Р Е Ш Е Н И Е
№ 149 30.12.2020 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на четвърти декември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 228 по описа за 2020 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Образувано е по жалба на С.М.С., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат Р.Р. *** против Заповед № РД-14-2163/21.09.2020г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” - гр.Търговище към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София, с която на основание чл.107, ал.1 от ЗАвП,
във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква „б“, т.4, буква „б“, ал.2,т.1 и т.3 и
ал.7 от ЗАвП
са наложени принудителни административни
мерки, както следва с т.1 от Заповедта – временно спиране от движение на
моторно превозно средство- Опел Астра, с рег.№ .... от категория М1, собственост
на М.Б.П., ЕГН-**********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. № .... и отнемане
свидетелство за регистрация част II №*********,
издадено на 12.04.2016г. от МВР-Търговище; с т.2 от Заповедта-временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС с №********* на С.М.С., издадено на
02.05.2018г. от МВР-Търговище и контролен талон №6236987-до отстраняване на
нарушението, но не за повече от 1година.
В жалбата се излага становище за недоказаност на
описаното в Заповедта нарушение. Навежда се, че в оспорения акт не са описани
сочените 3-броя пътници. Излага се твърдение, че пътниците са познати на мъжа,
с който С. живее на семейни начала, че последните са от същото село и че
оспорващата не се е договаряла с
тях превозът да и се заплати. Моли се
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата се явява
лично и с адвокат Р.Р. *** и изразява становище, че
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително излага доводи за
недоказаност на описаната в оспорената заповед фактическа обстановка,
респективно извършването на нарушението. Навежда липса на мотиви в акта,
относно преценката на органа при определянето на срока на наложените ПАМ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена
защита, в която излага доводи
обосноваващи допуснати съществени процесуални нарушения, и
несъответствие на оспорената Заповед със законовите изисквания за съдържание на
акта, предвидени в чл.59, ал.2,т.4 от АПК.
Ответникът
по оспорването – Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” -
гр.Търговище в съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител.
Заинтересованата страна – М.Б.П. в
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 21.09.2020г. в гр.Търговище
при проверка от контролни органи в
отдел „ Контрол“ към РД ”Автомобилна администрация”-Русе С.М.С. е спряна за
проверка като водач на лек автомобил Опел Астра с рег. ...., собственост на М.Б.П.,
ЕГН-********** ***. При проверката се установило, че в колата има още 3
пътника. В хода на проверката контролните органи снели обяснения от водача на
л.а. С. и на още 3 лица.
За констатираното при проверката на
водача С.М.С. бил съставен АУАН серия А-2020,№278941/21.09.2020г. за нарушение
на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
На 21.09.2020г. Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - гр.Търговище е издал и
оспорената Заповед, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1, буква „б“,
т.4, буква „б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от
ЗАвП са наложени
принудителни административни мерки, както следва с т.1 от Заповедта –
временно спиране от движение на моторно превозно средство- Опел Астра, с рег.№ ....
от категория М1, собственост на М.Б.П., ЕГН-**********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на 1 брой
табела с рег. № .... и отнемане свидетелство за регистрация част II №*********, издадено на 12.04.2016г. от
МВР-Търговище; с т.2 от Заповедта-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с №********* на С.М.С., издадено на 02.05.2018г. от
МВР-Търговище и контролен талон №6236987-до отстраняване на нарушението, но не
за повече от 1година.
В оспорената заповед като фактически
констатации на органа е изложено само „…На 21.09.2020г…..С.М.С. извършва
обществен превоз на 3 броя пътници по договорена цена с лек автомобил Опел
Астра с рег. ...., собственост на М.Б.П., ЕГН-********** ***. без посочения
автомобил да има издадено удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници…“, като
органът се е позовал на АУАН, серия А-2020,№278941/21.09.2020г. Заповедта
е издадена на 21.09.2020г. и обжалвана от С.М.С. *** на 24.09.2020г. в
вх.№1713.
Не се спори по делото, че лек автомобил-
Опел Астра, с рег.№ .... от категория М1е собственост на М.Б.П., ЕГН-**********.
По делото е представен нечетлив препис
от АУАН серия А-2020,№278941/21.09.2020г. и изцяло нечетливи преписи от сведения на три броя лица, в т.ч.
нечетливост и на техните имена и данни.
С определение на съда № 422/18.11.2020г.
съдът е изискал от органа, издал оспорения акт да представи по делото
оригиналите на приложените по делото АУАН, Приемо-
предавателен протокол и събраните в хода на проверката сведения от лица. Със същото определение съдът е разяснил на
административния орган, че носи тежестта на доказване,о че оспорената Заповед е
издадена при спазване на всички процесуални правила, както и относно
фактическите основания, на които същата е постановена.
Въпреки дадените от съда изрични
указания, по делото не се представиха нито четливи преписи, нито оригиналите
на АУАН, серия
А-2020,№278941/21.09.2020г., на Приемо-предавателения
протокол от 21.09.2020г. и на дадените в хода на проверката сведения от три
лица. По делото не бяха ангажирани и никакви други доказателства от страна на
административния орган, носител на доказателствената
тежест, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, установяващи изложените в оспорената
заповед твърдения от фактическа страна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената Заповед
е издадена при съществени нарушения на
процесуалните правила, по следните съображения:
Заповед № РД-14-2163/21.09.2020г. на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр.Търговище и АУАН серия А-2020,№278941/21.09.2020г. са два
акта, които се постановяват по реда на две различни производства.
Принудителната административна мярка /ПАМ/ се налага със заповед по реда на
административното производство, съгласно ЗАвП и АПК,
а АУАН по реда на административнонаказателното производсво по ЗАНН. Съставянето на АУАН е етап на
реализиране на административнонаказателна отговорност
и подготвя издаването на НП. За да се
счита, че липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено
нарушение следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия
административен орган, който е издал акта или когато по-горния административен
орган, потвърдил обжалвания пред него
акт, е изложил в решението си надлежни мотиви. В процесния случай не е налице
някоя от хипотезите посочени в ТР №16/31.03.1975г. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвП принудителните административни мерки се прилагат с
„мотивирана” заповед, а съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният орган
следва да изложи фактическите си констатации за издавена на акта. Предвид това
съдът приема, че в оспорената Заповед, с която са наложени ПАМ Началникът на ОО
„АА”-търговище дължи излагане на свои фактически
констатации, като не следва същите да се заместват от констатациите на актосъставителя на АУАН. В оспорената Заповед е изложен единствено
извод на органа, че превоза на пътници е „обществен” без да са посочени
фактическите констатации на същия въз основа на които, той извежда този извод –
кои пътници са превозени, с посочване на техните имена; налице ли е уговорка за
заплащане на превоза и конкретно за каква сума. Не се съдържат конкретни данни
и за маршрута на превоза -от кое населено до кое населено място или географско
местоположение. В конкретния случай изложените от административния орган изводи
в Заповедта не са подкрепени с конкретни факти. Неизписването на фактическите основания, въз основа на които
административният орган е направил своите изводи, е съществено процесуално
нарушение, тъй като води, както до ограничаване правото на защита на адресата
на ПАМ, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка до
колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния
закон.
В процесния случай
АУАН, на който административният орган се позовава е съставен по реда на Закона
за автомобилните превози, а не по реда на Закона за движението по пътищата и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните
превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените
по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В
тежест на административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже наличието
на всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвП. С определение на съда №422/18.11.2020г.
на административния орган е разяснена доказателствената тежест. Първата
предпоставка, за да се приложи принудителната административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвП е с автомобила да е извършен
„обществен превоз” на пътници. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗАвП,
„обществен превоз” по смисъла на този закон е превоза, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане.
По отношение
наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, носител на
доказателствената тежест не бяха представени по делото други доказателства
освен съставените в хода на административното производство писмени сведения,
като последните са изцяло нечетливи. Въпреки дадените от съда изрични указания
по делото не се представиха оригиналите на тези сведения, предвид което съдът
изцяло не цени така представените по делото преписи от сведения. По делото не
са ангажирани други доказателства, от които да се установява, че между водача
на автомобила и пътуващите в него лица е съществувала уговорка за заплащане
именно на превоза.
При така
събраните доказателства настоящият съд намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин, че С.М.С.
на 21.09.2020 г. като водач на описаното в Заповедта МПС е извършвала превоз на
3 броя пътници срещу заплащане на превоза.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не са
били налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1, буква „б“, т.4, буква „б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвП и че
принудителните административни мерки се явяват наложени и при неправилно
приложение на материалния закон.
При определяне на срока, в който се
налага ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи мотиви.
В заповедта изцяло липсват мотиви на органа относно преценката му за определяне
на сроковете на наложените ПАМ в максимално предвидения в закона размери. Последното
също съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото
на защита на заинтересованото лице-адресат на Заповедта.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира Заповед № РД-14-2163/21.09.2020г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация” - гр.Търговище за незаконосъобразна и като такава
следва същата да бъде отменена.
При този резултат на съдебния спор съдът
намира, че искането на оспорващата за присъждане на разноски следва да бъде
уважено съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Следва на оспорващата С.М.С. да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 210 лева, съставляващи заплатена държавна
такса от 10 лева за водене на настоящото производство и 200 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-2163/21.09.2020г.
на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр.Търговище към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София, с която на основание
чл.107, ал.1 от ЗАвП, във връзка с чл.106а, ал.1,
т.1, буква „б“, т.4, буква „б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвП са
наложени принудителни административни
мерки, както следва: с т.1 от Заповедта – временно спиране от движение на
моторно превозно средство- Опел Астра, с рег.№ .... от категория М1,
собственост на М.Б.П., ЕГН-**********, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. № .... и
отнемане свидетелство за регистрация част II №*********, издадено на 12.04.2016г. от
МВР-Търговище; с т.2 от Заповедта-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с №********* на С.М.С., издадено на 02.05.2018г. от
МВР-Търговище и контролен талон №6236987-до отстраняване на нарушението, но не
за повече от 1 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София да заплати на С.М.С., ЕГН-********** *** разноски по
делото в размер на 210 /двеста и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: