Р Е
Ш Е Н
И Е № 475
гр.
Видин, 24.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти
състав в публичното
заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря
Милена
Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гр.дело № 1658 по описа за 2020год.
и за да се произнесе , взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ООД – София,
чрез юрисконсулт К.И.К. против И.Д.Д. ***, която е предявен установителен иск по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че на
26.05.2017г. между „Мого България“ ЕООД
като лизингодател и ответницата И.Д.Д. като лизингополучател, е сключен Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0000069. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е
придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка
Ауди А8 с идентификационен номер на рама WAUZZZ4EX4N002190, с рег. № СВ7470КМ и е предоставил ползването му на
лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол.
Собствеността е придобита с Договор за покупко-продажба от ответницата /
обратен лизинг/.
Посочва се, че размерът на финансирането е 6930.90
лева. Страните са договорили срок от 18 месеца, който е изтекъл на 24.11.2018г.
Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36% и размер на месечната
вноска – 503.94 лева. Последното плащане
е на 01.08.2018г. Неизплатените лизингови вноски са с падежи от 24.07.2018г. до
24.11.2018г., предвид което за лизингополучателя не е възникнало право да
придобие лизинговата вещ съгласно Договора за лизинг. С изтичането на срока на
договора е отпаднало правното основание,
на което ответницата държи вещта. Ответницата не е предала владението на
автомобила на собственика и продължава да ползва същия.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца връщане на лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен номер на
рама WAUZZZ4EX4N002190, с рег. № СВ7470КМ.
Ответницата, редовно уведомена
чрез назначен особен представител в указания месечен срок е подала отговор на
исковата молба, с който е оспорила исковата претенция като неоснователна.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.
Приложено е ч.гр.д. № 414/2020г. по описа на РС – Видин.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Със Заповед № 407 от 20.03.2020г.
за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 414/2020г. по описа на РС –
Видин съдът е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ И.Д.Д. с ЕГН ********** ***
12 ДА ПРЕДАДЕ НА КРЕДИТОРА „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********
седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. Г.М.Димитров № 16А, представлявано от Ирина Харалампиева Г., чрез юрисконсулт
К.И.К. следната вещ: лек автомобил марка
Ауди, модел А8, рег. № СВ7470КМ, VIN
WAUZZZ4EX4N002190,
двигател ASE002388, цвят – тъмносин, вид гориво:
дизел.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0000069/26.05.2017г., изтекъл на 24.11.2018г.
Длъжникът е уведомен за
издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК
и поради това за кредитора възниква правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
На 26.05.2017г. е сключен договор за покупко- продажба с
нотариална заверка на подписа, съгласно който ответницата И.Д.Д. е продала на
ищцовото дружество лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен номер на рама
WAUZZZ4EX4N002190, номер на двигател ASE002388, с рег. № ВН 5469 АВ за сумата от 8154.00 лева. С
приемо – предавателен протокол от
26.05.2017г. в 11.00 часа, продавачът е предал автомобила на купувача.
На същата дата е сключен договор
за финансов лизинг №
AG0000069 между ищеца като лизингодател и ответниците И.Д.Д. в качеството на лизингополучател, и
Фатима Диянова Каменова в качеството на солидарен длъжник по отношение на лек автомобил марка Ауди А8 с
идентификационен номер на рама WAUZZZ4EX4N002190, номер на двигател ASE002388, при условията , описани в клаузите на договора за лизинг, а именно – цена на финансирането 6930.90
лева. Срокът на лизинга е 18 месеца. Изплащането на главницата и лихвата е на
18 месечни вноски, всяка по 503.94 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на
36%, фиксиран за целия срок на договора. ГПР е 45.39% и включва такса
ангажимент и лихва върху главницата. Посочено е, че общо дължимата сума от
лизингополучателя е 9168.07 лева, като вземането е обезпечено със солидарен
длъжник – ответницата Фатима Диянова Каменова.
Посочено е също, че общият разход
по кредита е 2237.17 лева, включващ 100.00 лева – такса ангажимент и 2137.17
лева – лихва върху главницата.
От приемо-предавателен протокол
е видно, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора и е предал автомобила на лизингополучателя
на 26.05.2017г. в 17.00 часа.
На същата дата е сключено споразумение за
прихващане между лизингодателя и лизингополучателя, съгласно което лизингополучателят
се съгласява да плати на лизингодателя остатък от 6710.90 лева.
От представеното заключение на
съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните, и прието от съда, се
установява, че ответницата е направила 13 броя вноски за сума в общ
размер на 7 330.00 лева, с която сума е погасена главница в размер на 4639.05
лева, лихва върху главницата в размер на 1994.58 лева, сумата от 660.00 лева –
разходи по издирване на автомобил, и сумата от 36.37 лева – неустойка за
забава.
Вещото лице е посочило също, че размерът на
договорената и неизплатена част от главницата по Договор за финансов лизинг №
AG0000069 за периода от 24.08.2018 г. до 24.11.2018 г. e 2 291.85 лева, на възнаградителната лихва за същия период -
142.59 лева.
Според заключението, лизингополучателят е
преустановил плащане по договора за лизинг, като последното е направено на
01.08.2018г. Просрочени са 5 вноски по погасителен план № 14-№18.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна :
Сключен е договор за финансов
лизинг между ищеца и ответницата И.Д.Д. като по договора е предоставена за ползване вещ срещу
възнаграждение, уговорено в конкретни размери, които да се изплащат в
съответните срокове, както и другите условия, подробно описани по-горе.
Ответницата – лизингополучател е извършвала плащания по
договора в общ размер на 7330.00 лева, с която сума
съгласно заключението на вещото лице е погасена: главница в размер на 4639.05 лева, лихва върху
главницата в размер на 1994.58 лева, сумата от 660.00 лева – разходи по издирване
на автомобил и сумата от 36.37 лева – неустойка за забава.
Срокът на
договора е изтекъл на 24.11.2018г., но лизингополучателят е останал да дължи уговореното в
договора възнаграждение под формата на месечни лизингови вноски, включващо главница и договорна
лихва.
От заключението на експертизата се установява,
че лизингополучателят
е преустановил плащане по договора за лизинг като последното плащане е
направено на 01.08.2018г. Просрочени са пет погасителни вноски по погасителен
план № 14-18. Размерът на неплатената главница е 2291.85 лева, а на неплатената
възнаградителна лихва е 142.59 лева за
периода от 24.08.2018г. до 24.11.2018г.
Отношенията по договор за лизинг се уреждат като
при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем, както и посочва, че лизингополучателят има
задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Съгласно чл. 14.1 от ОУ, в срок от два работни дни
от прекратяване на договора по каквато и да било причина, с изключение на
прекратяване при изпълнение на всички задължения на страните и придобиване на
лизинговия актив от лизингополучателя, последният е длъжен да предаде на
лизингодателя лизинговия актив, заедно с всичките му принадлжености и
придружаващи го документи. Предвидено е при предаването подписване на протокол
от страните за актуалното състояние на автомобила.
В конкретния случай, срокът на договора е изтекъл
на 24.11.2018г. като към този момент лизингополучателят е бил неизправна
страна, тъй като е имал просрочие в погасителните си вноски като е останал да
дължи пет погасителни вноски, ведно с дължимите лихви. При това положение, не
са налице предпоставките на чл. 2.5.1. и чл. 2.5.2. от ОУ за придобиване на
вещта от лизингополучателя. Поради това,
ответницата в качеството на лизингополучател е следвало в изпълнение на чл.
14.1. от ОУ да предаде на лизингодателя лизинговата вещ. Вещта е собственост на лизингодателя и "връщането" има значение единствено на фактическото й
предаване на собственика от нейния държател. По делото не са ангажирани
доказателства нито за заплащане на сумите по погасителния план от ответницата,
нито същата да е предала вещта на
ищцовото дружество.
С оглед гореизложеното, по отношение на ответницата И.Д.Д. ще
следва да се признае за установено, че дължи на ищцовото дружество връщане на
лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен номер на рама WAUZZZ4EX4N002190, с рег. № СВ7470КМ по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0000069/26.05.2017г.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата ще следва да заплати на ищеца
направените в производството разноски за
платена държавна такса в размер на 138.08 лева, разноски за особен представител
в размер на 400.00 лева, разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Разноски
по заповедното производство не са присъждани, поради което такива не се дължат.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Г.М.Димитров № 16А, представлявано от
Ирина Харалампиева Г. връщане на лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен
номер на рама WAUZZZ4EX4N002190, с рег. № СВ7470КМ по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0000069/26.05.2017г., за което е издадена Заповед
№ 407 от 20.03.2020г. за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 414/2020г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „МОГО
БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 16А, представлявано от Ирина Харалампиева Г. разноски по
делото в общ размер от 738.08 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: