Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№
22.04.2016 г. гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд гражданско
отделение
На двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година
В открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при
секретар Н.С.
Като
разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско
дело № 891 по описа за 2015 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и чл.
239 ГПК вр. глава „ХІІІ” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.С.С., с която се претендира да бъде осъден К.Г.Л. да му заплати сумата от 7000
лева, дължима по силата на прескрибиран менителничен
ефект – запис на заповед, издаден на 22.10.2010г., с която сума ответникът в
качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се е обогатил
поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по
ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 22.10.2015 год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че ищецът е поемател по запис на заповед издаден от ответника на
22.10.2010г. Поради това, че не е упражнил правата си по ценната книга своевременно в
тригодишен срок от падежа, записът на заповед бил прескрибиран, което поражда правния му интерес от предявяване на иска за менителничното
неоснователно обогатяване. Претендират се разноските, направени в исковото
производство.
От редовно уведомения ответник не е подаден писмен
отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК като до настоящият момент
същия не е изразил становище по предявения иск. В проведеното по делото на 23.03.2016г.
открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него
лице не се е явил, като в него ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. С., е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от 23.03.2016
год. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено
решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от
приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - Запис на заповед от 22.10.2010
г. в заверено копие сверено от съда за идентичност с
представен в открито съдебно заседание оригинал на запис на заповед, се
установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявения иск с правно основание чл. 534 ТЗ.
От ищцовата страна е направено искане за присъждане на разноски и е
представен списък по чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото и представените
доказателства за реално направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, такива следва да
му се присъдят в общ размер от 962 лв.
Мотивиран от горното, ПРС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 534 ТЗ К.Г.Л. ЕГН **********,*** да заплати на Г.С.С. ЕГН **********,***
сумата от 7000 лева, дължима по силата
на прескрибиран
менителничен
ефект – запис на заповед, издаден на 22.10.2010г., с която ответникът като издател
на записа на заповед неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, поради
несвоевременно упражняване на правата му като поемател по
ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 22.10.2015 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК К.Г.Л. ЕГН **********,*** да
заплати на Г.С.С. ЕГН **********,*** сумата от 962 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
Решението на
основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: