№ 19408
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110168274 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу О. И. И. за сумите от 352,42 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
.................................. ведно със законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 90,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
01.09.2022 г., 7,55 лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,17 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г.., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. №50015/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се ............................, аб. № 196485, като купувачът не му заплатил дължимата се
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата се
цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо моли за
уважаване на претенциите.
Ответникът не е подали в срок отговор на исковата молба. С възражението срещу
издадената заповед за изпълнение релевира правопогасяващо възражение за плащане.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца –"Б.“ ООД не взима становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №50015/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.06.1981г.,
удостоверения за смърт и наследници на .................................а, заявление-декларация за
откриване на партида / на л. 25 от делото/ и признанието на ответника в проведеното
открито съдебно заседание по делото следва извод, че за процесния период О. ............ е бил
в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството й на изключителен
собственик на жилището, находящо се ............................. Ето защо по делото се приема за
установено, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице
да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по
делото в качеството му на едиствен собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
2
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Директ“ ООД,
който извод следва от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводнатга експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това
обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Ответникът не оспорва, че количествено до процесния топлоснабден имот за
исковия период е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност.
3
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващото възражение за плащане,
което релевира с възражението срещу издадената заповед за изпълнение на съдебно
предявените вземания.
От кредитираната съдебно-счетоводна експертизюа се установява, че за процесния
период са налице плащания в периода преди завеждане на делото, като същите са
съобразени от ищеца при формиране размера на съдебно предявените вземания. И при
изслушването му в проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице подробно
разяснява, че всички плащания са съобразени от ищеца, респ. погасени с плащане вземания
не са предмет на производството.
Горният извод на вещото лице не се разколебава от приетите като доказателства
по делото разписки за платени суми след завеждане на делото, доколкото при съответните
плащанията не е упоменато изрично кое задължение се погасява и същите са отнасяни в
погашение на текущи задължения.
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата се цена за доставената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е този посочен от ищеца в
исковата молба – 352,42 лв. и предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.09.2022 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
титуляр на това ваемане.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение след зачитане на погасяващия
ефект на предхождащите делото плащания се установява от ССчЕ, а именно – 7,55 лв. за
периода м.12.2020 г. – м.04.2020 г. Ето защо предявеният иск за тази сума ще се уважи
изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
4
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница
се погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от
срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация
София" ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД.
За вземанията в размер на 352,42лв. за исковия период от 15.09.2019г. до
27.01.2022г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. /, мораторна лихва в случая не се дължи за
посочения период на извънредното положение. Оттук и размерът на дължимото
обезщетение за забава следва да се определи в размер на 90.60 лв. съгласно заключението на
вещото лице по ССчЕ. Искът за тази сума ще се уважи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 3,17 лв. за
периода 01.10.2019 г. – 27.01.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 425 лв. в исковото
производство /вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лв.
съобразно разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по
описа на ВКС, IV г. о.,/, както и разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство. От
тях по съразмерност на ищеца се дължат за разноски в размер на 74,47 лв. за заповедното и
422,03 лева за исковото производстви, които ще се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че О. И. И. с ЕГН ********** с адрес ........ дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 352,42 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: .................................. ведно със законна лихва
за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 90,60 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.09.2022 г., 7,55 лева,, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 3,17 лева за периода от 01.10.2019г. до 27.01.2022г.
ОСЪЖДА О. И. И. с ЕГН ********** с адрес ........ да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност в размер на 422,03 лв. за исковото и 74,47 лв. за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Б." ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6