№ 6419
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110166825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „............“ – клон България е предявил против И. В. Ю., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите
както следва: 2649,37 лв., представляваща задължение по договор за потребителски
заем PLUS -11328586/24.06.2015 г., ведно със законна лихва от 15.12.2020 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2877,03 лв. за периода от
05.01.2016 г. до 05.07.2019 г., мораторна лихва в размер на 384,16 лв. за периода от
05.07.2019 г. до 07.12.2020 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по гр.д.№63095/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за договор за потребителски заем
PLUS -11328586/24.06.2015 г. предоставил на ответника кредит в размер на 4000 лв.,
която сума, след приспадане на уговорената такса ангажимент, била преведена по
посочена от ответника банкова сметка, при поето задължение сумата да бъде върната
на 48 броя месечни вноски в размер на от по 177,93 лв., включващи главница и
договорна лихва във фиксиран размер на 36,75 %, при ГПР от 46,87%. Поддържа, че за
периода 24.08.2015 г. до 20.11.2015 г. ответникът е заплатил сумите в размер на общо
760 лв., а на 24.11.2015 г. упражнил правото си на предсрочно погасяване, във връзка с
което било сключено споразумение за частично предсрочно погасяване на сумата от
600 лв., като на 26.11.2015 г. заплатил 606 лв. Поддържа, че в продължение на една
година ответникът не извършвал други плащания, като следващото погашение било на
30.12.2015 г. в размер на 170 лв. На 05.01.2016 г. било сключено ново споразумение за
частично предсрочно погасяване, по силата на което на 08.01.2016 г. ответникът
заплатил сумата от 606 лв. На 04.04.2016 г. ответникът извършил плащане в размер на
12 лв., след което преустановил погашенията по кредита, който падежирал на
1
05.07.2019 г. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор бил
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД като сключен в противоречие с добрите
нрави, поради което и на основание чл.34 ЗЗД дължал на ищеца единствено сумата в
размер на 1718 лв., при отчитане на извършените плащания. При условията на
евентуалност твърди, че развалил договора на 31.07.2016 г. по силата на покана от
20.06.2016 г. Релевира възражение, че претендираната възнаградителна лихва
представлявала неустойка, като поддържа, че същата била нищожна като прекомерна.
Уговорената лихва била в прекомерен размер, за което ищецът се възползвал от
обстоятелството, че ответникът сключил договора при крайна нужда, като релевира
възражение в този смисъл. Поддържа, че била налице забава на кредитора, тъй като не
му била осигурена възможност за плащане чрез кеш терминал. Твърди, че правил
опити да погаси предсрочно задълженията си, но ответното дружество му отказало,
тъй като имал просрочени вноски, което не било по негова вина. Заявил желание да
погаси остатъка по кредита, който с писмо от 19.07.2016 г. ищецът обявил за
предсрочно изискуем, чрез кеш терминал, но ищцовото дружество не му оситурило
възможност за това. Твърди, че сумите, предмет на исковата претенция, не били
съобразени от ищеца с клаузите на сключеното споразумение от 05.01.2016 г. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност при условията на евентуалност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД
е да докаже, че по силата на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит между страните е предоставил на ответника заетата сума, а в тежест на
ответника е възникнало задължение за връщането й, ведно с възнаградителна лихва по
силата на валидно задължение за възнаградителна лихва, настъпила изискуемост,
забавата на длъжника, както и вземанията си по размер за претендирания период.
С решение № 203905/30.08.2017 г. по гр.д.№63514/2016 г., по описа на СРС, 29
състав, е отхвърлен предявеният от И. В. Ю., ЕГН-**********, от гр. ............., със
седалище и адрес на управление гр. ............... иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал.
2 от Закона за задълженията и договорите с искане да бъде признато за установено, че
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11328586/24.06.2015 г. е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и поради липса на съгласие като неоснователен.
Отхвърлен е предявеният от И. В. Ю., ЕГН-**********, от гр. ............., със седалище и
адрес на управление гр. ............... иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да
бъде признато за установено, че И. В. Ю. не дължи на „..................“ ЕАД сумата от
825,67 лева, претендирана от ответника с писмо изх. № 11328586/19.07.2016 г. като
неоснователен. Със същото решение е осъден на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с
чл. 82 от Закона за задълженията и договорите „..................“ ЕАД, ЕИК-.............., със
седалище и адрес на управление гр. ............... да заплати на И. В. Ю., ЕГН-**********,
от гр. ............... кантора 308 сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправилно начисляване
на месечна вноска по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
2
11328586/24.06.2015 г. съобразно Допълнително споразумение от 05.01.2016 г. в
периода от 05.01.2016 – 19.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за
разликата над сумата от 500 лева до предявения размер от 3000 лева като
неоснователен.
С решение № 3972/18.06.2018 г. по в.гр.д.№ 15278/2017 г. описа на СГС, ГО II Г
въззивен състав, решението на първоинстанционния съд е отменено в частта му
досежно уважения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за
задълженията и договорите и същият е отхвърлен като неоснователен. Решението е
потвърдено в останалата му част.
Отхвърлянето с влязло в сила решение на отрицателния установителен иск на
ответника, че не дължи суми на ищцовото дружество по процесния договор за кредит
по същество означава, че с влязло в сила решение е прието, че е налице действително,
съществуващо договорно правоотношение между страните, което ги обвързва. При
така предявеният отрицателен установителен иск ответникът е установил, че има
вземане по договора, а ищецът е следвало да изчерпи всичките си правоизключващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, защото последните се
преклудират с влизане в сила на решението. С влязлото в сила съдебно решение е
формирана по чл.298 ГПК сила на пресъдено нещо, че между страните съществува
валидно облигационно отношение, по което длъжникът дължи изпълнение. То
обвързва по задължителен начин страните, респ. техните правоприемници и на
основание чл.299 ГПК съставлява пречка спорът да се пререшава в друг процес.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез основанието и
петитума на иска, като петитумът определя вида и размера на търсената защита. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива
като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това и
диспозитивът на решението представлява източник на силата на пресъдено нещо.
На фона на горното съдът намира, че не следва да разглежда по същество
наведените от ответника в отговора на исковата молба идентични възражения за
нищожност и унищожаемост на процесния договор за потребителски заем PLUS -
11328586/24.06.2015 г., респ. отделните негови клаузи. Видно от представените по
делото и неоспорени от ответника споразумение за частично предсрочно погасяване на
договор за потребителски заем PLUS -11328586/24.06.2015 г. от 24.11.2015 г. и
споразумение за частично предсрочно погасяване на договор за потребителски заем
PLUS -11328586/24.06.2015 г. от 05.01.2016 г., подписани от И. Ю. в качеството му на
кредитополучател, същият е признал неизгодния за себе си факт, че към 05.01.2016 г.
непогасената главница по договора възлиза на 2649,37 лв., общата сума по кредита
възлиза на 5538,40 лв., платима на 43 месечни вноски в размер на от по 128,80 лв.
всяка от тях, а непогасената договорна лихва като част от всяка анюитетна вноска
възлиза на сумата в размер на общо 2889,03 лв. за периода от 05.01.2016 г. до
05.07.2019 г. Между страните не се спори и от представените доказателства по делото
/платежно нареждане за кредитен превод от 24.06.2015 г./ се установява, че главницата
по процесния договор за потребителски кредит е усвоена еднократно на 24.06.2015 г.
по банковата сметка на ответника, посочена в договора, като от същата е приспадната
сумата в размер на 140 лв., представляваща такси. Не се спори и от представените по
делото доказателства се установява, че договорът за потребителски кредит е падежирал
изцяло на 05.07.2019 г. Искът за договорна възнаградителна лихва следва да се уважи в
пълния размер от 2877,03 лв. за периода от 05.01.2016 г. до 05.07.2019 г., като
3
основателен и доказан. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и не
доказва извършени плащания в погашение на сумите, предмет на настоящето
производство, поради което и претенцията се явява изцяло основателна.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:
Трайна и последователна е съдебната практика, че вземането по договор за кредит
не е периодично, тъй като, макар и да е налице разсрочено плащане, вземането е
единно и неделимо, като месечните погасителни вноски, така както са уговорени от
страните, не представляват по своя характер и естество периодични плащания, какъвто
характер имат месечните вноски при наем, лихва и други, които са постоянни по
размер и произтичат от един и същ юридически факт. Затова за вземанията по
договорите за кредит е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, освен за
онези вземания, за които изрично е предвидена тригодишната давност, съгласно чл.111
б."в" ЗЗД-вземанията за наем, лихви и други периодични вземания. Освен това,
съгласно разпоредбата на чл.115 б."ж" ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният
процес относно вземането, като в случая от момента на образуването на гр.д.
№63514/2016 г., по описа на СРС, 29 състав /08.11.2016 г./ до неговото приключване на
18.06.2018 г. с влязло в сила решение давността е спряла. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№63095/2020 г. по описа на СРС, 29
състав, въз основа на което е образувано настоящето дело и откогато се счита предявен
искът по арг. от чл.422 ГПК, е образувано на 17.12.2020 г., докогато не е изтекла
погасителната давност за вземанията.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава. За периода от 05.07.2019 г. до 07.12.2020 г. мораторната лихва върху
преретнидараната главница възлиза на сумата от 384,16 лв., изчислена от съда по реда
на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, поради което и искът е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски
по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете по настоящото исково производство в
размер на 252,84 лв., в т.ч. платените държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 ГПК в минимален размер.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство –168,21 лв. за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че И. В. Ю., ЕГН
********** с адрес гр.............. ДЪЛЖИ на „............“ – клон България на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД следните
суми: 2649,37 лв., представляваща задължение по договор за потребителски заем PLUS
-11328586/24.06.2015 г., ведно със законна лихва от 15.12.2020 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 2877,03 лв. за периода от 05.01.2016 г.
до 05.07.2019 г., мораторна лихва в размер на 384,16 лв. за периода от 05.07.2019 г. до
07.12.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№63095/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК И. В. Ю., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „............“ – клон България, сумата от 252,84 лв. разноски за исковото
производство и сумата от 168,21 лв. разноски по ч.гр.д.№63095/2020 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5