Решение по дело №7005/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1334
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330107005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер          1334                  13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7005 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал.3 КЗ.

Ищцата Л.И.М. твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие настъпило на ********. в гр. П., при което била ударена от лек автомобил, управляван от П.Ц.. На водача било съставено наказателно постановление за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата. Твърди се, че в резултат на удара ищцата е претърпяла леки телесни повреди, подробно описани в исковата молба, освен това и психическа травма, изразяваща се в усещане за страх, несигурност и притеснение. Поддържа се, че този психически дискомфорт продължава и към настоящия момент, защото М. изпитвала силен страх когато й се налагало да пресече улица. Тъй като отговорността на водача причинил произшествието била застрахована в ответното дружество, ищцата подала пред ответното дружество претенция. Било определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева. Тъй като този размер не съответствал на преживените от ищцата вреди, се иска да бъде присъдена и още сумата 4200 лева, която ведно с изплатеното вече обезщетение, ще съставлява справедливо възмездяване на понесените неимуществени вреди. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД излага доводи за това, че ищцата претендира прекомерно обезщетение, което не съответства на понесените от нея вреди. Получените от нея травми били леки, а от друга страна не били налице доказателства за изживения от нея стрес.

Съдът намери за установено следното:

            На ******. около 8.00 часа в гр. П. на кръстовище между улица „****“ и бул. „******“ настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Опел“ мод. „Омега“ с рег.№ ********* управляван П.М.Ц. блъснал пресичащата на пешеходна пътека ищца.

Според показанията на водача на лекия автомобил, в момента, когато той започнал да навлиза в кръстовището той първоначално не забелязал, че ищцата започнала да пресича. Поглеждайки вляво я възприел, при което задействал спирачната система. Въпреки това лявата част на автомобила ударила пресичащата пешеходка и тя паднала на земята. Свидетелят излязъл, помогнал ѝ да се изправи, след което звъннал на тел. 112. В този момент покрай мястото преминал полицейски автомобил и Ц. му подал знак да спре. Полицейските служители извикали екип на КАТ и Бърза помощ. Представителите на КАТ извършили проверка на водача за алкохол, която се оказала отрицателна. След това му съставили акт по ЗДвП.

            Обстоятелствата относно настъпването на процесното произшествие не са спорни от страните и се потвърждават освен от показанията на водача и от съставените констативен протокол за ПТП и наказателно постановление / лист 4 и 7/.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалата М.  получила охлузвания по десния лакът и дясното коляно. Тези травми причинили болка и страдание. Възстановяване от тях е отнело около две седмици / лист 53/.

            Установява се по показанията на свидетеля Е. И., че той живее на съпружески начала с ищцата. Непосредствено след инцидента ищцата му се обадила и той отишъл на мястото. Когато пристигнал видял, че М. е със скъсана блуза. Дясната ѝ ръка били много охлузена, а на десния си крак имала синина от падането. Била в силен стрес и говорела несвързано. В следващите дни уплахата на ищцата от случилото не изчезнала. Сънят ѝ бил неспокоен – бълнувала, говорела на сън. Започнала да се страхува да пресече дори улицата на която живеела, макар тя да не била голяма. След инцидента ищцата се отказала от желанието си да завърши курс и да се научи да шофира. Когато ходела на работа предпочитала да не е пеша – ползвала транспорт от познати или такси. Свидетелят сочи, че личният лекар бил предписал на ищцата успокоителни. Физическите травми отминали в рамките на месец, но стресът не бил отшумял и понастоящем / лист 47/.

             Не се спори по делото, че водачът причинил вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството ответник. Ищцата подала пред него заявление за изплащане на обезщетение, по което било определено такова в размер на 800 лева. Сумата била изплатена по банков път с нареждане от 30.01.2019г. / лист 18/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

            Според чл.477 ал.1 КЗ Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            Съобразно така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите, причинени от деянието му.

            По делото не е се спори по обстоятелствата свързани с настъпването на вредата, авторството, вината и причинно-следствената връзка. Спорът е относно размера на дължимото обезщетение.

            В случая обезщетението се претендира за вреди изразяващи се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент. Съобразно чл.52 ЗЗД те следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта налага да бъдат съобразени както характера на уврежданията и засегнатото благо, но също и обстоятелствата при които са настъпили вредите. Макар телесните повреди, причинени на ищцата да са леки, следва да се отчита изключително стресовия характер на ситуацията при която те са настъпили. Ноторно е, че когато превозно средство удари пешеходец са налице предпоставки застрашаващи не само здравето, но и живота на пострадалия. Подобна ситуация всякога е свързана с неблагоприятни психически преживявания с висока степен на интензивност, тъй като внезапният характер на произшествието изключва възможността пострадалото лице да има предварителна представа, какви ще са последиците от него. Тоест нивото на стреса в такава ситуация не може да бъде измервано чрез вида на причинените телесни увреждания. Дали и доколко те ще настъпят, зависи от механизма на пътния инцидент, но въздействието върху психиката на пострадалия е съществено, дори тогава, когато съприкосновението между автомобила и него бъде предотвратено / чрез аварийно спиране, например/. Ето защо в случая не може да се приеме, че страданията, настъпили поради инцидента са били с ниска интензивност, само защото причинените на ищцата телесни повреди са леки. Последното е резултат на стечение на обстоятелствата, но се отразява на сериозността на психическата травма. Ето защо не могат да се възприемат доводите на ответника, че лекия характер на телесните увреждания е определящ за размера на обезщетението.

            Съдът намира, че за да бъде справедливо репатрираното причиненото на ищцата страдание, следва да се отчете и неговата продължителност. В случая психическите последици са отшумели далеч по-бавно от физическите. Нивото на тревожност на ищцата се е повишило, изпитвала е страх, смутен е бил сънят ѝ. Тоест събраните по делото доказателства установяват стрес с висока степен на интензивност и със средна продължителност.

            Изложеното по-горе води до извод, че определеното от застрахователя обезщетение е занижено. Съдът намира, че за справедливо възмездяване на изпитаното от ищцата е необходима сума в размер на 3000 лева, от която следва да бъде приспаднато вече изплатеното обезщетение / 800 лева/.

            Ето защо съдът намира, че искът е основателен за 2200 лева, като следва да се отхвърли в останалата част до претендираните 4200 лева.

            Основателно е възражението на ответника относно момента от който следва да се присъди обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В случая е определено обезщетение, изплатено е такова, но пострадалата не е съгласна с размера му. Извън хипотезата на чл. 84 ал.3 ЗЗД, длъжникът не може да изпадне в забава, преди да е бил определен размера на вземането. Ето защо върху завишеното обезщетение ответникът застраховател ще дължи законна лихва от дата на завеждане на делото, а не от датата на деликта.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски в размер на 421,10 лева, съобразно уважената част от иска.

            Ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, по ради което  и съобразно чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед изхода на делото ищцата ще следва да заплати като разноски на ответника сумата 50 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Александър Дондуков №68 да заплати на Л.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 498, ал.3 КЗ, още 2200лв./две  хиляди и двеста лева/, представляващи, наред с вече изплатени на ищцата 800лв., обезщетение за неимуществени вреди, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №************ със срок на покритие от 04.08.2017г. до 03.08.2018г., които вреди са резултат от настъпило на 11.07.2018г. пътно-транспортно произшествие, за което е издадено наказателно постановление № 18-1030-006063 от 30.07.2018г. на ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, ведно със законната лихва върху сумата 2200 лв. считано от 03.05.2019г. до окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение до претендираните от ищцата 4200 лева, както и в частта относно присъждане на законната лихва считано от датата на деликта – 11.07.2018г., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на Л.И.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 421,10 лв. /четиристотин двадесет и един лева/, деловодни разноски.

ОСЪЖДА Л.И.М. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 50 лв. /петдесет лева/, деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ