Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 12,02,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 7724 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Е.Б.Й. срещу „З.
„Б.В.И.Г.“АД, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 100000,00лв., представляваща разликата
между полученото до датата на исковата молба обезщетение за неимуществени вреди
от 150000,00 лв. и общо дължимото ѝ в размер на 250000,00лв., вкл. във
връзка с влошаване на здравословното ѝ състояние /ексцес/, настъпило по
повод възникнало на 12,06,2013год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 12,06,2013г.,
около 06:20 часа, на ПП1Е79, в района на км. 367+0,100, на територията на
Община Благоевград, Р.Л.А., управлявайки товарен автомобил, с марка „Мерцедес“,
модел „208D“ рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил
челно движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка „Пежо“,
модел „206“, рег. № *****, управляван от водача Р.В.К.. Посочва се, че ищцата е
била пътник в лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206“. Вследствие на
произшествието, ищцата претърпяла телесни увреждания, които от своя страна
довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Твърди се, че към настоящия момент на ищцата е заплатено
обезщетение в размер на 150000,00 лв. от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на лек автомобил „Пежо
206“, присъдена с решение по гр.д. № 3027/2016 г. по описа на САС. С оглед
указания на САС, дадени с Определение от 19,07,2019год., наведените в ИМ доводи
следва да се тълкуват като претенция за обезщетение от влошаване на
здравословното състояние на ищцата-проведена
операция на 02,03,2017год., както и
увеличаване на срока на загубена работоспособност на ищцата като към
датата на исковата молба бил определен
нов срок на намалена работоспособност до 01,04,2021год. с размер -94% с
чужда помощ. Поддържа се, че вината на
водача на товарния автомобил е установена с влязла в сила присъда №
1339/09,03,2016 год. по ВНОХД № 393/2015 год. по описа на Благоевградски
окръжен съд. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на
товарен автомобил „Мерцедес 208Д“ е застрахована при ответното дружество,
поради което за ищцата е възникнало право да претендира обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност
на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.Б. В.и. г.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че обезщетенията се
формират и определят не само към датата на увреждането, но и към бъдещ момент.
В този смисъл твърди, че претендираните вреди са били предвидими и са били
взети предвид от съда при определяне на обезщетението по гр.д. № 3027/2016 г.
по описа на САС. Излага съображения, че операцията от 02,03,2017 год. целяла
подобряване на общото здравословно състояние на ищцата. Посочва, че не следва
да бъде изследвано как претърпените вследствие на произшествието вреди са
повлияли на протичащата при ищцата бременност и как биха се отразили при
отглеждането на детето, доколкото тя е заченала много след датата на процесното
ПТП и въз основа на осъзнат избор и отчитане на състоянието ѝ. Оспорва
иска за присъждане на лихва за забава, доколкото ищцата е било удовлетворена
въз основа на влязло в сила решение. Релевира възражение за изтекла тригодишна
давност по отношение на иска за присъждане на законна лихва.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните настъпилото на 12,06,2013год. пътнотранспортно
произшествие, с участието на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „208D“,
рег. № *****, управляван от Р.Л.А., който при нарушаване на правилата за
движение по пътищата е осъществил сблъсък с лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № *****, пътник в който била
и ищцата. В този смисъл съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства - представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 10/17,06,2013г. на ОД-МВР гр. Благоевград /л. 30/ и Присъда № 1339 от
09.03.2016 г. по н. д. № 393/2015 г. на ОС – гр. Благоевград.
С Присъда № 1339 от 09.03.2016 г. по н. д. №
393/2015 г. на ОС – гр. Благоевград /л. 9/ Р.Л.А. е признат за виновен в това,
че на 12.06.2013година около 06,20 часа, на ПП-1 Е-79 при км.367+100, в района
на „Полигона“ на територията на Благоевград, като правоспособен водач, при
управлението на МПС - товарен автомобил марка и модел "Мерцедес 208D"
с рег. № ***** и в посока на движение Благоевград - Симитли, е нарушил
правилата за движение установени в ЗДвП /чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП - като
водач на ППС при възникнала опасност за движението не е спазил задължението да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като водач на ППС движещо се на път с двупосочно движение с две пътни
ленти, при забрана да се движи и навлиза в лентата за насрещно движение, освен
при заобикаляне и изпреварване, е навлязъл в лентата за насрещно движение/, в
резултат на което е допуснал настъпването на пътно транспортно произшествие
като с управлявания от него товарен автомобил е ударил челно движещия се в
насрещната лента за движение лек автомобил марка и модел "Пежо 206" с
рег. № *****, управляван от Р.В.К. и по непредпазливост е причинил средни и
тежка телесни повреди на повече от едно лице:
- на ищцата Е.Б.Й. е причинил тежки и средни
телесни повреди, изразяващи се в комбинирана политравма: спукване на слезката и
хемоперинеума, счупване на ребра в дясната гръдна половина и пневмоторакс,
спукване на тънкото черво, счупване на дванадесети гръден и първи поясен
прешлени, счупване на дясното бедро, двуглезенно счупване в ляво, счупване на
дясната предмишница, счупване на дясна лъчева кост, счупване на лявата мишнична
кост и лявата ключица, изразяваща се в загуба на слезката и постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, затруднение на движението на
горните и долните крайници за повече от тридесет дни и затруднение на
движението на снагата за повече от тридесет дни - престъпление по чл. 343, ал.
3, пр.2, б. "а" във вр. с, ал. 1, б. "б. " във вр. с чл.
342, ал. 1, пр.3 от НК и във вр. с чл. 20, ал. 2, изр.2 и чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
С Решение № 298 от 10,02,2017год. по н.д. №
1235/2016год. на ВКС, II Н.О. /л. 16/ присъдата е потвърдена.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето
предвид при постановяване на съдебния акт се установява, че в резултат на
процесното произшествие, ищцата е получила съчетана травма на гръдния кош,
корема и торако-лумбални прешлени, от дясно - на ключица, предмишница и бедрена
кост, от ляво - на раменна кост, глезенна става и талус (скочна кост), довела
до травматичен шок; разкъсване на далака; разкъсване на част от тънкото черво;
фрактура на 2 прешлена - ТХ 12 и Л1 с неврологични усложнения; Фрактура на
дясна бедрена кост в средната част; фрактура на дясната предмишница - двете
кости, радиус и улна; фрактура на лява ключица; фрактура на лява раменна кост в
областта на хирургичната шийка; фрактура-луксация на лявата глезенна става със
засягане на двата малеола и скочната кост; неврологични усложнения изразяващи
се в двустранни парези на фибуларния и тибиалния нерви, като в ляво са тежкостепенни
и с траен характер.
Вещото лице посочва, че ищцата е
претърпяла общо осем операции във връзка с претърпяното увреждане:
- Пирогов, 12.06 -
01.07.2013 - Спешна реанимационна дейност за извеждане на ищцата от
травматичния шок и стабилизирането на жизнените показатели. Направени са 3
оперативни интервенции по отстраняването на далака и зашиването на тънкото
черво, торакоцентеза за премахване на пневмоторакса и стабилизацията с импланти
на фрактурираните 2 прешлена Тх12 и JI1;
- Пирогов, 01.07 -
08.07.2013 - Операция по наместването и фиксирането на фрактурите на дясната
предмишница с импланти;
- Пирогов, 09.07 -
16.07.2013 - Операция по наместването и фиксирането на фрактурата на лявата
ключица с импланти;
- Пирогов, 15.09 -
21.09.2014 - Операция по изваждането на имплантите от фрактурите на двата
глезена в ляво;
- Пирогов, 18.11 -
24.11.2014 - Операция по изваждането на имплантите от фрактурата на дясната
бедрена кост;
- Пирогов, 16.04 -
19.04.2015 - Операция по изваждането на имплантите от фрактурата на лявата
скочна кост;
- Пирогов, 01.03 -
04.03.2017 - След установеното с ЕМГ изследване от 2013 и 2015 г. неврологично
усложнение, свързано с двустранната пареза на фибуларния и тибиалния нерви,
по-тежко изразено за левия долен крайник и довело до деформация на лявото
стъпало със скъсяване на ахиловото сухожилие, е предприета оперативна
интервенция по неговото удължаване и корекция на деформитета.
- ЕР на ТЕЛК от 17.04.2018
г. дава 94% ТНР с чужда помощ за 3 години, с оглед на описаните травматични
увреждания и неврологичните усложнения.
- На 07,11,2019год.
–артродеза на глезен.
По делото е представен болничен лист с диагноза –
„наблюдение върху протичане на нормална бременност“, в който е посочено, че
бременността е в нейната 27-ма гестационна седмица.
Представено е експертно решение от 17,04,2018год.
на ТЕЛК /л. 90/, с което на ищцата е определена 94 % т.н.р. с чужда помощ за
срок три години до 01,04,2021год.
Вещото лице излага, че лечебният процес при ищцата
е продължил 3 години и 9 месеца, като целта е била спасяването на живота й и
стабилизиране доколкото е възможно на получените травматични увреждания и
неврологични усложнения с поредица от оперативни намеси, при първоначалната
яснота, че анатомичното възстановяване от преди ПТП е невъзможно. Болките и
свързаните с това страдания са били постоянен спътник за периода на лечебния
процес от почти 4 години, а след това страданията са свързани не толкова с
болката, която е слаба с временни изостряния, колкото с невъзможността за
самостоятелно придвижване и зависимостта от чужда помощ. Дадено е заключение,
че фрактурите в областта на лявата
глезенна става, а именно на двата малеола и скочната кост не могат да бъдат
анатомично възстановени и да се постигне нормалната конгруентност (пасване на
ставните повърхности) на ставата, което в комбинацията с настъпилото
неврологично усложнение - тежка пареза с траен характер на 2 нерва - фибуларния и тибиалния е с неблагоприятна
прогноза за лявата глезенна става, налагащо нейното бъдещо оперативно
артродезиране (обездвижване). Това обездвижване и описаните в частта на личния
преглед многобройни оперативни белези имат пожизнен характер.
Посочва се операцията от 02,03,2017год. да се изразява в удължаването на лявото
ахилово сухожилие и е със средно ниво на сложност и малък обем на работа, като
изискванията са носене на гипсова шина на подбедрицата и стъпалото за 30 дни и
отбременяване на същото през този период, след което е желателно провеждането
на кинезитерапия. Описаният период е свързан с неудобства от ползване на
помощни средства и чужда помощ, но не и с изпитване на силни болки.
Експертизата установява, че неврологичното усложнение определено от ЕР на ТЕЛК
№ 1531/26.06.2014 г. като „Посттравматична пареза на н.фибуларис син ет
н.тибиалис син (тежкостепенни)“ на база на направеното по-рано ЕМГ изследване и
тяхна си неврологична консултация след преглед на ищцата, е от преди 03.11.2015
г. и е останало такова без промяна до 01.03.2017 г., когато е довело до
деформация на лявото стъпало на ищцата и скъсяване на ахиловото сухожилие,
наложило оперативното му удължаване. Визираното неврологично усложнение е в
причинна връзка с процесното ПТП, доколкото единствената от всичките травми
можеща да го причини е фрактурата на двата прешлена - Тх12 и особено на Л1. Двете са тежки фрактури касаещи увреди на
дъгите на Тх12, а тази на Л1 е раздробена, полифрагментна на тялото и дъгата в
ляво, като още тогава, при първоначалната хоспитализация на ищцата в деня на
ПТП 12.06.2013 г, фрактурата на Л1 е била усложнена с „Фрагмент ангажиращ почти
изцяло медуларния канал“. А интраоперативно с пряка видимост са били установени
„Данни за предна компресия от фрактурираното тяло на Л1“.
След 03.11.2015г. не се наблюдава влошаване при
ищцата, а от по-рано. В заключението се посочва, че още при неврохирургичната
операция на ищцата на 28.06.2013 г., касаеща 2-та фрактурирани прешлена се е
установило усложнение при фрактурата на Л1 свързано с костно парче влязло в
медуларния канал на костния мозък и осъществило предна компресия на същия. С
ЕМГ от 26.09.2013 г. се доказва увредата на нервите тибиалис и фибуларис
(перонеус), като проксимална невропатия (от централно ниво). Същото се
констатира по-ясно с ЕМГ от 07.05.2015 г. където се говори за двустранна увреда
на цитираните нерви, като в ляво увредата е тежка. В ЕР на ТЕЛК №
1531/26.06.2014 г. вече фигурира въпросното влошаване, като само то е дало 30%
към общия процент 94% ТХР с чужда помощ. Видно от т. 1 и 2 влошаването на неврологичния
статус е било предвидено и отразено документално към 03.11.2015 г.
Появилата се промяна в ортопедичния статус на
лявото ходило към 01.03.2017г., а именно деформацията на същото в положение на
еквиноварус (навътре и с пета нагоре) не е ново усложнение, а симптом отразяващ
същата тежка увреда на 2-та нерва, с липсващ ахилов рефлекс. В заключението се
излага, че ахиловото сухожилие при това положение не е скъсено като абсолютна
величина, а придърпано под напрежение (контрактура на мускула от невропатията)
и на практика се наблюдава ефекта на скъсеното сухожилие наложило оперативно му
удължаване за справяне с въпросната контрактура на мускула и изправяне на
стъпалото в неутрално положение.
На 07,11,2019год., ищцата е претърпяла хирургична
намеса – артродеза на лява глезенна става. Вещото лице посочва, че тя е предприета
за лечение на усложнение в областта на лявата глезенна става. Посочва, че
артродезата представлява оперативно обездвижване на дадена става, в случая –
глезенна. Премахват се всички остатъци от хрущялите в дадена става до
оголването на кост, след което се поставят импланти, с цел зарастването в едно
благоприятно анатомично положение. Резултатът от тази оперативна намеса е пълно
обездвижване на ставата. Тя се предприема за третирането на хронична болка в
ставата, настъпила в следствие на процесното ПТП. Възстановителния период при
тази операция е с продължителност от три месеца и е свързан с минимално
носене на имобилизация или на ортеза, след което предвижването трябва да е с
помощно средство, докато бъде изграден навик за движение с фиксиран и
неподвижен глезен.
Не е спорно,
а и видно от Решение от 23,01,2017год. по в.гр.д. № 3027/2016год. по описа на
САС /л. 139/„ЗД „Б.И.““ АД е осъдено да заплати на ищцата сумата от
150000,00лв. като е отхвърлен предявения
иск до 180000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Б.В.Д.– майка на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществените вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 393/2015 г.
по описа на ОС - гр. Благоевград, която е задължителна за гражданския съд по
смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.
В конкретния случай в съдебно заседание процесуалния представител на ищцата изрично заявява, че предвид липсата на СПН между страните, поради различната правосубектност на застрахователите се претендира обезщетение за всички неимуществени вреди от ПТП като справедливия размер на обезщетение е общо 250000,00лв., като се претендира разликата между полученото от ЗД Б.И. АД в размер на 150000,00лв. и дължимото от 250000,00лв.-100000лв. Действително между ищцата и ответникът не е налице СПН, като в хипотеза на съпричиняване на ПТП пострадалият разполага с възможността да претендира обезщетение от всеки от застрахователите, който отговаря на самостоятелно основание. Въпреки това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, а при съпричиняване делинквентите са солидарно отговорни по смисъла на чл.53 от ЗЗД, то всеки от застрахователите отговаря за пълния размер на вредите спрямо пострадалия. Процентното разпределение на отговорността между застрахователите е с оглед приноса на всеки от делинквентите.
Претендират се и вреди от влошаване състоянието на ищцата след първоначалното разглеждане на делото-проведена операция на 01,03,2017год., продължаване срок на нетрудоспособност до 01,04,2021год., както и оперативна интервенция извършена в хода на делото на 07,11,2019год.
По отношение на вредите пряка последица от произшествието:
С оглед изложеното съгласно
чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че неимуществените вреди, пряка
последица от процесното произшествие следва да бъдат обезщетени в размер на 150000,00лв.
При определянето на същите бе съобразен изключително сериозният им характер - съчетана
травма на гръдния кош, корема и торако-лумбални прешлени, от дясно - на
ключица, предмишница и бедрена кост, от ляво - на раменна кост, глезенна става
и талус (скочна кост), довела до травматичен шок; разкъсване на далака; разкъсване
на част от тънкото черво; фрактура на 2 прешлена - ТХ 12 и Л1 с неврологични
усложнения; Фрактура на дясна бедрена кост в средната част; фрактура на дясната
предмишница - двете кости, радиус и улна; фрактура на лява ключица; фрактура на
лява раменна кост в областта на хирургичната шийка; фрактура-луксация на лявата
глезенна става със засягане на двата малеола и скочната кост; неврологични
усложнения изразяващи се в двустранни парези на фибуларния и тибиалния нерви,
като в ляво са тежкостепенни и с траен характер, премахването на далака на
ищцата – основен лимфоиден орган, липсата на който я поставя в постоянен риск
от усложнение на здравословното ѝ състояние, първоначалния 20-дневен
престой в реанимация, множеството оперативни намеси, необратимия характер на
телесните увреждания и невъзможността за анатомичното им възстановяване,
продължаващото и до момента лечение, проведената рехабилитация, нуждата от
пълна помощ при обслужване на всекидневните нужди на ищцата в началния период
от възстановяването ѝ и в по-малка степен след това до настоящия момент,
възрастта на ищцата към датата на настъпването на процесното произшествие от 25
год. /възраст, характеризираща се с професионална и социална активност,
възпрепятствани от претърпените увреждания, видно от депозираните по делото
свидетелски показания, както и от приложените експертни решения на ТЕЛК/, намалените
възможности за предвижване, осъщественото внезапно и неочаквано травматично
увреждане, съпроводено от болка с висок интензитет, периодичните силни болки,
особено в началния период на възстановяване, негативните душевни преживявания
във връзка с увреждането, подкрепени и от свидетелските показания за депресивни
настроения, срам от използваните помощни средства, загрозяващите белези от
множеството оперативни интервенции върху тялото на ищцата. Съобразявайки
горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период /датата на ПТП – 12,06,2013год./ съгласно чл. 266, ал. 1, т. 1 от КЗ
/отм./ съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
С оглед изложените по-горе мотиви извършеното
плащане от страна на ЗД Б.И. АД следва да бъде съобразено, тъй като въпреки
различната правосубектност обезщетение е
за едни и същи вреди от процесния
деликт.
Предвид установеното плащане от 150000,00 лв./
заявено от ищцата и съставляващо неизгоден за страната факт имащо
доказателствена стойност срещу нея/,
съдът намира тази група неимуществени вреди, настъпили до датата на приключване на съдебното дирене в хода на въззивното
производство по в.д. №3027/2016год. по описа на
САС-08,12,2016год. да са напълно възмездени, поради което претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По отношение на претенцията за обезщетение за
вреди от влошаване на здравословното
състояние на ищцата –ексцес, съдът
намира следното:
За преценка основателността на иска съдът съобрази
тълкуването дадено с т.10 от ППВС №4/30,10,1975год. От
същото се установява, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само
от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда, в случай че
влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение
обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до
преминаване в по- висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са
настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение
за тях.
Ново обезщетение не се дължи
също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е
изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД. От този момент се дължат и
лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
С оглед мотивите на постановеното решение от САС по гр.д.№3027/2016год. е видно, че прогнозата за възстановяване на пострадалата е несигурна, предвид което е допустима преценка на здравословното състояние, влошаването му след 08,12,2016год.Констатира се при ищцата да е налице влошаване, изразяващо се в деформация на лявото ѝ стъпало – напред и нагоре и последващи две оперативни намеси – удължаване на ахилесовото сухожилие на лявото стъпало на 01,03,2017год. и последващата артродеза на лявата глезенна става, премахване на болковия симптом, но за сметка обездвижване на стъпалото. Съдът не кредитира заключението на съдебно-медицинска експертиза, в частта сочеща, че горепосочената деформация и последващите две оперативни намеси не съставляват последващо влошаване на здравето на ищцата и са били предвидими и отразени документално към постановяването на Решение от 23,01,2017год. по в.гр.д. № 3027/2016год. по описа на САС. Действително, от медицинските документи се установява, че в един по-ранен момент при ищцата се установявала неврологично увреждане и пареза на левия фибуларен нерв - частична загуба на движението на долния ляв крайник, като в същото време от съдържанието на решението на САС е отчетена фиксация на стъпалото в позиция „шпиц“ /л. 146/. Въпреки това деформацията на лявото стъпало се е влошила със скъсяване на ахиловото сухожилие, което е наложило оперативно лечение за удължаване на ахилесовото сухожилие, а впоследствие съпровождащата силна болка в посочената област е обосновала артродезата- премахване на хрущялната тъкан на глезенната става. Тези телесни увреждания представляват последващо влошаване на здравето, което не е било съобразено при определянето на обезщетението по в.гр.д. № 3027/2016год. по описа на САС, като вредите от тях не са били възмездени и от извършеното от „ЗД „Б.И.“АД плащане.
Справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди за посоченото влошаване, съдът намира да възлиза на 30000,00лв.
При определянето му се съобрази характера на усложнението и оперативните намеси
нужни за лечението му, 30-дневният възстановителен период от операцията за удължаване
на сухожилието, съпроводен с обездвижването на крайника, използването на
помощни средства, както и оказването на помощ от други лица при предвижването и
обслужването, както и тримесечното възстановяване от артродезата, отново
включващо имобилизация на крайника, използването на помощни средства и чужда
помощ. Съдът съобрази и характера на артродезата – окончателното премахване на хрущялната
тъкан на ставата на глезена и фиксирането на последния, което води до
необратимо ограничаване на мобилността на крайника и по този начин
възможностите за предвижване на ищцата, без възможност да го сгъва и разгъва. Съобразявайки
горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период /01.03.2017 г. – приемането на ищцата в болница, което се явява най-ранният
момент от който се установява влошаването в областта на левия глезен, съдът
намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на справедлив размер на
обезщетението съдът съобрази и негативното преживяване на ищцата да бъде
пълноценна майка на детето си по причина
физическите ограничения. От друга страна, предвид намалената мобилност и
недоброто общо здравословно състояние на ищцата към момента на проявлението на
тези усложнения, те не са имали характера да увеличат значително и без това
високите по интензитет болки и страданията на ищцата, по отношение на които е
определено и заплатено обезщетение.
Търпените неимуществени вреди, в частност
физически по-тежко протекла бременност при ищцата, настоящият състав намира да
не подлежат на обезвреда. Не се касае
до влошаване на здравословното състояние като последица от
причинените травматични увреди, а от друга страна дори да е налице по-тежко протекла бременност
при пострадалата, то неудобствата свързани със
здравословното й състояние не са в пряка причинно-следствена връзка
с ПТП, а са последица от осъзнат избор, който последната е направила. Продължения
период на трайно намалена работоспособност до 01,04,2021год., съдът намира да е
именно във връзка с настъпилите усложнения в ортопедичния статус на ляв долен
крайник.
Предвид изложеното общият размер на дължимото на ищцата обезщетение, възлиза на 30000,00 лв.
По иска с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция, основателна е и претенцията за законна лихва върху
обезщетението. Поначало, при иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ законната
лихва се присъжда от датата на увреждането. В случая обаче, когато
обезщетението се определя към един по-късен момент, законната лихва се дължи от
този момент. Ето защо за обезщетението от 30000,00лв. за вредите, претърпени вследствие
на настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата законната лихва се
следва от 01,03,2017год.
до изплащане на вземането.
Съдът намира за неоснователно релевираното
възражение за погасяване на вземанията за законна лихва по давност. Приложима
е тригодишната давност съгласно чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, която с оглед датата на
исковата молба -08,06,2018год. не е изтекла.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат
разноски за държавна такса в общ размер на 1334,64 лв., от които 1200,00
лв. – д.т. и 134,64лв. от 448,80лв.– депозити за вещо лице.
Ищцата претендира разноски
за адвокатско възнаграждение от 11176,00лв. Съдът намира, че не следва да
присъжда адв. хонорар. В приложения договор за правна защита и съдействие
от 05,06,2018год. е видно възнаграждението да е по фактура при приключване на делото. Т.е. същото не е при условията на
чл.38 от Задв., за да бъде определено от СГС. От друга страна и на
самостоятелно основание, ако се приеме договорения размер на адв.
възнаграждение да е по фактура 7930/10,10,2019год. приложена от проц.
Представител на ищцата, то не са налице данни за извършено плащане,
съставляващо разход за ищцата. Видно от
платежното нареждане за извършен превод
от 14,10,2019год. сумата от 11176,00лв. е наредена от сметка на АД Й. и Евгениев и по сметка на АД Й. и
Евгениев. Смисълът на отговорността
за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК е да
бъдат възмездени извършените от страната
разходи по водене на делото, в случай претенцията да е основателна. Ето защо
въпреки посоченото основание-„Е.Й.“, съдът намира за последната да не е възникнал разход по водене на делото.
Предвид изложеното разноски за адв. възнаграждение не се присъждат, поради което е и безпредметно
разглеждането на релевираното възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 70,00 лв.
от общо 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***,
пл. „****** да заплати на Е.Б.Й., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, оф. 4, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сума
в размер на 30000,00 лв., обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с настъпило на 12,06,2013год. пътнотранспортно произшествие, за
настъпило влошаване на здравословното състояние, считано от 01,03,2017год., ведно
със законната лихва върху сумата от 01,03,2017год. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 30000,00 лв. до пълния предявен размер от 100000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***,
пл. „*****да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1334,64лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Б.Й., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, оф. 4 да
заплати на „З. „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***, пл. „Позитано“ №
5, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сума в размер на 70,00 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: