№ 76
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100505579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4943/19.03.2024 г., постановено по гр.д. 63626/2022 г. на
СРС, ГО, 178 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ********* срещу
УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "А." ЕАД с ЕИК: ****, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване, че УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "А." ЕАД дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД сумата от 2010,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., изчислено за
периода на забава върху платена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г. за имот, представляващ
централна консултативна поликлиника, ведно със законна лихва за период от
09.08.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по
ч.гр. дело № 43117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. В
жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
данъчните фактури не били получени от ответника. Поддържа се, че в срока
за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил изпадането си в забава.
Твърди се, че в сключения между страните договор било предвидено
1
кореспонденция чрез електронен адрес, на който били изпращани фактурите
до ответника. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият УМБАЛ "А." ЕАД е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че главниците
били погасявани без да е получавана фактура или друга покана за плащане от
страна на ищеца, поради което и предявеният иск с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД е неоснователен. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София" ЕАД срещу УМБАЛ "А." ЕАД установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2010,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., изчислено за периода за забава върху платена
съгласно сключен между страните договор 34031/Ш009700 цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г.,
за имот, представляващ Централна консултативна поликлиника с абонатен №
2105, ведно със законна лихва за периода от 09.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по ч.гр. дело № 43117/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 178 състав. Не е спорно между страните, че към
правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2007 г., които са
2
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената
дата; че ответникът е имал качеството на потребител на ТЕ за периода м.
06.2019 г. до м. 04.2020 г.; че е платил дължимата сума за главница за сочения
период.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от на потребители в град София, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 20-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. От съдържанието на посочената
норма се установява, че за изпадането в забава на длъжника, е необходимо
кредиторът на вземането да е изпратил данъчна фактура /чл.84,ал.2 ЗЗД/. По
делото не се установява фактурите да са изпратени и получени от длъжника,
респ. не се установява изпадането на ответника в забава, поради което и
предявеният иск се явява неоснователен.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4943/19.03.2024 г., постановено по гр.д.
63626/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, *********, да заплати
на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "А." ЕАД с ЕИК: ****, разноски за въззивното производство в
размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4