РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 853
гр. Пловдив, 15 април 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Р. П. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 351 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на адв. Н., пълномощник на Г.В.Н., ЕГН **********,
против Решение № 2149/05.12.2018 г. постановено по н.а.х.д. № 4930/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 256819-F-249876/17.03.2017 г., издадено от М.М.П.-С.– заместник директор при ТД на НАП – Пловдив, оправомощена със Заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 г., с което
за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ във връзка с
чл.16 ал.1 т.4 от с. з. Г.Н. е осъществил състава на чл.74 ал.1 предл. първо от ЗС и му е наложена глоба в размер на 200
лв., в качеството му на представляващ „Никдоналд 95“
ООД.
От касационната инстанция се иска да отмени
оспорваното решение, както и да се отмени наказателното постановление. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващо
се в липса на компетентност на заместник директора на НАП да издава НП., както
и, че не са взети предвид предпоставките на чл.28 от ЗАНН, предвид фактическата
обстановка, която съдът не възприел правилно. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация – ТД на НАП – Пловдив не се
представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище, че жалбата е неоснователна.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен
съд, деветнадесети състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано
по жалба на Г.В.Н., ЕГН **********, като управител на „Никдоналд
95“ ООД, против Наказателно постановление № 256819-F-249876/17.03.2017 г., издадено от М.М.П.-С.– заместник директор при ТД на НАП – Пловдив, с
което за нарушение на на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ във връзка с чл.16 ал.1 т.4 от с. з. Г.Н. е осъществил
състава на чл.74 ал.1 предл. първо от ЗС и му е
наложена глоба в размер на 200 лв. Установява се по делото, че отговорността на
Н. е била ангажирана за това, че в законоустановения срок - 30.06.2016 г., в
качеството си на представляващ дружеството, в ТР на АВ – Пловдив не е заявен за
вписване и представен за обявяване ГФО за 2015 г., за което е съставен АУАН № F-249876/20.09.2016
г. Срещу АУАН е депозирано възражение, в което се сочи, че по обективни причини
– разделяне със съдружника, Н. няма достъп до счетоводната документация на дружеството.
Въз основа на тази фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП.
Със завършващия първоинстанционното
производство съдебен акт, състав на Районен съд – Пловдив е потвърдил
атакуваното постановление като е приел, че в конкретния случай наказващият
орган правилно е приложил процесуалния закон, тъй като в 3-месечния срок е
съставен АУАН в отсъствието на нарушителя и същият е връчен на лицето чрез
кмета на с. Марково на 17.12.2016 г.
Що се отнася до възраженията на Н. за липса на достъп
до счетоводната документация, въззивният съд също
така, правилно е приел, че не са ангажирани доказателства в тази насока.
Решението на Районен съд – Пловдив е правилно и следва
да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка, съгласно чл.218 от АПК,
е решението на Районен съд – Пловдив само на посочените в жалбата пороци като
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния
акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените
в касационната жалба доводи са неоснователни.
Неоснователни са възраженията на касатора,
че оспореното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган. С
цел удостоверяване на представителната власт на административнонаказващия
орган, по преписката е цитирана Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 год. на
Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, според която П.-С.,
в качеството й на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив е оправомощена да издава НП.
С чл.7 ал.1 ЗНАП като органи по приходи са определени:
изпълнителният директор на НАП и заместниците му –
т.1; териториалните директори и заместниците им –
т.2; директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори -
т.3; служителите на длъжност "държавен експерт по приходите",
"държавен инспектор по приходите", "главен експерт по
приходите", "старши експерт по приходите", "главен
инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и
"инспектор по приходите" – т.4. Със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на
изпълнителния директор на НАП като актосъставители,
които могат да съставят актове за административни нарушения, са определени
всички тези органи по приходите. Това съответства на общия процесуален закон,
според който актове могат да съставят длъжностни лица, които са изрично
посочени в нормативни актове - чл.37 ал.1 б."а" ЗАНН и/или
определените от ръководителите на ведомства, на които е възложено приложението или
контрола по приложение на съответния нормативен акт - чл.37 ал.1
б."б" ЗАНН. Организацията на дейността им, доколкото всички те са
еднакво овластени да съставят актове за всички
нарушения на закони, касаещи финансовата дисциплина, е непротивопоставима
на третите лица.
Действително, по административната преписка и по
делото липсва процесната заповед, но е приложена Заповед
№ ЗМФ -755 от 14.08.2017 г. на министъра на финансите. В т.2 от същата
министърът на финансите е оправомощил „Териториалните директори на НАП,
включително и директора на дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“, техните заместници,
… да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания
за нарушения по: а)…. чл.74 …. От ЗСч…“ Заповедта е издадена на основание
чл.279 ал.2 от ДОПК, чл.78 ал.1 и ал.2 от ЗСч, и текстове от други закони,
свързани с финансовата дисциплина в страната, както и на основание чл.37 ал.1 и
чл.47 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗАНН
административни наказания могат да налагат: 1. ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение; 2. длъжностните лица и органите, овластени
от съответния закон или указ и 3. съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. В нормата на ал.2 от същият законов
текст е предвидено, че ръководителите по буква "а" могат да възлагат
правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато
това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския
съвет.
Съгласно чл.279 ал.1 от ДОПК, актовете за установяване
на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно
от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно чл.78 ал.1 и
ал.2 от ЗСч, актовете за установяване на административни нарушения се съставят
от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна
финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на
финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
В настоящия случай компетентното ведомство е Националната
агенция по приходите и компетентни да съставят АУАН по закона могат да са
служители на агенцията, упълномощени от съответния директор на териториалната дирекция
на НАП, а наказателни постановления могат да издават изпълнителният директор на
НАП или упълномощени от него длъжностни лица – в случая – териториалните
директори на дирекции, техните заместници и прочие
лица, подробно изброени в цитираната по-горе заповед на министъра на финансите.
Компетентността на изпълнителния директор на НАП
произтича пряко от закона. Тя не спада към категорията на правомощията,
възникнали с оглед личността и не е в полза на физическото лице, което към
даден момент изпълнява длъжността изпълнителен директор, а е компетентност на
органа. Всяко физическо лице, в момента, в който заема длъжността изпълнителен
директор на НАП разполага с правомощието да оправомощава
други лица от структурата на агенцията да издават наказателни постановления.
Това оправомощаване има действие до неговата изрична
отмяна или до наличието на законова промяна, която да измени съответната
компетентност, и то не отпада с промяната на физическото лице, което заема
длъжността изпълнителен директор на НАП. Както лицето издало заповедта за оправомощаване, така и всяко друго лице, което в
последствие е избрано за изпълнителен директор на НАП, разполага с възможността
да измени длъжностните лица, които са вече оправомощени
да издават наказателни постановления по ДОПК, ЗСч, ЗКПО, ЗДДС и пр. закони,
свързани с фиска. Не съществува законово изискване
след като веднъж са оправомощени определени
длъжностни лица да издават наказателни постановление, в последствие да се
издават нови заповеди, с които да се потвърждава това оправомощаване,
било при смяна на изпълнителния директор, било при наличието на други обективни
или субективни факти и обстоятелства. Ето защо, след като заповедта за оправомощаване не е отменена, лицата посочени в нея
разполагат с материалната компетентност да издават наказателни постановления –
в случая по ЗСч.
В настоящия случай, оспореното наказателно
постановление е издадено от заместник директора на ТД на НАП Пловдив за
извършено нарушение, посочено в чл.74 ал.1 предл.
първо от ЗСч, която норма е включена в изчерпателното изброяване на
санкционните норми, по които този административнонаказващ
орган има правомощия да санкционира виновните лица.
На следващо място, съдът не споделя възраженията на касатора в насока липсата на обективна възможност да бъде
внесен и обявен ГФО за 2015 г., тъй като при извършена служебна справка в ТР на
АВ – Пловдив, съдът установи, че към 30.06.2016 г. управители на дружеството са
Г.В.Н. и Н.С.П., които го управляват заедно и поотделно. При липсата на
доказателства за твърденията на Н. и при посоченото по-горе, отговорността за
необявяването на ГФО за 2015 г. в ТР на АВ – Пловдив е и на двете лица.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна
и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд –
Пловдив, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
2149/05.12.2018 г. постановено по н.а.х.д. № 4930/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, VIII н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.