№ 254
гр. Варна, 04.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000094 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Електроенергиен
Системен Оператор“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 95 от
07.10.2022г. по търг.дело № 85/21г. по описа на Добрички окръжен съд, с
което дружеството е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД със седалище гр.Добрич на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата
от 520 000лв., представляваща платена при начална липса на основание цена
на ел.енергия по фактура № 8960 от 30.06.2018г. задължението, по която е
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.07.2018г., сключен с
„Енергийна Финансова Група“ АД, ведно със законна лихва върху главното
задължение, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.06.2021г. до
окончателното плащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 16 900лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главното задължение за периода
от 26.02.2021г. до 22.06.2021г., както и направените по делото разноски, като
решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Винер – Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД.
Твърди се че решението е недопустимо, евентуално необосновано и
неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон.
На първо място излага, че решението е недопустимо тъй като е
разгледан недопустим иск. Твърди че между същите страни, на същото
1
основание и за същото вземане по фактура № 8960 от 30.06.2018г. за
продажба на ел.енергия от „Енергийна Финансова Група“ АД на „ВиК
Добрич“ АД за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия № 9199-ЦУ от 19.07.2018г. от цедента „ЕФГ“
АД на цесионера „ЕСО“ ЕАД има висящо търг.дело № 14/20г. по описа на
ДОС. Поради което и твърди че второто образувано дело на основание чл.126
ал.1 от ГПК следва да бъде прекратено служебно от съда.
Твърди също така, че предявеният иск е недопустим, тъй като същият е
предявен пред друг състав на ДОС с цел заобикаляне на закона. Излага че по
търг.дело № 14/20г. ответникът по това дело „ВиК Добрич“ признава изцяло
иска на „ЕСО“ ЕАД по основание и по размер, като за единствена пречка за
плащане е посочена претенцията към сумата от страна на синдика на „ЕФГ“
ЕАД. „ЕФГ“ АД – трето лице помагач на ответника по търг.дело № 14820г.,
представлявано от синдика е направил възражение за недействителност на
договора за цесия от 19.07.2018г. като сключен в противоречие с нормите на
чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ, чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ и същият е с цел
да увреди кредиторите на масата на несъстоятелността на „ЕФГ“ АД. С
влязло в сила решение на СГС предявените от синдика искове са отхвърлени.
Твърди че „ВиК Добрич“ АД изрично и многократно е признавал
задължението си по фактура № 8960 от 30.06.2018г., прехвърлено на „ЕСО“
ЕАД с договор за цесия от 19.07.2018г. сочи че на 14.08.2018г. между тях е
подписано споразумение, в което „ВиК Добрич“ признава задължението си
към кредитора „ЕСО“ ЕАД, като дължимата към този момент сума в размер
на 588 190.48лв. е разсрочена на вноски, описани в споразумението.
Твърди че именно в отговора си на исковата молба по търг.дело №
14/20г. „ВиК Добрич“ АД е следвало да оспори иска, да посочи възраженията
си срещу иска и да поиска събиране на доказателства. Излага че в исковата
молба по настоящето дело се сочи че дружеството е знаело още на
19.08.2018г. за съществуването на друг договор за цесия, сключен между
„ЕФГ“ АД и „Винер – Индустрия и мениджмънт“ АД имащ за предмет
същото вземане. Твърди че въпреки знанието за това, „ВиК Добрич“ АД е
пропуснал да направи възражения и да посочи доказателства за това по
търг.дело № 14/20г., поради което и е загубил възможността да стори това по-
късно, без да са налице предвидените в закона изключения за това. Поради
2
което и твърди че ответникът по търг.дело № 14/20г. не би могъл да поправи
този свой пропуск чрез предявяване на нова искова молба извън образуваното
вече търг.дело № 14/20г. Предвид на това твърди че е налице опит за
заобикаляне на законовите разпоредби и по-късно образуваното дело следва
да бъде прекратено.
Твърди също така, че решението е недопустимо защото е постановено
при начална липса на основание на ищеца за предявяване на иска. Твърди че
длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия,
освен в предвидените в закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е
изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не
са спазени. Сочи че страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът и
този договор не създава нови права или задължения на длъжника, като само
се променя лицето на което той трябва да изпълни. Поради което и
длъжникът не е страна по договора за цесия и не може да иска
унищожаването, развалянето или прекратяването му, тъй като това са права,
които законът е предоставил на страните по него. Възможността на всяко
трето лице да се позове на нищожността на договора е ограничено от
наличието на интерес в третото лице да прогласяване на нищожността. Такъв
интерес е налице, когато третото лице цели да отрече съществуването на
правото на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово
право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката
поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Сочи че
такъв интерес не може да се породи при сключването на договор за цесия,
доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на
длъжника е смяната на кредитора. След като е бил уведомен от предишния
кредитор за извършената цесия длъжникът може да извърши валидно
изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден
погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да
извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно,
поради което и за него е без значение дали договорът за цесия страда от
пороци и какви са те.
В отношение на евентуалност поддържа направените оспорвания пред
първата инстанция на договора за цесия от 17.07.2018г. сключен с „Винер –
Индустрия и мениджмънт“ ЕАД и датата на получаване на уведомлението за
3
него. – 19.07.2018г., като твърди че документите са антидатирани. Твърди че
доказателствената тежест за установяването на датата на съставяне на частния
документ се носи от страната, която се позовава на него, а не от третото лице,
на която той се противопоставя. Сочи че по делото не е доказана по безспорен
начин датата, на която ищецът и третото лице помагач че договорът за цесия
и уведомлението са сключени. Твърди че приетата от съда СТКЕ експертиза е
оспорена от тях. Позовава се на нормата на чл.181 ал.1 от ГПК досежно
датата на частния документ. Оспорва извода на съда, че датата на договора за
цесия е доказана по несъмнен начин. Позовава се и на сключеното между
страните на 14.08.2018г. споразумение и на извършени въз основа на него
плащания. Твърди също така, че от приетата по делото ССЕ е установен
фактът че договорът за цесия, сключен между „ЕФГ“ АД и „Винер –
Индустрия и мениджмънт“ ЕООД е осчетоводен в счетоводството на „ВиК
Добрич“ АД на 30.09.2020г.
Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустомо и да
прекрати производството по предявения от „ВиК Добрич“ АД иск,
евентуално да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна „ВиК Добрич“ АД със седалище гр.Добрич, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
„Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД със седалище гр.София,
трето лице помагач на въззиваемия ищец, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирал писмен отговор.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания по доказателствата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА съдебното заседание за 13.06.2023г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5