Р Е Ш Е Н И
Е
гр. .,
03.04.2024 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
.ският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 287/2021 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск
с пр. осн. чл. 200 ал.1 от КТ, във вр.
с чл. 55 ал.2 от КСО.
В исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на
длъжност „предпредач”.
На 23.02.2018 г., по време и във връзка с извършваната от нея работа - при
почистване на предпредачна машина - авторегулатор, паднала от последното стъпало на машината и
сериозно пострадала, като причина за падането била омасляването на машината.
Твърди, че от падането се е увредил гръбначният й стълб, вследствие на
което получила травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб. Била приета в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”
и след проведено стационарно лечение й била поставена диагноза „Посттравматичен
колабс на краниталната фасета на тялото на Th 10 и компресионна стабилен тип фрактура на тялото на Th 12. Дегеративни промени на лумбален отдел на гръбначния стълб с десен парамедианен дисков пролабс на
ниво L5 - S1”. След изписването й и изкарване на болничните била насочена за
ТЕЛК, където й била определена трайно намалена работоспособност 30% - трудова
злополука, считано от 23.08.2018 г., като ТЕЛК приема причинно-следствената
връзка трудова злополука.
Ищцата твърди, че обжалвала решението на ТЕЛК пред НЕЛК, който отменил
оценката на работоспособността й от 30% на 50%.
Ищцата твърди, че настъпването на травмата е в пряка и непосредствена
последица на получените увреждания при изпълнение на служебните й задължения.
Претърпяната злополука била трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО, тъй като
по време на инцидента изпълнявала задълженията си по трудово правоотношение.
Злополуката настъпила при изпълнение на служебните й задължения, поради което е
призната за „трудова“ по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО с Разпореждане №
5104-19-69/01.11.2018 г. на РУ „СО” . и потвърдена експертна оценка с Решение №
14 от 13.02.2020 г. на Административен съд ..
Твърди, че вследствие от трудовата злополука и настъпилата травма -
увреждане на гръбначния стълб, претърпяла значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от травмите. От момента на настъпване на
трудовата злополука до настоящия момент ответното дружество не предприело
никакви действия за извънсъдебна отговорност и да й заплати обезщетение за
търпените болки и страдания. Вместо това прекратило трудовото й правоотношение.
Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, в резултат
на която на 23.02.2018 г. настъпило увреждане на гръбначният й стълб, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане.
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответното дружество чрез представителя си по пълномощие
адв. Р.К., в който счита исковата претенция за неоснователна както по
основание, така и по размер. Твърди, че е налице липсата на съществен елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200
от КТ, а именно влязъл в сила индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука. Разпореждането на длъжностното лице, в което
декларираната злополука е приета за трудова, не е влязло в сила. Същото е
оспорено по надлежния ред и към настоящия момент производството е висящо пред
АС ..
Освен това се счита, че настъпилото увреждане е в резултат на проявена
небрежност от страна на ищцата и единствено и само по нейна вина. Същата не е
спазила задължителните правила за безопасност и основни технологични правила,
поради което се твърди, че пострадалата е причинила умишлено увреждането, което
е предпоставка за изключване на отговорността на работодателя за вреди от
злополуката, респективно – за намаляването й, тъй като е налице груба
небрежност от нейна страна.
В допълнение се сочи, че е налице липса и на други съществени елементи от
фактическия състав на понятието трудова злополука, което да ангажира
отговорността на работодателя. Същите се изразяват в непосочване и недоказване
на механизма на настъпване на увреждането и липсата на функционалната връзка
между увреждането и изпълняваната работа. Оспорва изобщо наличието на такива.
Твърди се, че липсва установена причинно-следствена връзка между
злополуката и претендираните от ищцата вреди и
механизма на увреждането. От исковата молба не ставало ясно в както точно се
изразяват болките и страданията от травмите, какво е тяхното времетраене,
поради което се оспорва това твърдение.
Наред с изложеното и в условията на евентуалност, се прави възражение и за
прекомерност на претенцията, като същата се счита за изключително и силно
завишена с оглед физическото и психическо състояние на ищцата, поради което се
счита, че следва да бъде намалена.
Предвид изложеното се счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и моли съда да постанови решение в този смисъл.
В с.з. ищцата, редовно призована, лично и чрез
процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да
уважи така предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноските по
делото.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който моли съда да не уважава
изцяло предявения иск, тъй като същият е неоснователен и недоказан по основание
и размер. Счита, че не са налице останалите предпоставки от закона за
ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на исканото обезщетение,
тъй като от страна на лицето не се доказаха тези предпоставки, а и се установи,
че е налице съпричиняване. Ако евентуално съдът счете
все пак, че са налице основания за обезщетяване и уважаване на иска, то се моли
така претендирания размер да бъде намален в драстична
степен, тъй като не е доказан по размер. Претендират се разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
По силата на трудов
договор сключен на 30.10.2017 г., между ищцата и ответното дружество е
възникнало трудово правоотношение. Със сключването на този трудов договор М.С.С. е приела да изпълнява длъжността „предач“ с код по НКПД:
8151 2001, със срок на изпитване от шест месеца.
С допълнително споразумение към трудов договор от
28.06.2016 г., страните се споразумяват за следните изменения на трудовия
договор считано от 08.12.2017 г.: работникът приема да изпълнява длъжността предпредач с код по НКПД: 8151 2003, със срок на действие
на договора до 08.06.2018 г.
Със Заповед № 181 от 17.08.2018 г. трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 71 ал.1 от КТ.
С разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на НОИ ТД- . на
осн. чл. 60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.
№ 5101-19-42 от 06.08.2018 г. от М.С.С. е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО Разпореждането е влязло в сила.
Приета е като доказателство инструкция за безопасна
работа и противопожарна защита със стълби от 29.05.2017 г. и инструкция за
безопасна работа и противопожарна защита при работа с предпредачни
машини, съгласно които всеки работник е длъжен да се явява на работа в добро
психическо и физическо здраве.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. М.С.,
съпруг на ищцата сочи, че вечерта на злополуката отишъл да я вземе, като тя се
забавила повече от обикновено. Била втора смяна, отишъл към 10 часа. Тя идвала
с колежката си, вървяла превита и казала, че се е подхлъзнала на машината
докато я чистила. Било високо стъпало, не е могла да се опре на земята и е
паднала. Казала, че било омаслено. Постоянно било омаслено от машината, подът
бил от ламарина. Момчетата я били питали дали си е ударила главата, казала, че
не е, но знаела, че той я чака отвън. Докато се разправяли видял, че започнала
да й избива пот и да се тресе. Завел я в болница, където ги пратили на рентген.
Сложили й инжекция и ги пратили в спешното. В спешното им казали, че няма
дежурен ортопед, да отидат в понеделник и се прибрали. В понеделник отишли при
личния лекар, който им дал направление за невролог, отишли и им казали, че ще я
приемат в болницата. Пратили ги пак на снимка, защото имало съмнения за подбити
прешлени. В болницата стояла около седмица. Не й били правили операция, защото
за нея трябвали пари. Болките ги имала и до ден днешен. Повече от месец
продължили болките, но вечер той й помагал. Лекарят казал, че от скенера
резултатите потвърждавали това, в което се съмнявал, но трябвало да минат и на ядреномагнитен резонанс, за който се чакало доста, за да не
се плаща. Тя не се върнала повече на работа, били я уволнили. Лекарят не й
предписал нищо, казал само, че задължително трябва да се оперира. Купили
корсет, който носила около шест месеца. Не знае дали е вземала
болкоуспокояващи.
В показанията си свид. Р.Н.сочи,
че работи в ответното дружество като предпредач.
Познавал ищцата, работели в един цех, на едно работно място, но в различни
смени. Спомня си, че имало едно падане. Не видял падането, просто чул като
паднала. В момента на смяната станало и с колегата си я вдигнали. Видимо я
боляло, била изпотена цялата. Била паднала на земята. Изправили я и я попитали
дали има нужда от помощ, но тя тръгнала към съблекалните. Имала болки, за
кръста се държала. Нейното работно място било в цех с наредени машини, работела
на авторегулатор. Машината била доста голяма, дълга
приблизително десетина метра, широка около два и нещо, висока над два метра. По
стълбички се достигало до машината, имало две стъпала и подиум. Стъпалата били оребрени железни, подиума бил с цяла ламарина, оребрена на чертички. Когато била паднала, стълбите били
пред нея. Те я намерили след стълбите. Стъпалата били цели, три по 20 – 25 см.
Можели да се местят, но не ги местели. Работил след нея на машината, нямало
омасляване, било сухо. Тези машини трябвало да се омасляват. Казанчето за
омасляването било от другата страна на машината, от отсрещната страна. Можело
да се разлее с кофа, но било съвсем минимално и от другата страна, нямало как
да стигне до стълбите. Имали работни дрехи, работни обувки, антифони.
Обувките били отпред с метално бомбе, от долу с грайфер, за да ги предпазват.
Не му се било случвало с тези обувки да се подхлъзне. От 10 години работел в
този цех. М. била дошла от скоро, първо работила на друго място, после я били
прехвърлили при тях. Не можел да се сети дали била с такива обувки към момента
на инцидента. Когато видели М. паднала, машината не работела. Смяната, която
издавала, почиствала машината. Било чисто като отишли. Тази машина за 10 години
не била сменяна, правел й се ремонт всяка година, омаслявала се. Единствено
пръскало от една малка дюза на лентата, падало масло само на лентата. Самата
ламарина не била износена. Не си спомня пода да е бил сменян. След стъпалата
имало циментов под. Стъпалата били ламаринени. Вървели по циментов под, тези
стъпала били, за да се качиш да отвориш капака. Около машината се обикаляло по
цимента. След този инцидент М. не се била върнала на работа. Не знае дали е
провела някакво лечение. Всеки месец се провеждал инструктаж. На работното
място трябвало да се идва в кондиция, в добро здраве и в работно облекло. Не
било имало други инциденти на това работно място през годините.
В показанията си свид. Д.З.сочи,
че работи в ответното дружество като секционен майстор. Бегло познавал ищцата.
Задължението му било да отговаря за 16 – 17 души и поверените му машини. Това включвало
и машината, на която работела М.. Не бил видял нищо лично. Разбрал, че имало
някакво падане. Вечерта като приел смяната от нейния секционен майстор, той го
информирал за проблема. Той бил длъжен да го информира за нередност в някоя
машина. Машината представлявала
механичен авторегулатор, около четири метра дължина,
метър и половина – два ширина, закачал се материала на седем – осем ленти и
продължавало към следващия авторегулатор, той бил
електронен. Нейната машина била механична. Висока била метър и 50. Имало
железни стълби, по които можело да се качи да се почисти машината, да се вдене.
Били оребрени, три стъпала били, имали си ръкохватка,
около метър били широки, около 40 – 50 см. имало самото стъпало. Общата
височина била около метър или по-малко. С цял крак можело да се стъпи на
стъпалото. Машината се омаслявала, от другата страна на самата машина се
правело това. Когато се наливала течността, тя нямало как да достигне до
работното място. Пода под машината бил от бетон. Инструктаж се провеждал
задължително, имало периодичен такъв, той го провеждал на смяната си през три
месеца, на първо число. Ежедневен инструктаж нямало. Когато дойдел нов човек,
задължително се провеждал инструктаж. Имало задължително работно облекло –
работни обувки, панталон работен и работна фланелка, куртки, елеци. Обувките
били кожени, подметката била оребрена. Не допускал
човек в смяната без такива обувки. С тези обувки не можело да се подхлъзне
човек. При предаването на смяната минал покрай работното място на М., не му
било направило нищо впечатление, не помни дали била там. В края на работния ден
работника, който работел на машината, трябвало да я почисти за следващата
смяна. М. работела на тази машина за кратко, били я преместили от друг цех.
Нямало износване на материала на стъпалата. Не веднага при започване на работа
се давало работно облекло. Не помни дали М. е имала работно облекло. Не помни
дали се е върнала на работа. На стълбите и от двете страни имало перила. Имало
перила само на последното стъпало.
В показанията си свид. М.И.сочи,
че работи в ответното дружество като Началник отдел „Екология, охрана на труда
и пожарна безопасност“. Работниците ползвали работно облекло, което се
осигурявало съгласно списъци, които се изготвяли всяка година по длъжности.
Състояло се от тениска, съответно куртка, панталон или туника, панталон и
работна обувка. Работната обувка била изработена специално за тях, била поръчкова. За сухите помещения била със специално противохлъзгащо се ходило, за мокрите помещения била
различна, защото условията там били различни. Ищцата първоначално била работила
в цех тъкачен, впоследствие била преместена в цех камгарен.
За този цех се ползвала обувка, която била за сухи помещения с противохлъзгащо се ходило. Работното й място представлявало
предпредачна машина, съответно за обслужване на
машината имало две стъпала, които били изработени от гофрирана ламарина и били
на височина не повече от 60 – 80 см. Нямало изискване за такава височина да има
перила. За всяка една трудова злополука тя трябвало да бъде уведомена. На М.
били предоставени такива обувки. Някъде юни месец, шефът я информирал, че има
получен имейл, че е настъпила трудова злополука с техен служител. Констатирала,
че на дружеството били представени болнични листи за настъпила битова
злополука, при което никой работодател, при който постъпвали по такъв начин
болнични листове, нямал основание да прави по-ранно разследване на злополуката.
Имейлът бил за настъпила злополука в края на м. февруари, а бил получен средата
на юни и съответно разследването отнело известно време. След приключване на
абсолютно всички вътрешни разпити, провела разговор и с ищцата, която й казала,
че е усетила, че полита и пада на земята. Явно била загубила съзнание, защото
първото нещо, което се била сетила било, как колегите й били над нея. Първо
говорили в администрацията, след което отишли до медицинския кабинет, където
освен медицинския специалист имало и обслужващ лекар, който бил външен и който
извършил по същия начин разпит на ищцата и всички стигнали до заключението, че
тя има някакъв здравословен проблем за настъпването на въпросната злополука.
Придружила ищцата до службата по медицина, през цялото време вървели и си
говорели, не забелязала някакви особености, нормално се движели, не били спирали
да почиват. Редовно били провеждани инструктажи в цеха, в който работела
ищцата. Когато имало проблем с машината, се сигнализирал прекия ръководител.
Секционните майстори отговаряли за
проблемите с машините. Ако проблема бил голям, се слагала табела, че
машината е в ремонт. Било изяснено впоследствие, че ищцата била с тяхна работна
обувка по време на инцидента, това било потвърдено и от нея. При трудова злополука бил длъжен да ги уведоми
всеки, който знае за нея. Съответно лицето също не било я уведомило. Документи
за злополука внасяли само при наличие на доказателства за трудова злополука.
Началник цеха не бил компетентен да прецени какво е естеството на злополуката.
Това го правел лекар, медицинско лице. Не била сигурна дали е била уведомена за
този случай, но единственото, на което стъпвали, било постъпването на
медицинска документация. Няколко месеца по-късно, когато посетила това работно
място, нямало никакво увреждане по въпросната ламарина. Имало парапет от ляво и
от дясно.
На основание чл. 176 от ГПК съдът е допуснал отговор на
ищцата на поставен от процесуалния представител на ответника въпрос. Ищцата
посочва, че обувките, с които е била, са й били дадени от предишния цех където
работела. Била в тъкачен цех, била с работните си обувки от предната й работа.
Не били тези, за които говорели свидетелите. Били като сандалети,
такива й били дадени в тъкачницата. В този цех не й били дали никакво работно
облекло. Три месеца било обучението, след третия месец се случил инцидента, от
три месеца и половина да е била там. През този период била с тези обувки, които
й били дали в тъкачния цех. Не я били проверявали сутрин за работно облекло. В
този цех, в който била, трябвало да работи шест месеца, за да й дадат работно
облекло и обувки.
Ищцата уточнява, че по-късно подала жалба за трудова
злополука. Първоначално била написала битова, защото щели да я изгонят от
работа, както и станало впоследствие. След това подала жалба за трудова, тъй
като се установило, че състоянието й не се подобрява. Подала имейл до ответното
дружество да й помогнат, да й платят операцията и затова се водело цялото дело.
Преследвали я до паркинга, за да й връчели заповед за освобождаване от работа.
По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че при злополуката на 23.02.2018 г. - падане от
не голяма височина, ищцата е получила счупване на 12 гръден прешлен. Фрактурата
е от компресионен тип и се дължи на удар върху твърда
повърхност, какъвто е пода, при свито положение на гръбначния стълб. Прешленното тяло вследствие настъпилата компресия /натиск/ по
надлъжната му ос се сплесква клиновидно. Обикновено възстановяването продължава
от 6 месеца до година и зависи от тежестта да фрактурата. При консервативното
лечение се налага носенето на специален реклинационен
корсет за около 6 месеца, понякога и повече. Това увреждане се характеризира с медикобиологичната характеристика трайно затрудняване на движенията на снагата. На ищцата е било препоръчано оперативно лечение с цел да се възстанови височината
и обема на прешленното тяло, да се осъществи
декомпресия и да се стабилизира гръбначния стълб, което не е било осъществено.
При консервативното лечение тялото на прешлена, което е клиновидно деформирано,
осъществява компресия на гръбначномозъчния канал - първоначално епидуралното, а по-късно и на субарахноидното
пространство.
Вещите лица посочват, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
установеното счупване и инцидента.
В решението на ТЕЛК се посочва, че настоящата работа като консултант
продавач не е противопоказана за М.С.. Противопоказани условия на труд са
статично и динамично натоварване на гръбначния стълб, свързани с множество
повтарящи се движения на гръбнака - навеждане и завъртане на снагата, носене на
тежести, продължително стоене права.
Вследствие на злополуката при ищцата е настъпило клиновидно счупване на 12
гръден прешлен на гръбначния стълб, като вследствие на фрактурата деформираното
прешленно тяло причинява притискане и стесняване на епидуралното и субархноидално
пространство на гръбначномозъчния канал.
Определянето на % ТНР е прерогатив на ТЕЛК и НЕЛК. Първоначалните 30 % ТНР
при М.С.С. *** с Е Решение № 5316/19.11.18 г. са
отменени от НЕЛК и са постановени 50 % ТНР с решение на НЕЛК № 1013/17.05.19 г.
за съкратен срок от 1 година.
Процентът на трайно намалена работоспособност се определя съобразно
функционалните ограничения на опорнодвигателния
апарат и отраженията им върху други органи и системи.
Експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на
степента на увреждане в проценти спрямо здравия човек, потребността от чужда
помощ и срока за това, срока на инвалидността и датата на инвалидизиране,
препоръки за по-нататъшно наблюдение и реабилитация. Според Наредбата за
определяна на ТНР, т.нар. отправни точки за оценка на ТНР и на вида и степента
на увреждане в проценти за гръбначни увреди при фрактури на прешленното
тяло със значителни статични отклонения и подчертана деформация, се дават 20-30
%. Така е определена първоначалната
30% ТНР. Решението на НЕЛК е базирано част 1 раздел 4 т.5.2. - други гръбначни
увреди с наличие на деформации с клиновиден прешлен -30-50 % Заб. При наличие
на допълнителни придружаващи функционални увреди на крайниците /например паресгезии/ и на вътрешни органи, следва да се даде
допълнителна оценка. /в случая са налице плеврални
сраствания на нивото на фрактурата/.
След изтичане на съкратения срок от 1 г. % ТНР, на ищцата е определено 50%
ТНР за срок от 3 години със същата мотивация. Този срок изтича през м. август
23 г., след което следва преосвидетелстване пред ТЕЛК.
Вещите лица посочват, че в материалите по делото няма приложена медицинска
документация за проведена физиотерапия и ЛФК, балнео-санаториално
лечение и други възстановителни процедури.
От приетото по делото заключение, изготвено от в. лице по трудова медицина,
се установява, че „Авторегулатор 1“ е предпредачна двойноиглена изтеглителна машина. Машината има за цел да изравнява и
изтегля камгарните ленти и да ги подготвя за
следващият етап - предене. Авторегулатора се захранва
с камгарни ленти от кани, минаващи
през гатер и после лентите се отправят към ролки, които контролират изтеглянето,
за да може да се получи лента с добро качество.
Следващ етап е минаването на лентите през двойно иглено изтеглително
поле и на изхода лентата се навива отново в кана, за да може да премине на
следващия преход - „Авторегулатор 2“.
Всички движещи се части на „Авторегулатор 1“ са
покрити с капаци или врати и са снабдени с блокировки за защита. Машината има
бутони за спиране и пускане от всички страни за по-голям контрол и безопасност.
За да работи „Авторегулатор 1“ се използва електроенергия
и сгъстен въздух, като липсата на един от тях се регистрира и не позволява на
машината да тръгне. Разполага с централна мазилна
уредба, която се управлява автоматично. При липса на машинно масло, машината не
може да тръгне. Тогава механика налива машинно масло със специално
приспособление, което вкарва маслото на конкретно място, а количеството на маслото,
което се долива, е не повече от 5 милилитра. Мястото, на което се извършва
смазването на механизмите, респективно мястото, на което се долива машинното
масло в системата на машината, е разположено на противоположната страна на
мястото, на което се намира стълбищна конструкция към
момента на инцидента с М.С.С..
Материалът, от който е изработена стълбищната
работна площадка, водеща към „Авторегулатор 1“ е рифелова ламарина. Рифеловата
ламарина е стоманен лист, който се получава при гореща обработка, така тя има
много голяма здравина и много добри физико-механични показатели. Листове от рифелова ламарина се използват и за направата на стьлбищни площадки, стъпала, тераси и др.. Има релефна
повърхност, която предотвратява подхлъзване.
Конструкцията на процесната мобилна стълбищна работна площадка се състои от две части допрени
една до друга, с обща дължина 1,66 метра. Широчината на стъпалата е 30
сантиметра, а площадката е 40 сантиметра. Дължината на стъпалата е 0,74 метра -
на едната част от мобилната стълбищна работна
площадка, а на втората - 0.92 метра. Тези размери са с по-добри показатели от
изискванията за стационарни (неподвижни) стьлбищни
конструкции, които са: широчина на стъпалото - от 0.21 м. до 0,31 м.;
широчината на рамото на стълбите (дължината на стъпалата) - 0.60 м.
Така изградената мобилна стълбищна работна
площадка като конструкция и като материал, осигуряват безопасно обслужване на
машината.,
Мобилната стълбищна работна площадка пред „Авторегулатор 1“ е с височина 0.660 метра (60 сантиметра,
мерено от пода). Изисква се поставянето на перила (парапети), когато се работи
на място, намиращо се на разстояние 1.50 метра от терена - тогава имаме работа
„на височина“. В процесния случай няма работа на
височина, респективно - няма задължително изискване за поставяне на перила на
мобилната стълбищна работна площадка.
Изискване за заемане на работното място „Предпредач“
е всеки работник да се явява на работа в добро психическо и физическо здраве
съгласно Инструкцията за безопасна работа. В инструкцията е описано също, че
обслужващият персонал не трябва да е под влиянието на алкохол, други упойващи
вещества или лекарства, които могат да намалят концентрацията му.
По време на работа не следва да се отвлича вниманието. Категорично е
забранено на работника да излива течности по пода и стъпалата за обслужване.
В задълженията на работника категорично влиза да поддържа мястото около
машината чисто и свободно. При наличие на замърсявания, същите следва да се
почистят от работника незабавно.
В случай на неправилно функциониране или авария по машината, работникът е
длъжен незабавно да спре машината и да информира прекия си ръководител.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещо лице Хематолог,
от заключението на която е видно, че пострадалата няма травма причинена от
машина/съоръжение, тъй като описва, че машината е била изключена по времето,
когато я е чистела, т.е. травмата не е настъпила внезапно под въздействие на
външни фактори, непосредствено свързани с естеството на работа и работния
процес. Пострадалата е била с работно облекло, включващо противоплъзгащи
обувки и се е намирала на специална противоплъзгаща
работна повърхност. Не съобщава за повреда на машината. Съобщава, че е усетила,
че залита и губи съзнание и пада на земята. Ако е имало подхлъзване, при
падането винаги е налице рефлекторен, защитен механизъм на поставяне на ръцете,
с които да се обере досега до земята. В нейния случай има падане изцяло на
трупа, с цялата му тежест, вероятна причина на сериозните наранявания, което се
случва само при загуба на съзнание.
Анемичният синдром не се е развил вследствие на инцидента, тъй като от
проведената образна диагностика не се установят места на мекотъканно
кръвонасядане или вътрешни кръвоизливи. Липсват
клинични и лабораторни данни за лигавична или кожна хеморагична диатеза, които да го
обяснят, т.е. анемичният синдром е с давност, хроничен и неговото появяване
няма пряка връзка с инцидента.
Острата постхеморагична анемия и анемията
вследствие на Лейомиом на матката са с
характеристиката на ЖДА - микроцитен, хипохромен анемичен синдром. Клиничната изява не този синдром е
свързана със безсилие, световъртеж, краткотрайна загуба на съзнание и е най-вероятната
причина за злополуката по време на работния процес на ищцата. При нередовен
прием на лекарствата нивото на Хгб може да варира.
Необходими са редовни прегледи и по-обстойни параклинични
изследвания, за преценка на продължителноста на
терапията. Налице е причинно-следствена връзка между нетравматичното увреждане
и травматичното такова настъпило на 23.02.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на
спорните факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи
Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност. За да се проведе успешно иска на
това основание, ищецът следва да установи наличие на трудово правоотношение
между страните, както и наличие на трудова злополука или професионално
заболяване. Това са задължителните елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ.
В конкретния казус се установява, че на 23.02.2018 г. е настъпила трудова злополука
на работното място на ищцата и при изпълнение на нейните трудови задължения –почистване
на предпредачна машина- авторегулатор.
С разпореждането № 5104-19-69/01.11.2018 г. на НОИ ТД- . на осн. чл. 60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх. №
5101-19-42 от 06.08.2018 г. от М.С.С. е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО Разпореждането е влязло в сила. Същото
има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото на обезщетение .
Поради изложеното, следва да се приеме, че са налице всички изискуеми
елементи на фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ, обосноваващи
ангажирането на отговорността на работодателя.
В показанията си разпитаният по делото св. Р.Н.сочи, че работи в ответното
дружество като предпредач. С ищцата, работели в един
цех, на едно работно място, но в различни смени. Спомня си, че имало едно
падане. Не видял падането, просто чул като паднала. В момента на смяната
станало и с колегата си я вдигнали. Била паднала на земята. Изправили я и я
попитали дали има нужда от помощ, но тя тръгнала към съблекалните. Имала болки,
за кръста се държала. Нейното работно място било в цех с наредени машини,
работела на авторегулатор. Машината била доста
голяма, дълга приблизително десетина метра, широка около два и нещо, висока над
два метра. По стълбички се достигало до машината, имало две стъпала и подиум.
Когато била паднала, стълбите били пред нея. Машините трябвало да се омасляват.
Казанчето за омасляването било от другата страна на машината, от отсрещната
страна. От 10 години работел в този цех. М. била дошла от скоро, първо работила
на друго място, после я били прехвърлили при тях. Когато видели М. паднала,
машината не работела. Смяната, която издавала, почиствала машината. Било чисто
като отишли. След този инцидент М. не се била върнала на работа. Всеки месец се
провеждал инструктаж. На работното място трябвало да се идва в кондиция, в
добро здраве и в работно облекло. Не било имало други инциденти на това работно
място през годините.
Свид. Д.З.работи в
ответното дружество като секционен майстор. Задължението му било да отговаря за
16 – 17 души и поверените му машини. Това включвало и машината, на която
работела М.. Не бил видял нищо лично. Разбрал, че имало някакво падане. Вечерта
като приел смяната от нейния секционен майстор, той го информирал за проблема.
Имало задължително работно облекло – работни обувки, панталон работен и работна
фланелка, куртки, елеци. Обувките били кожени, подметката била оребрена. Не допускал човек в смяната без такива обувки. С
тези обувки не можело да се подхлъзне човек. При предаването на смяната минал
покрай работното място на М., не му било направило нищо впечатление.
В показанията си свид. М.И.сочи, че работи в
ответното дружество като Началник отдел „Екология, охрана на труда и пожарна
безопасност“. Работниците ползвали работно облекло, което се осигурявало
съгласно списъци, които се изготвяли всяка година по длъжности. Ищцата
първоначално била работила в цех тъкачен, впоследствие била преместена в цех камгарен. За този цех се ползвала обувка, която била за
сухи помещения с противохлъзгащо се ходило. За всяка
една трудова злополука тя трябвало да бъде уведомена. На М. били предоставени
такива обувки. Някъде юни месец, шефът я информирал, че има получен имейл, че е
настъпила трудова злополука с техен служител. Констатирала, че на дружеството
били представени болнични листи за настъпила битова злополука, при което никой
работодател, при който постъпвали по такъв начин болнични листове, нямал
основание да прави по-ранно разследване на злополуката. Имейлът бил за
настъпила злополука в края на м. февруари, а бил получен средата на юни и
съответно разследването отнело известно време. След приключване на абсолютно
всички вътрешни разпити, провела разговор и с ищцата, която й казала, че е
усетила, че полита и пада на земята. Явно била загубила съзнание, защото първото
нещо, след като се свестила било как колегите й са над нея. Първо говорили в
администрацията, след което отишли до медицинския кабинет, където освен
медицинския специалист имало и обслужващ лекар, който бил външен и който
извършил по същия начин разпит на ищцата и всички стигнали до заключението, че
тя има някакъв здравословен проблем за настъпването на въпросната злополука.
Придружила ищцата до службата по медицина, през цялото време вървели и си
говорели, не забелязала някакви особености, нормално се движели, не били
спирали да почиват. Било изяснено впоследствие, че ищцата била с тяхна работна
обувка по време на инцидента, това било потвърдено и от нея.
Съпругът на ищцата С.е разпитан като свидетел, като последният заявява, че вечерта
на злополуката отишъл да я вземе, като тя се забавила повече от обикновено.
Била втора смяна, отишъл към 10 часа. Тя идвала с колежката си, вървяла превита
и казала, че се е подхлъзнала на машината докато я чистила. Било високо
стъпало, не е могла да се опре на земята и е паднала. Казала, че било омаслено.
Докато се разправяли видял, че започнала да й избива пот и да се тресе. Завел я
в болница, където ги пратили на рентген. Сложили й инжекция и ги пратили в
спешното. В понеделник отишли при личния лекар, който им дал направление за
невролог, отишли и им казали, че ще я приемат в болницата. Пратили ги пак на
снимка, защото имало съмнения за подбити прешлени. В болницата стояла около
седмица. Не й били правили операция, защото за нея трябвали пари. Болките ги
имала и до ден днешен. Повече от месец продължили болките, но вечер той й
помагал. Лекарят казал, че от скенера резултатите потвърждавали това, в което
се съмнявал, но трябвало да минат и на ядреномагнитен
резонанс, за който се чакало доста, за да не се плаща. Тя не се върнала повече
на работа, били я уволнили. Лекарят не й предписал нищо, казал само, че
задължително трябва да се оперира. Купили корсет, който носила около шест
месеца. Не знае дали е вземала болкоуспокояващи.
От изготвената и приета по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза
се установи, че при злополуката на 23.02.2018 г. - падане от не голяма
височина, ищцата е получила счупване на 12 гръден прешлен. Фрактурата е от компресионен тип и се дължи на удар върху твърда
повърхност, какъвто е пода, при свито положение на гръбначния стълб. Обикновено
възстановяването продължава от 6 месеца до година и зависи от тежестта да
фрактурата. При консервативното лечение се налага носенето на специален реклинационен корсет за около 6 месеца, понякога и повече.
Това увреждане се характеризира с медикобиологичната
характеристика трайно затрудняване на движенията на снагата. На ищцата е било
препоръчано оперативно лечение с цел да се възстанови височината и обема на прешленното тяло, да се осъществи декомпресия и да се
стабилизира гръбначния стълб, което не е било осъществено. При консервативното
лечение тялото на прешлена, което е клиновидно деформирано, осъществява
компресия на гръбначномозъчния канал - първоначално епидуралното,
а по-късно и на субарахноидното пространство.
Вещите лица посочват, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
установеното счупване и инцидента.
В решението на ТЕЛК се посочва, че настоящата работа като консултант
продавач не е противопоказана за М.С.. Противопоказани условия на труд са
статично и динамично натоварване на гръбначния стълб, свързани с множество
повтарящи се движения на гръбнака - навеждане и завъртане на снагата, носене на
тежести, продължително стоене права.
Вещите лица посочват, че в материалите по делото няма приложена медицинска
документация за проведена физиотерапия и ЛФК, балнео-санаториално
лечение и други възстановителни процедури.
От приетото по делото заключение, изготвено от в. лице по трудова медицина,
се установява, че „Авторегулатор 1“ е предпредачна двойноиглена изтеглителна машина. Машината има за цел да изравнява и
изтегля камгарните ленти и да ги подготвя за
следващият етап - предене. Авторегулатора се захранва
с камгарни ленти от кани, минаващи
през гатер и после лентите се отправят към ролки, които контролират
изтеглянето, за да може да се получи лента с добро качество.
Всички движещи се части на „Авторегулатор 1“ са
покрити с капаци или врати и са снабдени с блокировки за защита. Машината има
бутони за спиране и пускане от всички страни за по-голям контрол и безопасност.
При липса на машинно масло, машината не може да тръгне. Тогава механика налива
машинно масло на конкретно място, а количеството на маслото, което се долива, е
не повече от 5 милилитра. Мястото, на което се извършва смазването на
механизмите, респективно мястото, на което се долива машинното масло в
системата на машината, е разположено на противоположната страна на мястото, на
което се намира стълбищна конструкция към момента на
инцидента с М.С.С..
Материалът, от който е изработена стълбищната
работна площадка, водеща към „Авторегулатор 1“ е рифелова ламарина. Има релефна повърхност, която
предотвратява подхлъзване.
Конструкцията на процесната мобилна стълбищна работна площадка се състои от две части допрени
една до друга, с обща дължина 1,66 метра. Широчината на стъпалата е 30
сантиметра, а площадката е 40 сантиметра. Така изградената мобилна стълбищна работна площадка като конструкция и като
материал, осигуряват безопасно обслужване на машината.
Мобилната стълбищна работна площадка пред „Авторегулатор 1“ е с височина 0.660 метра. Изисква се
поставянето на перила, когато се работи на място, намиращо се на разстояние
1.50 метра от терена - тогава имаме работа „на височина“. В процесния
случай няма работа на височина, респективно - няма задължително изискване за
поставяне на перила на мобилната стълбищна работна
площадка.
Изискване за заемане на работното място „Предпредач“
е всеки работник да се явява на работа в добро психическо и физическо здраве
съгласно Инструкцията за безопасна работа. В инструкцията е описано също, че
обслужващият персонал не трябва да е под влиянието на алкохол, други упойващи
вещества или лекарства, които могат да намалят концентрацията му.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице Хематологпострадалата
съобщава, че е усетила, че залита и губи съзнание и пада на земята. Ако е имало
подхлъзване, при падането винаги е налице рефлекторен, защитен механизъм на
поставяне на ръцете, с които да се обере досега до земята. В нейния случай има
падане изцяло на трупа, с цялата му тежест, вероятна причина на сериозните
наранявания, което се случва само при загуба на съзнание.
Анемичният синдром не се е развил вследствие на инцидента, тъй като от
проведената образна диагностика не се установят места на мекотъканно
кръвонасядане или вътрешни кръвоизливи. Т.е.
анемичният синдром е с давност, хроничен и неговото появяване няма пряка връзка
с инцидента.
Острата постхеморагична анемия и анемията
вследствие на Лейомиом на матката са с
характеристиката на ЖДА - микроцитен, хипохромен анемичен синдром. Клиничната изява не този
синдром е свързана със безсилие, световъртеж, краткотрайна загуба на съзнание и
е най-вероятната причина за злополуката по време на работния процес на ищцата.
При нередовен прием на лекарствата нивото на Хгб може
да варира. Необходими са редовни прегледи и по-обстойни параклинични
изследвания, за преценка на продължителноста на
терапията.
Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за намаляване на
обезщетението, поради това че с поведението си ищцата е допринесла за
увреждането. Разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието
"груба небрежност" е изяснено в съдебната практика, като се приема, é това е неполагане
на грижата, която би положил и най небрежният човек, зает със същата дейност
при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността на
работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в този
смисъл са решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о.,
ГК по чл. 290 ГПК, решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV
г.о., ГК по чл. 290 ГПК и др./.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване. Грубата небрежност на работника е неговото
субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези
действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги
предотврати. Само при наличие на такова субективно отношение на работника,
установяващо се от обективните му прояви - неполагане на грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на
разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ при установено нарушение на някое от
правилата за безопасност на труда.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
твърдяното от ищцата, че се е подхлъзнала и паднала, поради омасляване на
площадката пред машината, на която е работила. Установи се , че маслото се
налива от противоположната страна на машината. Самата ищца след падането ,
видно от показанията на разпитаните по делото свидетели , пристигнали на място
след инцидента е заявила, че първото нещо, след като се
свестила било как колегите й са над нея. Освен това вещото лице по назначената
медицинска експертиза със специалист „хематолог“
заяви, че ако е имало подхлъзване, при падането винаги е налице рефлекторен,
защитен механизъм на поставяне на ръцете, с които да се обере досега до земята.
В нейния случай има падане изцяло на трупа, с цялата му тежест, вероятна причина
на сериозните наранявания, което се случва само при загуба на съзнание.
Изводът за съпричиняване от страна на работника
не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати
от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба
небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване
на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата.
Действително се установи от назначената по делото съдебно медицинска
експертиза и от амбулаторни листи и епикризи, по които е изготвена експертизата, че ищцата към
момента на инцидента , а и преди това е била с изразен анемичен синдром.
В конкретния случай работодателят е релевирал
възражение за съпричиняване при заявено твърдение, че
вследствие на понижения хемоглобин е
получила замайване , загубване на съзнание и падане, вследствие на което
са причинени неимуществените вреди. По
делото обаче липсват достатъчно данни за конкретните действия на пострадалата
непосредствено преди злополуката, в това число, че е осъзнавала реалната
възможност, че в резултат на нейни действия или бездействия ще настъпи
неблагоприятния резултат, независимо от което тя да е предприела и извършила
съответни действия/ бездействия със самонадеяната увереност, че този резултат
няма да настъпи или че тя ще е в състояние да го предотврати.
В случая по делото не са събрани обективни данни за поведението на
пострадалата преди инцидента и конкретно – данни за поведение на ищцата,
отговарящо на релевираното от ответника възражение за
съпричиняване. Не се установи в производството,
въпреки, че анемичния синдром е установен още
през 2014 г., от момента на сключване на трудовия договор 30.10.2017 г.
до датата на злополуката 23.02.2018 г. да имало други инциденти , свързани със
здравословното състояние на ищцата.
С оглед изложеното, не може да се приеме, че ищцата умишлено е неглижирала здравословното си състояние, респ. че целеносочено е влошила същото, с което е предизвикал процесното увреждане, поради което възражението на
ответника по чл. 201, ал. 1 от КТ се явява неоснователно.
Критериите за опредляне размера на обезщетението са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените
болки и страдания, общоприетото
понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението.
В тази връзка съдът отчита констатациите
в заключението на СМЕ, съгласно
която ищцата е получила счупване на 12 гръден прешлен. Обикновено възстановяването продължава от 6 месеца до година и зависи от тежестта на фрактурата. Това увреждане се характеризира с медикобиологичната
характеристика трайно затрудняване
на движенията на снагата.
На ищцата е било препоръчано
оперативно лечение с цел да се възстанови височината и обема на прешленното тяло, да се осъществи декомпресия и да се стабилизира гръбначния стълб, което не е било осъществено.
По време на инцидента и след това, пострадалата е търпяла болки и страдания с интензитет,
характерен за този вид травми
.
Болките, страданията и неудобствата се доказват и от показанията на св. Славов- съпруг на ищцата.
На обезвреда по реда на чл. 200 от КТ подлежат всички
вреди, намиращи се в пряка
и непосредствена причинно следствена
връзка с увреждането. Размерът на неимуществените вреди
се определя съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта,
като критерий за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителност
и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне
паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Предвид всичко изложено и съобразно обществено-икономическите
условия към момента на настъпване
на трудовата злополука 23.02.2018
г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да бъде в размер на 15 000
лева. Определянето на различен от този
размер и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
В останалата му част до пълния предявен размер на сумата 50 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На осн. чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид като законна последица от уважаване на иска за неимуществени
вреди на ищцата следва да
се присъди и законната
лихва върху сумата от 15 000
лева, считано от датата на трудовата
злополука – 23.02.2018 г. до окончателното
изплащане.
Видно от договора за правна
защита и съдействие, пълномощникът
на ищцата е оказал безплатно
адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.
Е.П.-*** сумата 1750 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата бива осъдена
да заплати на ответното дружество разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 1145.59 лева заплатени възнаграждения за вещи лица.
Ответното дружество следва да заплати д.т. върху уважената
част от иска в размер на 600 лева по сметка на СлРС.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е. МИРОЛИО” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ., кв. „Индустриален“, представлявано от Г.Р.– Изп.
Директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С. с ЕГН **********
***, сумата 15 000лева /петнадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.02.2018
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер на сумата 50 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Е. МИРОЛИО” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ., кв. „Индустриален“, представлявано от Г.Р.– Изп.
Директор, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.П. *** адвокатско възнаграждение
по чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 1750
лева.
ОСЪЖДА М.С.С.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.
МИРОЛИО” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ., кв. „Индустриален“,
представлявано от Г.Р.– Изп. Директор, разноски в
размер на 1145.59 лева.
ОСЪЖДА Е.
МИРОЛИО” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ., кв. „Индустриален“,
представлявано от Г.Р.– Изп. Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в
размер на 600 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: