Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4081
Гр.
Пловдив, 28.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, XXII граждански състав, в
публично заседание нa тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19046 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът намира,
че е сезиран с положителен установителен иск предявен от Н.Г.З. срещу Д.Ч.З..
Ищецът
твърди, че между него като заемодател и Ч. Г.З. като заемател били сключени 3
договора за паричен заем – договор за заем от 01.12.2015 г. за сума в размер на
1800 лв., с уговорен срок за връщане до 01.12.2016 г., договор за заем от
02.09.2016 г. за сума в размер на 2000 лв., с уговорен срок за връщане
31.12.2016 г. и договор за заем до 15.01.2017 г. за сума в размер на 1000 лв.,
с уговорен срок за връщане до 15.05.2017 г. Сумите били предадени пред
свидетели. На падежите сумите не били върнати. Ч. Г.З. починал на 14.06.2017
г., оставил за единствен наследник ответникът Д.Ч.З.. Ответницата била
уведомена за дължимите суми, но изпълнение не последвало.
Ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр.
дело № ***г. по описа на ПРС, но тъй като длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед, се предявява и настоящият установителен иск за съществуване
на вземанията. Моли същият да бъде уважен, както и да се присъди законната
лихва от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото. Претендират се
и разноски за заповедното и исковото производство.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Д.Ч.З..
Съдът, съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС,
XII-ти гр. с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Против заповедта е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, исковете са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
За да се уважат исковете с правна квалификация чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на валидни заемни правоотношение и
предаване на процесните суми, настъпила изискуемост на задължението за
връщането им, както и обстоятелството, че ответникът е наследник по закон на
заемополучателя. Докато ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените обстоятелства..
На първо място следва да се разгледат твърденията на
ответника изложени в депозираните пред съда писмени бележки, че ищецът по
делото не е доказал приемането на наследството от страна на ответника.
Съдът не може да основава решението си на обстоятелство,
което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата
молба /виж решение № 42 от 12.02.2013 г.
по гр.д. № 701/2012 г., I г.о., решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д. № 3848/2015
г., IV г.о./. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка
на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да
бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл.
8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не
само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното
право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на
обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе
с решението си за съществуването на спорното право /виж решение № 83 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 2383/2016 г. на II гр. о./.
Твърдените от ищеца правопораждащи факти на претенциите
са два: договорни правоотношения по договори за заем между ищеца и
наследодателя на ответника и приемане на наследството на наследодателя Ч. Г.З.
от ответника. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават от наследството. Предпоставка за отговорността на
наследника е приемането на наследството, т. е. валидно упражнено право на
наследяване от наследника на длъжника, чрез приемане. Наследникът по закон на
починало лице е само призован към наследяване. Това означава, че в патримониума
му е възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване.
Съдържанието на това право се състои във възможността титулярят му да приеме
наследството на починалото лице или да се откаже от него. Упражняването на
правото на наследяване, за да породи правни последици, следва да стане по някои
от предписаните в ЗН начини и в сроковете, посочени в закона. Последиците от
упражненото право на наследяване, в случаите на изявена воля за приемане, са
възникване на наследственото правоприемство - преминаването на имуществото
(правата, но и задълженията) на наследодателя към наследника. От момента на
приемането наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло,
ако приемането е направо, било ограничено – до размера на полученото наследство
– ако е приел наследството по опис (чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗН).
От представеното по делото удостоверение за наследници на
Ч. Г.З., починал на 14.06.2017 г., се установява, че същият е оставил един
наследник по закон – ответникът Д.Ч.З.. В случая на ответника по делото са
редовно връчени исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – подробни съображения за това настоящият съд е изложил в протоколно
определение от 09.05.2018 г. /потвърдено с окончателно определение на ПОС по в.
ч. гр. д. № 1339/2018 г./, към които мотиви препраща. В законоустановения срок
не е постъпил отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание и
следващите открити съдебни заседания ответникът е бил представляван от адв.
Н.К.. В нито един момент обаче не е оспорено качеството й на наследник по
делото. Т. е. същият активно се е защитавал в процеса, но без да оспорва качеството
си на наследник и без да заявява становище, че не е приел наследството на Ч. З.
или, че иска срок за приемане на наследството му. Доколкото по делото няма
ангажирани доказателства от ответника за отказ от наследството на наследодателя
му, респ. приемането на наследството по опис, а оспорването на качеството
наследник е направено след изтичането на съответния преклузивен срок за това
/едва с писмените бележки по делото/, то се налага изводът, че ответникът е
приел наследството на Ч. Г.З. по реда на чл. 49, ал. 2, изр. 1 ЗН – с
конклудентни действия – участието си по настоящото производство без да оспорва
приемането на наследството на последния. Законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН, поради което ответникът отговаря за задълженията, които са част от
наследството на баща му.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален и
безвъзмезден. Сключването на договор
за заем за потребление, с оглед реалния му характер, обхваща освен съгласие на
страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/ и
предаване на паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора,
които темпорално се осъществяват едновременно или в различна последователност.
Предмет на производството е сключването на три отделни договора за заем между
ищеца и наследодателя на ответницата – от 01.12.2015 г., 02.09.2016 г. и от
15.01.2017 г., всеки, от които на стойност по-малка от 5000 лв., поради което
не е приложим чл. 164, ал. 1, ал. 3 ГПК, и е допустимо договорните
правоотношения между страните – съгласието и предаването на паричната сума, да
се установяват от свидетелски показания. Няма пречка със свидетелски показания
да се установяват и постигнатите отделни договорености между страните по договора
/виж решения № 546 от 23.07.2010 г. по
гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.
д. № 167/2011 г. на ІV г. о. на ВКС и др./.
Относно заемните
правоотношения от 01.12.2015 г. и 01.12.2016 г.:
По производството е разпитан свидетелят З. А.. Свидетелят
А. е племенница на ищеца, но съдът кредитира показанията й, доколкото същата е
очевидец на събитията, както и показанията й са логични, последователни и
непротиворечиви. От показанията на разпитания свидетел се установява, че на
01.12.2015 г. Н.З. дал в заем на брат си Ч. З. сумата от 1800 лв., като се
уговорили заемът да бъде върнат до 1 година, а на 01.12.2016 г. дал в заем на
Ч. З. сумата от 2000 лв., като се уговорили заемът да бъде върнат в срок до 3
месеца. Свидетелят присъствал и двата пъти на предаването на парите, като
предаването се осъществило в кухнята на първия етаж на жилището на Н.Г.З..
Сумите били предадени лично от Н.З. на Ч. З., като били поставени в плик
банкнотите.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че
елементите от фактическия състав, които са в тежест на ищеца са доказани.
Установява се предаване на заемните суми, както и съгласието на страните за
заемните правоотношения. Установяват се точните дати на предаването на двете
суми /01.12.2015 г. и 01.12.2016 г./, както и срокът по двете заемни
правоотношения /за обстоятелството, че падежът на договора за заем може да се
установява със свидетелски показания виж решение
№ 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на IV г. о. на ВКС/. От свидетелските
показания на свидетелката А. се установява и, че парите са предадени лично от
ищеца и двата пъти, като са липсвали други хора при предаването им. Не са
ангажирани в съответния срок възражения и доказателства заемните правоотношения
на 01.12.2015 г. и на 01.12.2016 г. да са възникнали между Ч. З. и трети лица.
Оттук съдът намира, че между Н.З. и Ч. З. са сключени договори за заем на
01.12.2015 г. и 01.12.2016 г. по начина
описан в исковата молба, като сумите от 1800 лв. и 2000 лв. са предадени на Ч.
З..
Ответницата не ангажира отговор на исковата молба, както
и твърдения и доказателства за връщане на заетите суми. Доколкото се доказва
фактическият състав на претенцията по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, установява се и
ответницата да е материално легитимирана като наследник на заемателя да
отговаря по претенциите, то искове за връщане на дадените в заем суми на
01.12.2015 г. и на 01.12.2016 г. са основателни и следва да се уважат. Като
законна последица върху двете главница ще се присъди и законната лихва от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.10.2017 г. до окончателното
заплащане.
Относно заемното
правоотношение от 15.01.2017 г.:
В доказателствена тежест на ищеца по производство е да
докаже възникването на заемното правоотношение с Ч. З. на 15.01.2017 г. за
сумата от 1000 лв. В тази връзка е разпитан свидетелят А. А. З.. Макар и същата
да е съпруга на ищеца, липсват основания съдът да не кредитира показанията й,
които са подробни и последователни. Показанията на свидетеля не се оспорени от
ответната страна. От свидетеля З. се установява, че 15.01.2017 г. на Ч. З. е
дадена сумата от 1000 лв. Категорични са показанията й, че парите са били
поискани от заемателя именно от свидетеля З. – „Како, имате ли назаем да ми
дадете пари?“. Свидетелят се съгласил и му дала 1000 лв. – „Съгласих се и му
дадох 1000 лв.“. А. З. пояснява, че Ч. З. първо поискал парите от Н.З. и след
това се обърнал към нея. Свидетелят З. извадила парите от личното си портмоне,
като тези пари били нейни лични – спестени пари от работата и в Г. /спестени
пари от трудови възнаграждения/.
При тези показания категорично се установява, че на дата
15.01.2017 г. не е възникнало земно правоотношение между ищеца и наследодателя
на ответника. Заемното правоотношение е възникнало между А. З. и Ч. З..
Заемателят е отправил оферта лично към свидетеля З. по смисъла на чл. 13 ЗЗД,
която е приела офертата и се е съгласила да му предаде в заем сумата от 1000
лв. за срок до 15.05.2017 г. Заемната сума представлява лична спестена сума от
трудови възнаграждения от А. А. З.. Не могат да се споделят доводите на
процесуалния представител на ищеца, че заемните средства били на Н.З., респ.,
че същите са СИО. Получаваното от съпрузите трудово възнаграждение представлява
лично имущество, доколкото за него приносът на другия съпруг е изначало
изключен – арг. от чл. 22, ал. 2 СК. От показанията на свидетеля З. се
установява с категоричност, че ищецът по настоящото производство Н.З. не е
заемодател по договор за заем от 15.01.2017 г. сключен с Ч. З., поради което и същият
не е активно материално легитимиран да претендира сумата от 1000 лв. Ето защо
претенцията за тази сума следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат по
съразмерност.
Ищецът претендира сумата от 505 лв. за съдебни разноски
по исковото производство. Представен е списък по чл. 80 ГПК. По съразмерност ще
му се присъди сумата от 399.79 лв.
По заповедното производство са представени доказателства за направата на
разноски в размер на 496 лв., от които по съразмерност на ищеца се следват 392.67 лв.
С писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано
със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
инстанция – т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013
г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото ответникът е поискал
присъждането на разноски по производство за първи път с писмените се бележки,
то съдът не следва да се произнася по така направеното искане. Липсва направени
искане в срок от ответника за присъждане на разноски, поради което и съдът не
следва да присъжда разноски на същия.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Ч.З., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на Н.Г.З., ЕГН: **********, с
адрес ***, следните суми: 1800 лева - представляваща неплатена главница по
договор за заем от 01.12.2015 г., сключен между Н.Г.З. и Ч. Г.З., ЕГН
**********, чийто наследник по закон е Д.Ч.З., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.10.2017 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 2000 лева - представляваща
неплатена главница по договор за заем от 02.09.2016 г. сключен между Н.Г.З. и
Ч. Г.З., ЕГН **********, чийто наследник по закон е Д.Ч.З., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.10.2017 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.10.2017 г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
дело № ***г. по описа на ПРС, XII гр. с., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено въз основа на
издадената заповед за изпълнение, че Д.Ч.З. дължи на Н.Г.З. сумата от 1000 лв.
- представляваща неплатена главница по договор за заем от 15.01.2017 г.,
сключен между Н.Г.З. и Ч. Г.З., чийто наследник по закон е Д.Ч.З., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.10.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Ч.З., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Н.Г.З., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 399.79 лв. разноски по
съразмерност по настоящото производство, както и сумата от 392.67 лв. разноски по съразмерност по заповедното ч. гр. дело №
***г. по описа на ПРС, XII гр. с.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ