Р Е Ш Е Н И Е
№ 2185
гр.Пловдив, 24, 11, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. д. № 1240 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.145 и
следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.167 ал.2
т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят
- П.К.Д., ЕГН **********,***, оспорва принудителна административна мярка,
обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0103130
от 04.05.2022 г., издаден от блокиращ екип П. К. и И.Х.към общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при община Пловдив, в който е отразено, че
на основание чл.26 ал.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането
на територията на община Пловдив, е извършено принудително блокиране на
автомобил „Хонда“ с ***. Жалбоподателят
моли да се отмени оспорената мярка, като незаконосъобразна.
Ответникът – Р.Н.К.,
полицай в сектор „Общинска полиция“ Пловдив
оспорва жалбата и твърди, че автомобилът правилно е репатриран, тъй като
не е бил паркиран на инвалидно място, имал е скоба, и той е изпълнил
задълженията си. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без
уважение.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат
на оспорваната ПАМ, поради което е
ДОПУСТИМА , а разгледана по същество,
същата е и ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява и това не се оспорва от страните, че на 04.05.2022
г. в 11:35 часа в гр. Пловдив, по отношение на МПС марка „Хонда“ с ***, е
приложена мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо
средство, за която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране №
0103130 от 04.05.2022 г.
Към административната преписка са
представени четири броя снимки и докладна записка от Райчо Неделчев К.– старши
полицай сектор „Общинска полиция“ – Пловдив, от 04.05.2022 г.,
От страна на жалбоподателя са
представени фискален бон, експертно решение на ТЕЛК за 60 % трайно намалена
работоспособност, свидетелство за регистрация на МПС; копие на карта за
преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни
увреждания.
По отношение, датата, мястото, часа и
обстоятелствата наложили прилагането на процесната ПАМ, е представена докладна
записка от ст. полицай К.до началник сектор „Общинска полиция – Пловдив“, в
която са отразени следните данни: на 04.05.2022 г. К.работил по безопасността
на движението за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. с автомобил за репатриране с ***,
с водач С.; в 18:30 ч. на ул. „Мария Луиза“ № 12, гр. Пловдив бил репатриран
описания автомобил на основание чл.171 т.5 б.„б“ от ЗДвП. Като основание за
репатрирането е посочено “…автомобилът е заскобен в синя зона. Престоял е
повече от един час,и поради изтичане на работното време на синя зона, е
репатриран на наказателен паркинг.“
Приети по делото са 4 бр. заверени копия
на черно-бели снимки, с посочена дата /04.05.2022 г./, която се чете само на
две от снимките, като на останалите две снимки, се четат частични цифри, и час
на заснемане /18:31, като останалите часове не се четат/, от които, само на
една от снимките е видно, че се касае до автомобил с марка „Хонда“ и ***, без да може да се установи, на коя улица е
паркиран. На снимките не се установява и на поставени „скоби“ на автомобила,
както и репатриращ автомобил.
Тук следва да се отбележи, че за констатиране
на фактите, основаващи прилагането на мярка „принудително задържане“,
посредством техническо средство на пътното превозно средство, нито в чл.167 от ЗДвП, нито пък в Наредбата за организацията на движението и паркирането на
територията на общ. Пловдив, е нормативно предвидено издаването на конкретен
акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за нейното
прилагане е възможно посредством всички допустими средства, в т. ч. и снимков
материал.
В този смисъл, според чл.39 ал.1 от АПК, относимите за административното производство факти се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако, специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
При това положение, снимковият
материал представлява веществено доказателство, събрано в хода на
административното производство по прилагането на ПАМ, поради което, е годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има сила и пред съда,
съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК. /Така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 112/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева/.
Налагането на принудителна
административна мярка е проявна форма на изпълнителна дейност, чрез която се
упражнява държавната принуда, разбира се, в предвидените от закона случаи.
Несъмнено, по правната си характеристика тя съставлява акт на държавно
управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да
бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването й,
така и по отношение на изпълнението й. Принудителните мерки могат да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото възведените в хипотезите им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга пряко,
безусловно и в твърде съществена степен, правната сфера на адресата.
Според чл.99 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.1
се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача
се указват условията за паркиране.
Съответно, според чл.99 ал.3 от ЗДвП
Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и
условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на
общината или на юридическото лице по чл.14 ал.1 т.5 от Закона за обществените
поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема
годишния инвестиционен план.
На следващо място, според чл.167 ал.2
т.2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99 ал.3, до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство;
Каза се, по делото е представена
Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на общ.
Пловдив, приета на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА, чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от
ЗНА, чл.23 във връзка с чл.19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и чл.99 от Закона
за движение по пътищата, с Решение № 14, по Протокол №1 от 19.01.2012 г. на
Общински съвет, Пловдив, изменяна и допълвана, последно изменена с Решение №
329, Протокол № 17/09.11.2021 г.
В чл.26 ал.1 от Глава ІІІ
„Принудителни мерки при неправилно паркиране“, Раздел І „Блокиране на колелото
на неправилно паркирано ППС“ от Наредбата е посочено, че пътно превозно
средство, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“
може да бъде принудително задържано, чрез използване на техническо средство,
тип „скоба“.
В чл.27 от Наредбата пък, изрично е указано, че
поставянето на скоба може да се извършва само от звеното на общината определено
със заповед на кмета на общината, на основание чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП.
С оглед процесуалните правила,
възведени в чл.168 и чл.142 от АПК, съдът е длъжен да проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
В изпълнение на тези задължения и,
разбира се, в релация с изискванията на чл.9 ал.3 и чл.171 ал.4 от АПК, с разпореждане
от 16.05.2022 г., съдът е дал изрични и конкретни указания на ответната страна
за това, че на основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателственва тежест да
установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите
изисквания при издаването на оспорения акт, както и е задължил ответника да
представи цялата административна преписка в 7-дневен срок.
Тези указания / л.12/ са съобщени на
ответната страна на 19.05.2022 г.
До приключване на устните състезания
по делото, нито е направено доказателствено искане, нито е представена заповед
на кмета на общината по чл.27 от
Наредбата, респективно по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, с която да са определени,
длъжностните лица, оправомощени да прилагат административна мярка „принудително
задържане на пътно превозно средство“; не
е представена и заповед на кмета на общ. Пловдив, издадена на основание
чл.168 ал.1 от ЗДвП, от която да се установят поименно държавни служители от
сектор „Общинска полиция – Пловдив“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР, Пловдив, които са снабдени с правомощия за преместване или за нареждане да
бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач.
Крайният извод е на този състав на
съда е, че в хода на съдебно производство не се представиха каквито и да е
доказателства, които да съдържат данни относно заеманите от П. К. и И.Х.длъжности
в ОП „Паркиране и репатриране“, гр. Пловдив, както и дали на последните
надлежно са предоставени правомощия да разпорежда прилагането на принудителната
административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Данни относно заеманата
длъжност и компетентност на лицето Р.К., извършил репатрирането на ППС, също не
се представят.
Единственият извод, който следва от
липсата на надлежно удостоверени правомощия за административния орган с
властническо волеизявление да разреши конкретен административен въпрос е, че
актът, посредством който това волеизявление се обективира, е нищожен.
Поради тази причина и с оглед
правилото на чл.168 ал.2 от АПК, процесната принудителна административна мярка,
ще следва да бъде обявена за нищожна.
Според чл.3 ал.3 от Наредбата на
Общински съвет Пловдив за създаване, управление и контрол върху дейността на
общинските предприятия по гл.VI от Закона за общинската собственост,
предприятието е второстепенен разпоредител на общинския бюджет и не е
самостоятелно юридическо лице.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Принудителна
административна мярка „принудително задържане“, посредством техническо средство
на пътното превозно средство с ***, собственост на П.К.Д., ЕГН **********,***,
за която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране серия №
0103130 от 04.05.2022 год.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/