Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 154
гр.Русе,
2.ІV.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 2 март през две хиляди и осемнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 87 по описа
за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„П. Б.“ЕАД със седалище гр.Р. е
обжалвало решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4652/16 год.,с
което е осъдено да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 48874лв.Счита решението за неправилно и иска определяне на
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,ако такива се дължат
на ищците,основан на обективно установените обстоятелства по делото,и намален с
50% при отчитане поведението на пострадалия.В тази насока развива подробни
съображения в жалбата,които поддържа и в съдебно заседание.
Жалба срещу същото решение е
подадена от П.С.П. и Ф.Д.П.,които са останали недоволни в частта,с която
исковете са отхвърлени за размера над 48874 до 150000 лева .Считат решението в
тази част за неправилно,искат отмяната му и уважаване на исковете в пълен
размер по подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание
съображения.
Всяка от страните счита жалбата на
противната страна за неоснователна.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Ищците Ф. и П. П. претендират срещу ответното дружество обезщетение
за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.200 КТ ,причинени от
смъртта на техния син Д. П.,настъпила по време на работата му при ответника на
23.ІІІ.2015 год.,приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 КСО с разпореждане №
37/16.ІV.2015 год. на НОИ ТП-Русе.
По делото не е спорно съществуването
на трудово правоотношение между пострадалия работник и ответното дружество,по
силата на което той изпълнявал длъжността „талиман“ с място на работа П.,Обработка
на товари,а длъжностните функции включват отговорност за точното приемане по
количество и качество,сертифициране, съхранение и издаване на товарите в
поверения му склад,контрол по спазването на технологичните и противопожарни
проходи,организация и контрол на безопасното стифиране на товарите и
разположението им,което фиксирал с боя,отговорност за складираните товари в
закритите и открити складове и
разположението им в зависимост от физико-химичните им свойства.
На 23.ІІІ.2015 год.П. участвал в
натоварването на петтонни рулони ламарина от склада на дружеството на товарен
автомобил. Натоварването се извършвало с мотокар с повишена товароподемност
„Калмар“ 25 т,управляван от В. Г.. П. посочвал кои рулони ,от кое място в склада
да се вземат и да се натоварят на каросерията на автомобила ,намиращ се в
склада на метри встрани от местата,на които са рулоните.Те се натоварвали един
по един,като се нанизват на мотокара,който се придвижва до рога на автомобила и
ги поставя на каросерията.Докато Г. с мотокара се насочвал да вземе втория
рулон,П. маркирал други три рулона,намиращи се в дясно от мотокара по посока на
движението му към автомобила .Когато мотокарът се придвижвал напред да
разтовари втория рулон П. стоял отстрани на маркираните три рулона.За да стигне
до автомобила ,мотокарът завил наляво,при което управляващият заден мост се
изнесъл силно вдясно и задницата описва широка дъга.Задното дясно колело застигнало стоящия в близост П.,съборило
го и го затиснало с лице към пода и глава напред по посока движението на
мотокара.От получената съчетана травма пострадалият починал на място.
Ищците са от кръга на лицата,които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от
трудова злополука. Основателността на
иска по чл.200 КТ за обезщетяване на вреди предпоставя наличие на трудово
правоотношение към момента на настъпване на злополуката,като отговорността на
работодателя възниква при :увреждане на работника/в случая е настъпила смърт/,настъпило
по време,във връзка или по повод на извършваната работа,както и претърпени от пострадалия вреди/респ.за
неговите наследници в случай на смърт/,вследствие на тази злополука.Страните по
делото не спорят,че изброените предпоставки са налице.Пострадалият и ответното
дружество били в трудово правоотношение към 23.ІІІ.2015 год. .С разпореждане № 37
от 16.ІV.2015 год.на НОИ-ТП Русе е
прието ,че злополуката е трудова по чл.55,ал.1 КСО.
Ищците са родители на починалия при злополуката П..За определяне
на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД съдът взе предвид
всички установени обстоятелства,които са от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди.Между ищците и сина им съществували отношения ,изградени върху обич и
взаимна привързаност,уважение, подкрепа.Свидетелите Г. и С. П./другият им син и
брат на починалия/твърдят,че семейството било много задружно.Д. със семейството
си живеел в същия блок с родителите си,на два съседни етажа,ежедневно се
отбивал да ги види и те,въпреки добрите отношения и с другия си син,разчитали
основно на неговата помощ и съдействие-за пазаруване,посещение при лекар и други
нужди,които възниквали в ежедневието.Внезапната,настъпила при трагични
обстоятелства смърт на сина им се оказало тежко изпитание за родителите,от
което и до настоящия момент не могат да се съвземат. Свидетелите установяват,че
узнавайки за смъртта на сина си,двамата изпаднали в шок,затворили се в себе си,
загубили желание за живот.Съгласно заключенията на приетите по делото
комплексни съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи ищците
страдат от протрахирана депресивна реакция,което представлява депресивно
състояние в резултат на продължително въздействие на стресова ситуация.Споделят
мисли за безперспективност и чувство на невъзможност за справяне със
ситуацията.Експертите препоръчват като възможност за по-добра адаптация към
стресогенното жизнено събитие
психотерапевтична помощ и лечение,каквито няма данни да са ползвали.При
установяване на обстоятелствата,свързани с характера и вида на претърпените
неимуществени вреди,съдът не взема предвид настъпилото след смъртта на сина им
влошаване на отношенията между ищците и майката на детето му,препятстващо
поддържането на контакти с него,тъй като същите са извън предмета на спора и не
са пряка и непосредствена последица от злополуката.
Установените обстоятелства за претърпените от ищците морални болки и
страдания,пряка и непосредствена последица от настъпилата в резултат на трудова
злополука смърт на сина им налагат извод,че размерът на обезщетението,определен
от районния съд в обжалваното решение на 70000 лева е занижен и не отговаря на
принципа на справедливост.Като съобразява изложените по-горе факти съдът
определя паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди на по 100000 лева за всеки от ищците.
Страните спорят по наличие на основания
за намаляване на отговорността на работодателя в хипотезата на чл.201,ал.2 КТ.По
делото са събрани гласни и писмени доказателства,приети са заключения на
съдебно-технически експертизи за установяване механизма на настъпилата трудова
злополука.Още в хода на разследване на трудовата злополука ДИТ-Русе е
установила нарушения на нормите по безопасност на труда,изразяващо се в липса на трайна маркировка с цветове за
безопасност на транспортните маршрути в работното помещение посредством
непрекъснати линии в ясно видим цвят ,така че да показват необходимата
безопасна дистанция между превозните средства и всеки обект,който може да е в
близост ,както и между пешеходците и превозните средства.В този смисъл са
изискванията на чл.5 от Наредба № 10/7.ХІІ.2004 год.за осигуряване на безопасни
и здравословни условия на труд с електрокари и мотокари и чл.51 от Наредба № 7 /ДВ
бр.88/1999 год./за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване.Допуснатите
от работодателя нарушения на нормите на безопасност на труда са установени и в
заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи.Установените
по делото факти,че по време на движението на мотокара и при завоя на ляво пострадалият
не е следвало да се намира на мястото,където е станало съприкосновението със
задното дясно колело на мотокара,а е трябвало да изчака на безопасно място,извън
обсега на движението на мотокара,
разтоварването на втория рулон в автомобила.П. е работил в този цех и с
тази машина в продължение на две години,известни са му били маршрута,по който
се движи,както и радиуса при завиване на задните гуми на мотокара,а и не е бил
задължен да се намира в близост до превозното средство.Разстоянието от двете
страни на мотокара е било около метър,метър и половина,тоест имало е достатъчно
място,където да застане извън траекторията на движението му.
Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС груба небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 КТ е неполагане на
дължимата грижа,която би положил и най-небрежният човек ,зает със съответната
дейност при подобни условия,липса на елементарно старание и внимание,при което
са нарушени основни правила за безопасност. Установените по делото
обстоятелства,при които е настъпила злополуката,изложени по-горе,дават
основание на съда да приеме,че описаните
действия,нарушаващи правилата на безопасност на труда,представляват груба
небрежност по смисъла на закона и са основание за намаляване отговорността на
работодателя.Преценката на съда е ,че определеното обезщетение от по
100000 лева следва да се намали с 30% ,какъвто
е приносът на пострадалия,действал в условията на груба небрежност ,т.е. на
ищците се дължи обезщетение от по 70000 лева.От тази сума съдът приспада
получената еднократна помощ по КСО от 180 лева.Исковете са основателни до
размер на по 69820 лева.Решението на районния съд в частта,с която исковете са
отхвърлени над 48874 лева до 69820 лева е неправилно и следва да се отмени,а
вместо него съдът постановява друго в посочения смисъл.В частта,с която
исковете са отхвърлени над 69820 лева до 150000 лева решението е правилно и
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора ищците имат право на разноски
съобразно уважената част от исковете.Всеки от тях е направил разноски от по
1500 лева за двете инстанции и по правилата на чл.78,ал.1 ГПК има право на
разноски от по 698,20 лева,или общо за двамата 1396,40 лв.
В производството пред окръжния съд
дружеството-работодател е направило разноски в размер на 5354,96 лв.,от които
1954,96 лв.държавна такса и 3400 лева за адвокатско възнаграждение.Разноските
на дружеството в първоинстанционното производство са в размер на 6472лв.,от
които 754,40 лева за възнаграждение на вещи лица и 5718 лева за възнаграждение
за адвокатска защита.В тази насока съдът съобразява ,че договореното с адвокатско
дружество „К. и к.“ възнаграждение от 9530 лева без ДДС е платено частично
съгласно представените по делото доказателства,а именно до размер от 5718
лева.Съобразно отхвърлената част от исковете ответното дружество има право на
разноски в размер на по 3145,50 лева ,или общо в размер на 6291 лева.По
компенсация ищците дължат на дружеството разноски в размер на 4894,60
лева.Решението на районния съд в частта,с която са осъдени да заплатят разноски
над този размер до 5439,46 лв.следва да се отмени.
Върху уважената част от иска
работодателят дължи държавна такса в размер на 1675,68 лв.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1788 от
12.ХІІ.2017 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4652/2016 год.по
описа на РРС в частта,с която предявените от Ф.Д.П. и П. С. П. против „П. Б.“ЕАД
са отхвърлени над 48874 лева до 69820 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П. Б.“ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.Р.,ЕИК *** да заплати на Ф.Д.П. ЕГН ********** и П. С. П.
ЕГН ********** още по 20946 лева на всеки от тях,представляваща обезщетение по
чл.200 КТ ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.ІІІ.2015
год.до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „П. Б.“ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.Р., , ЕИК *** да заплати по сметка на Русенски окръжен
съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата 1675,68 лева държавна такса
върху уважената част от исковете.
ОТМЕНЯ същото решение в частта ,с
която Ф.Д.П. и П. Стойнов П. са осъдени да заплатят на „П. Б.“ЕАД разноски по
компенсация над 4894,60 лева до 5439,46 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта,с която
предявените искове са отхвърлени над сумата 69820 лева до 150000 лева за всеки
от ищците.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: