проверка за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН и е
намерил, че се касае за типично нарушение, поради което не са налице
многобройни обстоятелства които да обосновават приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя изводите ВТРС относно липсата на съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното
производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да
съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Въпреки горното, настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно
поради нарушение на закона по следните съображения:
Съставът на приложената
от наказващият орган разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ гласи следното:
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни
или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях;“. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 -
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на
което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, в технологичния
план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни
пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Настоящата
касационна инстанция споделя изводите на
районния съд за доказаност на визираното в НП
нарушение. Съдът намира деянието за безспорно доказано от субективна и
обективна страна, посочените правни норми са съответни на извършеното
нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно
индивидуализирано в АУАН и НП. Не се споделят доводите в касационната жалба, че
е налице допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като нарушението е конкретизирано като дата- периода на бездействие от момента
на възникването на задължението – добива на дървесина до оглед и приемане на
сечището, а в конкретния казус до момента на проверката, който предшества деня
на освидетелстване на сечището. Посочено е мястото на извършването на
нарушението изпълнителното деяние, видовете технологични просеки и съответно
тяхната дължина и ширина и такива на извозния път.
Изписани са нарушените правни норми, както и санкционната такава.
Настоящата
инстанция изцяло препраща към решението на ВТРС на основание чл. 221, ал.2 предл. Последно от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН досежно въпроса за използване на понятиеята „технологична просека „ и и“ извозващ път“,
което не налага тяхното преповтаряне.
От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че санкционираното лице,
притежава качеството на лесовъд на частна практика, с което се свързва
конкретно по вид и обем задължение, закрепено в посочената конкретно правна
норма - чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка с
чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите, т.е може да бъде субект на нарушението. Също по категоричен начин е
установено и обстоятелството, че на него е издадено позволително за сеч. В
случая се претендира, че изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и
то се състои в неупражняване на контролно правомощие за спазване на одобрения
технологичния план, като в резултат на неговото поведение, е създаден извозен
път и извозни просеки в нарушение на приетия
технологичен план. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора за приложение на чл. 10 от ЗАНН Съгласно нормите
на Глава I, Раздел IV
ЗАНН, в които е посочено, че административната отговорност е лична,
административното нарушение може да бъде осъществено само виновно, респективно
деецът може да бъде единствено физическо лице. Този извод следва не само от
посочените норми- чл. 6, чл. 7, чл. 8,
чл.
10, чл. 11 ЗАНН.
Съгласно чл.10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в закона
случаи. Личната административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство
са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност
или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично
предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство
за това, че е допуснало да бъдат извършени административни нарушения при
осъществяване дейността на представляваното от него юридическо лице или
организация- чл. 24, ал.2 от ЗАНН и други. Допустителството по своя обхват
предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено
поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което
съставлява административно нарушение. Или в обобщение допустителството
представлява невъзпиране да бъде извършено нарушение от друго лице. В този
смисъл по ЗГ санкцията следва да е наложена на основание чл. 269 от ЗГ, според който текст се наказват с
глоба от 50 до 500 лв. ръководителите или възложителите, които са наредили или
са допуснали да бъде извършено административно нарушение по този закон и
подзаконовите актове по прилагането му при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации. Обвинението за
неизпълнение на задължението за допустителство
предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с
подлежащата на контрол дейност. Без такова доказване няма как да се установи
връзка между "допустителя" с деянието,
наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и, съответно,
вина, като задължителен субективен елемент на нарушението.
Но в
конкретната хипотеза се касае за лична отговорност на касатора,
който възниква на основание чл. 257,ал.1,т.1 от ЗГ, за неизпълнение на лично
задължение за контрол по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, поради
което не може да се говори за „допустителство“, и
съответно правилно ВТРС е приел, че без значение по делото е лицето, което е извършило прокарване на извозния път и технологични просеки.
Твърденията на санкционираното лице
за липсата на направен извозен път през имота, различен от отразения в
технологичния план представляват защитна позиция, но същите не се опровергават
от материалите по делото. От показания на разпитаните пред районния съд свидетели с преки и
непосредствени наблюдения на имота, които са непротиворечиви помежду си, се
установява, че успоредно на разрешения в технологичния план път, са били налице
още един извозен път, съответно описан, както и 8 просеки.
Следователно установената
фактическа обстановка правилно е подведена към приложимата санкционна норма,
при което законосъобразно е определен видът и размерът на наказанието.
Последният е фиксиран и не подлежи на ревизия от съда.
За пълнота следва да се
отбележи, че по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да
обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове
неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т. е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук
следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
втори касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260109/30.7.2020г. постановено по НАХД 2251/2019г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление
–НП № ********** от 4.12.2019г. издадено от Заместник Директор на РДГ В.
Търново, с което за извършено от Л.И.Г.
административно нарушение по чл. 12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/
30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53,ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/5.8.2011г. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ и
чл. 53, ал.1 и 2 от ЗАНН му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Л.И.Г. *** с ЕГН: **********,
да заплати на Регионална дирекция по горите, гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.