№ 452
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503533 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.гр.дело № 3533, по описа на ВОС за 2020 година, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. А. Н.,
ЕГН ********** против Решение № 2292 от 11.06.2020 година, постановено
по гр.дело № 5760/2020 година на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил
исковете на ищеца за неизплатени трудови възнаграждения за м.октомври
2016 година в размер на 368.43 лева, април 2017 година – в размер на 366.57
лева и май 2017 година – в размер на 274.93 лева против „Трейдхо“ ЕООД.
В жалбата се излага, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните
правила, като възприел изготвеното Тройно съдебно графологическо
заключение; той намира, че то не почива на обективните факти; че вещите
лица Ц. и Б. са били предубедени, т.к. се намират в един и същ офис с в.л.Е.
А. и че защитата на това заключение в съдебно заседание не е била
успешна.Въззивника твърди, че се е запознал още със Закона за
счетоводството и намира, че не са представени нужните счетоводни
документи - такива, които да отговарят на самия Закон; отделно от това
въззивника твърди, че съдът не е изискал целите преписки от Инспекцията по
труда – Варна и не е приобщил към делото изготвената по до съдебното 1
производство Графологична експертиза.Също според Н. правилен е извода
единствено на в.л.И. М..Искането, отправено към настоящия съд е решението
да бъде отменено в атакуваните му части, като претенциите бъдат уважени.
1
Втората жалба е против Определение за разноските № 8605 от
09.07.2020 година и с нея въззивника Н. настоява ВОС да отмени същото, т.к.
според него изчисленията визирани там са неправилни.
С Решение № 296 от 11.02.2021 година по в.гр.дело № 33533/2020
година на ВОС, атакувания съдебен акт е бил потвърден, като съдът е
пропуснал /въпреки, че е коментирал в мотивите си/ да се произнесе по
Определение № 8605 от 09.07.2020 година за разноските.Според въззивника
отразените там разноски са изчислени неправилно и е редно да се коригират.
Отделно от това са постъпили и две молби от страна на въззивника Н.,
както следва: Вх.№ 2819 и 2896 от 15.02.2021 година за изменение в частта
за разноските и за поправка на ОФГ в Решение № 296 от 11.02.2021 година.
С молбите си въззивника Н. излага, че сметките, както на първата така
и на въззивната инстанции са погрешни и че адвокатското възнаграждение и
пред двете съдебни инстанции следва да бъде сведено до сумата от 150
лева.Въззивника конкретно указва по какъв начин е достигнал до този извод и
изразява отношението към двете инстанции.
Особения представител, в лицето на адв.Белинов изразява становище,
че се е запознал с материалите по делото.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Съдът прецени изискванията отразени в закона, водещи като
последица поправка на очевидна фактическа грешка - такава е всяко
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно
изразяване.В конкретния случай съдът е коментирал в мотивите си
пространно Определение № 8605 от 09.07.2020 година, но не е отразил волята
си в диспозитива на съдебното решение.Подобни искания могат да се
отправят, когато са налице основания за поправка в диспозитива на
решението.Правото да иска поправка на очевидна фактическа грешка е на
страните в процеса, или по почин на съда.Коректния диспозитив в Решение
следва да включва и произнасяне по Определение № 8605 от 09.07.2020
година, ето защо след израза: „Потвърждава Решение № 2292 от 11.06.2020
година, по гр.дело № 5760/2020 година на ВРС, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете на Н. А. Н., ЕГН ********** против „Трейдхо“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ЗПЗ, ПИ 1128, склад за изплащането на трудови възнаграждения от 368.43лв.
за м.октомври 2016 година; 366.57лв. м. април 2017 година и 274.93лв. м.май
2017 година, като неоснователен, следва да се чете: ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 8605 от 09.07.2020 година, постановено по гр.дело №
5760/2020 година, по описа на ВРС“.
По отношение на молбите, подадени от въззивника Н.:
2
На първо място е редно да се коментира, че освен посочената по – горе
ОФГ в решението си, и поради която стартира производство по
отстраняването й, ВОС не съзира друга такава.Изложените от страна на Н.
разсъждения са неясни и не почиват на правните норми и / или тяхното
тълкуване.Не е налице друга ОФГ, още повече, че за да достигне до този
извод съдът прецени изискванията отразени в закона водещи като последица
поправка на очевидна фактическа грешка.Такава е всяко несъответствие
между формираната воля на съда и нейното външно изразяване.Мотивите към
решението съобразно нормата на чл.236 ал.1 от ГПК не са иманентна част
от него и допуснатите в тях ОФГ / ако има такива, а в случая такива
липсват/ не могат да се поправят по реда на чл.247 от ГПК.Подобни
искания могат да се отправят, когато са налице основания за поправка само в
диспозитива на решението.
Подобно е виждането на съда по отношение на
разноските.Твърдението на въззивника Н., че същото следва да се редуцира
до сумата от 150 лева, не отговаря на закона.С приемането на действащия
ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за
прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на
решението. С чл.78 ал.5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира
съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга,
дължимо като разноски. Основанието по този текст се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да
изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната
практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-
ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар.Минималният размер на възнаграждението за всеки вид
адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с
издадената Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл.36 ЗА.
Съобразно т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена
Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата Наредба
минимален размер.Съобразно т.16 от същото ТР минималният размер на
адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален
интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В
този случай и съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата
3
минималния размер е 300 /триста/ лева.В конкретния случай поисканото от
„Трейдхо“ ЕООД възнаграждение възлиза на 250 лева, и то им е било
присъдено, съобразно представените доказателства за разноски.Въззивника
Н. е сезирал съдът с жалба против Решение на ВРС с интерес в общ размер на
1 009.93 лева, ето защо е приложима нормата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата.Касае се обективната отговорност, визирана в нормата на чл.78 от
ГПК и тя е свързана с поемането на разноските от онази страна, за която
изхода на спора е неблагоприятен.С оглед нормата на чл.247 ал.4 и 248 ал.3
от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Предвид горното и на осн.чл.247 и чл.248 от ГПК,
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на Очевидна Фактическа Грешка в диспозитива
на Решение № 296 от 11.02.2021 година, постановено по в.гр.дело №
3533/2020 година на ВОС, където след израза „ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2292 от 11.06.2020 година, по гр.дело № 5760/2020 година на ВРС, в частта, с
която съдът е отхвърлил исковете на Н. А. Н., ЕГН ********** против
„Трейдхо“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Младост, ЗПЗ, ПИ 1128, склад за изплащането на трудови
възнаграждения от 368.43лв. за м.октомври 2016 година; 366.57лв. м. април
2017 година и 274.93лв. м.май 2017 година, като неоснователен“,
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: „ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8605 от
09.07.2020 година, постановено по гр.дело № 5760/2020 година, по описа на
ВРС“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Н. А. Н., ЕГН ********** за
изменение на Решение № 296 от 11.02.2021 година, постановено по в.гр.дело
№ 3533/2020 година на ВОС за изменение на разноските и за допускане на
ОФГ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4