Р Е Ш
Е Н И Е N 3
гр. Сливен, 20 .01.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на петнадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Т., като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 604 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1095/15.10.2019
г. по гр.д. № 5574/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е прогласено по предявения от Ц.С.Г. с ЕГН: ********** и
съдебен адрес адв. М.Й. *** против Д.С.М. с ЕГН: ********** и адрес ***, вилна
зона „********* и Р.С.Т. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл.26
ал.2, предл. второ от ЗЗД нищожността на договора за дарение на недв.имот:
дворно място, представляващо УПИ VІ-125 в кв.21 по плана на с.Бозаджий, община
Сливен, одобрен със заповед № РД-15-2040/ 09.08.1990г., с площ 2045кв.м., при
граници: север- УПИ VІІ-126, изток- УПИ V-122, юг-улица и запад-улица, заедно с
построените в него масивна жилищна сграда на един етаж с площ 74кв.м. и
стопанска сграда на един етаж, със застроена площ 12кв.м., извършен в нот.акт №
121,том І, рег.№ 1066, дело № 86/2013г. по описа на нотариус с рег.№ 524 Райна
Стойнева. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането на Ц.С.Г.
да бъде отменен нот.акт № 121,том І, рег.№ 1066, дело № 86/2013г. по описа на
нотариус с рег. № 524 - Райна Стойнева и е осъден Д.С.М. да заплати на ищцата
направените по делото разноски.
Против
решението е подадена въззивна жалба от ответника Д.С.М., в която се твърди, че
решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че ответникът не е получавал препис от исковата молба, както и доклада по
делото. Получил е само призовка пза явяване в съдебно заседание. Съдът
неправилно е приел, че той е бил редовно уведомен и на основание на чл. 44 ал.1
от ГПК е приложил исковата молба като редовно връчена и по този начин е нарушил
правото му на защита. Развиват се съображения, че съдът е следвало да разпореди
да бъде залепено уведомление, а не да приема, че редовно е получил исковата
молба. На второ място се твърди, че ответникът е бил упълномощен от баща си С. М.С. на 29.03.2013 г. с изрично
пълномощно нотариално заверено в кметството на с. Бозаджий, общ. Сливен и същия
ден е занесъл всички необходими документи за прехвърлянето на имота на
нотариус. Твърди, че на 29.03.2019 г. се е подписал на документите, а именно на
проекта на нотариалния акт за дарение. Същият ден, а именно на 29.03.2013 г.,
около 18.30 ч., в жилището му в с.
Кошарица е починал баща му, като това е било внезапно, а сестрите му са научили
за смъртта на бащата почти 5 години по-късно.
Твърди, че неправилно са му възложени всички разноски по делото, като
следва да бъдат присъдени само половината. Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане да бъде допуснат до разпит свидетел за установяване на
обстоятелствата, че е подписал проекта за нотариален акт на 29.03.2013г., както
и ще установи причината, поради която в
документа е по-късна от действителната дата.
В обобщение се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени
първоинстанционното и вместо това да бъде отхвърлен предявеният иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на тази въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез
пълномощника й – адв. М.Й., в който се твърди, че решенето не страда от пороци
и жалбата е изцяло неоснователна. Твърди
се, че не е допуснато процесуално нарушение. Развиват се съображения, че
ответникът е бил редовно призоваван и уведомяван за всички предприети от съда
действия. Излагат се съображения по съществото, като се твърди, че поради
настъпилата смърт на упълномощителя – дарител, е налице липса на съгласие от
страна на дарителя, поради прекратяване на пълномощието и изповядването на
сделката няколко дни след смъртта обосновава наличието на хипотезата на чл. 26
ал. 2 предл. 2 от ЗЗД. Развиват се
подробни аргументи в подкрепа на тази теза. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства е безспорно, че въззивникът умишлено е укрил от сестрите си факта
на смъртта на баща им. В обобщение се иска да бъде потвърдено решението, като
се претендират и разноски.
По направеното с въззивната жалба доказателствено
искане съдът се е произнесъл в закрито заседание като го е оставил без
уважение.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата – ищца в първоинстанционното
производство, се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Няма спор по фактите, че договора е сключен на 04.04.2013г. и че дарителя е бил представляван от
пълномощник- въззивника, който е бил и надарен. Пълномощното е редовно дадено,
на 29.03.2019г. Към момента на извършване на договора в нотариален акт- № 121,
дело 86/2013г., обаче упълномощителя е бил починал- смъртта е настъпила на
29.03.2013г. Така въззивникът е сключил договор за дарение
със себе си по силата на дадено му от наследодателя
пълномощно. Договорът не е произвел правно действие, защото е нищожен - сключен
е без представителна власт, тъй като това е станало след смъртта на наследодателя, а с нея
упълномощителната сделка е прекратена.
За
да бъде уважен предявеният иск, следва да бъде установена липсата на съгласие
от страна на дарителя, респ. - прекратяване на пълномощието,
предвид настъпилата му смърт като упълномощител, към момента на сключване на
сделката. Разпоредителна сделка е сключена след
смъртта на упълномощителя. При липсата на съгласие волята се изразява
изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици.
Следователно трябва да съществува някакво волеизявление, но това съществуване е
само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на едната или на двете страни.
Липсата на волеизявление трябва да е пълна, т.е. такова изобщо да не съществува
или то да е приравнено на несъществуващо, защото, ако волеизявлението е
опорочено, това е основание за унищожаемост, а не за нищожност
Настоящата
въззивна инстанция намира, че от събраните доказателства по категоричен начин е
установено, че сделката, обявяване на нищожността, на която се иска, е
последвала във времето смъртта на С. М.С. на 29.03.2013 г. Предвид разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, със смъртта на
упълномощителя, са прекратени всички права на жалбоподателя в качеството на
пълномощник.
Сключената
след датата на смъртта на упълномощителя разпоредителна сделка, с която
жалбоподателят, договаряйки сам със себе си, е прехвърлил собствеността върху
процесния имот, е нищожна, поради липса на съгласие. ВКС трайно в практиката си възприема, че липсата на
съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля, като ВКСе извел
различни примери за това. Върховната инстанция приема, че при липсата на
съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които
формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за
обвързване. По този начин в приложното поле на липсата на съгласие се включват
не само хипотезите на съзнавана липса на съгласие, но и липсата/отсъствието на обективирано волеизявление, а не
изразяването на такова, но порочно поради съзнаваната липса на съгласие.
Дори обаче да се приеме, че договорът за
дарение не е нищожен поради липса на съгласие, то съдът е бил длъжен да се
произнесе по доводите, изложени в исковата молба и твърденията на ищцата, че
дарението е нищожно, тъй като правният субект – дарител е престанал да
съществува, поради настъпила физическа смърт към момента на изповядване на
сделката за дарение. Налице е твърдение за нищожност на сделката поради
противоречието й със императивни норми на закона. Тези твърдения са основателни
поради следните съображения. Договорът за дарение изисква между дарителя и
надарения да се постигне съгласие относно надаряването т.е. договорът е
едностранен и безвъзмезден. Не всяко безвъзмездно даване на нещо е
дарение, а само когато е установена взаимна воля на страните за такъв договор -
чл. 225, ал. 1
от ЗЗД.
Дарението
е договор и за сключването му е необходимо съгласие на дарителя и надарения. В
случая обаче, с оглед на обстоятелството, че едната страна по договора –
дарителя е починал, то не е налице волята му за сключване на договора, който
противоречи на закона – чл.225 от ЗЗД и чл.8 от ЗЗД, тъй като договорът
е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи
една правна връзка между тях, а в случая липсва едната страна по договора. Поради това е налице противоречие със закона.
Относно възраженията, че договорът е бил сключен преди
смъртта на дарителя.
Надлежно
съставеният нотариален акт е официален документ, които си ползва с обвързваща
доказателствена сила относно отразените в него действия и изявления, извършени
от и пред нотариуса. Поради това, съдът е длъжен да приеме за установено, че
той е издаден от посочения в него нотариус и на посочената дата и място. Още
повече, че съгласно чл. 573, ал. 2 от ГПК,
нотариални актове, подлежащи на вписване, могат да бъдат извършвани само в
канцеларията на нотариуса и то през работното време. В тази връзка, освен
недопустим във връзка с установяване на волята на упълномощителя в по-ранен
момент от отразения в акта, исканият разпит на свидетел би се отнасял и до
ирелевантни обстоятелства.
В обобщение предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.второ от ЗЗД, с
който се претендира установяване нищожността на договора за дарение, поради
липса на съгласие на прехвърлителя, тъй като при сключването му той е бил
представляван от пълномощник, който обаче не е разполагал с представителна
власт, която е била прекратена защото към момента на сключване на сделката
упълномощителя е бил починал е основателен, а подадената въззивна жалба следва
да бъде оставена без уважение.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1095/15.10.2019 г. по гр.д.
№ 5574/2018 г. на Районен съд – Сливен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: