Решение по дело №48471/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 638
Дата: 14 януари 2023 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20221110148471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. София, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110148471 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Н. З., с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу [фирма-О], са предявени искове по чл. 7, §1, б. „б“ и
чл.8, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 сумата 400 евро, с левовата
равностойност на 782,33 лева - обезщетение за отменен полет № [номер] по маршрут
София - Брюксел, предвиден за осъществяване на [дата], както и сумата 120,69 ерво,
левова равностойност на 236,05 лева - стойността на закупения от ищцата самолет
билет, както и законна лихва от 18.01.2022 г. до окончателното плащане, за които суми
по ч.гр.д. № 2341/2022 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление София - Брюксел на [дата] Твърди, че е била
уведомена за отмяна на полета на 05.10.2021 г., като причина за отмяната не е била
посочена. Отмяната на полета сериозно е объркала плановете й, свързани със
служебни ангажименти. Било й предложено премаршрутиране - полет до крайната
дестинация на друга дата и с прекачване, което предложение не я удовлетворявало.
Счита, че ответникът й дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията по същата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва между страните да е бил
сключен договор за въздушен превоз за процесния полет. Приложеното към исковата
молба потвърждение за плащане било към [фирма] и от същото не ставало ясно за
какво са платени тези 120,69 евро. В условията на евентуалност излага съображения, че
1
налице са били извънредни обстоятелства по см. на чл.5, §3 от Регламента,
изключващи отговорността му, а именно – пандемията от Ковид-19. Позовава се на
издадени от Европейската комисия Тълкувателни насоки относно регламентите
относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19.
Наред с изложеното твърди, че на 20.08.2021 г. на сайта на МВнР на РБ е била
публикувана новина, съгласно която, считано от 21.08.2021 г. България преминава в
списъка със страни от "червена зона" за пътуване, публикуван на сайта на Федерална
служба за външна дейност, външна търговия и сътрудничество с Белгия. Това
обстоятелство авиокомпанията е нямало как да предвиди, с оглед което се поддържа, че
същото е извънредно обстоятелство по см. на Регламента. Заявява, че като
авиопревозвач поставя приоритет върху безопасността и запазването на здравето на
екипажа на самолета. По отношение на искането за възстановяване на стойността на
самолетния билет излага твърдения, че резервацията е била извършена онлайн чрез
[фирма]. В тези случаи авиокомпанията нямала достъп до данните на пътника и в
частност до банковата му сметка. Поддържа, че след отмяната на полета стойността на
билета е била възстановена към посочения търговец на 06.10.2021 г. Ето защо и
поддържа, че ищцата е следвало да възстанови стойността си чрез отправяне на искане
до този търговец. Претендира разноски и заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото съдът е обявил, че безспорни и неуждаещи се от доказване в
производството са следните факти: че планираният за осъществяване на [дата] полет №
[номер] по маршрут София – Брюксел, който е следвало да се изпълни от ответника, е
бил отменен, за което ищецът е бил уведомен по-малко от 7 дни преди началото му по
разписание; както и че разстоянието между начална и крайната дестинация е над 1 500
км.
По делото е представен документ с извършено от клиент П. З. плащане по
резервация в размер на сумата от 120,69 евро в полза на [фирма].
Във връзка с направеното с отговора на исковата молба оспорване, че по делото
не е доказано страните да са се намирали в облигационно правоотношение по договор
за въздушен превоз относно процесния полет, следва да се посочи, че по реда на чл.
190 ГПК съдът е задължил ответника да представи по делото списък на пътниците,
закупили билети за процесния полет, като му е указал, че непредставянето на
документа ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не
е представил документа, за който е бил задължен от съда по искане на ищеца, без да се
посочи основателна причина за непредставянето на списъка. Ето защо по реда на чл.
161 ГПК и ценейки всички доказателства по делото в съвкупност и взаимовръзка съдът
приема, че ищцата е закупила билет за процесния полет, т.е. между страните е бил
сключен договор за превоз, по силата на който за ответника е възникнало задължение
да превози ищцата по договорения маршрут на процесната дата, като не е спорно, че
полетът не е бил осъществен от ответника.
С отговора на исковата молба ответникът е представил извлечение от сайта на
МВнР, на който е била публикувана новина, че считано от 21.08.2021 г. България
преминава в списъка със страни от „червена зона“ за пътуване, публикуван на сайта на
Федералната служба за външна дейност, външна търговия и сътрудничество за
2
развитие на Белгия. В новината е описано какви документи следва да представи
пътуващо от България за Белгия лице, както и че в случай на непредставяне на такъв
документ лицето се поставя под карантина при пристигането му на територията на
Белгия.
Представена е в превод на български език молба за възстановяване на средства
№ **********/06.10.2021 г., съдържаща информация за извършена платежна операция
от ответника към [фирма], с име на пътника З./П., за сума в размер на 102,56 евро и
основание възстановяване във връзка с полет [номер] SOF-BRU.
Представена и приета по делото е разменена между страните електронна
кореспонденция, неоспорена от ответника, съгласно която негов служител е насочил
ищцата относно искането за възстановяване на стойността на закупения самолетен
билет към издателя на същия.
Представени са от страна на ответника тълкувателни насоки относно
регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се
ситуация с Covid-19.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл.8, §1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаването на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети.
За уважаване на исковете по чл. 7, §1, б. „б“ и чл.8, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на
пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения
полет до съответната дестинация, в това число и закупуването от страна на ищеца на
самолетен билет за полета; размера на обезщетението, дължимо от превозвача. В
тежест на ответника е да установи: точно и навременно изпълнение на облигационното
задължение по извършване на полета, респ. – дали и кога пътникът е бил информиран
за отмяната на полета /чл.5, §4 от Регламент № 261/2004 г./; че неизпълнението му се
дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки /чл.5, §3 от Регламент № 261/2004 г./; че на ищеца е
било предложено премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един
час преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание /чл.5, §1,
б. „iii“ от Регламент № 261/2004 г./. В тежест на ответника е да докаже още и
погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение, както и че
стойността на самолетния билет е била възстановена на ищцата чрез [фирма].
В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са разписани правата на пътниците
при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз. Безспорно е, че [фирма-О] е
"опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция, посочена в чл. 2,
б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да
изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо
или физическо, имащо договор с този пътник.
3
Въз основа на представените в производството писмени доказателства,
становищата и процесуалното поведние на страните, съдът приема за установено, че
помежду им е възникнало облигационно правоотношение по договор за превоз, по
който ответникът не е изпълнил задълженията си съобразно договореното, като е
отменил изпълнението на процесния полет, по който ищцата е заплатила дължимата за
превоза цена.
Спорно между страните е дали са налице „извънредни обстоятелства“ по
смисъла на регламента, които да изключват отговорността на превозвача да заплати
обезщетения за отменения полет.
В чл. 5 е предвидено, че при отмяна на полет пътниците имат право да получават
помощ от опериращия въздушен превозвач по чл. 8 и 9, както и да получат
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7. В § 3 е предвидено, че
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може
да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими мерки.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи,
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен
с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C?402/07
и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за отменения полет.
В случая ответникът не установи наличието на извънредни обстоятелства,
доколкото твърденията му касаят пандемията от Ковид-19 и включването на България
в списъка със страни от „червената зона“ за пътуване, публикуван на сайта на
4
Федерална служба за външна дейност, външна търговия и сътрудничество с Белгия,
считано от 21.08.2021 г., т.е. период от повече от 45 дни преди изпълнението на полета.
Следва да се подчертае, че с попадането на Република България в този списък не се
въвежда забрана за пътници от страната да пътуват към Белгия, а се поставят
изисквания за представяне на документ или за поставяне под карантина след
пристигане на територията на Белгия в случай че пътник не разполага с някой от
изброените документи. Следователно и само по себе си попадането на Република
България в този списък през м.август 2021 г, не може да се разглежда като извънредно
обстоятелство по см. на Регламента.
От друга страна, като неоснователно следва да се прецени позоваването от
страна на ответника на дадените с известие на Европейската комисия Тълкувателни
насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на
развиващата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89 I/01), доколкото във връзка с това си
възражение ответникът не е заявил конкретни фактически твърдения относно
обстоятелствата, които са обусловили вземането на решение за отмяна на процесния
полет. Съображенията за това са следните:
Съгласно възприетото от Комисията, когато публичните органи предприемат
мерки за овладяване на пандемията от Ковид-19, тези мерки по своето естество и
произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са
извън техния контрол. С оглед на това се приема, че чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. не се прилага, ако въпросната отмяна е причинена от извънредни
обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
разумни мерки. Съгласно дадените с насоките разяснение това условие следва да се
счита за изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват определени
полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически
изключва възможността въпросният полет да бъде извършен.
Това условие може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета
настъпва при обстоятелства, при които съответното движение на хора не е
изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се с дерогации (например
граждани на съответната държава или постоянно пребиваващи в нея).
Когато такива лица не вземат даден полет, той би останал празен, ако не бъде
отменен. В такива ситуации може да бъде оправдано превозвачът да не изчаква до
последния момент, а да отмени своевременно полета (дори без да има сигурност
относно правата на различните пътници изобщо да пътуват), за да могат да бъдат
предприети съответните организационни мерки, включително с оглед на грижата,
която превозвачът дължи на пътниците си. В такива случаи и в зависимост от
обстоятелствата за отмяната може да продължи да се счита, че „е причинена“ от
мярката, предприета от публичните органи. Отбелязва се, че когато авиокомпания
реши да отмени даден полет и докаже, че това решение е мотивирано със съображения
за защита на здравето на екипажа, тази отмяна също следва да се счита за "причинена"
от извънредни обстоятелства.
От изложеното следва, че поначало пандемията от Ковид-19 може да се тълкува
като „извънредно обстоятелство“, но в конкретния случай не може да се възприеме, че
е налице обстоятелство от такъв извънреден характер, което да изключи възможността
авиокомпанията да вземе своевременно мерки.
Следва да се допълни, че в случая видно от приложената по делото електронна
кореспонденция, се установява, че от страна на авиокомпанията на ищцата е бил
5
предложен алтернативен вариант – полет с прекачване. Това обстоятелство не
кореспондира с твърденията на ответника, че е налице извънредно обстоятелство и по-
конкретно наличието на пандемията, причинена вследствие на Ковид-19. Ако в
действителност към момента, в който полетът е следвало да се осъществи /[дата]/, са
съществували рестрикции, въведени на национално равнище от Белгия, изключващи
възможност за извършване на полети и за пристигане на граждани от чужди държави,
то не би била налице възможност за осъществяване на друг полет по време, близко до
първоначално уговореното, макар и с прекачване. Във връзка с премаршрутитрането
следва да се посочи още, че ответникът не доказа, че на ищеца е било предложено
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са доказани всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск, поради което ответникът
дължи обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, а именно 400 евро,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /18.01.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, §1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004:
Съгласно чл. 8, т.1, б."а" на Регламент 261/2004, се предвижда възстановяване до
седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната стойност на билета на цената, на
която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече
осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно. Начинът, по
който е формулирана разпоредбата на чл. 8, т. 1, води до извод, че самият пътник може
да избере при отменен полет, за който си е закупил билет, дали да се откаже въобще да
бъде превозен по предварително плануваната дестинация и да иска възстановяване на
сумата, която е заплатил за билета си или да бъде превозен с друг полет (т. нар.
премаршрутиране) при сравними транспортни условия до крайния си пункт.
В случая безспорно се установява от електронната кореспонденция между
страните, че на ищцата е било предложено премаршрутиране, което обаче не я е
удовлетворявало, поради което е поискала възстановяване на стойността на билета.
Това е нейно право, гарантирано от чл. 8 на Регламента, в който случай превозвачът
ѝ дължи връщане на сумата, която е заплатила същата за билета до Брюксел.
От писмените доказателства се установява, че стойността на билета, която
ищцата е заплатила за процесния полет до Брюксел е в размер на 120,69 евро, в която
връзка съдът цени извънсъдебното признание на ответника, съдържащо се в
представената молба за въстановяване на средства, представеното от ищцата платежно
нареждане на същата стойност и не на последно място изявленията на ответника в
отговора на исковата молба.
Между страните в производството не е спорно, че резервацията за процесния
полет ищцата е направила чрез онлайн платформа, поддържана от чуждестранно
юридическо лице, като плащането на стойността на билета е извършено чрез същата
платформа.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е изпълнил задължението
си да възстанови на ищцата стойността на закупения от нея самолетен билет и дали в
производството от представената от ответника молба за възстановяване на средства е
6
установено погасяване на вземането на ищцата чрез плащане.
В случая страни по договора за въздушен превоз са потребителят и превозвачът,
съответно по вземането за възстановяване стойността на самолетния билет за
отменения полет ищцата се явява кредитор, а ответникът - длъжник. Както се посочи,
установено е, че договорът за въздушен превоз е сключен като резервацията за полета
/заплащането на стойността на самолетния билет/ е извършена чрез друго лице –
чуждестранно юридическо лице [фирма]. Отношенията между последното и
потребителя съдът приема, че се регулират от правилата на договора за поръчка. В
конкретния случай представителят е действал от чуждо име, поради което правата и
задълженията по сключения договор са възникнали направо за представлявания, т.е. за
пътника.
От представените в производството документи не се установява по силата на
възникналото между ищцата и представителя, чрез който е направена резервацията за
полета, респ. е заплатена стойността на билета, да е бил овластен за нещо различно
освен за тези действия - извършване на резервация на името и за сметка на ищцата за
процесния полет. Не се установява последният да е имал мандат да действа като
представител на пътника и за получаване на вземането за стойността на билета при
отмяна на полета. Ето защо и съдът приема, че извършването на плащане на
равностойността на билета няма правопогасителен ефект по отношение на ищцата,
след като в съдебното заседание пред първоинстанционния съд изрично е оспорено
това вземане на ищцата да е надлежно погасено чрез плащане. Не се установява
плащане да е извършено на кредитора или на овластено от него лице
съгласно правилото на чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Не е налице потвърждаване от страна
на кредитора, нито е установено по делото З. да се е възползвала по друг начин от
направеното плащане. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 75, ал. 2
ЗЗД – видно е от разменената между страните кореспонденция, че ищцата е отправила
искане за възстановяване стойността на самолетния билет още на 05.10.2021 г., т.е.
преди ответникът да е извършил твърдяното възстановяване на сумата чрез [фирма].
[Фирма] не е кредитор на вземането, нито пък в производтвото е установено това лице
да разполага с мандат да получи плащането за сметка на ищцата. Неоснователнo в тази
връзка от страна на ответника се поддържа, че не е разполагал с банковата сметка на
ищцата – това обстоятелство не се явява извинително с оглед съдържанието на
разменената между страните кореспонденция.
Дори и да се възприеме, че ответникът може да се освободи от отговорност в
отклонение на горепосоченото, т.е. като възстанови сумата за самолетния билет чрез
това трео лице, а не директно на потребителя, в настоящото производство липсват
доказателства това да се е осъществило. Така представеният документ за извършено
плащане на сумата към търговеца, не води до категоричен извод, че плащане реално е
извършено, доколкото липсват данни за заверяване сметката на получателя (арг. чл. 75,
ал. 3 ЗЗД).
По изложените съображения този иск също следва да бъде изцяло уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство в размер на сумата от 425 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и
400 лева адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
7
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следва сумата от 325 лева, от които 25 лева
за заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от П. Н. З., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица] искове с правно
основание чл. 7, §1, б. „б“ и чл.8, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, че [фирма-
О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [район], [адрес],
представлявано от изпълнителния директор Х. Т. Т. и прокуриста Б. Ц. М., ДЪЛЖИ на
П. Н. З. сумата от 400 евро, с левова равностойност 782,33 лева, представляваща
обезщетение за отменен полет № [номер] по маршрут София - Брюксел, предвиден за
осъществяване на [дата], както и сумата 120,69 евро, с левова равностойност 236,05
лева, представляваща стойността на закупения за същия полет самолетен билет, ведно
със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /18.01.2022 г./ до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2341/2022 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [район], [адрес], представлявано от изпълнителния директор Х. Т. Т.
и прокуриста Б. Ц. М. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. Н. З., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [улица] сумата от 425 лева, представляваща
разноски за исковото производство, както и сумата от 325 лева, представляваща
разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8