№ 420
гр. Разград , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500319 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощник против
Разпореждане № 3279/ 13. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 1444/ 2020 г. по описа на Разградския
районен съд, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Теленор България“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. М. за сумата 127, 92
лв. неустойка за прекратяването на договор за мобилен № ********** по Договор за
мобилни услуги № ********* от 07. 06. 2016 г., изм. С допълнително споразумение №
********* от 25. 04. 2018 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Теленор България“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И.
М. за парично вземане в размер на 1621, 37 лв.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И.
М. за парично вземане в размер на 582, 78 лв. Приел е, че е налице противоречие между
клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключване на договора и не е налице
валидно съглашение по отношение на уговорената неустойка, което е пречка за възникване
на задължение за неустойка. Тъй като задълженията за неустойка са възникнали преди 12.
1
01. 18 г., размерите им не могат да бъдат намалени в съответствие с условията на чл. 1.2 във
вр. с чл. 1.1 от Спогодба от 11. 01. 2018 г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД по гр. д.
№ 15539/ 14 г. и по гр. д. № 16746/ 2014 г. по описа на СГС.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК и допълнителна молба за уточнение на
заявлението, заявителят е претендирал, че с длъжника е сключен Договор за мобилни
услуги № *********/ 07. 06. 2016 г. за мобилен № ********** и му е предоставен мобилен
апарат LENOVO A 1000 Dual. По този договор дължи 37, 38 лв. незаплатено задължение за
такси и ползвани мобилни услуги, сумата 127, 92 лв. задължение за плащане на неустойка,
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и допълнителното
споразумение към него.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
Със заявлението и допълнителната молба жалбоподателят претендира вземане за
неустойка в размер на 127, 92 лв. за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги за мобилен № ********** по Договор за мобилни услуги № ********* от 07. 06.
2016 г., изм. С допълнително споразумение № ********* от 25. 04. 2018 г. не е посочена
месечната абонаментна такса.
Нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в допълнителната молба е посочено, че
претендираната сума 127, 92 лв., представлява вземане за неустойка, представляващо сбор
от три месечни абонаментни вноски и разлика между преференциалната и стандартната
цена на закупено мобилно устройство.
Едва с частната жалба жалбоподателят е уточнил заявлението си, като е посочил, че
по Договор за мобилни услуги № ********* от 07. 06. 2016 г., изм. с допълнително
споразумение № ********* от 25. 04. 2018 г. за мобилен № ********** претендираната
сума 127, 92 лв., представлява вземане за неустойка, представляващо сбор от три месечни
абонаментни вноски в размер на 44, 97 лв. общо /по 14, 99 лв. всяка/ и добавена разлика
между стандартната цена на XIAOMI Redmi 5 32 GB Dual Gold без отстъпка. Дори и с
уточнението в частната жалба не става ясно кое е мобилното устройство, за което се
претендира неустойка, предвид разликата в искането в молбата за уточнение на
заявлението, в която е посочено, че се отнася за предоставен мобилен апарат LENOVO A
1000 Dual и в частната жалба. Неустойка, претендирана на това основание липсва в
заявлението.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3279/ 13. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 1444/ 2020 г. по
описа на Разградския районен съд в обжалваната част, с което е оставено без уважение
заявлението на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. И. М. за сумата 127, 92 лв. неустойка за прекратяването на договор за
мобилен № ********** по Договор за мобилни услуги № ********* от 07. 06. 2016 г., изм.
С допълнително споразумение № ********* от 25. 04. 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3