Районна прокуратура Луковит
е внесла обвинителен акт срещу М.И.И. за престъпление
по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 НК за това, че на 23.09.2013 г., около
21.50 ч. в гр. Луковит, Ловешка обл., в заведение
„Последен грош”, в кв. „Чукара”, умишлено и по хулигански подбуди, причинил
средна телесна повреда на М.П.М., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в
проникване в гръдната кухина.
В хода на съдебното производство и по подадена
в сроковете по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 НПК молба, съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от
М.П.М. срещу М.И.И. граждански иск за заплащане на сумата от 15 000
лева, ведно със законната лихва от 23.09.2013г.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди
от престъплението, и конституира М.И.И. като
граждански ищец и частен обвинител.
Представителят на Районна прокуратура
- Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия както е повдигнато и предлага да
бъде признат за виновен по него. Анализирайки доказателствения
материал, прокурорът счита, че фактическата обстановка по делото, възприета в
обвинителния акт, се установява несъмнено. Представителят на държавното
обвинение поставя акцент на показанията, дадени от свидетелите, като приема, че
от същите се установява несъмнено поведението на намиращите се в заведението
лица и по-конкретно, деятелността на подсъдимия по нанасяне на удар с ножа по
пострадалия. Прокурорът счита, че са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение, предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен по същото обвинение и да му се наложи
наказания лишаване от свобода при минимално предвидения в закона размер от три
години, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години. От прокурора
се дава становище за основателност на предявения граждански иск и се прави
предложение за уважаването му в претендирания размер.
Частният обвинител и граждански ищец М.П.М. взема участие в съдебното заседание лично
и чрез повереника по пълномощие адв.
С.Х.. В хода на съдебните прения последната прави подробен анализ на доказателствения материал и приема за несъмнено доказана
фактическата обстановка по обвинителния акт, според която подсъдимият е нанесъл
на пострадалия удара с нож, причинявайки му рана с проникване в гръдната
кухина. Повереникът счита, че следва да се кредитират показанията на
свидетелите, посочени от прокурора, тъй като те се подкрепят от заключението на
съдебномедицинската експертиза. Приемайки за го за доказано, повереникът
предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да
му се наложи наказание в рамките на предвидената санкция, при отчитане
конкретната обществена опасност на деянието и дееца, а по отношение на
предявения граждански иск за неимуществени вреди моли да бъде уважен в
претендирания размер.
Защитникът адв.
М.М. намира, че повдигнатото обвинение не е доказано
и моли за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Поставяйки акцент върху обремененото
съдебно минало, лошите характеристични данни и пияното състояние на пострадалия,
от една страна, и върху чистото съдебно минало и липсата на данни за
противообществени прояви на подсъдимия, от друга, защитникът приема, че не би
могло да се приеме подсъдимият да е извършил деяние по хулигански подбуди.
Защитникът приема, че представителят на държавното обвинение е проявил
тенденциозност при разследването, игнорирайки доказателствени
източници, според които именно пострадалият е нанесъл на св. Р. удар с нож и
въпреки това спрямо него не е повдигнато обвинение, а такова е повдигнато срещу
подсъдимия. Защитникът дава становище за противоречивост на доказателствата,
върху които е изградено обвинението, за заинтересованост на част от
свидетелите, като анализирайки друга група свидетели, прави извод, че именно М.
П.М. е предизвикал свадата в
заведението и е причинил порезна рана на св. Р..
Подсъдимият М.И.И. взема лично участие в съдебното заседание, като на
съдебното следствие не дава обяснения, а на съдебните прения заявява, че не
виновен и е няма представа защо делото за този инцидент е образувано срещу
него. Подсъдимият акцентува на чистото си съдебно минало, на липсата на
противообществени прояви и на продължителното времетраене на наказателното
производство. В дадената му последна дума, подсъдимият желае да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.И.И. е роден на ***г. в гр. Тетевен, живее в гр. Луковит,
Област Ловеч, български гражданин, ром, без образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и
пострадалият М.П.М. се познавали. М.П.М.
живеел на семейни начала с М.М.Б. (св. Б.),
която към месец септември на 2013 г. работела кафе-аперитив, собственост на Л.
Х., находящо се в кв. „Чукара“, гр. Луковит, известно
като „Последен грош“.
На 23.09.2013 г. св. Б.
застъпила на смяна в 16.00 часа, като обикновено работното време следвало да
продължи до 22.00 часа. Около 18.30 часа в заведението се появили Р.С. (по
прякор Г.), подсъдимият М.И. (по прякор Д.), В.П. (по прякор Д.), Б.В. и П.Г.. Те
се настанили на една от двете маси и макар, че вече били употребили алкохол, си
поръчали алкохол и мезета.
По същото време, находяща се на тротоара пред заведението, седели М.К.Д. и Д.Д., като към тях се присъединил и пострадалия М.М.. Те също си поръчали алкохол.
Бидейки в
заведението, свидетелят Р.С. запалил цигара, заради което св. Б. му направила
забележка да не пуши вътре, защото е забранено. Малко след това хора от компанията
в заведението започнали да усилват музиката, да играят кючеци и да пушат.
Всичко това не било преустановявано, въпреки настояването на св. Б..
Пострадалият М.М. влязъл в заведението, намалил музиката, направил
забележка на компанията и разпоредил да престанат да вдигат шум и да пушат. Първоначално
пострадалият и подсъдимият провели кратък разговор от близко разстояние, в
който М.И. заявявал, че всичко си е нормално и убеждавал че заради св. Б.
„убива човек“. В същото време св. С., се обърнал към пострадалия, питайки го на
висок глас какво иска, след което двамата започнали да се карат и заяждат. Подсъдимият
отново се опитвал да прегърне пострадалия и да разговаря с него. Свидетелят С.,
който имал стара вражда с М.М., се доближил до него
заедно със свидетеля П.Г.. Последният ударил пострадалия по врата, а св. С. хвърлил
по него предмет от масата. Обръщайки се кръгом, М.М.
видял приближаващите се свидетели С. и Г. и им се нахвърлил. За да ги разтърве,
св. В.П. се опитал да застане помежду им, но в този момент видял как
подсъдимият И., стоейки зад пострадалия, извадил нож изпод якето си и нанесъл с
его удар в гърба на М. М..
Веднага след това
всички участващи в мелето излезли от заведението. Излизайки навън, хората от
компанията на подсъдимия започнали да хвърлят камъни по пострадалия М..
Неговите приятели, седящи отвън, видели обилно течащата кръв по гърба му,
казали му, че е ранен и му предложили да го откарат до болницата. Първоначално
пострадалият отричал усещане за нараняване, но малко след това осъзнал, че това
е вярно, защото забавил движенията и говора си.
В този момент на
място се отзовали дежурните полицейски служители - Т.К. и Д.Т.. От св. Б. те
научили какво се случило и посоката, в която се отдалечили М.И. и Р.С.. В една
от уличките в кв. „Чукара“, те ги видели да вървят клатейки се, казали им да
спрат, спрели патрулния автомобил и отишли при тях. Заради информацията, че пострадалият
е наранен с нож, полицейските служители ги обискирали, при което у подсъдимия
били намерени два ножа - единият забучен в панталона му, а другият във
вътрешния ляв джоб на якето. Полицейските служители прибрали ножовете в себе си
и задържали подсъдимия и св. Р., като преди това закарали последния до
болницата, за да превържат раната му.
Причиненото
травматично увреждане на М. М. от удара с ножа е порезно прободно
нараняване в лява гръдна половина с данни за проникване в гръдна кухина, довело
до контузия на белия дроб, наличие на кръв и въздух в лява гръдна половина,
довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Така изяснената
фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез показанията
на свидетелите М. М., М.Б., М.Д., Д.Д.
/на последния и дадените на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане
при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2 НПК/, В.П., Р.Р., П.П.
/на последния и дадените на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане
при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
НПК/, Ц. Ц., Б.М.П. /на последния и дадените на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитане при условията на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК/, Т.К. и Д.Т., чрез
заключенията на съдебно-медицинската експертиза за изследване на лице, медицинската
експертиза по писмени данни, съдебно-медицинската експертиза за изследване на
веществени доказателства и съдебно-медицинската експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране, приобщени по реда на чл. 282 НПК,
както и от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – протокол за оглед
на местопроизшествие/л.8,9,10/; обект№1/л.11/;обект № 2 /л.12/; снимков
материал /л.13,14/; протокол за оглед на местопроизшествие/л.15,16,17,18/;
протокол за доброволно предаване/л.19/; протокол за доброволно предаване
/л.21/; протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л.22,23/; епикриза/л.35-49/;справка за съдимост с рег. № 440/
24.09.2013г.на РС Луковит /л.98,99/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние/л.106/; биографична справка/л.107/; справка за
съдимост с рег.№ 441/24.09.2013г. на РС Луковит/л.110/; справка за съдимост с
рег. № 456/03.10.2013г. на РС Луковит /л.112,113,114/.
От всички гласни доказателства се установява, че на инкриминираната дата
и място, от късния следобед до вечерта, подсъдимият се намирал в една компания
със свидетелите В.П., Р.Р., П.П. и Б.М.П., че същите се
черпели с алкохол, усилвали музиката и пушели. От показанията на всички
свидетели (с изкл. на Т.К. и Д.Т., появили се впоследствие и на Ц. Ц. провел
разговор с подсъдимия преди тази вечер) се установява наличието на спор по
повод начина на забавляване на компанията между нейните членове и св. М.Б.,
която като сервитьор се противопоставяла на тютюнопушенето и усилването на
музиката. Всички показания на свидетелите, присъствали в и пред заведението
единодушно подкрепят намесата в спора от страна на пострадалия М. М., който по
това време живял със св. Б. на съпружески начала. Разликата на показанията за
това обстоятелство не е съществена и се свежда до това доколко силно е било
нивото на пусканата музика и доколко това е било оправдано с оглед повода и
свечеряването.
В общи линии
показанията на свидетелите, намиращи се в заведението, съвпадат и относно обстоятелството
за възникнал конфликт между пострадалия от една страна, и подсъдимия, св. Р. и
св. П.П., от друга. Свидетелите описват случилото се
като „меле“, съпроводено с нанасяне на удари и хвърляне на предмети. Съвкупността
от тези гласни доказателствени източници се разделя на две групи показания –
едната, подкрепяща версията на подсъдимия за нападение с нож, извършено от
пострадалия М. М. към св. Р., а другата група, подкрепя версията на същия
пострадал (М. М.), според която подсъдимият му е нанесъл удар с нож в гърба.
Съдът приема за достоверна втората версия, тъй като тя се подкрепя не само от
непосредствените свидетели очевидци (М. М., М.Б. и В.П.),
но и от показанията на други свидетели и заключенията на приетите съдебно
медицински експертизи. Според показанията на всички свидетели очевидци,
местоположението на пострадалия спрямо св. Р. и св. П.П.
е „лице срещу лице“, защото непосредствено преди това последните двама хвърляли
по него предмети и го ударили. Бидейки с лице срещу тях, непосредствено преди
сближаване на телата им, подсъдимият се намирал зад пострадалия и в този момент
той е извадил носеният в якето си нож и нанесъл с него удар в гърба. За точно
тази ситуация разказва не само пострадалия и св. Б., но и св. В.П., който в
същото време се опитвал да се вклини между пострадалия и свидетелите Р. и П.П., за да ги разтърве. Заинтересоваността на първите двама
от даване на такова показания е изключена, защото показанията им се
потвърждават от св. В.П., който е бил част от компанията на подсъдимия и по
делото не се установи същият да е във влошени отношения с него. Описаното от
свидетелите нападение с ножа се подкрепя и от показанията на св. Цветан Цанков,
според които малко преди да се появи в заведението, подсъдимият е отишъл при
него и му споделил, че има пререкания с пострадалия М. М., като изразил
готовност за противопоставяне със всички средства „показвайки скрития във вътрешния
джоб на якето нож“. Свидетелят разказва, че на следващия ден след задържането
му, подсъдимият се отбил у тях и споделил съжалението си от случилото се. Същият
свидетел разпознава ножа, предявяван му на съдебното следствие наред с
останалите три ножа, като от изготвените експертизи се установява, че именно по
него има следи от кръв. На следващо място, правдоподобността на показанията на
свидетелите очевидци от тази група се засилва от вида и местоположението на
порезната рана. Тя е на неговия гръб, като в момента на нанасянето й зад него
се намира единствено подсъдимия, което изключва да е причинена от някое от
другите лица (свидетелите Р. и П.П.), приближаващи се
към него. Свидетелят В.П. казва, че и св. Р. е имал нож в този момент, с който
заради местоположението спрямо постаралия М. няма как в тази ситуация да нанесе
раната в гърба му. Нещо повече, същият свидетел казва, че при опита да разтърве
постаралия М. и св. Р., последният го порязал по ръката.
Резултата от извършеното
изследване на следите от кръв върху ножа по метода на ДНК профилиране, установяващ наличие на кръв от постаралия
М. и от св. Р., не разколебава
показанията на групата свидетели, според които именно подсъдимият е нанесъл
удара с нож по М. М., именно защото по ножа има и негова кръв, макар и в
по малки количества от тази на св. Р.. Резултатът от ДНК профилирането би изключил, че точно това е оръжието, ако по него бе
открита само кръв от трето лице, различно от пострадалия. При създалата
се стихийна ситуация и последвало бързо напускане на заведението е реалистично
да се приеме, че капки от кръвта на св. Р., за когото също се установява, че
има нанесена порезна рана, е попаднала по ножа, с който подсъдимият е нанесъл
удар по гърба на М. М.. Този нож впоследствие е намерен у подсъдимия малко след
като напуска заведението. В тази връзка за съда е житейски необяснимо защо
подсъдимият го е носел у себе си, при това докато все още е бил достатъчно
отдалечен от заведението, ако същият нож не е негов, а на пострадалия, с който
св. Р. е прободен.
Горният анализ на
изброената група свидетели в съвкупност с останалите доказателствени източници
налага несъмнен извод, че именно подсъдимият е нанесъл на М. М. удар с нож в
гърба. Показанията на другата група свидетели – Р.Р.,
П.П. и Б.М.П. са хаотични, непоследователни и
вътрешно противоречиви, като с тях не се хвърля допълнителна светлина за
случилото се. Тези свидетели също разказват за конфронтацията между М. М. и
свидетелите Р.Р. и П.П.,
като поставят акцент върху нараняването на св. Р.. Въпреки данните за това
нараняване, тези показания не опровергават показанията на свидетелите от
обсъдената по-горе група, защото не съдържат информация за споменатия от тях
факт по нараняване на М. М..
От заключенията на съдебно-медицинската експертиза за изследване
на лице и медицинската експертиза по писмени данни се установява, че травматичното
увреждане на пострадалия М. М.
се свежда до проникване в
гръдната кухина. Механизмът на травмата разкрива причиняването и по начин,
описан от свидетелите. Същевременно, експертите дават несъмнен извод не само за
проникване в гръдната кухина, но и за срязване на плеврата със засягане на
белия дроб. Травмата е била живото застрашаваща, но поради своевременната
лекарска намеса е избегнат летален изход. Заключението разкрива, че
първоначално болката е била силна, но с течение на времето отшумява и не би
трябвало да има обективни основания за изпитването й. Експертът поставя акцент
на субективния характер на болката и на вероятността от нейни изолирани
епизодични появи.
На основата на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От обективна и
субективна страна подсъдимият М.И.И. осъществил състава на престъплението чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 НК, тъй като на 23.09.2013г. около
21.50ч. в гр.Луковит, Ловешка обл., заведение
„Последен грош“ в кв. „Чукара“, умишлено и по хулигански подбуди, причинил
средна телесна повреда на М.П.М., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в
проникване в гръдната кухина.
От обективна страна, подсъдимият е осъществили
деянието чрез действие, изразяващо се в нанасяне на удар с нож в гърба на
пострадалия. Деянието на подсъдимия е конкретно индивидуализирано по време, място и обстановка – извършено
е на 23.09.2013г., около
21.50 часа, в гр. Луковит, Ловешка обл., заведение
„Последен грош“ в кв. „Чукара“.
Подсъдимият е нанесъл удара с нож, който причинил порезната рана по
тялото на пострадалия.
Налице е вредоносен резултат от същото деяние – проникване в гръдната
кухина, доколкото с нараняването е създаден контакт на същата кухина с външната
среда /П 3-79 ВС, Пленум, т. 14/.
Налице е причинна връзка между изпълнителното деяние на подсъдимия /нанасяне
на удара с ножа/ и настъпилото
нараняване /порезна рана с дълбочина, създаваща връзка на кухината с външната
среда.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието при условията на пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Той
е предвиждал, че държейки ножа, замахва с ръката към гърба на пострадалия и че
острието на ножа попада в тялото и го пробожда дълбоко стигайки до белия дроб, съзнавал
е, че това се извършва на обществено място, пред множество хора. С нанасяне на
удара с ножа по гърба на пострадалия подсъдимият е искал да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежителното си отношение към човешката личност
и установените в обществото морални норми, като наред с това е целял и
причиняването на травматичните увреждания на пострадалия. Причиняването на
травматичните увреждания на пострадалия е кулминацията на хулиганското
поведение на подсъдимия, мотивирано от пияното му състояние и открития стремеж
за саморазправа и ненавист.
По тези правни
съображения съдът призна подсъдимия М.И.И. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129,
ал. 1 НК.
При
индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на подсъдимия
съдът съобрази следното:
Съдът индивидуализира
наказанието подсъдимия за извършеното от него престъпление в рамките на санкцията,
предвидена за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, ръководейки се от разпоредбите на общата част на
наказателния кодекс, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и
подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства /чл. 54, ал. НК/.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото добрите
характеристични данни, тежкото семейно положение на подсъдимия, чистото съдебно
минало. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и
продължителността на наказателния процес. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът изведе пияното състояние на подсъдимия. Характерът на деянието
разкриват обществена опасност, типична за престъпленията от съответния вид и
извършителите им. Ръководейки се от горните критерии и с оглед постигане на
целите по чл. 36 НК, съдът определи наказанието на подсъдимия за престъплението
по чл. 131,
ал. 1, т. 12 НК при минимума на
санкцията, действала към момента на извършване на деянието – две години лишаване
от свобода.
Съобразявайки, че подсъдимият не е бил
осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на престъплението, за
което бе признат за виновен, че липсват актуални данни за рецидивна
престъпна дейност, съдът прецени, че за постигане целите на чл. 36 НК не е
необходимо да се изтърпява ефективно така определеното наказание лишаване от
свобода, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му за
четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, без прилагане
на мерка за пробационен надзор в новия изпитателен
срок.
По отношение на
предявения от М.П.М. против М.И.И. граждански иск, съдът намира, че е налице активната
процесуална легитимация на пострадалия, който съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 НПК и твърденията в обвинителния, е пострадал и има право да предяви
граждански иск в наказателното производство. Искът е предявен на деликтно основание /чл. 45 ЗЗД/. За осъществяване на
фактическия състав на деликта е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните елементи: противоправно
деяние, вреди, причинени на ищеца от ответника и причинна връзка между деянието
и последвалия вредоносен резултат. Съдът прие, че искът е доказан по основание.
С извършеното престъпление подсъдимият е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане, като е причинил на М.М.
неимуществени вреди – болки и страдания. При определяне размера на
обезщетението за претърпените вреди съдът се ръководи от критерия
справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, като прецени следните обстоятелства,
установени в конкретното дело: естеството и интензитета на травматичните
увреждания, застрашаващи временно живота на пострадалия, периодът на болките и
страданията, броя на последвалите хирургически интервенции. С оглед изброените
обстоятелства и прилагайки критерия справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД,
съдът прецени, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
престъплението следва да се определи на 5000 лв. За последната сума съдът осъди
подсъдимия да я заплати, ведно със законната лихва, от 23.09.2013 г. до окончателното й плащане /чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД/, като отхвърли иска разликата до
пълния претендиран размер от 15000 лв.
С оглед размера на уважения граждански
иск и на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия
М.И.И. да заплати по сметката на РС-Луковит
държавна такса върху размер на уважената част от иска в размер на 200 лв.,
както и 5 лв. за служебно издадения изпълнителен лист.
Предвид признаването му за виновен съдът
осъди подсъдимия да заплати на М.П.М.
сторените по делото разноски в размер на 400 лв.
С оглед признаването му за виновен по
повдигнатото обвинение съдът осъди подсъдимия
М.И.И. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на PC Луковит сумата
от 1113,84 лв., представляваща разноски по делото на съдебното производство, а
по сметката на ОД на МВР Ловеч сумата от 134,55 лв., представляваща разноска по
делото на досъдебното производство.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: