Присъда по дело №925/2024 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 32 |
| Дата: | 20 февруари 2025 г. (в сила от 10 март 2025 г.) |
| Съдия: | Светлана Кирилова Димова |
| Дело: | 20242230200925 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 19 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Тъжителят Я. М. Я., действащ със съгласието на баща си М. Я. Х. е
повдигнал обвинение с частна тъжба депозирана пред съда против
подсъдимите М. Б. М. и Б. М. Й. за извършено от тях престъпление по чл. 130,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Производството срещу Б. М. Й., е прекратено
по реда на чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1 ,т.4 от НПК, поради смърт на
подсъдимото лице в хода на съдебното производство.
С тъжбата си Я. М. Я., действащ със съгласието на баща си М. Я. Х. е
предявил граждански иск за причинените неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото за
адвокатска защита и държавна такса. Гражданският иск не е приет по делото,
тъй като съдът е приел,че е предявен своевременно и е във връзка с предмета
на делото, но счита, че същият ще затрудни наказателния процес.
В с.з. тъжителят, действащ със съгласието на баща си М. Я. Х. и чрез
процесуалния си представител поддържа тъжбата. Моли съда да признае
подсъдимият М. Б. М. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Разпитан в с.з. подсъдимият М. Б. М. не се признава за виновен. Дава
обяснение по предявеното му обвинение. Моли съда да отхвърли тъжбата,
като го признае за не виновен.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят Я. Я. и св.М. М.а се запознали на 14.09.2022 г., харесали се и
малко след това станали гаджета. Общували си главно в интернет, като си
пишели съобщения. Когато родителите на момичето разбрали за връзката им
не били съгласни тя да продължи и баща й подс. М. М. забранил на дъщеря си
да се вижда и да си пише с момчето. Тъй като двамата със св.М. М.а искали да
продължат връзката си, тъж.Я. направил опити да разговаря с баща й подс.М.,
но той и семейството му били категорични, че не искат тъж.Я. да им става зет.
Подс.М. говорил лично с момчето тъж.Я. и с неговите роднини да спре да
търси дъщеря му св.М. М.а и поради това връзката между двамата
приключила през 2024 г., като тъж.Я. блокирал профила на св.М. М.а.
Св.М. М.а изпитвала силни чувства към момчето и страдала за раздялата
помежду им, поради което продължила да изпраща на тъж.Я. съобщения от
други профили.
На 11.07.2024 г. вечерта, родителите на св.М. М.а, която по това време
била на 12 години, отишли на сватба и я оставили при баба й и дядо й подс.Б.
Й.. Св.М. М.а изпратила съобщение на тъж.Я., за да се видят и той се
съгласил, след което около 23 часа двамата се срещнали в гр. С. в
кв.“Надежда“ и тръгнали към кв.“Д.Г.“, за да се разходят и да си говорят.
Междувременно, родителите на момичето се прибрали и разбрали, че то
не е при баба си и дядо си. Подс.М., веднага тръгнал да я търси с лекия си
1
автомобил марка „Ауди“ и когато стигнал до двора на училището,което се
намирало в кв. „Д. Груев“ видял дъщеря си и тъж.Я., който в същото време се
опитвал да я целуне и я опипвал по дупето, докато тя се дърпала и го бутала.
Като видял това подс.М. веднага спрял колата и слязъл, след което се
приближил до тях и дръпнал дъщеря си настрани от тъжителя. Веднага се
обърнал към него и започнал да му нанася удари в областта на главата и
гърдите. Последният се опитвал да се предпази, но ударите попаднали по
тялото му . Това много уплашило св.М. М.а и тя започнала да плаче и да вика
да спрат да се бият. Виковете на момичето били чути от св.А.Ч.която в този
момент се намирала на терасата на апартамента си и веднага слязла пред
блока, за да види какво се случва. С нея слязъл и сина й. Там тя разпознала
св.М.а и баща й подс. М. и видяла, че той бие тъж.Я.. Последният бил нейн
роднина–племенник и тя веднага се намесила, като застанала между него и
подс.М., за да ги разтърве. Докато се опитвала да държи за ръцете единия и
другия, на св.М.а й прималяло от уплахата и припаднала. Тогава подс. М.
преустановил ударите към тъж.Я. и отишъл да й помага. Св.Ч. също отишла
при момичето и двамата започнали да се опитват да и помогнат да се съвземе.
Подс. М. веднага се обадил по телефона на баща си подс.Й./починал/ като
го извикал на помощ. Последният веднага взел една метална пръчка, дълга
около 30-40 см. и се качил в колата на св. В.Ч. като го помолил да го откара до
кв.“Д.Г.“. Когато пристигнали на мястото, подс.Й. излязъл от автомобила и
се насочил към сина си и тъжителя.В една от ръцете си държал метална
пръчка, която размахвал.Приближил до последния и успял да го удари с
пръчката в областта на дясната ръка. Това било видяно от св.Ч. и св. Ч., които
успели да издърпат пръчката от ръката му и да го спрат. В същото време
подс.М. отново налагал с юмруци тъж.Я., като макар, че се опитвали да го
дърпат св.Ч. и вече пристигналия св.Ч., той нанесъл няколко юмрука в
областта на гърдите на тъж.Я.. Тъж.Я. се опитвал да се предпазва и да
отвърне като замахвал с ръце към подс.Я., но не успял да го оцелили.
Събралите се хора се развикали и потушили боя, като тъж.Я. успял да избяга
при свои роднини в близкия вход на блока, където се обадили по телефона на
чичо му св.А. Х. и на майка му и извикали полиция. Подс.М. тръгнал с колата
си заедно с баща си подс.Й. и с дъщеря си св.М.а.
На мястото на инцидента пристигнали полицейски екип в състав от св.Н.
К. и св.Д. П., където установили пострадалия Я., който бил в леко неадекватно
състояние, стресиран и с видима рана на главата. След като изслушали разказа
на момчето и на събралите се при него роднини св. А. Х., майка му и баща му,
полицаите се насочили към установяване на извършителите в кв.“Надежда“.
Тъж.Я. не се почувствал добре и роднините му го откарали за преглед в
Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД. През това време
полицаите установили подс.М. и подс.Й., които посетили лично У“Надежда“,
отрекли да са били тъж.Я. с юмруци и метална тръба. Подс.М. признал пред
полицаите, че е ударил няколко пъти тъж.Я., защото е притеснявал дъщеря му
и против волята й я е отвел от кв.“Надежда“ в кв.“Д.Г.“. Съставени били
2
протоколи за предупреждение на двете страни. Установеното по посетения
сигнал св. Н. К. описал в докладна записка № рег.№ 1670р-19004/15.07.2024 г.
На 12.07.2024 г. тъж. Я. постъпил за клинично наблюдение и лечение в
болница МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, където бил настанен в отделение
„НХО- неврохирургични легла“ и останал до 14.07.2024 г. При изписването му
от лечебното заведение на тъж.Я. била издадена Епикриза с изх.№ 12689/2024
г., в която била посочена окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма“.
След изписването си от болницата, на 15.07.2024г. тъж.Я. посетил
съдебно медицински доктор, който след като му извършил преглед издал
СМУ № 66/24 г. В медицинското удостоверение д-р С. отразил, че при
прегледа, освидетелстването и запознаването с медицинските документи на
тъж.Я. е установил следните телесни увреждания: общо разлято главоболие и
локална болка в дясната темелнно-париетална област, където се установявали
набелязана и болезнена оточност на тъканите; болка в лява челна област,
където се установявала едва набелязана оточност на тъканите; болезненост
при натиск с ръка основата на носа; превръзка на дясна ръка-основата на
показалеца и част от дланта, при снемането на която установено било
линеарна разкъсно-контузна рана, с дължината около 1 см.с изразен оток на
подлежащите тъкани ангажиращ частично и гърба и дланта, отразена била и
окончателната клинична диагноза от лечение в НХО както и наличието на
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Така описаните и
диагностицирани телесни увреждания съдебният лекар описал като такива с
травматичен характер и механична генеза и добре отговарящи да са
причинени по време и начин, както съобщава освидетелствания. Описал, че
същите са причинени по механизма на удари с твърди, тъпи и тръпоръбести
предмети, каквито и удари със свити в юмруци човешки ръце, удари с крака-
ритници и с описаната метална тръба.
В съдебно – медицинското удостоверение било посочено, че по
своето естество уврежданията разкриват медико–биологичните признаци на
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от ПК. Установил още, че
оплакванията му от болки в областта на травмите продължавали.
На 12.07.2024 г. подс.М. посетил „ДКЦ 2“– С., където му било
извършено рентгеново изследване на длан и пръсти, въз основа на което му
бил издаден лист от образна диагностика №6673, в който било посочено, че е
извършена рентгенография на дясна длан-фас и профил, обсл.фрактура в
основата на 4та метакарпална кост. На 15.07.2024 г. подс.М. бил прегледан от
д-р Кирил Александлов ортопед травматолог, който издал Амбулаторен лист
№ 24197302В141/15.07.2024 г. и посочил като основна диагноза „ ф-ра базис
осис метакарпи 4 манус дек“ и назначил терапия имобилизация с ортеза за 30
дни. На 15.07.2024 г. и на 18.07.2024 г. в ДКЦ 2 С. също била извършена
образна диагностика на подс.М., като съответно били издадени листи Образна
3
диагностика №4575/15.07.2024 г. и Образна диагностика №4627/18.07.2024 г.
Подс.М. също посетил съдебно-медицински лекар на 15.07.2024 г.,
който след като му извършил преглед издал СМУ № 64/24 г. В медицинското
удостоверение д-р С. отразил, че при прегледа, освидетелстването и
запознаването с медицинските документи на подс.М. е установил следните
телесни увреждания: силна болка в лявата гръдна половина-страничната
повърхност, където се проектира 7-8 ребро, като болката се усилва при
движение на снагата и при дълбоки дихателни движения; масивен и силно
болезнен оток на гърба на дланта на дясната ръка, със синкаво кръвонасядане
на кожата, движенията на пръстите и на дланта са силно болезнени и
ограничени. Описаните увреждания в СМУ медика посочил, че разкриват
медикобиологичните признаци на „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от ПК.
Св.А.Ч. също посетила съдебно-медицински лекар на 15.07.2024 г.,
който след като й извършил преглед издал СМУ № 65/24 г. В медицинското
удостоверение д-р С. отразил, че при прегледа, освидетелстването и
запознаването с медицинските документи на св.Ч. е установил телесни
увреждания, които посочил, че разкриват медикобиологичните признаци на
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от ПК.
В хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че
травматичните увреждания получени от Я. М. Я. са: контузия на главата с
наличие на болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в дясната
слепоочна област, с данни от медицинските документи, приложени в
материалите по делото за лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без
изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние; Болезнен травматичен
оток на меките тъкани в лявата половина на челната област; Контузия в
областта на носа, изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск с
пръстите на ръката) болезненост в основата на носната пирамида, без наличие
на видими травматични изменения и разкъсно-контузна рана с линейна форма
и дължина 1 см, разположена по тръбната повърхност на дланта на дясната
ръка, в основата на втори пръст, с оток на меките тъкани в областта.
В заключението е посочено, че тези описани телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар с или върху,
сътресение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и е възможно да
бъдат получени по време на процесния инцидент, настъпил на 11.07.2024 г.
около 23,00 часа в ж.к. „Д.Г.“ - С., в близост до VIII-o Основно училище.
Уточнено е, че в момент на нанасяне на удари с ръце и/или крака, същите
придобиват характеристиките на твърди тъпи или тъпоръбести предмети.
Относно механизма на получаване на посочените травматични
увреждания, в заключението е посочено, че болезнения травматичен оток на
4
меките черепни обвивки в дясната слепоочна област се дължи на удар с твърд
тъп предмет и е възможно да е резултат от удар със свита в юмрук ръка.
Болезнения травматичен оток на меките тъкани в лявата половина на челната
област се дължи на удар с твърд тъп предмет и е възможно да е резултат от
удар със свита в юмрук ръка. Установената по време на освидетелстването на
пострадалия по повод издаване на Съдебно-медицинско удостоверение
№66/15.07.2024 г. палпаторна болезненост в основата на носната пирамида,
без наличие на видими травматични изменения, е посочено, че е възможно да
се дължи на удар с неголяма сила с ръка. А по отношение на разкъсно-
контузната рана с линейна форма и дължина 1 см, разположена по тръбната
повърхност на дланта на дясната ръка, в основата на втори пръст се дължи на
удар с твърд предмет с ограничена контактна повърхност и е възможно да е
получена в резултат на удар с описаната в материалите по делото метална
тръба. Експертът е уточнил, че характеристиките на установените телесни
увреждания и най-вече техните локализации в различни анатомични области,
свидетелстват за това, че на пострадалия Я. М. Я. са били нанесени не по-
малко от 4 удара, като тяхната последователност не може да бъде определена
по медицински път.
В заключението е посочено, че продължителността на
възстановителния процес на болезнените травматични отоци на меките
тъкани в дясната слепоочно-теменна област, лявата челна област и основата
на носа е в рамките на 5-7 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Посочено е,че разкъсно-контузната рана по тръбната повърхност на дланта на
дясната ръка заздравява напълно в рамките на 10-15 дни при нормален ход на
оздравителните процеси както и, че леко степенното сътресение на мозъка
следва да отзвучи в рамките на 1-2 седмици, при нормален ход на
оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните хигиенно-
диетичен и медикаментозен режими.
В заключението вещото лице е определило вида на телесните повреди,
като по отношение на болезнения травматичен оток на меките черепни
обвивки в дясната слепоочна област на главата, е посочено, че осъществява
смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак болка и страдание.
По отношение на болезнения травматичен оток на меките тъкани в лявата
половина на челната област на главата, е определено, че осъществява смисъла
на медико- биологичния характеризиращ признак болка и страдание.
Палпаторната болезненост в основата на носната пирамида, без наличие на
видими травматични изменения, е определена като осъществяваща смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак болка и страдание. Разкъсно-
контузната рана по тръбната повърхност на дланта на дясната ръка, в основата
на втори пръст по своя характер е посочено, че представлява нарушаване на
анатомичната цялост на меките тъкани в областта, като поради това експерта
е определил, че се осъществява смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия Я. М. Я. (разстройство па здравето извън случаите на
5
чл. 128 и чл. 129 от НК).
Видно от заключението по посочената експертиза са налице и данни
за лекостепенно сътресение на мозъка на пострадалия Я. Я. без наличие на
прояви на пълна загуба на съзнанието до степен на кома. Сътресението на
мозъка е било лекостепенно, протекло е с леко и непълно изразена
общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика, като по този начин
само по себе си е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия Я. М. Я., т.е разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
На първо място, съдът напълно кредитира показанията на двамата
полицейски служители посетили сигнал за сбиване от 11.07.2024 г. св. К. и
св.П.. От разпита на двамата свидетели се установяват както датата, часа и
мястото на възникналия бой, за който полицаите са били изпратени от
дежурния ОДЧ, така и участниците в него. Въпреки, че при пристигането си
на място в кв.“Д.Г.“, пред Осмо училище, св.К. и св.П. не са установили
подс.М. и баща му както и тъж.Я., същите са проверили предоставените им
данни от събралата се тълпа пред жилищния блок, а в по-късен етап са
установили и всички участвали в боя лица. Въз основа на показанията им,
съдът приема за установено, че всеки един от тях е придобил лични
впечатления от физическото и емоционално състояние на тъж.Я., който
установили скрит в намиращ се в близост до случилото се апартамент,
собственост на негов роднина. Въз основа на показанията на двамата
полицейски служители,съдът прие за установено, че тъж.Я. е имал видими
следи от удари по лицето, бил е силно уплашен и в неадекватно състояние.
Въз основа на показанията на двамата свидетелите, съдът прие за
установено,че подс.М. е признал пред тях за физическата разправа между него
и тъж.Я., докато подс.Й. категорично е отрекъл да е участвал в нея. Така
дадените показания от полицейските служители, напълно съответстват и на
приложените по делото докладна записка № рег.№ 1670р-19004/15.07.2024 г.
/находящи се на л.19 от делото/ и протоколи за предупреждение от 12.07.2024
г., съставени от полицейските органи/находящи се на л. 21–23 от делото/.
На следващо място, съдът кредитира показанията на св.Х.– роднина на
пострадалото лице, въз основа на който съдът прие за установено, че на
11.07.2024 г., късно вечерта, същият е разбрал за случилото се, отишъл е при
племенника си и е възприел състоянието му непосредствено след нанесения
му побой. Св.Х. лично е видял, че племенника му е неадекватен, със следи от
наранявания по пръста на едната му ръка, със зачервено лице като се
оплаквал от силни болки в главата и по тялото. Този свидетел лично го е
6
откарал до болницата, където е бил прегледан и приет за лечение. Неговите
показания се потвърждават, както от разпита на св. К. и св.П., така и от
приложеното по делото СМУ № 66/24 г., издадено на 15.07.2024 г. от съдебен
лекар , Епикриза с изх.№ 12689/2024 г. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД и
заключението по назначената по делото съдебно медицинска експертиза,
поради което съдът ги кредитира напълно. Този свидетел е чул лично разказа
на тъж.Я. и на останалите събрали се на мястото на боя негови роднини, сред
които и св.Ч., като въз основа на тях, свидетелства,че извършители на
деянието са подс.М. и баща му подс.Й./ починал/. Още същата вечер от
разказа на тъж.Я., св.Х. възприел, че подс.М. му е нанесъл побой с юмруци по
тялото, а подс.Й. му е нанесъл удари с желязна тръба в областта на главата и
пръста. Освен това от разпита на този свидетел се потвърждава и
установеното от показанията на двамата полицейски служители, че повода за
боя е била неодобряваната връзка и среща в същата вечер между тъж.Я. и
св.М.а, както и това че преди известно време между тъж.Я. и подс.М. по
същия повод е имало размяна на обиди по телефона.
На следващо място съдът кредитира показанията на св.Ч. като
непротиворечащи на останалите свидетелски показания и на приобщените по
делото Съдебно медицинско удостоверение № 66/24 г., Епикриза с изх.№
12689/2024 г. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД и заключението по
назначената по делото съдебно медицинска експертиза. Въз основа на тях
приема за установено, че той лично е закарал със собствения си лек автомобил
марка„Фолксваген пасат“, черен на цвят подс.Й. до кв.“Д.Г.“. Този свидетел е
категоричен,че в момента на пристигането им е видял как подс.М. удря
тъжителя. От разпита на този свидетел се потвърждава, че подс. Й. е носел със
себе си метална тръба, дълга около 30-40 см.както и, че веднага след
пристигането им подс.Й. се е насочил към тъж.Я. за да го удари. Действително
този свидетел заявява,че не е видял конкретните удари с тръбата, но това
обяснява с участието си в разтърваване на биещите се . От показанията му се
установява още, че той е възприел нанасянето на удари с юмруци от страна на
подс.М. на тъж.Я. в областта на и тялото, както и това, че тъж.Я. е направил
опит да отвърне с удари, но не е успял. Св.Ч. потвърждава, че той е помагал да
бъдат разтървани подс.М. и тъж.Я., като след като той и св.Ч. са успели да
задържат подс.М., а тъж.Я. е успял да избяга и да се скрие .
Съдът кредитира частично показанията дадени от св.Ч., а именно в
частта, в която твърди,че вечерта на 11.07.2024 г. е чула викове и е видяла, че
пред терасата й има биещи се хора. Разпознала е подс.М., който нанасял удари
на тъж.Я. като, въз основа на показанията и приема за установено, че подс.М.
е нанесъл няколко удара с ръце и юмруци в областта на главата, ръцете и
гърба на тъжителя.
Съдът не кредитира показанията и относно участието на бащата на подс.
М., тъй като в тази им част са вътрешно противоречиви.
Съдът кредитира показанията на св.М.а по отношение на това, че между
7
нея и тъж.Я. е имало връзка, която не е била одобрявана от родителите им и е
приключила, въпреки това двамата се чували и си пишели от време на време,
така и вечерта на 11.07.2024 г. си уговорили среща и се разхождали в кв.“Д.Г.“.
Кредитира ги и по отношение на това, че между баща й подс.М. и тъж.Я. е
възникнал бой, при който подс.М. е нанесъл удари с ръце на тъж.Я. в областта
на главата, както и това че преди да дойде подс.Й. същата е припаднала и не е
останала на място. В останалата си част показанията на свидетелката са
неточни, неясни и не кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, поради което съдът ги изключва от доказателствения материал, въз
основа на които постановява съдебния си акт. Свидетелката е несигурна и
неточна и в показанията си във връзка с това дали тя е инициирала срещата с
тъж.Я., както и дали той е взимал телефона й като в същото време заявява, че
все още изпитва силни чувства към тъж.Я..
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия М. относно факта, че на
11.07.2024 г. е видял дъщеря си св.М.а заедно с тъж.Я. да се разхожда в
кв.“Д.Г.“, при което много се ядосал, дръпнал дъщеря си св.М.а към колата
започнал да нанася удари към тъж.Я. в областта на гърдите, както и относно
това, че поради уплахата св.М.а припаднала. Кредитира ги и по отношение на
това, че след неговото обаждане на място е пристигнал и баща му, който е
носел със себе си метална пръчка.
Съдът не дава вяра и намира за защитна теза обясненията на
подсъдимия, в които твърди, че се е защитавал, тъй като тъж.Я. пръв го е
ударил както и, че тъж.Я. го е ритнал в ръката с крак. Съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимия в частта в която отрича да е удрял тъжителя
другаде, освен в областта на гърдите. Не кредитира обясненията му и в частта,
в която твърди, че не е ритал тъжителя, тъй като тези му обяснения не
кореспондират с приобщените по делото Съдебно медицинско удостоверение
№ 64/2024 г., Епикриза с изх.№ 12689/2024 г. от МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“АД и заключение по назначената по делото съдебно медицинска
експертиза, което установява телесни наранявания в област на главата,
челната област, носа и дясната ръка на тъжителя. Не кореспондират и с
показанията на полицейските служители св.К. и св.П.,както и с показанията
на св.Х., св.Ч. и св.Ч., който лично са възприели състоянието на тъж.Я., а
именно това, че по лицето му са били налични следи от удари, имал е силно
главоболие, по ръката си е имал кръв и е бил в неадекватно състояние.
Съдът дава вяра на приложената по делото Епикриза с изх№12689/2024
г., издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД /л.6 от делото/, като въз
основа на нея приема за установено, че след боя от 11.07.2024 г., на 12.07.2024
г. тъж.Я. е постъпил за наблюдение и лечение в отделение „НХО-
неврохирургични легла“ и е изписан на 14.07.2024 г., където е поставена
окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма“.
Съдът дава вяра на приложеното по делото СМУ №66/2024 год./л.7-8
8
от делото/, като въз основа на него приема за установено, че ден след
изписването от болницата, а именно на 15.07.2024 г., тъжителят е бил
прегледан и освидетелстван от съдебно медицински лекар, който е установил
телесните увреждания. Като въз основа на съдебно медицинското
удостоверение приема за установено, че в резултат на нанесения му на
11/12.07.2024 г., около полунощ побой тъжителят Я. е получил следните
телесни увреждания: общо разлято главоболие и локална болка в дясната
темелнно-париетална област, където се установявали набелязана и болезнена
оточност на тъканите; болка в лява челна област, където се установявала едва
набелязана оточност на тъканите; болезненост при натиск с ръка основата на
носа; превръзка на дясна ръка-основата на показалеца и част от дланта, при
снемането на която установено било линеарна разкъсно-контузна рана, с
дължината около 1 см.с изразен оток на подлежащите тъкани ангажиращ
частично и гърба и дланта; отразена била и окончателната клинична диагноза
от лечение в НХО :Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Въз основа на посоченото медицинско удостоверение съдът приема за
установено, че описаните телесни увреждания са причинени по механизма на
удари с твърди, тъпи и тръпоръбести предмети, каквито и удари със свити в
юмруци човешки ръце, удари с крака-ритници и с описаната метална тръба.
Прие,че така описаните увреждания в своята съвкупност са причинили
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът дава вяра и на приложената по делото Докладна записка№ рег.№
1670р-19004/15.07.2024 г. /л.19 от делото/ както и на протоколи за
предупреждение от 12.07.2024 г., съставени от полицейските органи на двете
страни/ находящи се на л.20-23 от делото/. Въз основа на тях съдът приема за
установено, че късно вечерта на 11.07.2024 г. е имало сбиване между лица в
района кв.“Д.Г.“, находящи се в гр. С.. Приема за установено, че за инцидента
е подаден сигнал и местопроизшествието е посетено от полицейските
служители–св.К. и св. П.. Последните са установили участниците, повода за
случилото се и състоянието на страните след приключването му.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- медицинска експертиза /находяща се на л.111-118 от делото/, тъй
като същата не бе оспорена от страните, съдът я прие като безпристрастна и
изготвена в пълнота, въз основа на всички съдържащи се по делото данни и
доказателства, поради което счете,че няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на съдебния експерт.
Въз основа на същата, прие за установено, че получените травматични
увреждания на тъж.Я. са контузия на главата с наличие на болезнен
травматичен оток на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област, с
данни от медицинските документи, приложени в материалите по делото за
лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадането на пострадалия в
безсъзнателно състояние, болезнен травматичен оток на меките тъкани в
9
лявата половина на челната област, Контузия в областта на носа, изразяваща
се в палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) болезненост в
основата на носната пирамида, без наличие на видими травматични
изменения, Разкъсно-контузна рана с линейна форма и дължина 1 см,
разположена по тръбната повърхност на дланта на дясната ръка, в основата на
втори пръст, с оток на меките тъкани в областта. Прие за установено, че тези
телесни увреждания имат травматична генеза и се дължат на механичното
действие (удар с или върху, сътресение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети като е възможно да бъдат получени по време на процесния
инцидент, настъпил на 11.07.2024 г.
Въз основа на съдебната експертиза, съдът прие за безспорно
установено,че телесното увреждане изразяващо се в болезнен травматичен
оток на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област е получено от
удар с твърд тъп предмет и е възможно да е резултат от удар със свита в
юмрук ръка. Прие за установено, че болезнения травматичен оток на меките
тъкани в лявата половина на челната област се дължи на удар с твърд тъп
предмет и е възможно да е получено в резултат от удар със свита в юмрук
ръка. Съдът прие за установено, че палпаторната болезненост в основата на
носната пирамида, без наличие на видими травматични изменения се дължи
на удар с неголяма сила с ръка. А по отношение на разкъсно-контузната рана с
линейна форма и дължина 1 см, разположена по тръбната повърхност на
дланта на дясната ръка, в основата на втори пръст, съдът прие, че се дължи на
удар с твърд предмет с ограничена контактна повърхност и е получена в
резултат на удар с описаната в материалите по делото метална тръба/ нанесен
от бащата на подс. М./.
Въз основа на експертизата, съдът прие за установено, че
характеристиките на установените телесни увреждания и техните
локализации в различни анатомични области, свидетелстват за това, че на
пострадалия Я. М. Я. са били нанесени не по-малко от четири различни удара.
От същото заключение съдът прие за установено, че вида на телесните
повреди, по отношение на болезнения травматичен оток на меките черепни
обвивки в дясната слепоочна област на главата, осъществява смисъла на
медико- биологичния характеризиращ признак „болка и страдание“. По
отношение на болезнения травматичен оток на меките тъкани в лявата
половина на челната област на главата, вида на телесното увреждане
осъществява смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак
„болка и страдание“. Съдът прие за установено, че палпаторната болезненост
в основата на носната пирамида, без наличие на видими травматични
изменения, осъществяваща смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак „болка и страдание“.
От заключението по посочената експертиза, съдът прие за установено
още, че сътресението на мозъка на тъж.Я. е било лекостепенно, протекло е с
леко и непълно изразена общомозъчна и вегетативна неврологична
10
симптоматика, като по този начин само по себе си е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия Я. М. Я., т.е разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Разкъсно-контузната рана по тръбната повърхност на дланта на дясната
ръка, в основата на втори пръст по своя характер осъществява смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ , т.е разстройство па здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК).
Съдът изключи от доказателствения материал приложеното по делото
СМУ № 65/204 г. относно получени телесни увреждания на св.Ч., доколкото
същите не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът изключи от доказателствения материал приложените по делото
СМУ № 64/24 г./л.42 от делото/ относно получени телесни увреждания на
подс.М., както и издаден лист от образна диагностика №6673 от 12.07.2024
г./л.67 от делото/, издаден лист от образна диагностика №4575/15.07.2024
г./л.68 от делото/, издаден лист от образна диагностика №4575/18.07.2024
г./л.69 от делото/, Амбулаторен лист № 24197302В141/15.07.2024 г./л.70 от
делото/, Амбулаторен лист от 16.08.2024 г., издаден от д-р Хрисантов/л.45-46
от делото/, Протокол за изследване от 04.09.2024 г. на подс.М./л.47-48 от
делото/, тъй като видно от описаното в тези медицински документи,
съпоставено с останалия събран доказателствен материал, не може да бъде с
категоричност установена връзката с деятелността на тъж.Я. относно
описаното телесно увреждане на подс.М.. Видно от описаното в СМУ № 64/24
г. освидетелстваният подс.М. е описал различна фактическа обстановка от
тази твърдяна, както от самия него в обясненията му, така и на показанията на
другите присъстващи на боя от 11.07.2024 г. –св.Ч., св.Ч., св.М.а, както по
отношение на нанесените му удари, механизма на нанасянето им, засегнатите
части от тялото му, което навежда съда, че описаните телесни увреждания,
дори и да са били налични по отношение на подс.М., не могат да бъдат
свързани с умишлени действията по нанасянето им от страна на тъж.Я..
Съдът дава вяра и на събрания по делото писмен доказателствен
материал, а именно:копие на удостоверение за раждане на св.М.Е. М.а /л.66 от
делото/, справка за съдимост лицето М. Б. М. /л.84 от делото/, справка за
съдимост лицето Б. М. Й./л.86-87 от делото/, копие на препис-извлечение от
акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №0038/10.01.2025 г. от
Община С. на лицето Б. М. Й./л.105 от делото/, които се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият М. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което го призна за виновен и го осъди, затова,че на 11.07.2024 г., около
11
21.00 часа в град С., в кв. „Д.Г.“, причинил на Я. М. Я. с ЕГН **********, лека
телесна повреда, изразяваща се във „ Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ и представляваща „разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК“
По делото се установи безспорно механизма на деянието и авторството
на същото.
Установи се, че подс. М. е нанесъл на тъжителя Я. няколко удара с
юмруци в областта на дясната слепоочна област на главата, в областта на
лявата слепоочна област и в областта на носа, в резултат на което му е
причинил болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в дясната
слепоочна област на главата; болезнен травматичен оток на меките черепни
обвивки в лявата слепоочна област на главата и палпаторна болезненост в
основата на носната пирамида, без наличие на видими травматични
изменения. Установи се, че така описаните увреждания сами по себе си
осъществяват по отделно три различни телесни увреждания, характеризиращи
се с медико-биологичния характеризиращ признак „болка и страдание“. По
делото се установи безспорно и това, че с нанесените няколко удара в
областта на главата на тъж.Я., подсъдимият му е причинил сътресение на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание до степен на кома. Така
установеното увреждане е диагностицирано като сътресение на мозъка,
лекостепенно, протекло с леко и непълно изразена общомозъчна и
вегатативна неврологична симптоматика, което е причинило на пострадалия
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота,т.е разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“.
Доколкото, съгласно действащото законодателство на по - леките
телесни повреди се поглъщат от по - тежките съставомерни последици, съдът
прие, че по - тежкият вредоносен резултат на леката телесна повреда поглъща
по - леките увреждания по смисъла на по - леко наказуемия състав на същата.
В тази връзка, съдът прие, че тъй като установеното сътресение на мозъка е
причинило „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и така
реализира по - тежко наказуемия състав на леката телесна повреда, а именно
този по ал.1 на чл. 130 НК, а останалите увреждания са довели до
причиняване на „болка и страдание, без разстройство на здравето“ деянието
следва да се квалифицира с оглед по - тежкия резултат като причиняване на
лека телесна повреда по чл. 130 , ал. 1 от НК.
Съдът прие, че всички останали причинени телесни увреждания
осъществили медико–биологичния признак“ болка и страдание“следва да се
вземат предвид при индивидуализация наказателната отговорност на
подсъдимия, но не са от значение за квалификацията на деянието му. (изр. в
този см. Постановление № 3/79 г. по н.д. № 6/79 г. на Пленума на ВС).
Съдът, изключи от обема на причинените от подс. М. телесни
увреждания на тъжителя Я., това изразяващо се в разкъсно-контузната рана
по тръбната повърхност на дланта на дясната ръка, в основата на втори пръст.
12
Така посоченото нараняване безспорно осъществява смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ , т.е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, но от доказателствата по делото и в частност от заключението
на съдебно – медицинската експертиза се установява, че то е причинено по
начин и време, които налагат извода,че негов автор не е подс. М., а баща му Б.
М. Й., спрямо когото производството е прекратено .
Съдът прие, че от субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е
искал те да настъпят.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в слабите морално - волеви задръжки на подсъдимия, проявената
самонадеяност, както и незачитането на телесната неприкосновеност на
личността.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът
отчете чистото му съдебно минало и добро процесуално поведение.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът
отчете липсата на критично отношение от страна на подсъдимия към
извършеното, както и наличието на повече от едно телесно увреждане,
причинено от подсъдимия на частния тъжител.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че същото
следва да се наложи при условията на чл. 78 А от НК, тъй като са налице
законовите условия за неговото прилагане – чисто съдебно минало на
подсъдимия М., който не се е ползвал досега от привилегията на чл. 78 А от
НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления,
липса на причинени от деянието имуществени вреди.
Въз основа на това, съдът след като призна подсъдимия М. за виновен за
извършеното от него престъпление, на основание чл. 78 А от НК го освободи
от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
„ГЛОБА“ в размер над минималния, а именно глоба в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева, като отчете характера и вида на телесното увреждане, както
и механизма на причиняването му и личността на дееца. Така определеното
наказание, съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на
степента на обществена опасност на подсъдимия и извършеното от него
деяние.
По отношение на обвинението повдигнато за извършеното
престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК в съучастие като
съизвършител с подс.Б. Й., съдът намира, че в тази част следва да оправдае
подсъдимия.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия М. да заплати на
13
частния тъжител направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., както и сумата от 12 лв., представляваща
заплатена от частния тъжител държавна такса за образуване на делото.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14