№105
гр.
Силистра,
20.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Данаила Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 37/2017 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание
чл. чл. 55 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,
Ищците – „Търговия на едро - СС” ЕООД - /в
несъстоятелност/ - гр. Силистра, ЕИК ********* и „Лъки- СИС” ЕООД, гр.
Силистра, ЕИК *********, двамата действащи чрез адв. М. от САК, желаят съда да
се произнесе с решене, с което да осъди „Енерго-про Продажби” АД, гр. Варна,
ЕИК ********* да им плати сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева от недължимо
платени средства за консумирана ел. енергия за периода 19. 12. 2008г. - 20.12.2011г.
по фактури от 31.01.2009г. до 27.12.2011г., която сума е част от задължение в
общ размер на 52967. 30 лв. /петдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и
седем лева и тридесет стотинки/, като сумата се присъди само на „Лъки - СИС”
ЕООД, гр. Силистра поради сключен договор за цесия между двамата ищци, а в
условията на евентуалност да се присъди сумата от 35925. 73 лв. /тридесет и
пет хиляди деветстотин двадесет и пет
лева и седемдесет и три стотинки/ за първия ищец и 14074. 27 лв. /четиринадесет
хиляди седемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ за втория ищец,
ведно със законната лихва върху така претендираните главници от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците
желаят още съда да осъди „Енерго-про Мрежи” АД, гр. Варна, ЕИК *********, да
плати в полза на „Лъки - СИС” ЕООД, гр. Силистра обезщетение в размер на 4115
/четири хиляди сто и петнадесет/ лева, която
сума е част от задължение в размер на 4416 /четири хиляди четиристотин и
шестнадесет/ лева, за ползването през периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г.
на електросъоръжения, собственост на ищците, за доставка на ел. енергия на
трети лица, а в условията на евентуалност, съдът да осъди „Енерго-про Мрежи”
АД, гр. Варна, ЕИК *********, да плати на „Търговия на едро - СС” ЕООД - /в
несъстоятелност/ - гр. Силистра сума в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, на „Лъки-
СИС” ЕООД, гр. Силистра, съответно 115 /сто и петнадесет/ лева представляващи част
от задължение в размер на 4416 /четири хиляди четиристотин и шестнадесет/ лева,
за ползването през периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г. на
електросъоръжения, собственост на ищците, за доставка на ел. енергия на трети
лица, ведно със законната лихва върху така претендираните главници от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответниците – Енерго
- про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. Варна и „Енерго-про Мрежи” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, намират предявените искове за неоснователни и частично
погасени по давност, като сочат доводи в подкрепа на становището си.
Ответниците излагат подробни възражения в подкрепа на становището си за
неоснователност на исковите претенции основани на твърдението, че вещното право
на собственост върху посоченото в исковата молба съоръжение – трафопост не е на
ищците, което обуславя евентуалната неоснователност на претенциите за връщане
на платената компонента - пренос ниско напрежение в издадените фактури и иска
за обезщетение за ползването на съоръжението от ответниците. Ответниците правят
възражение и за изтекла погасителна давност в тяхна полза на част от исковите
претенции.
Съдът,след
като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
За
да обосноват претенцията си ищците посочват, че в гр. Силистра, на
административен адрес ул. Харалампи Джамджиев № 1 се намират два имота с
идентификатори по кадастралния план 66425. 514. 502 и 66425. 514. 501, като
вторият е отделен от първия в края на 2010 г. Акцентират, че в периода 2009 -
2011 г. двата имота са собственост на ищците, като тяхна собственост е и
трафопоста, през който преминава ел. енергия, за да може през вътрешната на двата
имота ел. мрежа да достигне до 29 сгради, намиращи се в двата имота и водещи се
на този административен адрес. Твърдят, че сградата на трафопоста също е вътре
в имота и е с идентификатор 66425. 514. 502. 17. Посочват, че до м. февруари
2011г. партидите за доставка на ел. енергия се водят на името на първия ищец, а
след това на името на втория ищец, тъй като на 01. 12. 2010г. с фактура № 871
„Търговия на едро - СС” ЕООД гр. Силистра продава на „Лъки- СИС” ЕООД гр.
Силистра съоръженията на трафопоста, а на 17. 01. 2011 г. с нотариален акт № 66
/ 2011 г. на нотариус с peг. № 105 на Нотариалната камара продава и 13. 04 % от
собствеността на сградата на трафопоста. Сочат още, че в цената на
електроенергията, която са заплащали, е включен и компонент „пренос ниско
напрежение”. Считат, че не следва да заплащат тази част от цената, тъй като
собственият им трафопост преобразува тока от средно в по-ниско напрежение и
след това по собствената им мрежа токът достига до различните потребители в
района. Въз основа на тези доводи са поискали възстановяване на платените суми
за пренос ниско напрежение до м. август 2011 г., но им е било отказано, поради
което се е породил интерес да претендират от ответниците възстановяване на
платеното без основание, а в условията на евентуалност претендират заплащане на
обезщетение за ползването без основание на трафопост, собственост на ищците, за
преобразуване на ел. енергия средно напрежение в ел. енергия ниско напрежение.
Освен това претендират заплащане на обезщетение за това, че в периода от 19.12.2008г.
до 20.12.2011г. ответниците са се обогатили без основание в резултат на
използването на трафопоста, собственост на ищците, за снабдяването с ел.
енергия на други потребители в района. Позовавайки се на договор за цесия от
01. 06. 2012г., сключен помежду им, ищците молят вземанията, предмет на
настоящия процес, да бъдат присъдени на „Лъки- СИС” ЕООД гр. Силистра, а в
условията на евентуалност - разделно.
Към
исковата молба са приложени 36 бр. фактури и дебитни известия към тях, касови
бонове за платена електроенергия, документи, удостоверяващи описаните по-горе
договори между ищците, справка за извършените от ищците плащания на фактури
през процесния период и кореспонденция между страните.
Ответниците
на споделят ищцовата теза. По отношение на първата заявена искова претенция
считат, че ищците тълкуват превратно отбелязването „пренос ниско напрежение”
във фактурите и дебитните известия. Акцентират, че мрежовите услуги се заплащат
съгласно показанията на средствата за търговско измерване и компонентата
включва осъществената услуга по пренос през цялата разпределителна мрежа,
поставена под оперативното управление на мрежовата компания, от точката на
закупуване на енергията от Е. ОН България Продажби АД, до обектите на ищците,
като потребителите заплащат цена за пренос по разпределителната мрежа на средно
или на ниско напрежение в зависимост от това, на какво напрежение са
присъединени. Посочват, че цената за пренос е неделима компонента от стойността
на доставяната електроенергия и ищците дължат заплащането й при условие, че не
оспорват че им е доставено количеството електроенергия, посочено в издадените
фактури.
Допълнително
уточняват, че обектите на ищците са присъединени към разпределителната мрежа
посредством трафопост (ТП) с диспечерско наименования „ОТП”, изграден през 1975г.
и захранващ от тогава, както складовете на Търговия на едро, така и Трафопоста
на намиращия се в близост Бетонов възел. Уточняват и това, че ТП се захранва от
магистрален електропровод 20 KV, с извод - 29 килия на подстанция Силистра,
където е точката, от която Е. ОН България Продажби АД, купува електроенергия от
НЕК. Считат, че дължимата сума за преноса на електроенергия е част от цената на
използваната в имота електроенергия и основанието за заплащането й е съществуващото
договорно правоотношение между страните, поради което не може да се счете, че
ищците са извършили плащане на суми без основание.
По
отношение на втората заявена претенция считат, че ищците не са обосновали и
доказали нито своето обедняване, нито обогатяването на ответника, нито са
обосновали и доказали кои са общите факти, породили неоснователното имуществено
разместване, оспорват правото на собственост на ищците върху трафопоста,
позовавайки се на обстоятелството, че това е вещ, която е била извън гражданския
оборот и е могла да бъде единствено държавна собственост.
От
заключенията на вещите лица изготвили назначените от съда СТЕ може да се
установи, че когато съоръженията за преобразуване на ел. енергията от средно в
ниско напрежение не са собственост на енергийното предприятие, присъединяването
на обекта на потребителя – собственик на съоръжението е към разпределителната
мрежа средно напрежение. В тези случаи съгласно указанията на ДЕКЕВР,
потребителят заплаща цена за пренос през мрежа средно напрежение и не заплаща
цена за пренос през мрежа ниско напрежение. Експертите приемат, че ако
процесния трафопост е собственост на потребител, а не на енергийно дружество то
компонентата „Пренос ниско напрежение“ съдържаща се в цените на всички издадени
през процесните периоди фактури за доставка на ел. енергия за двете дружества –
ищци е в размер на 64124.25лв. /шестдесет и четири хиляди сто двадесети и
четири лева и двадесет и пет стотинки/. Вещите лица са изчислили, че разликата
между компонента „Пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение“ и
„Пренос през разпределителната мрежа на средно напрежение“, възлиза на
49582.25лв. /четиридесет и девет хиляди петстотин осемдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/.Според експертите размерът на обезщетението дължимо от
електроразпределителните дружества на собствениците на съоражения за пренос на
ел. енергия до други потребители за процесния период би следвало да е 4290.96
лв. /четири хиляди двеста и деветдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ за
„Търговия на едро - СС“ ЕООД, и 125.04лв. /сто двадесети пет лева и четири
стотинки/ за „Лъки Сис“ ЕООД. Според заключението на експерта – икономист
изготвил назначената от съда ССЕ, размера на обезщетението, което енергийното
дружество следва да дължи на ищците за това, че ползвало тяхното съоръжение за
периода 2008г. – 2011г. е в размер на 1340 /хиляда триста и четиридесет/ лева.
Всички
експерти работили по първоначалната, допълнителната и тройната СТЕ са
единодушни, че процесния трафопост захранва не само обектите на ищците, но и ТП
„Бетоноввъзел4, и чрез него се затваря кръгът за резервното захранване на
предприятията в района включително ЖП – Гара, Силозите, бившите предприятия
„Булгарплод“ и „ОКС“ /по настоящем РКС – Силистра/. Вещите лица приемат, че
коментирания трафопост не е краен във веригата т.е. не захранва само един –
краен потребител, а още от създаването си през 1978г. е част от електропреносна
система с предназначение да захранва с електричество няколко отделни
предприятия. От заключението се установява още, че процесния трафопост е
заведен, като актив в счетоводството на „Търговия на едро – СС“, ЕООД, и не
фигурира, като такъв в счетоводството на ответниците. Допълнителни данни
относно собствеността над коментираното съоръжение могат да се установят и от
приложеното, като писмено доказателство заверено копие от Нотариален акт № 43,
том VII, рег. № 9043, дело № 814/2008г. на нотариус № 307
от НК, от който е видно, че сградата - трафопост ведно със съдържащите се в нея
съоражения е била предмет на покупко продажба с продавач „Първи май“ АД, и
купувач „Търговия на едро Силистра“ЕООД, ЕИК *********. След справка в ТР се
установява, че на 27.10.2008г. търговското предприятие на дружеството купувач е
прехвърлено на първия ищец - „Търговия на едро – СС“, ЕООД. Запознавайки се с
останалите приложени документи за собственост съдът установи, че продавачът
„Първи май“ АД, е придобил собствеността над процесния трафопост с площ от
43,50 /четиридесет и три цяло и петдесет стотни/ кв. метра от „Силед“ АД, десет
дни по – рано на 20.07.2008г., който пък придобил трафопоста на 22.11.2000г.
видно от представения констативен Нотариален акт от същата дата. От
представената Заповед№ 281 от 06.11.2000г. на областния управител на област –
Силистра, може да се установи, че от актовите книги за държавна собственост е
отписан трафопост със площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, находящ се на
същия административен адрес, като процесния – гр. Силистра, ул. „Хараламби
Джамджиев“. В приложения, към делото Акт за държавна собственост № 3086 от
03.01.1987г.трафопостът също е описан с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра.
По делото липсват данни обясняващи разликата в площта на трафопоста
първоначално описан в коментираните официални документи – акт за държавна
собственост и заповед с площ от 20 /двадесет/ кв. метра, а впоследствие
индивидуализиран в три последователни нотариални акта с площ от 43,50
/четиридесет и три цяло и петдесет стотни/ кв. метра, както и дали се касае за
различни обекти с идентично приложение – трафопост или за един и същ.
От правна страна
Съдът
намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от
активно легитимирани лица имащи правен интерес от производството. Разгледани по
същество съдът намира предявените искове за неоснователни по следните
съображения:
Основният
довод изтъкнат от ищците в подкрепа на претенциите им е твърдяното от тях
обстоятелство, че са собственици на трафопоста находящ се на административен
адрес - гр. Силистра, ул. Харалампи Джамджиев № 1, поради което ответниците им
дължат претендираните недължимо платени средства за консумирана ел. енергия и
обезщетение за ползването на електросъоръжение собственост на ищците. В този
смисъл за да са приемат за основателни на исковите претенции следва на първо
място да се установи и докаже, че ищците са титуляри на вещното право на
собственост над коментирания трафопост. В тази връзка по делото са представени
няколко писмени документа установяващи извършени прехвърлителни сделки имащи за
предмет именно собствеността над сградата на съоръжението проследяващи
правоприемството от деактуването на имота, като държавен до придобиването му от
ищците. От тях е видно, че имота е бил държавна собственост и със Заповед на
областния управител през 2000г. е отписан от актовите книги. В тази връзка
следва да се има предвид, че актът за държавна собственост, респективно
заповедта на областния управител съставени по надлежния ред и форма, имат
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира възникването,
изменението и погасяването на собствеността на държавата, без да я поражда
респективно погасява /чл. 5 от ЗДС/.
В
отговора на исковата молба и в писмените бележки представени след даване ход по
съществото на делото ответника е навел възражение за това, че процесният
трафопост имащ качеството на енергийно съоръжение за общо ползване поради,
което не може да бъде придобит и валидно да бъде включен в капитала на
търговско дружество нямащо за предмет на дейност производство и търговия с
електроенергия. Изложеният довод ангажира съда предвид установените /и обсъдени
по горе/ фактически обстоятелства да се произнесе инцидентно относно
валидността на постановения административен акт, с който е деактуван процесния
трафопост, като държавна собственост и същия е предоставен на търговско
дружество, чиито предмет на дейност не е производство и търговия с
електроенергия, поради което съдът следва да извърши т.нар. косвен съдебен
контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК.
Според
настоящият съдебен състав трафопостът представлява площадков енергиен обект по
смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗЕ, и като такъв е съвкупност от два компонента –
сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (от 1948г.) въвежда изричното
правило, че енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос
и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна
общонародна собственост. Съгласно чл. 3 от същия закон държавата е можела да
преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия,
или на обществени организации – водни синдикати, кооперации и др. – строежа и
експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди.
С
последващият Закон за електростопанството /в сила от 01.07.1976г., отм.
20.07.1999г./ отново се регламентира особения статут и правен режим на
енергийните обекти, вкл. на съществуващите такива към влизането му в сила - § 4
ПЗР на същия закон.
В
задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в Решение № 47 от 02.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 217/2012г., IV
г.о. е възприето следното: „съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството (Обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., изм., бр. 56 от
18.07.1986 г., бр. 12 от 12.02.1988 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., отм., бр. 64
от 16.07.1999г.) съществуващите енергийни обекти: електрически централи за
производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Такива обекти е
могло да бъдат придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други
обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" за
задоволяване на собствени нужди.“
В
настоящия случай липсват данни, че енергийният обект не е бил изграден за
задоволяване само на собствени нужди на ищеца – респективно на неговия
праводател – придобил обекта още с построяването му, каквото е изискването и на
чл. 3 от Закона за електростопанстовото (от 1948г.), а е предназначен да
обслужва и други потребители, което изрично е установено от вещите лица
изготвили назначените от съда експертизи, а такова е предназначението му и
понастоящем. Самите ищци сочат, че от процесния трафопост се захранват с
електро енергия и други потребители, а не само тяхното предприятие.
Също
така по делото не е установено ищците /или техните праводатели/ да са
разполагали с необходимото разрешение на Асоциация „Енергетика“, за да
притежават в собственост изградения трафопост. Следователно, предвид представените
писмени доказателства и съгласно нормативните ограничения за придобиването и
притежаването на енергийни обекти, въведени със Закона за електростопанстовото
(от 1948г.) и последващия Закон за електростопанството (в сила от 01.07.1976г.,
отм. 20.07.1999г.), изграденият трафопост като енергиен обект с особен статут и
правен режим, който обслужва повече от един потребител, е бил държавна
собственост и е можел да се придобие само от правен субект имащ специален
предмет на дейност, а именно производство и търговия с електроенергия. Правният
режим на съществуващите енергийни обекти не е променен с приемането на
следващия ЗЕЕЕ от 1999г., действащия Закон за енергетиката от 2003г. и на
Закона за енергийната ефективност 2004г. (отм. 2008г.), с които е уредена
възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен обект единствено
на съответното енергийно предприятие и правото и задължението на енергийното
предприятие да го изкупи. В този смисъл и възражението на ответниците за невалидност
на административния акт за прекратяване на държавната собственост върху
процесния обект и предоставянето му на търговски субект нямащ за предмет на
дейност производство и търговия с ел. енергия се явява основателно. Съдът
приема, че особения статут на обекта – трафопост представляващ сграда и
съоражения осъществяващи най – общо пренос на ел. енергия за повече от един
брой абонати, представляваща част от общата електропреносна мрежа обуславя и
особения режим на собствеността над съоражението, като законово регламентираната
възможност за притежаването на такъв обект е ограничена от специалния предмет
на дейност на собственика и наличието на специално разрешение дадено от
Асоциация „Енергетика“. Липсата на тези предпоставки води до извода, че макар
да притежават документи за собственост ищците не могат да се легитимират, като
собственици на коментирания трафопост, той като не отговарят на специалните
изисквания регламентирани със специална правна норма.
При
така установените правно релевантни факти и развитите правни съждения съдът приема,
че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр
на правото на собственост върху коментираният трафопост, което пък да обуслови
основателност на предявените осъдителни искове. В този смисъл само на това
основание съдът намира основните и предявените в условията на евентуалност
исковите претенции за недоказани поради, което същите следва да се отхвърлят.
Неоснователността
на главните и евентуалния искове обуславя неоснователността и на акцесорните
такива по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че следва да отхвърли
и тях.
Предвид изхода от спора и с оглед
направеното искане на ответника следва да бъде присъдена сумата от 2232 /две
хиляди двеста тридесет и два/ лева деловодни разноски по настоящото производство
съобразно представен и не оспорен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „Търговия
на едро - СС” ЕООД - /в несъстоятелност/ - гр. Силистра, ЕИК ********* и „Лъки-
СИС” ЕООД, гр. Силистра, ЕИК *********, съда да осъди „Енерго-про Продажби” АД,
гр. Варна, ЕИК *********, да им плати сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева
от недължимо платени средства за консумирана ел. енергия за периода 19. 12.
2008г. - 20.12.2011г. по фактури от 31.01.2009г. до 27.12.2011г., която сума е
част от задължение в общ размер на 52967. 30 лв. /петдесет и две хиляди
деветстотин шестдесет и седем лева и тридесет стотинки/, като сумата се присъди
само на „Лъки - СИС” ЕООД, гр. Силистра поради сключен договор за цесия между
двамата ищци, а в условията на евентуалност да се присъди сумата от 35925. 73
лв. /тридесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ за първия ищец и 14074. 27 лв.
/четиринадесет хиляди седемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ за втория
ищец, ведно със законната лихва върху така претендираните главници от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Търговия
на едро - СС” ЕООД - /в несъстоятелност/ - гр. Силистра, ЕИК ********* и „Лъки-
СИС” ЕООД, гр. Силистра, ЕИК *********, съда да осъди „Енерго-про Мрежи” АД, гр.
Варна, ЕИК *********, да плати в полза на „Лъки - СИС” ЕООД, гр. Силистра
обезщетение в размер на 4115 /четири хиляди сто и петнадесет/ лева, която сума
е част от задължение в размер на 4416 /четири хиляди четиристотин и
шестнадесет/ лева, за ползването през периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г. на електросъоръжения, собственост на ищците, за
доставка на ел. енергия на трети лица.
ОТХВЪРЛЯ предявеният в
условията на евентуалност иск на Търговия на едро - СС” ЕООД - /в
несъстоятелност/ - гр. Силистра, ЕИК ********* и „Лъки- СИС” ЕООД, гр.
Силистра, ЕИК *********, съдът да осъди „Енерго-про Мрежи” АД, гр. Варна, ЕИК
*********, да плати на „Търговия на едро - СС” ЕООД - /в несъстоятелност/ - гр.
Силистра сума в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, на „Лъки- СИС” ЕООД, гр.
Силистра, съответно 115 /сто и петнадесет/ лева представляващи част от
задължение в размер на 4416 /четири хиляди четиристотин и шестнадесет/ лева, за
ползването през периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г. на електросъоръжения,
собственост на ищците, за доставка на ел. енергия на трети лица, ведно със
законната лихва върху така претендираните главници от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Търговия
на едро - СС” ЕООД - /в несъстоятелност/ - гр. Силистра, ЕИК ********* и „Лъки-
СИС” ЕООД, гр. Силистра, ЕИК *********, да заплатят на Енерго - про Продажби”
АД, ЕИК *********, гр. Варна и „Енерго-про Мрежи” АД, ЕИК *********, гр. Варна,
сумата от 2232 /две хиляди двеста тридесет и два/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………