РЕШЕНИЕ
№ 1833/13.10.2021г.
гр. Пловдив, 13.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 1731 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател В.Д.Д. с ЕГН ********** обжалва чрез пълномощника
си адв. Н. Решение № 528 от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 935/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 14 н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш Серия К № 3994777 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на В.Д.Д., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, както и за
отмяна на потвърдения с него електронен фиш, като се сочи, че съдебното решение
е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
по наведените от жалбоподателя пред него доводи за отмяна на електронния фиш.
Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ангажират се доказателства. В
съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се е явил и не е изпратил
представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не е депозирал
отговор или становище по касационната жалба.
Прокурорът от ОП – Пловдив Димитров моли първоинстанционното решение да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените
със сезиралата го жалба възражения, противно на посоченото от касационния
жалбоподател. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение като
неоснователни доводите на жалбоподателя, като е преценил, че е ясно посочено
наказаното с електронния фиш лице, а именно физическото лице В.Д. именно като
управител на дружеството-собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението. В тази насока, като се има предвид, че данните за лицето и за
собственика на автомобила са въведени в утвърдения образец на електронен фиш, в
който няма изрично отредено място за посочване на нарушител, доколкото
принципно фиш се издава на собственика на МПС, ако той е физическо лице, или на
управител на юридическото лице-собственик, освен ако той не посочи водач, който
го е ползвал на датата на нарушението, то не е налице съществена неяснота
относно отговорното за нарушението лице. Още повече, като се има предвид и че е
наложена глоба, която, както е посочил и жалбоподателят, е относима само към
нарушители – физически лица.
Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението касателно
изписаната правна квалификация на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото законовата забрана за превишение на установената скорост за
движение се съдържа именно в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП сочи на случаите, когато ограничението на скоростта се установява с пътен
знак, какъвто е именно конкретният случай. Поради това и между двете разпоредби
е налице свързаност и правилно те са посочени във връзка една с друга в
електронния фиш.
Посоченото в жалбата обстоятелство, впрочем за първи път наведено пред
касационната инстанция, относно това, че приложеният снимков материал не се
установявало да има номер и не можело да се провери дали съответства на
съдържанието на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. касателно
номерата на статичните изображения, според съда не води до извод за
недоказаност на установеното с фиша нарушение. Вярно е, че в представената
разпечатка, предвид формата ѝ, не се визуализира конкретен номер на
статичното изображение, но е видно, че е налице пълно съвпадение на данните,
залегнали в протокола и тези, които са записани до снимковия материал от
техническото средство досежно дата и час на заснемането, като е видно, че
осъщественото заснемане е в рамките на часовия диапазон на отразената по
протокола работа на техническото средство. Освен това, видно е, че се касае до
снимкови изображения на един и същи и то приближаващ се автомобил, каквато
именно е и отразената в протокола посока на задействане на техническото
средство, като при най-голямото увеличение е напълно ясно видим
регистрационният му номер. В тази насока
и твърденията, че нарушението за превишение на скоростта при движение с
процесния автомобил, записан в електронния фиш, е недоказано, са напълно
неоснователни.
Представените за първи път в рамките на касационното производство писмени
доказателства по никакъв начин не разколебават извода за доказаност на
административното нарушение. Касае се до писма с информация от АПИ относно
месторазположение на пътни знаци В26 на участък от процесния път, които обаче
са с дати, след датата на констатираното нарушение, поради което и не може да
се счете, че очертават актуалната пътна сигнализация именно към датата на нарушението.
Такива доказателства, относими към конкретното нарушение, жалбоподателят не е
ангажирал пред първоинстанционният съд. Сравняването на снимков материал,
касаещ запис на нарушение на същия път и в приблизително същия район, също не е
удачно да бъде правено, като се има предвид, че на снимките са отразени
различни географски координати. В тази насока и според съда така представените
за първи път пред настоящата инстанция писмени доказателства не опровергават
направените въз основа на анализ на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства изводи за наличието на действително установено нарушение за
скорост със заснетия автомобил, собствен на дружество, чийто управител е
жалбоподателят Д..
Правилна и
законосъобразна е била преценката на съда, постановил обжалваното решение и
относно приложимата санкционна разпоредба и съответно наложената с фиша глоба,
която е съобразена с вида на нарушението и размера на превишението на
установената скорост.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се
потвърждава електронния фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила
като законосъобразно постановено.
При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 528 от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 935/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 14 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.